Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260108 09.10.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На десети септември две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1899 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба на недвижим имот, във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 36/03.02.2020г. пост. по делото, съдът е допуснал съдебна делба между С.М.Х. с ЕГН ********** *** и М.Ю.М. с ЕГН ********** ***, на следния недвижим имот: дворно място, представляващо УПИ IX-73 с площ от 850кв.м., по плана на с.О., общ.Търговище, при граници: УПИ X-32 на М. М. и М.Ю. и УПИ VIII-72 на А. К., ведно с построените в него двуетажна къща и стопански постройки, отразен в Скица № СК-ТСУ-836/13.11.2008г., изд. от Община Търговище, при следните квоти: за С.М.Х. с ЕГН ********** - 2/6 ид. ч. от имота, прехвърлени в хода на процеса на П.В.П.-К. с ЕГН ********** и за М.Ю.М. с ЕГН ********** - 4/6 ид.ч. от имота, на осн. чл. 344,ал.1 от ГПК вр. чл. 69 от ЗН и чл.34 от ЗС.
По делото е назначена и СТЕ, като е представено заключение, неоспорено от страните, което съдът кредитира като отговарящо на поставените задачи, от което се установява, че действителната пазарна стойност на делбения имот е в размер на 16 000лв. и същият е неподеляем съобразно площта му и квотите на страните.
С молба от адв.К.-ТАК, процесуален представител на ответника, е постъпила молба с искане за възлагане на имота на ответника по реда на чл. 349 от ГПК, като в първото съдебно заседание във втората фаза по извършване на делбата, съдът е поставил искането на разглеждане. Ищецът, с молба от 01.06.2020г., депозирана от процесуалния му представител адв.С.-ТАК, е заявил искане по сметки за извършени подобрения в имота в периода 2005-2006г. на обща стойност 20 000лв., от които претендира от ответника заплащане на припадащата му се част от 13 333лв., която също е поставена на разглеждане в първото заседание от втора фаза, оставено е без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовностите.С допълнителна молба в определения срок, ищецът е отстранил нередовностите, посочвайки всички извършени подобрения по вид и стойност. По тази молба ответникът, чрез адв.К. е въвел правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за посоченото вземане на осн. чл. 110 от ЗЗД. С определение № 707/12.06.2020г., постановено по делото, съдът е определил правната квалификация на претенцията по чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 61,ал.2 от ЗЗД, разпределил е доказателствената тежест и е назначил съдебно-оценителна експертиза за подобренията.От посоченото заключение и допълнителното такова, неоспорени от страните, които съдът кредитира като компетентни и подробни, се установява, че стойността на извършените в имота СМР е 14 118,95лв. при отчитане на овехтяването им, към момента на извършване на СМР стойността на имота е увеличена с около 11 000лв., а към момента, увеличената стойност на имота е в размер на 9 000лв.
Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът е представил писмени доказателства и фотоснимки относно извършените подобрения в имота, ангажирал е и гласни доказателства. От разпита на св. Седат Мустафов Сеидов, приятел на ищеца, се установява, че в периода 2005-2006г. е помагал на ищеца да извършва ремонтните дейности в процесния имот, като в имота е живеел бащата на ищеца. Св.Е.Т.М., близък приятел на страните, твърди в съдебно заседание, че ищецът е направил ремонта изцяло със свои средства в посочения период.Съдът кредитира показанията на свидетелите, като логични и непротиворечиви, дадени от лица, които са участвали в извършването на посочените СМР в процесния имот.
Ответникът е представил по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и декларация за гражданско състояние, в които е посочил, че единственото жилище, което притежава е посочената 4/6ид.ч. от делбения имот, представил е и копие на лична карта, от която се установява, че същият е с регистриран постоянен адрес ***.По делото не е било спорно обстоятелството, че ответникът е живял в имота по време на смъртта на съпругата му, като продължава да живее в него и до момента, като самият ищец в уточнителната си молба от 01.06.2020г. посочва, че имотът е обитаван и използван единствено от ответника, като едва в хода на устните състезания излага, че не е доказано ответникът да е живял в имота след смъртта на наследодателката и до момента.Съдът приема, че дори това възражение да беше въведено своевременно, би било неоснователно, не само с оглед твърденията в посочената по-горе молба от самия ищец, но и с оглед обстоятелството, че и по времето на действие на разваления договор за гледане и издръжка между страните, ответникът си е запазил пожизнено правото на ползване върху имота.
По претенцията по сметки, предявена от
ищеца, съдът приема следното: Искането на ищеца е за заплащане на припадащата
се част от ответника в размер на 13 333лв., като ответната страна е противопоставила
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност на вземането на осн. чл. 110 от ЗЗД.
Процесуалният представител на ищеца поддържа, че поради обстоятелството, че две
години след приключване на СМР, ответникът му прехвърлил собствеността върху
имота, то за срока, през който е действал алеаторния
договор и до развалянето му с Решение на ВКС, давност не би трябвало да тече.
