№ 6351
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Цветина Цолова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100506360 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.12.2022 г. по гр.д. № 5490/20 г., СРС, II ГО, 56-ти с-в е
осъдил „Ф.“ ООД, ЕИК **** да заплати на „П.К.“ ООД, ЕИК **** на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. е чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 5000 лв.,
представляваща остатък от възнаграждението по договор за упражняване на
консултантска дейност (строителен надзор) в строителството на обекти,
сключен на 01.04.2013г., която сума е отразена във фактура № ********** от
06.10.2015 г., ведно със законната лихва от 03.07.2020 г. (датата на
предявяване на иска) до окончателното плащане. Осъдил е „Ф.“ ООД, ЕИК
**** да заплати на „П.К.“ ООД, ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 1 ЕПК
сумата от 1145 лв., представляваща разноски по производството
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „Ф.“ ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.****, чрез
пълномощника адвокат Н. Г. Т. от АС-Пловдив, със служебен адрес:
гр.Пловдив, район „Централен“, ул.“**** като в него не са изложени никакви
мотиви защо счита, че решението е неправилно, поради противоречие с
матералния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и
1
необосновано. Моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
оето да бъде отхвърлен предявения иск.
Въззиваемото дружество/ищец „П.К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на упавление: гр.Панагюрище, ул.“****, представлявано от управителя
П.И.П., чрез пълномощника адвокат Г. А., със съдебен адрес: гр.Панагюрище,
ул.“**** оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за
възивната инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от „П.К.“ ООД, ЕИК **** срещу „Ф.“
ООД, ЕИК ****.
Ищецът „П.К.“ ООД твърди, че е сключил с ответника на 01.04.2013 г.
договор за упражняване на строителен надзор, по силата на който ответникът
се е задължил да му изплати възнаграждение за изпълнение на възложените с
договора задачи в размер на 8276 лв. без ДДС. Договорът бил изпълнен, но
ответникът не е изплатил на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща
остатък от уговореното възнаграждение. Претендира заплащане на сумата от
5000 лв., представляваща остатък от възнаграждението по договор за
строителен надзор от 01.04.2013 г.
2
Ответникът „Ф.“ ООД е оспорил наличието на облигационно
правоотношение с ищеца по процесния договор за строителен надзор,
оснпорил е обстоятелството, че възложената работа е била изпълнена и
приета съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД, както и претендираният размер на иска.
От фактическа страна:
По делото е приложен договор за упражняване на консултантска
дейност (строителен надзор) в строителството на обекти, сключен на
01.04.2013 г между Ф.“ ООД, в качеството на възложител, и „П.К. ООД,
качеството на изпълнител, от който се установява, че страните по делото са
били обвързани от облигационно отношение, по силата на което ищецът е
осъществявал строителен надзор на обект „преустройство на съществуващи
овчарници във ферма за отглеждане на риба и предприятия за преработка на
риба и рибни отпадъци“, ответникът е поел задължение за заплащане на цена,
посочена в приложение № 1 към договора - 8276 лв. Приложена е фактура №
********** от 06.10.2015 г., издадена от „П.К.“ ООД със задължено по нея
лице „Ф.“ ООД за сумата от 8276 лв. с основание „преустройство на
съществуващи овчарници във ферма за отглеждане на риба и предприятия за
преработка на риба“. Била е приета съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/, от
която се установява, че процесната фактура № ********** от 06.10.2015 г. е
осчетоводена в счетоводството на двете дружества с отразени плащания по
нея. В счетоводството на ответника по нея се води салдо (непогасено вземане)
на стойност 5000 лв. Фактурата е отразена в дневника за покупките за м.
10.2015 г. като облагаема сделка по ЗДДС. Подадена е справка-декларация по
ДДС за м.октомври 2015 г., приета в НАП с вх. № ДДС 1300- 1365326 и
ефективно е извършено разчитане с бюджета. По процесната фактура
ответното дружество е ползвало данъчен кредит в размер на 1655,20 лв. Били
са изслушани гласни доказателствени средства чрез показанията на двама
души свидетели. Свидетелката С.Д. твърди, че не й е известно „П.К.“ ООД
да не са изпълнили работата, за която са наети. Свидетелят С.П. заявява, че
по време на изпълнение на договора са съставяни всички актове и протоколи,
които се изискват по закон, като завършването на обекта е приключило със
съставяне на протокол - образец 15, а след него от „П.К.“ ООД е изготвен
доклад и технически паспорт, назначена е държавна приемателна комисия,
която съставя протокол - образец 16, а въз основа на него ДНСК е издала
3
удостоверение за ползване.
От правна стана:
От представените по делото писмени доказателства може да се
установи, че между страните е било налице облигационно отношение по
силата на договор за осъществяване на строителен надзор, представляващ
договор за услуга, който от своя страна представлява разновидност на
договора за изработка. Нормата на чл.258 сочи, че с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение, а
съгласно чл.266, ал.1, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени,
размерът му се установява при приемането на работата. Този договор е
консенсуален, двустранен и възмезден договор. В правната доктрина и
съдебната практика няма спор, че договорът за изработка е неформален и
консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на
съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи-
работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и
възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
извършената и приета работа. Писмената форма не е условие за
действителност, а само форма за доказване на договора за изработка. Поради
това не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от
изпълнителя чрез отправяне на устно предложение до възложителя, и
договорът да бъде сключен чрез приемане на отправеното предложение с
конклудентни действия от поръчващия, като например изпращане на покана
за започване на изпълнението, определяне на срок за завършване на работите,
предоставяне на материали или на техническа документация, необходима за
извършване на работите, предварително заплащане на част или на цялото
възнаграждение, посочено в офертата на изпълнителя. Законът задължава
поръчващия да приеме изработеното - чл. 264, ал.1 ЗЗД. Приемането като
правно действие представлява съвкупност от фактическо получаване на
изработеното и признанието, че то съответства на поръчаното.
В конкретния случай е налице писмена фарма на договора за
изработка. От приетата по делото ССЕ се установява, че в счетоводството на
ответното дружество е осчетоводена процесната фактура, като по нея е
ползван данъчен кредит, т.е, че е упражнено правото на данъчен кредит от
страна на ответника. Фактът на отразяване на фактурата, съдържаща
индивидуализиращите облигационното правоотношение елементи в
счетоводството на длъжника, включването й в дневника за покупки по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея, представляват недвусмислено
признание на задължението на купувача и доказват неговото съществуване.
Установяването им по делото недвусмислено сочи наличието на приемане на
работата и обоснована задължението за плащане на цената. Извод за
приемането на работата съобразно договореното и съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД
4
се обосновава и приложените по делото многобройни писмени
доказателства, представляващи документация във връзка е извършването и
завършването на строежа. В насока за изпълнение и приемане на работата от
ответното дружество са и показанията на свидетеля П.. Както бе посочено,
процесната фактура е осчетоводена в дневниците за покупки и дневниците за
продажби на дружествата, по тях е ползван данъчен кредит по смисъла на
ЗДДС, поради което осчетоводяването й от ответника представлява
признание на задължението и доказва неговото съществуване, като в този
смисъл е налице трайна съдебна практика.
Предвид извода за приемането на работата, то претендирана от ищеца
сума по процесната фактура е явява дължима, т.е. искът се явява основателен.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и предявената претенция,
въззивникът/ответник би следвало да заплати на възиваемото
дружество/ищец направените разноски за настоящата инстанция във вид на
адвокатско възнаграждение, но по делото не са представени доказателства за
заплатено такова, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.12.2022 г. по гр.д. № 5490/20 г. на
СРС, II ГО, 56 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5