Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Град Карлово, 12.10.2009 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Карловският районен съд, втори граждански състав в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Личева – Гургова

 

При секретаря П.В.  като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 140 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид:

                        Производството е по иск с правно основание член 45, ал. 1  ЗЗД.

            Ищеца С. Д. Т. ***, твърди че на 12.08.2007 г. ответника А.М.К. по хулигански подбуди му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в непълно затворено счупване на горната челюст от ляво и долния ръб на орбитата в ляво, травматичен оток в окосмената част на главата в дясната половина, които повреди му причинили разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 НК. Твърди, ча за това деяние на К. било наложено наказание  лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване било отложено по реда на чл.66 НК за три години. Наказанието било определено с одобрено от съда споразумение в производството по НОХД №177/2008 г. по описа на Районен съд – К.. В това производство ответника се бил признал за виновен и се съгласил с последиците от сключеното между него и РП – К. споразумение, а именно – на влязла в сила присъда. Твърди, че от деянието на ответника на него били причинени значителни неимуществени вреди. Макар и леки, телесните увреждания били съществени, тъй като засягали важни за функциите му части на тялото. Поради счупване на челюстта се наложило продължително и стационарно домашно лечение. За продължителен период били нарушени дъвкателните и говорни функции на челюстта. Увреждането и лечението се съпровождали с физически болки и неудобства от недоброто функциониране на  челюстта. Твърди, че значителни болки изпитвал и в останалите увредени части – главата и лицето. Твърди, че до този момент не бил имал здравословни проблеми. Промяната в състоянието била резултат единствено от деянието на ответника.

           МОЛИ съда, да  осъди ответника А.М.К. ЕГН ********** ***, да му заплати сумата от 3000 лева, представляващи обезщетение за причинените му с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.08.2007 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира направените по делото разноски.

Ответника А.М.К., оспорва предявения иск по по размер, твърди, че сумата от 3 000 не отговаряла на степента на увреждането.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното като доказателство по делото протокол №44 от 02.12.2008 г. по НОХД № 177/2008 г. по описа на КРС, приключило със споразумение между А.М.К. ***, се установява, че ответника по делото е признат за виновен за това че умишлено и виновно  на 12.08.2007 г. в гр. К., обл. П., по хулигански подбуди е причинил на С. Д.  Т. лека телесна повреда, изразяваща се в непълно затворено счупване на горната челюст от ляво и долния ръб на орбитата в ляво, травматичен оток в окосмената част на главата в дясната половина, които повреди му причинили разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 НК.

                      От показанията на свидетеля Д.С.Т., баща на ищеца, се установява, че синът му претърпял травма при инцидента между него и ответника А.К.. Твърди, че той лично го закарал след това при доктор В.. Бил настанен в П. в УМБАЛ „С.Г.” и останал там едно или две денонощия. Трябвало да го оперират, но тъй като костицата била близо до нервни окончания, лекарите решили  да няма оперативна намеса и костицата останала плаваща. Твърди, че синът му имал доста време трудности с  говоренето и особено при хранене. С говора се оправил за около седмица, но затрудненията при хранене продължили  около 20-25 дни. Налагало се да приема течни храни. Правили му компреси с лед, примел болкоуспокояващи и такива за мазане. Травмата се отразила на психиката му както и на цялото им семейство.

                        По делото беше изслушана съдебно – медицинска експертиза на вещото лице Ц.И., чието заключение беше прието от съда без възражение на страните като обективно, безпристрастнои пълно. Съгласно заключението за увреждането - непълно затворено счупване на горната челюст от ляво и долния ръб на орбитата в ляво, травматичен оток в окосмената част на главата в дясната половина, е било проведено лечение на ищеца в Клиника по лицево- челюстна хирургия от 15.08. до 17.08.2007 г. където била осъществена мануална репозиция на костни фрагменти, било назначено лечение с Гентамицин и Милгамма Н. Твърди се продължителност на болките и страданията в продължение на 15-20 дни, като за същия период били затруднени дъвкането и говоренето. Твъди се, че степента на възстановяване била пълна и при обичайно протичане на оздравителния процес не би следвало да се получат усложнения.

Останалите представени писмени доказателства не променят направените изводи.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство.

 Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Отговорност за за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновното поведение на дееца и настъпилите вреди, което в конкретния случай безпорно беше установено. Съобразно разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат имуществени и неимуществени. В настоящото производство ищеца е претендирал само неимуществени вреди – претърпени болки истрадания. За същите законодателят е приел, че като неизмерими в пари, размерът за следващото им се обезщетение ще се определя по принципа на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съобразно установената съдебна практика в тази насока справедливостта се определя с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, настъпилия вредоносен резултат допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални и физически страдания, възрастта на пострадалия, осакатявания  и др.

От вида и характера на  на причиненото от ответника А.М.К. се налага извода, че ищеца е претърпял болки и страдания, чийто равностоен еквивалент се явява сумата от 2 500 лв.

Вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му – 12.08.2007 г., когато деецът е известен още тогава – чл.114 ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД причинителят на непозволено увреждане се смята в забава и без покана.

С оглед на горните обстоятелства, настоящата инстанция намира, че искът за изплащане на обезщетение за неимещуствени вреди както и акцесорните към него претенции за заплащане на законна лихва, считано от деня на увреждането - 12.08.2007 г., до окончателното изплащане на сумата  е основателен и доказан в размер на 2 500 лева, като в частта до пълната претендирана сума в размер на 3 000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, ищеца е освободен от заплащане на държавна такса и съдебни разноски по делото. С оглед изхода на спора, съдът ще следва, да осъди  ответника да заплати държавна такса в размер на 100,00 лева както и 70,00 лева за възнаграждение на вещо лице. Ответника следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски за възнаграждение на един адвокат съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска в размер на 250,00 лева. Ответната страна не е претендирала разноски, поради което такива не и се присъждат съразмерно с отхвърлената част от иска.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

             

ОСЪЖДА  А.М.К. ЕГН ********** ***, да заплати на С.Д.Т. ЕГН **********,***, сумата от 2 500,00/две хиляди и петстотин/лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди претърпени болки и страдания, от извършеното на 12.08.2007 г. от А.М.К., престъпление по хулигански подбуди като е причинил лека телесна повреда на С.Д.Т., изразяваща се в непълно затворено счупване на горната челюст от ляво и долния ръб на орбитата в ляво, травматичен оток в окосмената част на главата в дясната половина, които повреди му причинили разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, за извършването на което на А.М.К. е наложено наказание, като наказателното производство по делото е приключило със споразумение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършеното деяние – 12.08.2007 г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в частта му до пълната претендирана сума в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА  А.М.К. ЕГН ********** ***, да заплати на С.Д.Т. ЕГН **********,***, сумата от 250,00/двеста и петдесет/ лева разноски за възнаграждение на един адвокат.

ОСЪЖДА А.М.К. ЕГН ********** *** да заплати по сметка на КРС, в полза на държавата по бюджета на съдебната власта държавна такса в размер на 100,00/сто/ лева, както и сумата от 70,00/седемдесет/ лева за възнаграждение на вещо лице.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: