Определение по дело №472/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.259 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Т.-М” Е. със седалище гр. М.против решение № 82/ 01.07.2010 г. по гр.д. № 73/ 2008 г. по описа на РС-Момчилград. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Неправилно районния съд бил приел, че доказването на транспортните разходи не е уговорено, като игнорира императивната разпоредба на т.26 от договора от 04.03.2003 г., съгласно която предприемача се отчита на възложителя и за транспортните разходи , чиято природа е „материален разход”. Освен това съдът не бил изложил мотиви защо не възприема експертизите и защо приема първия вариант и не приема втория вариант от тройната експертиза. Счита, че вещите лица неправилно са включили в изчислявания период при втория вариант м. май 2003 г. за обект”Плочогредов мост” и месеците юли и август 2005 г. за обект с.Подрумче. През тези месеци на обекта не се извършвали СМР и е заплащано само на пазач. Като е приел , че доказването на транспортните разходи не е уговорено между страните по договора да става с документи, съдът не бил съобразил устното изявление на в.л.Д. , че в счетоводството на ответника следвало да има пътни листове, за да се приеме, че договорените 1500 км месечен пробег са извършени от ищеца. Счита, че за да се приеме, че транспортните разходи са извършени, то, без пътни листове и справки за пътувания на ищеца до обекта, до фирмата или до домът му, плащанията ще бъдат необосновани и недоказани и не би следвало да се извършват съгласно ЗСч. Единственото основание за плащане на транспортните разходи са нарядните листове , от които може да се установи , че след като на обектите е имало работници ищеца е посещавал обектите и респективно е извършвал транспортни разходи , но тези разходи не били доказани. Неправилно съдът се е позовавал на протокол от 05.07.2005 г., който бил издаден на основание т. 6.1 от споразумителния протокол към договор от 04.03.2003 г., без да се сочи за кои обекти се отнасят транспортните разходи. Моли съдът да отмени решението на районния съд и да отхвърли изцяло предявените искове или ако приеме, че искът е основателен и доказан да се съобрази с втория вариант на тройната експертиза и се присъдят разноски по делото. В писменото си становище твърди, че в т. 2 от договора е уговорено,че страните по договора са уговорили ценовите условия. Разходите за транспорт , договорени със споразумителни протоколи от 10.03.2003 г. и 01.08.2004 г. били елемент на ценовите условия на договора. Неправилно е прието, че 1500 км пробег са твърда база за изплащане на транспортни разходи, това следвало да стане при условие, ако се докаже тяхното ползване за целите на обектите. По отношение на месечната сума на тези разходи - 381.05 лв. по протокол от 05.07.2005 г. заявява, че е работен документ, който да се ползва от счетоводството на дружеството при изчисляване на дължимите транспортни разходи, след като се докажат от ищеца изминатите за обслужване на обектите километри. Счита, че районния съд излиза от рамките на договореното между страните, въззиваемия не бил спазил договорения срок и е бил длъжен да изпълни до край договорената услуга в рамките на договорения предприемачески доход, който е отделна сума от транспортните разходи. Изплащането на транспортни разходи извън договорения срок уврежда интересите на дружеството, което било основание на тройната експертиза да приеме срок от 4 месеца за плащане на транспортни разходи за обект „Мост с.Меден бук” , ако километрите са доказани от предприемача. С приемането на първия вариант от експертизата районния съд излизал от рамките на договореното за срокове и задължения.

В писмения отговор на въззивната жалба въззиваемия твърди, че въззивната жалба е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното решение на районния съд е законосъобразно. Оспорва обстоятелствата, на които се позовава въззивника. Възраженията срещу въззивната жалба и обстоятелствата на които тя се основава са: въззивника не е платил транспортните разходи на въззиваемия за двата обекта и този отрицателен факт, съгласно разпределението на доказателствената тежест, следвало да се докаже от него, а доказването било неуспешно; с отговора на нотариалната покана въззивника не отрича дължимостта на претендираната сума. С оглед на това счита, че е налице основание за плащане на сумата и изводите на районния съд по основателността на иска са обосновани. Установеното от съда , че между страните не е имало договорка транспортните разходи да се установяват с разходо-оправдателни документи е правилно, тъй като с протокол от 05.07.2005 г. страните конкретизират размерът им по държавни норми и като се има предвид датата на съставянето му , недвусмислено сочи, че се отнася и до двата обекта. По отношение на периодите и размера на дължимите суми правилно районния съд е обосновал изводите си с първи вариант от заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза, с протокол от 05.07.2005 г. и с влязлото в сила решение на КОС по уважения частичен иск. Моли съдът да приеме въззивната жалба за неоснователна и потвърди решението на районния съд.