Съдът не споделя тези доводи на адв.С., поради
следното: Принципно, в ТР №85/02.12.1968г. на ОСГК на ВС е прието,че в
случаите, когато съсобственикът упражнява фактическа власт над съсобствен имот не би могло да се счете по предположение,че
той владее само за себе си. Счита се, че той владее както за себе си, така и за
останалите съсобственици, до доказване на противното. Затова поначало в
отношенията между съсобствениците въпросът за добросъвестност или
недобросъвестност на владението се поставя само в случаите,когато
съсобственикът е манифестирал намерение да владее имота само за себе си. В този
случай отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията ще се уредят
по начина,посочен в чл.72 и чл.74 ЗС с оглед на това дали е добросъвестен или
приравнен с него от закона недобросъвестен владелец. Ако обаче съсобственикът е
извършил подобренията като съсобственик, т.е. без да е изменил намерението си
да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се
уредят съобразно правилата на водене на чужда работа без пълномощие,ако липсва
съгласието на останалите съсобственици; съобразно чл.30,ал.3 ЗС-ако
подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици; и
съобразно правилата за неоснователно обогатяване-ако останалите съсобственици
са се противопоставили на извършването на подобренията (в този см. решение
№127/06.07.2016г. по гр.д.№5847/2015г. на Първо ГО на ВКС) Що се отнася до
началния момент на погасителната давност, приложимо е правилото, на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД, съобр. която погасителната давност тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Налице е задължителна съдебна практика, че изискуемостта на вземането по иск по
чл. 61, ал. 2 ЗЗД (както е в случая) започва да тече от момента на извършване
на разноските, защото тогава настъпва тяхната изискуемост – Решение № 41 от
24.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6652/2013 г. на ВКС, І г.о. Изискуемостта на
вземането за заплащане на построеното без възлагане настъпва веднага, тъй като
неоснователност разместване на блага между имуществените сфери на лицата
настъпва от момента, в който недължимото благо е излязло от патримониума
на обеднялото лице (водило чужда работа без пълномощие) и е постъпило в патримониума на друго лице – Решение № 1189/17.12.2008 г.
по гр. д. № 4743/2007 г. на ВКС, І г.о.В случая давностния
срок е петгодишен, считано от депозиране на молбата, обективираща
претенцията по сметки за извършени подобрения - 01.06.2020г., поради което за
извършените СМР преди 01.06.2015г., вземането е погасено по давност,
обстоятелство, обуславящо основателността на правопогасяващото
възражение на ответната страна, при което искането за присъждане на сумата от
13 333лв. обезщетение за извършени подобрения в имота в периода
2005-2006г., следва да се отхвърли, като погасено по давност, без съдът да се
произнася по съществото му, на осн. чл. 110 във вр. с чл.
61,ал.2 от ЗЗД. Следва да се добави само, че възраженията в пледоарията на адв.С., дори и своевременно заявени, биха били основателни само в случай, че
подобренията бяха извършени в имота от ищеца в периода след сключването на алеаторния договор, тъй като само в този случай прехвърлителят би си възстановил имот с увеличена стойност
и от този момент-развалянето на договора, би започнала да тече погасителна
давност за вземането за тези подобрения.
По способа за извършване на делбата, съдът,
като взе предвид поставеното на разглеждане искане за възлагане на имота от
страна на ответника, приема следното: Възлагателната
претенция е своевременно заявена в срока по чл. 349,ал.4 от ГПК, като съдът
приема, че са налице законовите предпоставки за уважаването й-имотът е придобит
в режим на СИО от него и наследодателката, която СИО
е прекратена със смъртта й, като ответникът е живял в имота при откриване на
наследството и останал да живее там и до момента, не е установено да има и
друго жилище, поради което следва да се приеме, че възлагателното
му искане е основателно и доказано и следва да бъде уважено, като имотът се
възложи на него, а дела на ищеца се уравни в пари, съобразно квотата му и
пазарната стойност на същата, на осн. чл. 349,ал.1 от
ГПК.Видно от заключението по СТЕ, пазарната стойност на имота е
16 000лв., делът на ищеца е 2/6ид.ч., следователно, паричната стойност на
дела му е в размер на 5 333,33лв., която ответникът следва да бъде осъден
да му заплати, ведно със законната лихва в шестмесечен срок от влизане на
решението в сила, на осн. чл.349,ал.5 от ГПК( в този
см. Решение № 223 от 12.10.2012 г. по
гр. д. № 235/2012 г. на ВКС, II г. о., Решение № 148 от 07.04.2010 г.
по гр. д. № 437/2009 г. на Първо г. о. ВКС и др.).
По разноските:Страните по делото не са
претендирали разноски помежду си, но следва да заплатят по сметка на РСТ държавна
такса върху стойността на дяловете си, като С.Х. следва да заплати държавна
такса в размер на 213,33лв., а М.М. да заплати
държавна такса в размер на 426,67лв., на
осн. чл. 355 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на осн. чл. 349,ал.1 от ГПК на М.Ю.М. с ЕГН ********** ***, делбения имот, представляващ дворно място, УПИ IX-73 с площ от 850кв.м., по плана на с.О., общ.Търговище, при граници: УПИ X-32 на М. М. и М.Ю. и УПИ VIII-72 на А. К., ведно с построените в него двуетажна къща и стопански постройки, отразен в Скица № СК-ТСУ-836/13.11.2008г., изд. от Община Търговище, като
ОСЪЖДА
М.Ю.М. с ЕГН ********** ***, да заплати за уравнение на дела на С.М.Х. с ЕГН **********
***, сумата от 5 333,33лв., ведно със законната лихва в шестмесечен срок от
влизане в сила на настоящото решение, на
осн. чл. 349,ал.5 от ГПК.
УКАЗВА
на С.М.Х. с ЕГН ********** ***, че за вземането за уравнение на дела си, може
да впише законна ипотека, на осн. чл. 349,ал.3 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенцията
по сметки, предявена от С.М.Х. с ЕГН
********** ***, против М.Ю.М. с ЕГН ********** ***, за сумата от 13 333лв. обезщетение за извършени подобрения в имота
в периода 2005-2006г., като погасена по давност, на осн. чл. 110 във вр.
с чл. 61,ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.М.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РСТ държавна такса върху дела си в размер на 213,33лв., на осн. чл. 355
от ГПК.
ОСЪЖДА
М.Ю.М. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РСТ държавна такса върху дела си в размер на 426,67лв., на осн. чл. 355
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 351 от ГПК в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Търговище.
Съдия: