№ 1536
гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.а
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501526 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от „Сити Партнърс“ ООД, чрез процесуален
представител адв. Венислав С., въззивна жалба срещу Решение № 262886/29.11.2021 г,
постановено по гр. дело № 8909/20г. по описа на ВРС, с което прието за установено по
отношение на ищците Н. И. Б., Г. Д. Т. и Т. А. П., че ответникът „СИТИ ПАРТНЪРС“ ООД
НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 10135.2012.2 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с площ от 4778 кв.м., находящ се в м. „Мешелик",
землището на кв. „Виница", община Варна, област Варна, с номер по предходен план - имот
012002, начин на трайно ползване - овощна градина IV кат., при съседи: 10135.2012.58,
10135.2012.169, 10135.2012.51, 10135.2012.50, 10135.2012.55, 10135.2012.211, 10135.2012.14,
10135.2012.19, 10135.2012.57, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и жалбоподателят е
осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати извършените от насрещните страни
съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че
първоинстанционният съд необосновано е приел и кредитирал показанията на свидетелите,
водени от ищците, и без да изложи мотиви, не е приел показанията на тези, водени от него.
Не било посочено даже, че свид. А.К. е също съсобственик в процесния имот, докато
показанията на другия свидетел Н. Н. се базирали на разкази на трети лица, а не на факти и
обстоятелства, които лично е възприел.
1
На следващо място жалбоподателят оспорва отказа на първоинстанционния съд да
кредитира заключението на изготвената по делото СТЕ, защото се основава на изображения
от Google Earth и не може да се формира извод за достоверност на снимките от това
приложение. Именно посочените исторически изображения, опровергавали твърденията на
ищците и техните свидетели, че процесният имот бил обработван, като в същото време
кореспондирали на показанията на водените от ответника свидетели. Счита, че изводът на
съда за недостоверност на снимките от посоченото софтуерно приложение е неправилен, тъй
като изображенията от Google Earth се ползвали в съдебната практика при изготвянето на
експертизи от вещи лица геодезисти за преценка дали конкретен земеделски имот е бил
обработван за определен период, дали отглежданите култури съответстват на заявените от
конкретния земеделски стопанин, дали броя и височината на евентуално налични дървета
или храсти отговарят на критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане
по Наредба № 2 от 26 март 2018 г. В конкретния случай вещото лице Рени Попова при
защита на своето заключение трикратно е посочило, че следи от обработка са налични само
към 02.2003г. на една съвсем малка част в имот с номер 3, който е съседен на процесния.
Макар софтуерната програма да е общодостъпна и да не предполага специални познания,
нейният специализиран опит да разчита аерофото снимки и давал ясна увереност, че
процесният имот с номер 12.2 през период 2003-2019г. е необработваема земя, през която
преминават черни пътища. В допълнение към изложеното сочи, че твърденията на ищците,
че земеделският имот е бил обработван е следвало да бъдат доказани с писмени
доказателства от тях – регистрация като земеделски производител, ежегодни заявления до
ПК/ОС „ЗГ“, евентуално данни за подпомагане по програми към МЗГ. Именно поради това
отправил доказателствени искания за представяне на скица от 10.06.2003 г. в оригинал,
както и за задължаването им да представят в оригинал регистрационния талон на трактора и
доказателства за преминати технически прегледи, които били оставени без уважение.
От друга страна въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е
тълкувал двата договора за продажба на наследство, тъй като по отношения на тях не
съществувало законово изискване да се прилагат документи. Следователно счита за доказан
факта кои имоти дружеството е придобило въз основа тях. Било установено още, че
последното е предложило процесния имот за продажба, като за това били извършвани и
огледи с брокери. За първи път същият бил ограден на 21.03.2021 г., за което били връчени
предупредителни протоколи от служители на МВР, от което въззивникът обосновава извод,
че е контролирал своята собственост. В този смисъл твърди, че първоинстанционния съд не
се е произнесъл по оспорването му за изтекла десет годишна давност, доколкото не било
упражнявано владение от ищците. По изложените съображения моли за отмяна на
решението и отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Н. И. Б., Г. Д. Т. и Т. А. П., чрез
адв. М. Т., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, поради липса на
сочените с нея пороци на първоинстанционното решение. Съдът е обсъдил всички събрани
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви защо и
2
кои доказателства не кредитира, а в твърденията на въззивника не се съдържат такива за
допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно първоинстанционният съдебен
състав е приел, че до месец март 2021 г. ответното дружество не е извършвало никакви
фактически действия в процесния имот. По изложените съображения, касаещи правилността
и обосноваността на фактическите и правни изводи на съда, моли за потвърждаване на
обжалваното решение с присъждане на разноски за въззивното производство. Оспорва
относимостта и допустимостта на доказателствените искания, формулирани с въззивната
жалба и моли за оставянето им без уважение.
Депозирана е още частна жалба /наименувана въззивна/, подадена от „Сити Партнърс“
ООД, чрез адв. В. С. срещу Определение № 260421/29.04.2022 г. по гр. дело № 8909/20г. по
описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за
изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение. В нея е изразено
становище за неправилност на обжалваното определение, по съображения, че ищците нямат
противоречиви интереси, поради което им се следва възнаграждение само за един адвокат.
Отправено е искане за отмяна съдебния акт.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор Н. И. Б., Г. Д. Т. и Т. А. П., чрез
адв. С.Б., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че Н. Б. и Г. Т. са
представили доказателства за разноски за един адвокат – М. Т., а Т. П. за заплатен хонорар в
полза на адв. С.Б.. По съображения, че всеки от тях е сторил отделни разноски за адвокатска
защита, се обосновава становище, че същите следва да му бъдат възстановени в цялост.
Отправеното към съда искане е за потвърждаване на обжалваното определение.
С Определение № 3338/12.09.2022 г. низходящите на починалата въззиваема страна
Т. А. П. - Д. Т. Г. и Е. Т. Н. са конституирани в качеството на въззиваеми в процеса, на
основание чл. 227 от ГПК.
Исковата молба е оставена без движение с Определение № 3015/12.08.2022 г., като на
ищците са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности, касаещи липса
на изложени твърдения, обосноваващи правния интерес на ищците от отричане на правото
на собственост на ответното дружество за целия имот.
Депозирана е молба с вх. № 20137/29.08.2022 г. от процесуалния им представител
адвокат М. Т., с която са изложени доводи, че правният интерес на ищците от отричане на
правото на собственост на ответното дружество върху целия процесен имот произтича от
факта, че в приложената по делото скица от 23.01.2020 г. на СГКК – Варна „Сити Партнърс“
ООД се легитимира като собственик на имота въз основа на договор за продажба на
наследство, като по този начин оспорва правата на ищците.
В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемите,
представлявани от адв. Т. и адв. Бъчварова заявяват, че поддържат исковата претенция.
Потвърждават становището си, че правният им интерес от оспорване на правото на
собственост на въззивника за целия имот произтича от факта на вписването му в
кадастралния регистър без посочване на идеалните му части, като по този начин, макар и да
3
твърди, че е собственик на 1/5 ид.ч. се афишира като притежател на целия поземлен имот.
По същество на спора отправят искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение
по съображения за доказаност на исковата си претенция по подробно изложени в хода на
производството доводи.
Въззивникът не се явява и не изпраща представител. Депозира молба, с която отправя
искане за уважаване на въззивната жалба с присъждане на разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд въз основа на
искова молба от Н. И. Б.а, Г. Д. Т. и Т. А. П., с която са предявени в условията на активно
субективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК срещу „Сити Партнърс“ ООД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот, находящ се в м. „Мешелик",
землището на кв. „Виница", община Варна, област Варна, с идентификатор 10135.2012.2 по
КК, а предходен план - имот 012002 с площ по КК от 4778 кв.м., с начин на трайно ползване
- овощна градина, IV кат., при съседи: 10135.2012.58, 10135.2012.169, 10135.2012.51,
10135.2012.50,10135.2012.55,10135.2012.211,10135.2012.14,10135.2012.19,10135.2012.57.
В исковата си молба ищците излагат твърдения, че с решение № 477/12.03.1998 г. ПК
- Варна е възстановила на наследниците на Д. Т. П.а в съществуващи (възстановими) стари
реални граници правото на собственост върху НИВА от 4,781 дка, IV кат., находяща се в м.
„Мешелик", землището на кв. „Виница", представляваща имот № 12002 по картата на
землището при граници: имот № 12013 - нива на наследници на Д.Г. Н., имот № 12014 -
нива на Д.Я. Н., имот № 12004 - нива на наследници на К.С.К., имот № 12003 - нива на
наследници на С. Т.ов К.. С протокол № 486/06.04.1998 г. на ПК - Варна и приложена скица
№ 486/1998 г. наследниците на Д. Т. П.а са въведени във владение на имот № 12002, с с
идентификатор 10135.2012.2 по действащата КК.
Позовавайки се на удостоверение за наследници изх. № 534/10.09.2019 г. на район
„Приморски" - Община Варна сочат, че Д. Т. П.а е починала на 09.11.1976 г., като е оставила
наследници, както следва: съпруг А.А. П., починал на 27.02.1982 г.; дъщеря Д. А.а А.,
починала на 13.09.1999 г. и оставила наследник - сина си А.А. К.; дъщеря П. А.а Б.а,
починала на 14.03.2016 г. и оставила наследник - ищецът Н. И. Б.; дъщеря П. А.а П.,
починала на 01.05.1986 г. и оставила за наследници - съпруг П.Т.П., починал на 04.10.1992
г., син Т.П.Т., починал на 20.05.2015 г. и оставил наследници - ищцата Г. Д. Т. , П. Т. Т. и Г.
Т. Т.; син А. А. П., починал на 16.06.2016 г. и оставил наследници - съпруга М.К. П.а, син
А.А. П., син Д. А. П.а, починала на 09.10.2012 г. и оставила наследници дъщеря М.С.Г.,
дъщеря Р.С.Г.-Н. П.; син - ищецът Т. А. П..
С решение №477/12.03.1998 г. ПК - Варна е възстановила на наследниците на С. Т.ов
К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници правото на собственост върху
НИВА от 3.244 дка, IV кат., находяща се в м. „Мешелик", землището на кв. „Виница",
4
представляващ имот № 12003 по картата на землището, който граничи с процесния имот
№ 12022. След смъртта на С. Т.ов А., имот № 12003 преминал в патримониума на неговата
сестра и единствен наследник Д. Т. П.а, по силата на наследствено правоотношение.
С решение от 30.03.2000 г., постановено по гр.д.№ 1004/1999 г. на ВРС, X състав,
влязло в законна сила на 22.05.2000 г. и вписано на 26.05.2020 г. с акт № 253,том III, дело №
1245, вх.рег.№ 10625, дв. вх. рег. № 10460 на СВ - Варна е допусната делба на
възстановените на наследниците на Д. Т. П.а и С. Т.ов А. - А. А. П., починал на 16.06.2017
г., А.А. К., ЕГН **********, П. А.а Б.а, починала на 14.03.2016 г., Т.П.Т., починал на
20.05.2015 г., и Т. А. П., ЕГН **********, при квоти по 1/5 идеални части на гореописаните
два недвижими имоти.
Поради установена реална неподеляемост на имотите, с решение по извършване на
делбата от 16.01.2001 г. районният съд е постановил на основание чл. 281, ал.1 ГПК
изнасяне на имотите на публична продан. С оглед постъпила молба от 12.02.2001 г., от
всички съделители за оттегляне на исковата молба с определение от 19.03.2001 г. по същото
дело е обезсилено решението по извършване на делбата и е прекратено производството по
делото.
Ищците сочат, че с молба от 18.09.2000 г. процесуалният представител на А. А. П. и
А.А. К. е предложил имотите да бъдат поделени, като имот 12002 с площ 4781 кв.м. да бъде
предоставен в общ дял и собственост на тримата ответника - П. А.а Б.а, Т.П.Т. и Т. А. П..
Другият имот – 12003, да бъде предоставен в общ дял на А. А. П. и А.А. К.. Посочено било,
че по този начин имотите ще се ползват от наследниците съобразно вече установено тяхното
ползване.
По силата на констативен нотариален акт № 121, том III, рег.№ 5430, дело №
473/2003 г. на нотариус А.А. peг. № 316 на НК, акт № 171, том LV, дело № 12573/2003 г., вх.
рег. № 17753/16.10.2003 г. на СВ - Варна А. А. П. е признат за собственик по давностно
владение на място с площ 1622 кв.м., находящо се в гр. Варна, кв. „Виница“, м. „Мешелика"
(„Дъбравата") с.о. „Траката", съставляващо имот № 52 в кв. 12 по плана на селищното
образувание при граници: имот №1, имот №20, имот №22, имот №47 и имот №51.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален № 4, том I, рег. № 69,
дело № 3/2004 г. на нотариус Петър Петров, рег. № 224, акт № 45, том I, дело № 53/2004 г.,
вх. рег. № 102/08.01.2004 г. на СВ - Варна М.К. П.а и А. А. П. продават на Н. М.Е. място,
находящо се в землището на кв. „Виница“, гр. Варна, община Варна, област Варна, местност
„Мешелика" („Дъбравата") с площ 1622 кв.м., представляващо поземлен имот № 012052 (по
документ за собственост и данъчна оценка ПИ № 52 по плана землището на кв. „Виница“
при граници: имот 012047, 012051, 012020, 012001, 012022, 000100. Понастоящем този имот
е с идентификатор 10135.2012.168 по КК.
Твърдят, още че с договор за покупко-продажба на наследство от 10.07.2007 г.,
вписан в книгите за вписвания на 11.07.2007 г., том XII, акт № 175, вх. рег. № 19695 на СВ -
Варна, А. А. П. продава на ответното дружество „СИТИ ПАРТНЪРС“ ООД изцяло
5
наследството, придобито по реда на наследяването по закон от наследодателката Д. Т. П.а,
починала на 09.11.1976 г.
Ищците твърдят, че договорът за покупко-продажба на наследство от 2007г. е лишен
от предмет, поради което ответното дружество не е могло да стане собственик на процесния
имот идентификатор 10135.2012.2 по КК, тъй като в наследството на наследодателката Д. Т.
П.а, в това число и полученото от нея по наследяване от покойния брат С. Т.ов А., не е
имало други активи освен двата недвижими имота (имоти 12002 и 12003), предмет на
делбата по гр.д. № 1004/1999 г. на ВРС, X състав.
Обосновават правния си интерес от провеждане на исковата защита по твърдения, че
П. Б., Т.Т. и Т. А. П. са упражнявали съвместно фактическа власт върху възстановения в
съществуващи (възстановими) стари реални граници имот 12002, понастоящем ПИ
10135.2012.2 по КК, от м.март 1998г. по устно споразумение между тях. След смъртта на
първите двама владението се осъществявало от техните наследници Н. Б. и Г. Т. съвместно с
ищеца Т. П. и понастоящем. Между съделителите по гр.д. № 1004/2000 г. на ВРС и техните
наследници няма спор, че процесният имот с идентификатор 10135.2012.2 е собственост на
наследниците на П. А.а Б.а, Т.П.Т. и Т. А. П.. Същите са осъществили непрекъснато и
необезпокоявано владение в изискуемия от закона срок и са го придобили по давност. По
изложените съображения твърдят, че ответникът се легитимира като собственик на
притежавания от тях недвижим имот, с което оспорва правото им на собственост,
респективно, че за тях е налице правен интерес от отричане на претендираното от него
вещно право. По отношение на обема на търсената защита, сочат, че с вписването в скица от
23.01.2020 г. на СГКК – Варна „Сити Партнърс“ ООД се манифестира като собственик на
целия имот, поради което интересът им се разпростира в пълния обем на претендираните
права. Отправят искане за уважаване на иска в цялост с присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Сити Партнърс“ ООД, с който
предявеният иск се оспорва като допустим, но неоснователен. Не се спори, че решението по
гр.д. № 1004/1999 г. на ВРС за извършване на делба между наследниците на Д. Т. П.а чрез
изнасяне на имотите на публична продан е обезсилено с определение от 19.03.2001 г. въз
основа на молба от петимата съделители, че са се съгласили засега имотите със стари номера
12003 и 12002 да останат в обща съсобственост на всички наследници при установените от
съда квоти, т.е. по 1/5 ид.ч. По този начин към датата на договора за покупко-продажба на
наследство по отношение на посочените имоти са включени 1/5 ид.ч. от ПИ 10135.2012.169,
както и 1,5 ид.ч. от ПИ 10135.2012.2. С Договор за покупко-продажба на наследство от
10.07.2007 г., вписан в книгите за вписвания на 11.07.2007 г., е валидно сключен и ответното
дружество е съсобственик с 1/5 ид.ч. от процесния имот, поради което е вписано като
съсобственик в скица от СГКК – Варна на 14.10.2008 г.
Ищците не ангажират доказателства относно сключена извънсъдебна спогодба,
посочена като причина за депозиране на молба за обезсилване на решението за изнасяне на
имотите на публична продан. Не може да се приеме, че точните параметри на ползването на
6
поземлените имоти са безспорни. Единственото съгласие, което страните по делбеното
производство декларират пред съда е, че квотите са равни между съделителите и
съставляват по 1/5 ид.ч. от имоти № 12002 и № 12003.
Оспорва се твърдението, че в наследството на наследодателката Д. П.а не е имало
други активи освен двата недвижими имота посочените: № 12002 и № 12003. Оспорват се
още възраженията на ищците по отношение на договорът за покупко-продажба от 2007 г., че
няма предмет, с аргумента, че невъзможен предмет е налице, когато вещта, предмет на
облигационното отношение, към момента на постигане на съгласие за сключване на
договора по волята на законодателя е извадена от гражданския оборот, какъвто процесният
имот очевидно не е.
Ответникът оспорва твърденията, че имотът е придобит по давност. Дори и ищците
да са го владеели посочения имот от м.март 1998 г., то със заявлението си пред съда от 2001
г. признават друго, а през 2007 г. се появява и новият съсобственик, с когото се извършват
съвместни действия за други имоти, а и за процесния, затова не е изтекла 10 годишна
придобивната давност в полза на ищците. Имотът фактически е ограден само от две страни,
като и до момента се ползва за преминаване на ППС и граждани живеещи наоколо, както и
от строителна механизирана техника с оглед извършващото се строителство от години.
Сочи, че с посочения договор за покупко-продажба на наследство от 10.07.2007г.
ответното дружество е придобило от А. А. П. съвкупността от имуществените права и
задължения, придобити от продавача по реда на наследяването по закон от
наследодателката Д. Т. П.а, починала на 09.11.1976 г. Продавачът е сънаследник при квота
1/5, заедно с другите наследници - А.К., П. Б.а, Т.Т. и Т. П..
С цитираното решение за допускане по гр.д. № 1004/1999 г. било установено със
СПН, че всеки от наследниците притежава право на собственост върху 1/5 ид.ч. от всеки от
имотите № 12002 и № 12003, като предвид факта, че единият от тях - имот № 12003, в
последствие образува два нови, то с влизането в сила на това решение се потвърждава, че
всеки сънаследник притежава 1/5 ид.ч. от имоти с ид. № 10135.2012.2, 10135.2012.168 и
10135.2012.169.
В условията на евентуалност, релевира възражение, че е придобил право на
собственост върху 1/5 ид.ч. от имот № 2012.2 въз основа на давностно владение по чл. 79,
ал. 2 или ал. 1 от ЗС, считано от 10.07.2007 г. Сочи, че не е демонстрирало намерение за
своене на по-голяма ид.част от недвижимия имот. Въз основа на изложените доводи моли за
отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124
от ГПК, в производството по който ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи
правния му интерес да оспорва правото на ответника. Съгласно задължителните постановки
7
на т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо съС.ие или има
възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го
пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване
като недопустимо. Тази постановка обаче е приложима в хипотеза, в която ищецът извежда
правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право,
което той отрича на ответника.
В настоящия случай ищците обосновават правния си интерес въз основа на
твърдения, че са единствени съсобственици на процесния недвижим имот с идентификатор
10135.2012.2 по КК, а предходен план - имот № 012002, а ответното дружество се
легитимира като собственик на същия въз основа на договор за покупко-продажба на
наследство от 10.07.2007 г., вписан в книгите за вписвания на 11.07.2007 г., том XII, акт №
175, вх. рег. № 19695 на СВ – Варна, с което оспорва абсолютното им вещно право,
следователно е налице хипотезата на конкуренция на права.
За да прецени основателността на твърденията на ищците, респективно правния им
интерес от провеждане на исковата защита и неговия обем, настоящия въззивен състав
съобрази, че с решение № 477/12.03.1998 г., издадено от ПК-гр.Варна е възстановено
правото на собственост на наследниците на Д. Т. П.а в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на процесния имот, а именно: НИВА от 4,781 дка, IV кат., находяща се в м.
„Мешелик", землището на кв. „Виница", представляваща имот № 12002 по картата на
землището при граници: имот № 12013 - нива на наследници на Д.Г. Н., имот № 12014 -
нива на Д.Я. Н., имот № 12004 - нива на наследници на К.С.К., имот № 12003 - нива на
наследници на С. Т.ов К..
Същите са въведени във владение на имот № 012002 с площ от 4,781 дка. с Протокол
№ 486/06.04.1998 г. на Поземлена комисия-гр.Варна и приложена скица № 486/1998 г.
Видно от издадения акт за смърт № 36/10.11.1976г. Д. Т. П.а е починала на 09.11.1976
г. От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 534/10.09.2019 г. на
район „Приморски" - Община Варна се установява, че тя е оставила наследници както
следва: съпруг А.А. П., починал на 27.02.1982 г.; дъщеря Д. А.а А., починала на 13.09.1999 г.
и оставила наследник - сина си А.А. К.; дъщеря П. А.а Б.а, починала на 14.03.2016 г. и
оставила наследник - ищецът Н. И. Б.; дъщеря П. А.а П., починала на 01.05.1986 г. и
оставила за наследници - съпруг П.Т.П., починал на 04.10.1992 г., син Т.П.Т., починал на
20.05.2015 г. и оставил наследници - ищцата Г. Д. Т. , П. Т. Т. и Г. Т. Т.; син А. А. П.,
починал на 16.06.2016 г. и оставил наследници - съпруга М.К. П.а, син А.А. П., син Д. А.
П.а, починала на 09.10.2012 г. и оставила наследници дъщеря М.С.Г., дъщеря Р.С.Г.-Н. П.;
син - ищецът Т. А. П..