Окръжния съд след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок , от лице имащо право на жалба и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 9145.20 лв., произхождаща от неизпълнен договор за извършване на услуга с личен труд от 04.03.2003 г. и споразумителни протоколи от 10.03.2003 г и от 01.08.2004 г., неразделна част от договора, за периода от м.май 2003 г. до м. август 2005 г., както и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 2 107.96 лв., представляваща обезщетение за неизпълнено парично задължение по цитирания договор, за периода от 10.07.2006 г. до 04.03.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от 04.03.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. По делото се установява, че споразумителни протоколи от 10.03.2003 г. и от 01.08.2004 г. са сключени на основание т.2, т. 42,44 и 45 от договора. По силата на т.6.1 от същите протоколи страните са постигнали съгласие ответника да заплати на ищеца разходи за лек транспорт/гориво и износвани на гуми/ по държавни норми на базата на договорени 1500 км. пробег на месец. От писмените доказателства и от изявленията на ответника в съдебно заседание се установява, че не оспорва извършените от ищеца транспортни разходи по изпълнението на СМР на двата обекта. Спорен по делото е въпроса за размера на транспортните разходи, извършени от ищеца за периода от м.май 2003 г. до м.август 2005 г. В тази връзка по делото са представени писмени доказателства.

От протокол от 05.07.2005 г. , подписан от н-к БТСМА , отдел ПТО и ищеца, който е одобрен от управителя на „Т.-М” Е. и е издаден на основание т.6.1 от споразумителен протокол към договор от 04.03.2003 г., се установява, че разходите за гориво и амортизация по държавни цени за лек автомобил „Опел Вектра”/ за който не се спори , че е собственост на ищеца/ възлизат на 381.05 лв. месечно.

С нотариална покана от 10.07.2006 г. с рег. № 2146, том 2, № 9 на Нотариус Г.Григоров, ответника е поканен от ищеца да му заплати общо сумата от 6 915.80 лв., представляваща предприемачески доход и транспортни разходи за времето от 2003 г. до 2005 г. включително. В отговор на поканата „Т.-М” Е. не е оспорил вземането на ищеца, но с оглед финансовото състояние на дружеството , предложил част от сумата да бъде получена от ищеца на седмия ден от получаване на писмо изх.№ 86/27.07.2006 г., а за останалата част да се състави споразумителен протокол за разсрочено плащане.

За изясняване фактите по делото и с оглед оплакванията в жалбата, че транспортните разходи на ищеца са свързани с периодите на работа на двата обекта, съдът следва да се съобрази с нарядните листове,ведомостите за заплати и справки за човекодните на двата обекта , които са приложени към в.гр.д. № 272/ 2007 г. по описа на КОС и установяват времето, през което са извършени СМР на двата обекта. От посочените доказателства може да се направи извод не само за СМР , а и за транспортните разходи , извършени от ищеца с оглед изпълнението на договорената с ответника предприемаческа дейност и пътуванията му с лек автомобил от гр. Кърджали до обектите и обратно. От нарядните листове – от л. 63 до л.78 и от л. 80 до л. 122 , справка за участие на работници при изграждане на обект на л. 79 от същото дело и справка за участие на работници при изграждане на обект”Път ІV-50948-плочогредов мост за с.Меден бук”Община Ивайловград, приложени към в.гр.д. № 272/2007 г. по описа на КОС, се установява, че за м. януари и февруари 2004 г. и януари и февруари 2005 г. на двата обекта не е имало работници и е начислявана надница за един работник, за който страните не спорят, че е пазач на обектите. Или за четири месеца ищеца не е изпълнявал договорените задължения като предприемач и не извършвал транспортни разходи.

