№ 262
гр. П., 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230100592 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.
Ищцата С. М. Р., с адрес в с. С., общ. П., ул. „Ц. С. В.“ № **, ЕГН **********,
е предявила срещу ответника „С. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. „Ц. ш.“ № ***, ет. *, ЕИК ****, искове, както следва:
- главни искове за обявяване на недействителността на договор за
потребителски кредит, сключен между тях, и за присъждане на недължимо платена
сума по този договор, включваща неустойка и възнаградителна лихва;
- евентуални искове за прогласяване на нищожността на неустоечната
клауза от същата кредитна сделка и за присъждане на недължимо платената по нея
неустойка.
Ищцата пояснява, че на 31.08.2022 г. между нея (като кредитополучател) и
ответника (като кредитодател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с №
729457, с главница от 2 000 лв. и с възнаградителна лихва от 318,27 лв. Твърди, че
договорът е недействителен, тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22
ЗПК. Изтъква, че съгласно чл. 11, ал. 1 от самия договор, тя дължи на кредитодателя и
неустойка от 1 617,73 лв., за непредоставяне на обезпечение. Смята, че ако договорът
не бъде приет за недействителен по чл. 22 ЗПК, то тогава нищожна е неустоечната
уговорка, тъй като тя влиза в колизия с добрите нрави (заради характеристиките й,
описани в обстоятелствената част на исковата молба), заобикаля императивни
1
разпоредби на ЗПК и противоречи на повелителни норми на ЗЗП (визирани в исковата
молба). Заявява, че е платила на ответната страна както неустойката, така и
договорната лихва по кредита. Счита, че при обявяване на недействителността на
кредитния договор, така платените суми трябва да й бъдат възстановени, а при
прогласяване на нищожността само на неустоечната клауза е нужно да й бъде върната
заплатената неустойка. Моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със
законната лихва върху недължимо платените суми от датата на подаване на исковата
молба (11.04.2024 г.) до погасяването. Претендира съдебни разноски и предлага в
полза на адвоката, който й е предоставил безплатна правна помощ по настоящото
дело, да бъде присъдено съответно възнаграждение.
Ответникът намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за
отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че
както договорът, така и клаузата, уреждаща неустойката по него, са валидни, поради
което платеното в тази връзка не подлежи на връщане.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за
ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването на
процесния договор, включително и по отношение на клаузата му, касаеща неустойката.
От съдържанието на договора и на погасителния план към него, копия от които
са приобщени към доказателствения материал, се изясняват и базисните параметри на
кредитното правоотношение, а именно:
- главница – 2 000 лв.;
- годишен процент на разходите – 49,63 %;
- годишен лихвен процент – 40,05 %;
- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва – 2 318,27 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 318,27
лв.;
- погасяване – чрез 16 двуседмични вноски;
- изчисляване на годишния процент на разходите – „в съответствие с
изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и
включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.“.
Сключеният между ищцата и ответника договор разкрива признаците на такъв
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в
сила от 12.05.2010 г.). Ищцата е физическо лице, за което няма данни при встъпването
в кредитното отношение да е действало при упражняването на професионална или
търговска дейност, а ответникът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е
кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно,
2
при сключването на договора за кредит, ответникът е действал в качеството на
„кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът е имал
качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.
Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за
потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина,
определен в Приложение № 1 към закона. Касае се за ясна императивна разпоредба,
която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за
действителност на договорите за потребителски кредит.
В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният
процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за
потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК). Изчисляването му пък се извършва по
специалната формула, която също е разписана в Приложение № 1 към закона (чл. 19,
ал. 2 ЗПК).
Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за
потребителски кредит само на цифрово изражение на годишния процент на разходите
не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби.
Целта на нормативния текст на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще стори
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. Ето защо е нужно в потребителската кредитна сделка да
бъдат ясно упоменати и компонентите, включени в годишния процент на разходите,
както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти
формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл Решение №
336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, Решение №
229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, Решение №
198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд – гр. Разград и Решение №
260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик).
В този контекст се налага констатацията, че договорът за кредит, оспорван от
ищцата, наистина не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него отсъства
ясно и конкретно визиране как всъщност е бил е бил формиран годишният процент на
разходите, щом като не е уточнен конкретният начин, по който е била получена
крайната му величина.
Отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК имат за последица
3
недействителността на потребителския кредитен договор (чл. 22 ЗПК).
Когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по него (чл. 23 ЗПК).
От представената от ответното дружество справка за плащанията, направени от
ищцата по кредитната сделка, става ясно, че тя му е заплатила както
възнаградителната лихва (318,27 лв.), така и неустойката (1 617,73 лв.). С оглед
недействителността на договора, така платената обща сума (1 936 лв.) е дадена без
основание и трябва да бъде възстановена на ищцата (чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД).
В обобщение на казаното дотук трябва да се подчертае, че главните искови
претенции са основателни, поради което не подлежат на разглеждане по същество
евентуалните такива.
2. По съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78,
ал. 1 ГПК).
Съдебно-деловодните разходи, които й се полагат, се формират от заплатената
държавна такса (77,44 лв.).
По делото е представен договор за правна защита и съдействие между ищцата и
представлявалия я адвокат, в който е отразено, че последният предоставя на първата
безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв., без да е уточнена конкретна хипотеза,
измежду изброените в ал. 1 на този нормативен текст. Това обуславя пречка за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., доколкото
положителната съдебна преценка в тази насока е предпоставена от конкретно
основание за оказване безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. (вж. Определение №
515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/15 г., І т. о. на ВКС).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 22 ЗПК, за недействителен Договор за
потребителски кредит с № 729457/31.08.2022 г., сключен между С. М. Р., с адрес в с.
С., общ. П., ул. „Ц. С. В.“ № **, ЕГН ********** (като кредитополучател) и „С. К.“
ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № ***, ет. *, ЕИК ****
(като кредитодател), поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „С. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц.
4
ш.“ № ***, ет. *, ЕИК ****, да заплати на С. М. Р., с адрес в с. С., общ. П., ул. „Ц. С.
В.“ № **, ЕГН **********, следните суми:
- 1 936 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, представляващи сбор
от недължимо платени възнаградителна лихва и неустойка по Договор за
потребителски кредит с № 729457/31.08.2022 г., сключен между С. М. Р. (като
кредитополучател) и „С. К.“ ООД (като кредитодател), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2024 г., до
погасяването, както и
- 77,44 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляващи съдебни
разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Бл.,
в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5