№.............
град Шумен, 03.08.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
седми юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря Ив. Велчева, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 163 по
описа за 2022 година на
Административен съд – гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на от П.Ж.В. с адрес за
кореспонденция гр.Шумен, ул.Съединение №
66, вх.А, ет.1, ап.2, в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете С.Б.П.против Заповед
№ЗД/Д-Н-022/24.03.2022 г. на директор ДСП – Шумен, с която на основание чл. 20,
ал. 4, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и протокол
от 20.01.2022г. по гр. дело №1146/2021 г. на ШРС е разпоредено насочване на детето С.Б.П.за ползване на
социална услуга за срок от шест месеца към ИСДП, ЦОП при КСУДС – Шумен, ул. Д.
Благоев №10, за преодоляване на негативните последствие от родителски конфликт
и изграждане на пълноценна връзка – дете с бащата Б.П.М.. В жалбата се изразява
несъгласие с така издадения административен акт като се сочат допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, липса на мотиви, както и нарушения на
материалния закон и несъответствие с целта му, като са изложени подробни
съображения в подкрепа на тези твърдения. Описана е предисторията, предшестваща
издаването на процесната заповед, касаеща взаимоотношенията между детето и
неговия баща Б.М.. Оспорващата твърди, че е изпълнявала разписания режим и е
осигурявала присъствието на детето на посочените дати за среща с бащата в
присъствието на социален работник. Сочи, че е имало физическо посегателство от
страна на бащата, като детето е било хващано за китките и стискано
в областта на шията. Сочи, че съобразно разписан режим е необходим плавен
преход на отношенията между бащата и детето. Счита, че при постановяване на
процесната заповед не са взети предвид и не са обсъдени всички съотносими доказателства. Сочи,
че дъщеря й не е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "а-в" от ДР на ЗЗДет. Физическото здраве на детето се проследява от личен
лекар, а по отношение на интелектуалното му развитие, то посещава престижно
учебно заведение като показва отлични резултати в обучението. Поради това не е
необходима наредената с процесната заповед социална услуга. Отправено е искане за отмяна на процесната заповед
като незаконосъобразна. В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с адв.
К., ВАК, заявява, че поддържа жалбата на изложените в нея основания, пледира за
отмяна на процесната заповед и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът,
редовно призован се представлява от директора Г.М., който оспорва жалбата и
моли Заповед №ЗД/Д-Н-022/24.03.2022 г. да
бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна.
Заинтересованата
страна – Б.М. редовно призован се явява лично. Изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Шуменският
административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С.Б.П.е
родена на ***г. от съжителството на П.В. и Б.П., които са съжителствали на
семейни начала през периода от януари-февруари 2013г. до септември 2013г.
Поради раздялата им и с оглед личните контакти между детето и баща му, са
постигнали спогодба на 26.02.2015г., като местоживеенето на детето е било на
постоянния адрес на майката.
Взаимоотношенията
между двамата родители се влошили след инцидент на 17.09.2016г. Образувано било
дело за родителски права и режим на контакт на бащата с детето, определен с
Решение № 110/22.05.2018г. по гр.д. № 327/2018г. на ВКС.
На
26.08.2020г. в Районен съд – Шумен постъпила молба от П.В. за издаване на
заповед за незабавна защита за нея и детето срешу бащата, с мотив, че през
годините бащата оказва психически и физически тормоз спрямо нея и детето.
На
27.08.2020г. състав на Районен съд – Шумен издал Заповед за незабавна защита
№3, като задължил Б.П.М. да се въздържа от упражняване на домашно насилие
спрямо П.Ж.В. и малолетното си дете С.Б.П.. На Б.П. било забранено да се
доближава на разстояние по-малко от 30 метра от П.В. и малолетното си дете С.П.,
както и жилището, в което живеят, местоработата на П.В. и местата им за
социални контакти и отдих.