По делото са изслушани единична и тройна експертиза, които не са съобразени с наличните писмени доказателства и съдът намира, че не са обективни и не следва да се кредитират. Единичната експертиза в заключението си не е посочила за коя година се отнасят месеците, през които на двата обекта не са извършвани СМР,а тройната съдебно- счетоводна експертиза първоначално установя разходите на гориво и експлоатационния пробег за всяка гума за исковия период, без да се съобрази с наличните доказателства по делото. Новата тройна експертиза установява транспортните разходи в два варианта, като в констативно – съобразителната част вещите лица са се позовавали на писмените доказателства по делото и времетраенето на СМР на обектите. При двата варианта в съдебно заседание вещите лица заявяват, че доказателства за извършени транспортни разходи не били представени- пътни листове, касови бележки и пр. от страните по делото и не се позовават на такива. За това съдът счита, че за установяване на обстоятелствата по делото не са необходими специални знания и не представлява трудност съда да установи размера на транспортните разходи съобразно наличните писмени доказателства.

По настоящото дело е приложено гр.д. № 197/ 2006 г. по описа на МРС, към което е приложено в.гр.д. № 272/ 2007 г. по описа на КОС , по което е отменено решението на МРС , вместо което „Т.-М” Е. –Момчилград е осъден да заплати на Г. А. Г. от гр. Кърджали 500 лв. транспортни разходи за времето от м.май 2003 г. до м.август 2005 г., като частичен иск от 2500 лв., ведно със законната лихва върху главницата , считано от 18.09.2006 г. до окончателното изплащане на сумата, а в останалата част решението на районния съд е оставено в сила.

При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.79 от ЗЗД е частично основателен. По делото не се спори,че е налице неизпълнение на договор за извършване на услуга с личен труд от 04.03.2003 г. и споразумителни протоколи от 10.03.2003 г. и от 01.08.2004 г., които са неразделна част от договора , относно транспортните разходи, които ищеца е извършил по повод изпълнение на договорните си задължения като предприемач за извършване на СМР на два обекта, и, че такива се дължат от ответника. По отношение на размерът им по делото се установява, че с протокол от 05.07.2005 г. , който е одобрен от управителя на ответното дружество и е подписан от ищеца, издаден на основание т.6.1 от споразумителен протокол към договор от 04.03.2003 г. касае размера на транспортни разходи във връзка с договорената между страните предприемаческа дейност на два обекта- „Възстановяване на мост над р.Дермен дерена път за с.Подрумче” и ”Път ІV-50948-плочогредов мост за с.Меден бук”Община Ивайловград. С този протокол страните по делото са постигнали съгласие извършените от ищеца транспортни разходи във връзка с изпълнение на договор от 04.03.2003 г. да възлизат на 381.05 лв. месечно. Нито в договора от 04.03.2003 г., нито в споразумителните протоколи и в протокол от 05.07.2005 страните не са се договорили транспортните разходи да се установят с писмени доказателства за реалното им извършване и такива по делото не се представят. Единствено таблиците за явяване и неявяване на работа за исковия период/нарядни листове/, ведомости за заплати и справки за човекодните на двата обекта, установяват извършването на СМР и периода от време, през който ищеца е изпълнявал задълженията си по договора като предприемач и извършените от него разходи за транспорт с личен автомобил. Протокол от 05.07.2005 г. установява месечния размер на транспортните разходи, има характер на анекс към договора и споразумителните протоколи и урежда облигационните отношения на страните относно транспортните разходи, извършвани от ищеца за периода от м.май 2003 до м. август 2005 г. , които са част уважения частичен иск за 500 лв.по гр.д. № 271/2007 г. по описа на МРС, за която част се е формирала сила на присъдено нещо, като ищеца е запазил възможността си да търси горницата с нов иск. Или от писмените доказателства и уважената част на частичния иск , се установя, че за периода от м. юни 2003 г. до м. август 2005 г., за 23 месеца, на ищеца се дължат 8 264.15 лв., представляващи транспортни разходи, а за разликата до 9145.20 лв. и за м. май 2005 г. такива не се дължат. В този смисъл съдът намира решението на районния съд за законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Искане за разноски за въззивна инстанция не е правено, при което съдът не присъжда такива.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 82 от 01.07.2010 г. по гр.д. № 73/2008 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.