8
С Решение от 30.03.2000 г., постановено по гр.д.№ 1004/1999 г. на ВРС, X състав,
влязло в законна сила на 22.05.2000 г. и вписано на 26.05.2020 г. с акт № 253,том III, дело №
1245, вх.рег.№ 10625, дв. вх. рег. № 10460 на СВ - Варна , е допусната делба между А. А. П.,
починал на 16.06.2017 г., А.А. К., ЕГН **********, П. А.а Б.а, починала на 14.03.2016 г.,
Т.П.Т., починал на 20.05.2015 г., и Т. А. П., ЕГН **********, , в качеството на наследници
на Д. Т. П.а и С. Т.ов А. на следните два недвижими имота: процесният имот,
представляващ НИВА от 4,781 дка, IV кат., находяща се в м. „Мешелик", землището на кв.
„Виница", с № 12002 по картата на землището при граници: имот № 12013 - нива на
наследници на Д.Г. Н., имот № 12014 - нива на Д.Я. Н., имот № 12004 - нива на наследници
на К.С.К., имот № 12003 - нива на наследници на С. Т.ов К. (понастоящем с идентификатор
10135.2012.2 по КК), както и на съседния имот № 12003, по картата на землището на кв.
„Виница“ в м. „Мешелик“, общ. Варна, при равни квоти от по 1/5 идеални части.
Вторият имот, по отношение на който е допусната делбата е извън предмета на
спора, с оглед изявление от ищците в уточнителната, както и съобразно изрично
формулирания петитум на исковата им молба, поради което извършените по отношение на
него разпоредителни сделки не следва да бъдат обсъждани по същество.
С решение, постановено във втора фаза на делбата от 16.01.2001 г. съдът е допуснал
на основание чл. 281, ал.1 ГПК извършването , чрез изнасяне на делбените имоти на
публична продан.
Видно от молба, приложена на л. 71 от п.и.д. А. А. П., А.А. К., П. А.а Б., Т.П.Т. и Т.
А. П., съделителите са посочили, че са постигнали съгласие имотите да останат в обща
собственост на всички наследници като неподелени такива при установени от съда квоти,
поради което са отправили искане за прекратяване на производството по делото с
обезсилване на решението.
Предвид извършеното десезиране на съда, с определение от 19.03.2001 г. по същото
дело решението по извършване на делбата е обезсилено и е прекратено делбеното
производството в неговата втора фаза.
Между страните не е налице спор относно размера на наследствените права на
ищците, в качеството им на наследници на Д. П.а, като релевантно в случая е
обстоятелството, че притежаваните права от праводателя на ответника А. А. П. се
установяват от представеното удостоверение за наследници, а по отношение на същите към
момента на транслативната сделка е налице и СПН. Влязлото в сила Решение от 30.03.2000
г., постановено по гр.д.№ 1004/1999 г. на ВРС, с което процесният недвижим имот №12002
/понастоящем с идентификатор 10135.2012.2 по КК/ е допуснат до делба се ползва с
посочената установителна сила между страните и техните частни и универсални
правоприменици по отношение на допуснатите до делба имоти, съделителите и
притежаваните от тях права в делбената маса. Обезсилването на решението по извършване
на делбата не влияе върху СПН на постановеното решение по нейното допускане, като в
случая не се касае за същинско прекратяване на производството, тъй като с оглед актуалната
редакция на разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ПАС може да бъде извадено от архива на съда и
9
да продължат под същия деловоден номер за по-нататъшен ход, по искане на която и да е от
страните. Съдебният акт, с който делбата е допусната запазва своя стабилитет и обвързващо
установително действие.
В конкретния случай ответникът, настоящ въззивник, се легитимира като собственик
на 1/5 ид.ч. от наследството на Д. П.а, част от което е и процесния недвижим имот, въз
основа на договор за покупко-продажба на наследство от 10.07.2007 г., вписан в книгите за
вписвания на 11.07.2007 г., том XII, акт № 175, вх. рег. № 19695 на СВ - Варна, с който А.
А. П. му е продал цялата притежавана съвкупност от имуществени права и задължения,
които е придобил по наследствено правоотношение от своята наследодателка срещу сумата
от 30 000 лева. Именно процесната сделка е оспорена и с исковата молба, като се твърди, че
същата е лишена от предмет, респективно не е породила правно действие.
Ищците не са ангажирали доказателства с извънпроцесуалното си поведение
ответното дружество да претендирало или заявявало по-големи права от прехвърлените с
договор за покупко-продажба на наследство от 10.07.2007 г. Напълно неоснователни са
твърденията, че вписването в кадастралните регистри представлява действие, с което
страната се манифестира като собственик на целия имот, оспорвайки техните права. В тази
връзка следва да се посочи на първо място, че вписванията в кадастралните регистри нямат
нито правопораждащо, нито легитимиращо действие по отношение на правото на
собственост на вписания в него субект. С факта на отбелязването на „Сити Партнърс“ ООД
в скицата като съсобственик на имота същият по никакъв начин не е оспорил правата на
останалите съсобственици, още по-малко е заявил свои права, надхвърлящи спорните 1/5
ид.ч. от него. Напротив, видно от вписаното в скицата от 23.01.2020 г. на поземления имот
/л.28 от п.и.д. –гръб/ дружеството е записано като съсобственик именно на основание
цитирания договор за покупко-продажба от 11.07.2007 г., поради което напълно необоснова
би било да се приеме, че претендира повече права от тези, които са били предмет на
разпоредителната сделка. Същевременно като съсобственик е вписана и Д. Т. П.а по силата
на Решение на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ от 12.03.1998 г., въз основа на което се
легитимират като собственици и ищците и техните наследодатели. С посочените
отбелязвания не се оспорва претендираното от тях право на собственост за идеалните части,
над прехвърлените с договора за продажба на наследство. Такова оспорване не е извършено
нито в отговора на исковата молба, нито в хода на цялото съдебно производство, тъй като
ответникът е поддържал неизменно становището си, че с процесната транслативна сделка е
придобил единствено 1/5 ид.ч. от имота, като включително релевираното му в условията на
евентуалност твърдение за придобиване вследствие на давностно владение отново е
ограничено до 1/5 ид.ч. от него.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че ищците не са доказали правния
си интерес от оспорване на правото на собственост на ответното дружество за частите от
имота, надхвърлящи посочените 1/5 ид.ч., предмет на разпоредителната сделка с
наследствените права на А. А. П., поради което производството по делото подлежи на
прекратяване в останалата част до пълния обем на вещното право върху имота, респективно
10
постановено по него първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, като
постановено по недопустим иск. Допустимостта на иска по отношение на процесните 1/5
ид.ч. произтича от твърденията на ищците, че единствено те са ги придобили вследствие на
давностно владение, независимо от правата на останалите сънаследници.