На
20.11.2020г. по делото, образувано пред Районен съд – Шумен, постъпил писмен
доклад – становище от директора на ДЦЗП „Зона ЗаКрила“ – Шумен, изготвен във
връзка с дадено от съда указание, като основният извод в него бил свързан с
превенция на задълбочаване на наблюдаваната от специалистите формирана
негативна нагласа на детето към бащата, при което регламентиране на срещи между
двамата в присъствие на социален работник би способствало за намаляване на
негативния ефект върху психиката на детето. Съобразявайки изложеното в доклада,
съдебният състав счел, че издадената Заповед за незабавна защита следва да бъде
изменена в частта, в която е постановена забрана за Б.П. да доближава
малолетното дете. С Определение № 2286/27.11.2020г. на Районен съд – Шумен е
изменена заповедта и е въведено изключение за времето на лични контакти на
бащата с детето, които да се провеждат всяка сряда от 15.00 часа до 16.30 часа
в сградата на АСП в присъствието на социален работник, като детето бъде водено
и вземано от своята майка.
На
02.12.2020г. било подадено заявление от бащата за ползване на социални услуги с
молба за подкрепа при провеждане на среща с детето, които да се осъществяват в
сградата на ОЗД/ДСП, като по този повод на 04.12.2020г. било издадено
Направление за ползване на социални услуги от директорана ДСП – Шумен с
продължителност на услугата 6 месеца.
На
04.12.2020г. бил изготвен и социален доклад за насочване на детето и бащата към
КСУДС – Шумен, съгласно определението на съда. В доклада било описано, че на
02.12.2020г. е проведен и протоколиран разговор с П.В., по време на който тя е
информирала, че с детето С.Б.се намират в гр.София поради проблеми на С.с
очите.
С писмо
от 09.12.2020г. директорът на ДСП уведомил Районен съд – Шумен за
невъзможността на майката да доведе детето за срещата с бащата и че същата ще
дойде на 09.12.2020г. В писмото е описано, че майката се е обадила по телефона
на 09.12.2020г., за да отложи срещата с мотив, че детето е с поставена диагноза
от личния лекар „варицела“ и е в карантина.
На
11.12.2020г. Районен съд – Шумен с Решение № 627, постановено по гр.д. № 1799
по описа за 2020г. оставил без уважение молбата на П.В., лично и в качеството
ѝ на законен представител на С.Б.за издаване на Заповед за съдебна защита
срещу Б.П.М. за извършени актове на насилие на 24.08.2020г. и налагане на мерки
за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН и отменил Заповед за незабавна защита № 3 от
26.08.2020г., изменена с Определение № 2286/27.11.2020г. на РС – Шумен. Със
същото решение съдът оставил без уважение и насрещната молба на Б.М., лично и в
качеството му на законен представител на С.Б.за издаване на Заповед за съдебна
защита срещу П.В. за извършени актове на насилие системно и на 24.08.2020г. и
налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.
На
29.12.2020г. П.В. получила Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело
№ 20207750400615, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
15.12.2020г., като В. била уведомена за насроченото за 09.01.2021г.
принудително изпълнение за предаване на детето С.Б.на нейния баща.
Решение №
627/11.12.2020г. на РС – Шумен по гр.д. № 1799/2020г. по описа на съда било
оспорено пред Окръжен съд – Шумен от П.В., лично и в качеството ѝ на
законен представител на С.Б.и по молба на Б.М., лично и в качеството му на
законен представител на детето.
С Решение
№ 260045/05.03.2021г. на Окръжен съд – Шумен, постановено по в.гр.д. №
25/2021г., съдът възприел двете молби за неоснователни и потвърдил процесното
решение на РС – Шумен.
Междувременно,
на 07.01.2021г. постъпила молба от Б.М. за съдействие за преодоляване на риск
за дъщеря му от родителското отчуждение, като към молбата било приложено и
Решение № 627/11.12.2020г. на РС – Шумен, както и Решение № 110/22.05.2018г. на
ВКС.
В
протокол от 18.01.2021г. бил описан разговор с Б.М. в ДСП, в който изложил
претенция да му бъде оказано съдействие да осъществи среща с дъщеря си. Не бил
проведен телефонен разговор с майката на детето.
На
19.01.2021г. социални работници посетили адреса на П.В., която не отворила на
позвъняванията на звънеца, както и на обажданията на мобилния ѝ номер.
На
20.01.2021г. от страна на Б.М. бил попълнен формуляр за устен сигнал с вх. №
СИГ/Д-Н/19, като на същата дата социалният работник М.А.изготвила доклад за
самосезиране, в който изразила становище, че е необходимо да се отвори случай
за работа с детето.
На
21.01.2021 г. с писмо, изх. № СГ/Д-Н/19-002/21.01.2021 г. е сигнализирана
районна прокуратура - Шумен, поради невъзможността на ОЗД - Шумен и доставчика
на социална услуга да работят ефективно с родителите и детето и извеждащ се
риск от родителско отчуждаване на детето С.от бащата Б.М..
По
заведения сигнал ОЗД при ДСП - Шумен се самосезира и е отворен случай за детето
С.Б.П..
На 28.01.2021
г. в ОЗД - Шумен е депозирана призовка от Окръжен съд - Шумен по Гр. дело Б №
25/2021 г. образувано по жалба от г-жа П.В. срещу решение № 627/11.12.2020 г.
по гр. д. № 1799/2020 г.
На
03.02.2021 г. получен доклад от ЦОП при КСУДС - Шумен, вх. № СЛ/Д-Н/849-002/03.02.2021
г. - не е проведена нито една среща между детето С.и бащата Б.М..
На
08.02.2021 г. е депозирано писмо от ДЦЗП "Зона заКрила" - Шумен, вх.
№ СЛ/Д- Н/849-004/ 08.02.2021 г., в което са приложени Индивидуална оценка и
доклад към ШРС, които са изготвени през месеците октомври и ноември 2020 г.,
във връзка с определение на ШРС по ГД № 20203630101799 и изслушване на детето в
специализираното помещение "синия стая" на 10.11.2020 г. Изведени са
следните рискове: Поради това, че съществува дефицит в комуникацията между
родителите на този етап може да се прогнозира риск от продължаващи правни
процедури, които да доведат до вторично виктимизиране на детето. Към настоящият
момент при наличната семейна ситуация се извежда риск от продължазащо въвличане
на дете го в конфликтите между родителите, което да доведе до изостряне
конфликта на лоялност, повишаване на тревожността и влошаване на
психо-емоционалното му състояние.
С оглед
създалата се ситуация и за превенция на задълбочаване на формираната негативна
нагласа към бащата би могло да се обмисли вариант за регламентиране на
наблюдавани срещи в писъствието на социален работник от ОЗД или на социална
услуга в същата сграда.
С решение
№ 260045 от 05.03.2021 г. на IL10C се оставя без уважение молбата на П.Ж.В. и
се отменя заповед за незабавна защита № 3 от 26.08.2020 г., изменена с
определение № 2286 от 27.11.2020г.
Във
връзка с определение на ШРС № 357/13.05.2021 г. и взето решение от работна
среща между представители на ОЗД - Шумен и ДЦЗП "Зона заКрила" на
22.06.2021 г. е проведена среща с детето С.П..
В доклад
на ДЦЗП "Зона заКрила" - Шумен, вх. № СЛ/Д-Н/849-013/29.06.2021 г. е
обективирано, че детето С.настойчиво заявява своята привързаност към майката и
изразено явно негативна нагласа спрямо бащата Б.М.. Детето споделя за пореден
път за извършено насилие спрямо него от страна на бащата. Нежелание да се вижда
с баща си.
На
02.07.2021 г. е издадено задължително предписание на майката П.В. №
П/ДН-003/02.07.2021 г., което е обжалвано от нея пред РДСП – Шумен, което е
оспорено пред Шуменски административен съд - образувано е административно дело
287/2021 г., което с решение от 06. 12.2021 г. е отменил издаденото предписание
- депозирано в ОЗД - Шумен, вх. № СЛ/Д- Н/849-041/21.01.2022 година. Решението
не е обжалвано и е влязло в законна сила.
На
05.08.2021 г. е получено определение по Гр. дело № 1146/2021 г. с указание да
се провеждат наблюдавани срещи между детето С.и бащата Б.М. в присъствието на
социален работник или психолог от ДЦЗП "Зона заКрила" - гр. Шумен.
Издадено направление, изх. № НП/Д-Н/125/05.08.2021 г.
С писмо,
изх. № СЛ/Д-Н/849-028/23.09.2021 г., докладът на ДЦЗП "Зона заКрила"
- Шумен, изготвен с цел наблюдаване и оказване съдействие на детето при
провеждане на срещите с бащата Б.М., е предоставен на Шуменски районен съд по
Гр. дело № 1146/2021 г.
В доклада
са разписани препоръки, че за да бъде постигната промяна в нагласите на детето
и да се постигне подобряване на връзката с бащата, както и нормална комуникация
и интеракция помежду им е изключително важно нормализирането на отношенията
между родителите, дистанциране на детето от конфликтите помежду им и водените
правни процедури, извеждането му от коалиции с възрастните и превеждането му
през разбирането за значимостта и на двамата родители в живота на всеки човек,
независимо от факта дали живеят заедно или са разделени, т.е, ясно
разграничаване на родителските от партньорските функции и социални роли. Това
най-ефективно би се случило през посланията от значимите възрастни, в случая
майката на С..
Видно от
предоставения доклад е, че по време на срещите е наблюдавана абсолютна
свързаност между С.и майката, граничеща със слятост и демонстративно игнориране
на бащата.
На
05.10.2021 г. е издадено ново направление, изх. № НП/Д-Н/ 158/05.10.2021 г. за
ползване на социална услуга от детето С.към ДЦЗП "Зона заКрила" -
Шумен с указание за провеждане на наблюдавани срещи между детето С.П. и нейния
баща Б.М. в присъствието на социален работник или психолог от ДСП - Шумен или
ДЦЗП "Зона заКрила" без присъствието на майката, във връзка с
получено определение по ГД № 1146/2021 г. на ШРС.
Във
връзка с извършена проверка от ДАЗД по случая на детето С.Б.П., на 14.12.2021
г. е получено писмо от ДАЗД, с издадено задължително предписание на Директора
на ДСП - Шумен, вх. № СЛ/Д-Н/849-034/14.12.2021 г., в което се посочва, че е
необходимо да бъдат насочени двамата родители към социална услуга в общността, за
"активна и целенасочена работа със специалисти, включително и оценка на
родителския капацитет, по реда на чл.20, ал.1 и ал.2, а при непостигане на
съгласие - по реда на чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗД " .
На
06.01.2022 г. г-жа В. и г-н М. са уведомени от социален работник ОЗД - Шумен
относно препоръките на ДАЗД - необходимостта те да бъдат насочени за ползване
на социална услуга, като са информирани, че ако не изразят желание да ползват
доброволно социалната услуга, ще бъдат насочени със заповед за ползване
социална услуга.
Депозирано
е заявление от бащата за ползване на социални услуги, вх. № СЛ/Д-Ц/ 849-035/07.01.2022
г., поради което е насочен с направление за ползване на социална услуга.
Г-жа В.
не е изразила желание тя и детето да ползват социална услуга.
Изготвен
бил Социален доклад №СЛ/Н/849-075/24.03.2022 г., въз основа на който и т. 5 от задължителното предписание
РД-14-123/от 08.12.2021 г от ДАЗД на 10.01.2022 г. е издадена Заповед №ЗД/Д-Н-022/24.03.2022 г. на директор ДСП – Шумен, с
която на основание чл. 20, ал. 4, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила
на детето е разпоредено насочване на
детето С.Б.П.за ползване на социална услуга за срок от шест месеца към ИСДП,
ЦОП при КСУДС – Шумен, ул. Д. Благоев №10, за преодоляване на негативните
последствие от родителски конфликт и изграждане на пълноценна връзка – дете с
бащата Б.П.М.. Недоволна, В. я оспорила по административен ред с жалба от
07.04.2022 г. С решение №2705-24-00-1743#1/26.04.2022
г. е потвърдена горецитираната заповед. Същата е съобщена на ел. поща на
19.05.2022 г. Несъгласна, В. подала жалба до ШАС по пощата на 01.06.2022 г. /
видно от уточняваща молба от 15.06.2022 г./.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима като депозирана в законоустановения за това срок от
лица, които имат правен интерес от оспорването, доколкото са пряко засегнати от
оспорения акт. Разгледана по същество, жалбата се преценява като неоснователна по следните съображения:
На
първо място, оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган
и в пределите на неговата власт съгласно разпоредбата на чл.20 ал.1 т.4 от
ППЗЗД, поради което не е налице предпоставката за отмяната му по смисъла на чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.
На
второ място, оспорената заповед в законоустановената форма и не подлежи на
отмяна съгласно чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146, т. 2 от АПК. Посочени са обективно и пълно фактическите и правните основания за
издаване на акта, както и неговата разпоредителната част. Конкретизирано е
поведението, което следва да имат майката и детето – ясно е разписано
действието или бездействието, което се очаква да извършат с цел преодоляване
синдрома на родителското отчуждение и риска, който съществува за детето.
Мотивите на административния акт се допълват изцяло от събраните по преписката
писмени доказателства, в съответствие с предвиденото в ТР № 16/1975 г. на ОСГК
на ВС /Решение № 14831 от 03.12.2018 г. по адм. дело № 8641/2018 г., VІ отд. на ВАС/.
На
трето място, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила – предпоставка за отмяна на задължителното
предписание на основание чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК. Специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето
в общината е дирекция ДСП, в която се създава отдел за закрила на детето /чл. 20, ал. 1,
чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗЗДт/. Съгласно чл. 20, ал. 1
-4 от ППЗЗД
при постигане на съгласие за предоставяне на социални услуги и избор на
доставчика на социалната услуга между дирекция "Социално подпомагане"
и родителите на детето или настойниците и попечителите те подават писмено
заявление до директора на дирекция "Социално подпомагане" по
настоящия адрес на детето. Дирекция "Социално подпомагане" дава
направление съгласно приложение № 4 до доставчика на социалната услуга. В
случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от
страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат
грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на
заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или съдебно
решение. Насочването към подходящи социални услуги в общността представлява
мярка за закрила в семейна среда, която се осъществява от доставчици на
социални услуги или ДСП като при осъществяване на своите функции и правомощия
органите за закрила на детето се ръководят от висшите интереси на детето във всички
свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства/чл. 4, ал. 1 ППЗЗДт/. Закрила на дете се предоставя след оценка на постъпил сигнал в ДСП,
в конкретния случай – многобройни сигнали от двамата родители, доклади и
становища на компетентните институции, подробно отразени в установената по
делото фактическа обстановка, Задължителното предписание РД-14-123/от 08.12.2021 г
от ДАЗД и Определение по гр. д. № 1146/2021 г. по описа на ШРС. Същите са
разгледани от териториалната структура на Агенцията за социално подпомагане –
ДСП – Шумен, по настоящия адрес на детето /§ 1, т. 15 ДР ЗЗДт/. Извършени са
проучване и оценка. Спазени са разпоредбите на чл. 14 и чл. 15 ППЗЗДт.
Събрана е необходимата информация от семейството, детето, училището, личен
лекар, психолог, който работи с детето, вкл. и са ползвани и други източници на
данни за взаимоотношенията на родителите и делата, които водят един спрямо друг
- действия, които рефлектират и върху детето и върху отношението му към всеки
един от неговите родители. Предвидени са мерките за закрила, които следва да
бъдат осъществени чрез конкретна социална услуга за срок от шест месеца към
ИСДП, ЦОП при КСУДС – Шумен, ул. Д. Благоев №10, за преодоляване на негативните
последствие от родителски конфликт и изграждане на пълноценна връзка – дете с
бащата Б.П.М.. Поради липсата на желание от страна на майката да ползва
социални услуги, а и на база Задължителното
предписание РД-14-123/от 08.12.2021 г от ДАЗД и Определение по гр. д. №
1146/2021 г. по описа на ШРС е издадена
процесната заповед. Формира се извод за спазване на процесуалните правила, от
категорията на съществените, при това изцяло и в защита интересите на детето,
поради което и не налице основанието за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 АПК.