Установената фактическа обстановка е изцяло относима и към основателността на
допустимата част от исковата претенция. Както вече беше изложено, с договор за покупко-
продажба на наследство от 10.07.2007 г., вписан в книгите за вписвания на 11.07.2007 г.
наследникът на Д. П.а- А. А. П. е прехвърлил на въззивното дружество съвкупността от
имуществени права и задължения, която е придобил и притежавал по силата на
наследственото правоприемство. В настоящия случай обемът на притежаваните от него
права след откриване на наследството не е спорен между страните, а и е установен със СПН
по силата на решението ВРС, с което процесният имот е допуснат до делба между
съделителите при равни квоти от 1/5 ид.ч. Договорът за продажба на наследство поражда
предвиденото в него действие до размера на притежаваните от прехвърлителя права,
независимо от липсата на вписване на същите в текста на документ. Купувачът по договор
по чл. 212 от ЗЗД купува наследството като съвкупност от права и задължения, без те да са
конкретно определени, но техният размер е определен при сключване на договора. При
липса на противната уговорка продажбата на наследство включва всички съставляващи го
елементи, независимо от тяхното посочване. Действително в договорът освен актуално към
датата на подписването му удостоверение за наследници е представил и Решение №
1126/16.08.2004 г. на ОСЗГ, с което е възстановено правото на собственост на С. К. по
отношение на съседния на процесния имот - № 12003, като същото, най-вероятно поради
техническа грешка, е възпроизведено двукратно в текста на документа. Липсата на
отбелязване на Решение № 477/12.03.1998 г. ПК – Варна сред представените документи не
влияе на правното действие на договора, тъй като за да породи действие той по силата на чл.
212, ал. 1 от ЗЗД по него продавачът единствено следва да обезпечи качеството си на
наследник, което е сторено, а и не е спорно между страните. По гореизложените
съображения следва да се приеме, че със сключването му ответникът е придобил 1/5 ид.ч. от
цялото имущество, придобито от А. А. П. по силата на наследствено правоприемство от
неговата наследодателка Д. П.а, част от което е и процесният недвижим имот.
С оглед заявените от въззиваемите самостоятелни права, които изключват тези на
въззивника, при хипотезата на конкуренция на права, основателността на исковата
претенция е предпоставена от установяването на тяхното съществуване, доколкото при
положителен извод би се стигнало до загубване на претендираното абсолютно право от
нарещната страна. За оборване на вещнопрехвърлителното действие на договора ищците са
навели доводи, че липса предмет на същия, които се основават изцяло на съображения, че
към момента на сключване на разпоредителната сделка прехвърлените идеални части от
имота не са били налични в патримониума на продавача, тъй като по общо съгласие те са го
владяли от март 1998 г. до датата на договора - 11.07.2007 г., когато са го придобили по
давност.
11
Посоченото становище е неоснователно дори и само по твърдения, тъй като срокът
от м.3.1998 г. до 11.07.2007 г. не е достатъчно дълъг за придобиване на имота при
упражняване на недобросъвестно владение. Ищците, настоящи въззиваеми, не са твърдяли
съществуването на годно правно основание, което е могло да ги направи собственици на
имота, поради което неприложима в тази хипотеза се явява кратката придобивна давност по
чл. 79, ал. 2 от ЗС. Дори в исковата си молба на последния абзац от л. 3 те заявяват, че към
датата на продажбата в наследството на Д. П. не е имало други активи освен двата
недвижими имота № 12003 и процесният - № 12002. По същество посоченото твърдение и
провежданото доказване дали в наследствената маса са били включени и други
имуществени права, извън посочените е напълно неотносимо към предмета на предявения
отрицателен установителен иск за собственост на конкретен поземлен имот. В настоящия
случай правнорелевантно е обстоятелството, че ПИ № 12002 към момента на сделката е бил
включен в посочената наследствена маса, като прехвърлителят е притежавал 1/5 ид.ч. от
него.
От приложените доказателства не се установява ищците и техните праводатели да са
установили фактическа власт върху имота с характеристиките на давностно владение към
март 1998 г. И дори и към този момент да са го владяли като свой, владението им е
прекъснато по силата на чл. 116, б.“Б“ от ЗЗД с влизане в сила на решението за допускане
на делба, пораждащо действие към датата на предявяване на исковата молба по него. С
цитирания съдебен акт, както вече беше посочено, е прието за установено със СПН, че
частният праводател на ответното дружество е собственик 1/5 ид.ч. от наследствените
имуществени права на Д. П.а, в това число и от спорния недвижим имот. Не се твърди, а и
не се установява от ангажираните доказателства по делото наследодателите на първите
двама ищци П. Б.а и Т.Т., както и Т. А. П. да са манифестирали, че държат целия недвижим
имот като свой, отблъсквайки владението на останалите съсобственици, в това число и А. А.
П.. Напротив, видно от депозираната по делбеното производство молба от 2001 г. всички
съделители, част от които са и тримата, са отправили изявление, че продължават да ползват
имотите като съсобствени, с оглед определените им с решението по допускане на делбата
идеални части в съсобствеността.
Съобразно задължителното тълкуване на презумпцията по чл. 69 от ЗС, дадено с ТР
№ 1/2012 г., когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена. Възникналата под формата на държане фактическа власт
върху имота от съделите не е годна да направи тях или техните правоприемници
собственици на имота, независимо от нейната продължителност.
За установяване на твърдяното от ищците владение при първоинстанционното
разглеждане на делото са разпитани свидетелите А.А. К. и Н. Й. Н.. От показанията на
първия свидетел, братовчед на ищците, кредитирани по реда на чл. 172 от ГПК се
установява, че наследниците на неговата баба Д. П.а са се събрали през 1995г. за да си
поделят имотите. Бил е теглен жребий и всеки се е съгласил с това, което му се е паднало.
12
Уговорката е била устна, като старият имот от около 8 дка е бил поделен по-равно между
всички тогавашни съсобственици- Т. П., А. П., П. П.а и Т.Т.. Свидетелят посочва, че от тази
нива са образувани два имота, големият от 4.7 дка се е обработвал от Т. П. и П. А.а, а
впоследствие от Н. Б. и Т.П.. Свидетелят посочва, че имотът се е обработвал от тогавашните
собственици, които са засявали царевица, ечемик, жито, боб. Според свидетеля Т.Т.,
наследодател на ищцата Г. Т., е закупил трактор, който бил използван при обработката на
земята. С трактора е бил обработван и имота на свидетеля, представляващ част от имот пл.
№12003. След 2010г.-2012г. Н. Б. си е направил фирма, като си е закупил техника - камиони,
булдозери, които съхранявал в процесния имот, започнал да трупа чакъл, пясък, пръст в
имота, като това ползване се осъществява по този начин и понастоящем. Той бил ограждан
на няколко пъти, тъй като поС.но са ставали кражби. Понастоящем имотът е ограден с
телена мрежа и циментови колчета. Свидетелят посочи, че никога не е имало спор между
наследниците, че процесният имот е на Т. П., П. П.а и Т.Т., респективно наследниците на
последните двама.
Видно от показанията на втория свидетел Н., той живее във Виница, като Н. Б., Т. П.,
Г. и Т. фактически живеят над него. Свидетелят твърди, че те са му споделяли, че са
правили доброволна делба и са теглили жребий кой имот на кого да се падне. След
възстановяване на земеделските земи Т. е започнал да обработва целия процесен имот и си
купил трактор. Понастоящем имотът бил ограден и се ползвал от Н. Б. като негова база. Там
той си държи неговата техника – строителна механизация има , камиони, има фургони, има
натрупани чакъл, пясък, пръст. Поставена е ограда на имота след 1989г.
От посочените гласни доказателствени средства не се установява под каквато и да е
форма ищците или техните праводатели да са манифестирали намерението си за своене на
имота, ограничавайки или отблъсквайки правото на собственост на техния съсобственик
„Сити Партнърс“ ООД. Те са придобили фактическата власт върху същите по силата на
наследственото правоотношение с наследодателката Д. П.а, поради което следва да се
приеме, че тя е започнала като владение на тяхната идеална част от имота и държане на
частите на останалите съсобственици. Преди придобиване на имота от дружеството
праводателите на въззиваемите с молбата за прекратяване на делбеното производство са
отправили изрично изявление, че постигнатото между тях съгласие е имотите да останат в
обща собственост на всички наследници при установените от съда квоти. Напълно
необосновано би било да се приеме, че въпреки посоченото признание на този факт
процесният имот е бил владян единствено и само от тримата съделители. Но от още по-
съществено значение е обстоятелството, че ищците не са ангажирали доказателства, че са
обективирали осъществяваната от тях фактическа власт по начин, демонстриращ
завладяването на целия имот и отблъскващ владението на останалите съсобственици.
Напротив, единствено от ангажираните чрез разпит на свидетелите М.Г. Й.а и Г.М.Г.
гласни доказателствени средства се установява, че такова действие е извършено за пръв път
през м.март 2021 г., когато имотът ограден от всички страни от ищците. И двамата
свидетели заявяват, че до посочения момент имотът представлявал неоградена поляна, без
13
прекарани ток и вода.
Посочените изводи се потвърждават и от проведената по делото СТЕ, заключението
на която съдът кредитира единствено в частта, с която след извършения на 15.10.2021 г.
оглед на място се установява,, че имотът е необработваем. Неотносимо към предмета на
спора е заключението по отношение на идентичността на съседния имот № 12003,
доколкото по делото се установява, че към датата на продажбата на наследството в
наследствената маса е включен процесния имот № 12002, поради което е напълно
ирелевантно какви други имуществени права са го съставлявали. В останалата част, в която
изводите на вещото лице се базират на снимки от системата Google Earth, експертизата е
необоснова, тъй като самото то заявява, че програмата не е геодезическа такава и от нея не
могат да бъдат извлечени точни данни.
В посочения смисъл съдът кредитира показанията на свидетелите М. Й.а, ценени
съгласно правило на чл. 172 от ГПК, и на Г.М.Г., че имотът не е обработван, но същият не е
от решаващо значение за установяване на спорното между страните право на собственост,
доколкото посоченото действие по същността си не е годно да установи, че владението е
упражнявано единствено от някоя от страните, а изцяло би съответствало на правомощието
им да ползват имота съобразно притежаваното от тях право на собственост, и по начин,
който не смущава собствеността на останалите съсобственици.
С поставяне на оградата за пръв път въззиваемите са манифестирали явно и
несъмнено по отношение на останалите съсобственици намерението си да завладеят и
техните идеални части от имота. Веднага след установяването на тези действия
представители на въззивното дружество са се противопоставили на извършването им, за
което на последните са съставени предупредителни протоколи от 23.03.2021 г. от
полицейски служители. С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че ищците,
настоящи въззиваеми, не са доказали да са владяли процесните идеални части като свои в
никой от сочените от тях моменти – нито в периода от м.март 1998г. до 2007 г., нито от
придобиването на същия от въззивника по силата на транслативната сделка до момента.
Доколкото последният е установил в условията на главно и пълно доказване, че към
датата на сключване договора за покупко-продажба на наследство в съвкупността от
имуществени права е била включена и процесната 1/5 ид.ч. от имота, по силата на което той
е станал неин собственик, и при неосъществено доказване, че правото е изгубено в
последващ момент, то отрицателният установителен иск срещу него се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на частната жалба:
С оглед изхода на спора и отхвърлянето на иска, респективно частичното негово
прекратяване, отпадат и всички законови последици от неговото уважаване от
първоинстанционния съд, в това число и присъдените в полза на ищците разноски. При
отмяна на решението в цялост, включително и в частта му относно разноските, частната
жалба срещу отказа на ВРС да измени техния размер на основание чл. 248 от ГПК е лишен
14
от предмет и не следва да бъде разгледана по същество, тъй като е отпаднала дължимостта
на спорното адвокатско възнаграждение. По изложените съображения същата следва да бъде
оставена без разглеждане, като съдът се произнесе относно отговорността за разноските
между страните с настоящото решение по същество на спора.
По отношение на разноските:
С оглед неговия изход в полза на въззивното дружество следва да бъдат присъдени
сторените пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски. При първоинстанционното
разглеждане на делото то е доказало извършването на разходи в размер на 1245 лева, от
които 190 лева депозит за вещо лице, такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лева. Пред въззивна инстанция страната е
извършила разноски в размер на 1155 лева, съставляващи заплатена държавна такса от 105
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лева. Така на основание чл. 78 от ГПК в
полза на дружеството следва да бъдат присъдена сумата от 2400 лева, представляваща
извършените пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 262886/29.11.2021 г., постановено по гр. дело № 8909/20г. по
описа на ВРС в частта, с която е прието за установено в отношенията между ищците Н. И.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, Г. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. **** и Т. А.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, заменен в хода на процеса на основание чл. 227 от
ГПК от правоприемниците си Д. Т. Г., ЕГН **********, гр. **** и Е. Т. Н., ЕГН
**********, гр. **** от една страна, и ответника „СИТИ ПАРТНЪРС“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. **** от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ НЕ
Е СОБСТВЕНИК на разликата над 1/5 ид.ч. до пълния обем от правото на собственост
на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.2012.2
по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК , с площ от 4778 кв.м., находящ се в м.
„Мешелик", землището на кв. „Виница", община Варна, област Варна, с номер по предходен
план - имот 012002, начин на трайно ползване - овощна градина, IV кат., при съседи:
10135.2012.58,
10135.2012.169,10135.2012.51,10135.2012.50,10135.2012.55,10135.2012.211,10135.2012.14,10135.2012.19,10135.2012.57,
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
част.
ОТМЕНЯ Решение № 262886/29.11.2021 г., постановено по гр. дело № 8909/20г. по
описа на ВРС в частта, с която е прието за установено в отношенията между ищците Н. И.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, Г. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. **** и Т. А.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, заменен в хода на процеса на основание чл. 227 от
ГПК от правоприемниците си Д. Т. Г., ЕГН **********, гр. **** и Е. Т. Н., ЕГН
15
**********, гр. **** от една страна, и ответника „СИТИ ПАРТНЪРС“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. **** от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ НЕ
Е СОБСТВЕНИК на 1/5 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135.2012.2 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г.
на Изпълнителен директор на АГКК , с площ от 4778 кв.м., находящ се в м. „Мешелик",
землището на кв. „Виница", община Варна, област Варна, с номер по предходен план - имот
012002, начин на трайно ползване - овощна градина, IV кат., при съседи: 10135.2012.58,
10135.2012.169,10135.2012.51,10135.2012.50,10135.2012.55,10135.2012.211,10135.2012.14,10135.2012.19,10135.2012.57,
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и в частта му относно разноските, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, Г. Д. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. **** и Т. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, заменен в
хода на процеса на основание чл. 227 от ГПК от правоприемниците си Д. Т. Г., ЕГН
**********, гр. **** и Е. Т. Н., ЕГН **********, гр. **** отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията им с
„СИТИ ПАРТНЪРС“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. ****, че
ОТВЕТНИКЪТ НЕ Е СОБСТВЕНИК на 1/5 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
10135.2012.2 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-92/14.10.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК , с площ от 4778 кв.м., находящ се в
м. „Мешелик", землището на кв. „Виница", община Варна, област Варна, с номер по
предходен план - имот 012002, начин на трайно ползване - овощна градина, IV кат., при
съседи: 10135.2012.58,
10135.2012.169,10135.2012.51,10135.2012.50,10135.2012.55,10135.2012.211,10135.2012.14,10135.2012.19,10135.2012.57.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба /наименувана въззивна/, подадена от
„Сити Партнърс“ ООД, чрез адв. В. С. срещу Определение № 260421/29.04.2022 г. по гр.
дело № 8909/20г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането на частния
жалбоподател за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение.
ОСЪЖДА Н. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, Г. Д. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. **** и Т. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, заменен в хода на процеса на
основание чл. 227 от ГПК от правоприемниците си Д. Т. Г., ЕГН **********, гр. **** и Е.
Т. Н., ЕГН **********, гр. **** да заплатят на СИТИ ПАРТНЪРС“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. **** сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева,
представляваща извършените разноски пред двете съдебни инстанции, на основание чл. 78
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
16
1._______________________
2._______________________
17