На
четвърто място, следва да бъде извършена преценка за спазването на материалния
закон и неговата цел по смисъла на чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК.
Спазена е разпоредбата на чл. 142 АПК
относно подвеждането на действително осъществилата се фактическа обстановка под
релевантния по време, място и лица закон. Съгласно чл. 2 ЗЗДт
дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години, чиято закрила /§ 1,
т. 1 ДР ЗЗДт/ се основава на изрично изброени в чл. 3 ЗЗДт
принципи, конкретно - отглеждане на детето в семейна среда, осигуряване
най-добрия интерес на детето, специална закрила на дете в риск, грижа в
съответствие с потребностите на детето; насърчаване на отговорното родителство;
подкрепа на семейството /т. 2 - т. 4, т. 9, т. 11- т. 12/. Дете в риск е дете,
за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие /§ 1, т. 11, б. "в" ДР
ЗЗДт/, каквото безспорно представлява С.Б.П.. Рискът е безспорно установен, а
не е вероятен, и се изразява в родителското отчуждение между баща и дете, което
безспорно влияе на психическото и нравственото му развитие. Затова и с
издадената заповед се цели именно преодоляването на този риск. Този извод се
налага предвид направените констатации и изводи на социалните работници относно
психоемоциалното състояние на детето като цяло и в частност поддържаното и
изразявано боязливо отношение към бащата и притеснение от срещите с него. В
тази връзка следва да се отбележи, че опасността от увреждане на психическото,
нравствено и социално развитие на детето в случая е обусловена от създадената
ситуация, при която то израства и формира личностните си качества без участието
на бащата в неговото отглеждане и възпитание. Тези обстоятелства, преценени
едновременно със специфичната възраст на детето, която по правило е свързана
със значими физически, емоционални и психологически промени, налагат извода, че
за него е налице необходимост от оказване на подкрепа за преодоляване на
несигурността и стреса, породени от раздялата между родителите и развилите се
впоследствие отношения между тях, включително свързани с упражняването на
родителските права и полагането на грижи, за възстановяване на емоционалната
връзка между детето и баща му. Родителите, настойниците, попечителите или
другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да изпълняват предприетите
мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето /чл. 8, ал. 6 ЗЗДт във връзка с § 1, т. 7 ППЗЗДт/. Целта е да са защитени и гарантирани основните права на детето във
всички сфери на обществения живот /чл. 1, ал. 2 ЗЗДт/. "Грижата" е съвкупност от всички действия, произтичащи от
правата и задълженията на родителите, настойниците, попечителите и лицата, при
които детето живее по силата на друго законно основание, за гарантиране на
неговите права и защита на неговите интереси /§ 1, т. 6 ДР ЗЗДт/. Всяко дете
има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и
социално развитие и на защита на неговите права и интереси /чл. 10, ал. 1 ЗЗДт/. Има се предвид и "най-добрият интерес на детето",
представляващо преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола,
миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на
родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето
при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към
детето /§ 1, т. 5 ДР ЗЗДт/.
С
издадената заповед и при дадените обстоятелства ще се гарантира и запази най -
висшият интерес на детето - да контактува и с двамата родители. В същия смисъл
са постановени Решение № 9628 от 15.07.2020 г. по адм. дело № 12759/2019 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 15822/18.12.2018 г.
по адм. д. № 11869/2018 г. и Решение № 1314/31.01.2019 г.
по адм. д. № 9518/2018 г. на ВАС, шесто отделение. Съобразена е и целта на
закона - да се възстанови емоционалната връзка с бащата и да се изградят
стабилни емоционални отношения. В случая се цели да бъдат защитени висшите
интереси на детето, да бъдат гарантирани неговите права във всички сфери на
обществения живот, както и да бъдат разширени възможностите му да води
самостоятелен начин на живот. Налице са множество доказателства за влошени
взаимоотношения между родителите на детето до степен, налагаща намесване на
държавни институции относно възникнали между тях конфликти, основният от които
се свежда до осъществяване на контакт между детето и бащата, съобразно
установения от съда режим на лични отношения. Действията, които са предприети,
са с цел гарантиране на закрила, посредством която да се осигури на С.П. нормално
физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Безспорно е правото на
всяко дете на лични контакти с двамата му родители, като наличието на конфликт
между тях неминуемо води до засягане на правата и интересите на детето и се
отразява негативно на неговото емоционално състояние и развитие. В тази посока
са и задълженията, разписани в заповедта с цел преодоляване на риска от
родителско отчуждение. Тук е мястото да се посочи, че по делото са налице
несъмнени данни за такова. Синдромът на родителско отчуждение е нарушение,
характеризиращо се с комплекс от симптоми в резултат на процес, при който
родителят трансформира възприятия и поведение от себе си върху детето си,
насочени към разрушаване на неговата връзка с другия родител, докато техните
чувства станат противоречиви на тези, които би трябвало да се очакват. Създава
се отделна (единствена) взаимовръзка между детето и единия родител, като се
отхвърля другият родител, което причинява тревожност, страх и нежелание на
детето да се среща с родителя, с когото не живее /Решение № 1314/31.01.2019 г.
по адм. д. № 9518/2018 г. на ВАС, шесто отделение/.
При
липсата на съдействие от страна на оспорващата в качеството й на майка и
законен представител на детето за преодоляване на съществуващите конфликти в
интерес на детето, административният орган е имал правото и задължението да
предприеме мерките, които е намерил за целесъобразни. Само по този начин ще се
осъществи активно участие и на двамата родители при отглеждане и възпитание на
детето. Отказът на майката за сътрудничество и готовност да изпълнява
препоръките на социалните работници е предпоставка за издаването на процесната
заповед. Подобно поведение на майката, независимо от преценката на родителя за
необходимостта на детето от грижи, възпитание, емоционално и нравствено развитие,
социални контакти, е неприемливо от гледна точка на интересите на детето и не
съответства на неговите обективни потребности /решение № 309 от 09.01.2019 г.
по адм. дело № 11293/2018 г., VІ отд. на ВАС/.
Аргументите
за законосъобразност на процесната заповед се подкрепят и от правата, които
детето притежава на основание чл. 9, § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24, § 3
от Х. на основните права на Европейския съюз, а така също и чл. 124, ал. 2 от
Семейния кодекс. Разпоредбите на чл. 122 и чл. 123 от Семейния кодекс
установяват правото и задължението на родителя на упражняване на родителските
права. Изложените правни доводи изцяло съответстват на мотивите в решението на
Европейския съд по правата на човека по делото "А. и други срещу
България". Това решение е обвързващо за страните - членки и трябва да бъде
съобразено от тях. В горното решение са изведени приложимите общи принципи,
които засягат ролята на държавата за закрила на отношенията между родители и
децата им, които са очертани в решенията на Съда по редица дела (вж. E. v. S.,
22 юни 1989 г., § 71 Серия A № 156; O. v. S. (no. 2), 27 ноември 1992 г., § 90,
Серия A № 250; H. v. F., 23 септември 1994 г., § 55, Серия A № 299-A; I. -Z. v.
R., № 31679/96, § 94, ЕСПЧ 2000-I; S. N. v. P., № 61173/08, §§ 66-69, 22 май
2012 г.). Същината на тези принципи е, че предвид факта, че отношенията между
родители и деца са защитени по чл. 8 ЕКПЧ и
понятието за семеен живот, невъзможността на лицата да поддържат тези отношения
изисква действия от властите, в съответствие с позитивните задължения да
предприемат мерки да съберат отново или да помогнат за възстановяването на
отношенията между дете и родител (вж. E., § 71; O. (no. 2), § 90; и I. -Z., §
94, всички цитирани по-горе). Естеството и степента на подготовката зависи от
обстоятелствата на всеки случай. Според практиката на Европейския съд по
правата на човека задължението за прилагане на принуда в тази област трябва да
бъде ограничено, тъй като трябва да бъдат взети предвид интересите, както и
правата и свободите на всички засегнати лица и по-конкретно най-добрия интерес
на детето (вж. H., § 58, и I. -Z., § 94, и двете цитирани по-горе). Решаващият
аспект и това, което Съдът е призован да прецени, е дали националните власти са
предприели всички необходими стъпки, които може разумно да се изискват при
дадените обстоятелства, с цел да се позволи на засегнатите лица да се съберат
отново и да запазят отношенията помежду си (вж. Kшнћ v. the C. R., no.
26634/03, § 85, 9 януари 2007 г.). Така вж. решение № 15254 от 12.11.2019 г.
по адм. дело № 9985/2019 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 1314/31.01.2019 г.
по адм. д. № 9518/2018 г. на ВАС, шесто отделение и др.
Предприетата
мярка дава превес на интереса на детето спрямо желанията и интересите на
неговите родители. Вярно е, че оспорващата В. е добър и всеотдаен родител,
който е положил много усилия за изграждане на близост с дъщеря си, но за
правилното и пълноценно възпитание на детето е необходимо връзката между него и
баща му да не бъде прекъсвана /така, вж. решение № 14411 от 28.11.2017 г.
по адм. дело № 7234/2017 г., VІ отд. на ВАС/. Целта е да се съдейства за
реализиране на срещите между майката и детето, като се препятства рискът от
родителско отчуждение и с оглед психоемоционалното си развитие детето да получи
грижа и положителни преживявания с двамата си родители, т. е. да се преустанови
съществуващото емоционално напрежение между отсъстващия родител и детето в
риск, за което обстоятелство са представени доказателства и се твърди, че е
резултат от поведението на бащата, и едновременно с това да се осигури
превенция за евентуална повторяемост на подобни ситуации в бъдеще, които биха
могли да рефлектират негативно върху детето.
В
жалбата са изложени възражения досежно изпълнението от страна на оспорващата на
режим на лични контакти, както и неудобство от разписаните дни и часове за
провеждане на срещите, тъй като е на работа и това създава значителни
затруднения. Сочат се и действия на насилие от страна на бащата върху детето.
Тези
доводи се преценяват като ирелевантни, доколкото режима на срещи между детето и
бащата е разписан в Определение по гр. д.1146/2021 г., поради което е извън
предмета на спора, а и извън компетентността на административните съдилища.
Досежно твърдяните действия на насилие, по делото са приобщени писмени
доказателства, във връзка с произнасяне на компетентните институции по тях.
Тези действия са обсъждани в социалните доклади и становища и отново в интерес
на детето, е разпоредено с процесната заповед осъществяването на срещите между
детето С.и баща му да се извършват в специализирана институция, с цел най-добра
защита и гарантиране на емоционалното и психично здраве на детето.
В
заключение съдът приема, че Заповед
№ЗД/Д-Н-022/24.03.2022 г. на директор ДСП – Шумен е законосъобразен административен акт, като издаден от компетентен
административен орган, в установената форма и при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и
неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на жалба на от П.Ж.В. с адрес за кореспонденция гр.Шумен, ул.Съединение № 66, вх.А, ет.1,
ап.2, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете С.Б.П.против Заповед №ЗД/Д-Н-022/24.03.2022
г. на директор ДСП – Шумен, с която на основание чл. 20, ал. 4, т.1 от
Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и протокол от
20.01.2022г. по гр. дело №1146/2021 г. на ШРС е разпоредено насочване на детето С.Б.П.за ползване на
социална услуга за срок от шест месеца към ИСДП, ЦОП при КСУДС – Шумен, ул. Д.
Благоев №10, за преодоляване на негативните последствие от родителски конфликт
и изграждане на пълноценна връзка – дете с бащата Б.П.М..
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му
чрез Административен съд София - град пред Върховния административен съд на
Република България.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137 АПК.
Административен съдия: