Присъда по дело №1212/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 42
Дата: 19 септември 2022 г. (в сила от 5 октомври 2022 г.)
Съдия: Диана Кирилова Георгиева
Дело: 20223630201212
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 42
гр. Шумен, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
СъдебниГ.Х.И.

заседатели:Д.П.Й.
при участието на секретаря В.П.И.
и прокурора В. Цв. К.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Наказателно дело от общ
характер № 20223630201212 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Ю. А. Х., род. на ******* в гр. Велики Преслав, живуща в
************** български гражданин, с основно образование, омъжена, работеща,
неосъждана, с ЕГН ********** за
ВИНОВНА в това, че в периода от 22.11.2019г. до 27.12.2019г. /включително/ в
Република **************, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у В. З. А., поспорт № Р
5059312, роден на **********г. в **************, ************** Р. **************,
************** ******************относно самоличността си, външния си вид, възрастта
си, семейния си статус, финансовото си състояние, опасността да бъде омъжена против
волята й, намерението да напусне Република България и да замине да живее в Република
************** при В. З. А., наличието на пречки заминаването й да се осъществи, като
пречките можело да се преодолеят чрез изпращането й на пари от страна на В. З. А. и с това
му причинила имотна вреда в размер на 15 460 евро /равняващи се на 30 224,30 лева по
национален курс на БНБ, като стойността на едно евро е 1,955 лева/, поради което и на
1
основание чл.209, ал.1 от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК във връзка чл.58а, ал.1 от НК
Я ОСЪЖДА на Две години и Четири месеца “лишаване от свобода”.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за
срок от ПЕТ години.
ОСЪЖДА Ю. А. Х. от с. Габрица, обл. Шумен, с ЕГН ********** да заплати на В. З.
А., поспорт № Р 5059312, роден на **********г. в **************, сумата от 15 460 евро
/равняващи се на 30 224,30 лева по национален курс на БНБ, представляваща обезщетение
за причинените му имуществени вреди от деянието по чл.209, ал.1 НК, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на молбата за предявяване на граждански иск– 31.08.2022г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 6 580 /шест хиляди петстотин и
осемдесет/ лева, представляваща направените от частния обвинител и граждански ищец,
разноски.
На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси осъжда Ю. А. Х. от с. Габрица,
обл. Шумен, с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху размера на уважения
граждански иск в размер на 1 208,97 /хиляда двеста и осем лв. и деветдесет и седем ст./ лева.
На основание чл.189,ал.3 от НПК осъжда Ю. А. Х. от с. Габрица, обл. Шумен, с ЕГН
********** да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД МВР гр. Шумен, направените
деловодни разноски в размер на 687,78 /шестстотин осемдесет и седем лв. и седемдесет и
осем ст./ лева и 5 /пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
ШОС.
Мотивите ще бъдат изготвени в едномесечен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ ПО НОХД № 1212/2022г. по описа на ШРС: Подсъдимата Ю.А.Х. е
предадена на съд по обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 от НК във връзка с чл.26,
ал.1 от НК за това, че в периода от 22.11.2019г. до 27.12.2019г. /включително/ в Република
Азербейджан, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага възбудила и поддържала заблуждение у В.З.А., поспорт № Р 5059312, роден на
19.10.1968г. в Азербейджан, гр. Физули, гражданин на Р. Азербейджан, адрес
********************************* относно самоличността си, външния си вид,
възрастта си, семейния си статус, финансовото си състояние, опасността да бъде омъжена
против волята й, намерението да напусне Република България и да замине да живее в
Република Азербейджан при В.З.А., наличието на пречки заминаването й да се осъществи,
като пречките можело да се преодолеят чрез изпращането й на пари от страна на В.З.А. и с
това му причинила имотна вреда в размер на 15 460 евро /равняващи се на 30 224,30 лева
по национален курс на БНБ, като стойността на едно евро е 1,955 лева/.
В съдебно заседание, представителят на ШРП поддържа така повдигнатото
обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимата Ю.Х. наказание около средния
размер и след редукция по чл58а от НК да е в размер на две години и четири месеца
“лишаване от свобода”. На основание чл.66, ал.1 от НК предлага изпълнението на
наказанието да бъде отложено за 5-годишен срок. Представителят на ШРП предлага на съда
да уважи изцяло предявения граждански иск като основателен и доказан.
Повереникът на частния обвинител поддържа представителя на ШРП, но моли за
по-високо наказание, предвид поведението на подсъдимата. По отношение на приетият за
съвместно разглеждане в наказателното производство, граждански иск моли съда да уважи в
цялост, ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата до окончателното
изплащане на сумата, както и за присъждане на подсъдимата направите от страна на частния
обвинител и граждански ищец, деловодни разноски.
В правнорелевантния момент пострадалият В.З.А., с повереник адвокат Р.Н. от АК
Велики Търново, предяви граждански иск срещу подсъдимата Ю.А.Х., който съда след
изслушване на страните прие за съвместно разглеждане в наказателното производство в
размера на причинената с деянието, имуществена вреда, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на молбата – 31.08.2022г. до окончателното изплащане.
Подсъдимата Ю.А.Х. се признава за виновна в извършването на деянието,
посочено в обвинителния акт, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената му
част, за които не желае да се събират доказателства и съда като съобрази, че
самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство, доказателства бе
даден ход на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – чл.371,т.2. Служебният защитник на
подсъдимата моли съда да вземе предвид смекчаващите нивата обстоятелства и да наложи
на подсъдимата, наказание в справедлив размер, което след редукцията с 1/3 да бъде
„лишаване от свобода“ за срок от две години, като отложи изпълнението за изпитателен
срок от четири години. По отношение на приетият за съвместно разглеждане, граждански
иск защитника предлага на съда да го уважи изцяло като основателен. В последната си дума
подс. Ю.Х. изказва съжаление и заявява, че няма да се повтори.
След преценка на събраните по делото доказателства, преценени поединично и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Ю.А.Х. била безработна и живеела заедно със съпруга си в гр. Шумен,
ул. Бели Лом № 4, вх.З, ет.1, ап.47. Х. имала познати, които се занимавали с така
наречените „ало измами“, при които извършителите /най-често лица от женски пол/
възбуждат и поддържат заблуждение у лице от мъжки пол, живеещо в чужбина, че ще
отидат при него, ще омъжат или ще заживеят заедно, но за да се случи това, трябва да им се
1
изпращат пари за преодоляване на множество пречки. От тях подс. Х. познавала механизма
на извършване на такива деяния и решила да осъществи подобна измама.
В изпълнение на намерението си тя си направила фалшив профил в приложението
Фейсбук, в който използвала снимка, която изтеглила от фейсбук профила на нищо
неподозиращата свидетелка С.С.М. /род.1989г/. Подс. Х. познавала свид. М. само по
физиономия, тъй като имали общи познати. В средата на месец ноември 2019г. обвиняемата
се свързала по Фейсбук с пострадалия В.З.А. /V.A.Z. срещан в приложените по делото
документи и като V.A.Z., V.A.O.Z. V.A.O.Z./, ****** ************** З. харесал снимката на
младото момиче, поставена от подс. Х. и двамата започнали да си пишат на турски език.
Подсъдимата се представила с името на нейната свекърва „Ф. А.“ и му казала, че е от турски
произход. По настояване на обвиняемата двамата пренесли кореспонденцията си в
приложението “WhatsApp” /Уотс ап/. Там подс. Х. изпратила на З. още снимки на М.,
изтеглени от фейсбук профила й, представяйки ги за свои. Тя въвела в заблуждение З. като
му казала, че била сираче, отгледана от леля си, с която живеели в гр. Габрово. Разказала му,
че не искала да живее повече с ляла си, тъй като тя се отнасяла лошо с нея и искала да я
омъжи против волята й за много по-възрастен мъж. Заблудила го, че имала намерение да
отиде да живее при него в Република Азербайджан, тъй като го била харесала по
изпратените й от него снимки. Двамата си кореспондирали на турски език и чрез обаждания
и смс-си по телефон, като Х. използвала сим карта с телефонен номер ****************,
която се водела на свекъра й свид. Х. Х.А., а З. използвал телефонен номер
********************. Освен това подсъдимата му посочила и номер на мнимата си
леля*************. Не след дълго подс. Х. заявила на пострадалия, че избягала от леля си и
се приютила при нейна близка с имена „Х. Ю.“. В тази връзка подсъдимата му казала, че се
нуждаела от пари за нова лична карта, за международен паспорт, самолетен билет и други
транспортни разходи, за да отиде при него и да не бъде омъжена за по-възрастния мъж. Така
въведен в заблуждение за наличието на горните обстоятелства, още същия ден, на
22.11.2019г. и след това на 25.11.2019г. пострадалият й изпратил сумите съответно от 80
евро и 290 евро. Парите били изпратени от З. чрез “КогопаРау“ /оператор за парични
преводи, действащ в Р. Азербайджан/ с Преводи № 00135600835 и № 00206338717 на ОАО
„Банк Республика“ на името на получател Ф. Х. А.. Преводите били изплатени в офис на
„Изипей“ АД, гр. Шумен, ул. Бели Лом 1, м-н Кауфланд и получени от подс. Ю.А.Х. чрез
Генерално пълномощно, дадено й от свид. Ф. Х. А. от 11.06.2019г. При изплащането на
парите освен пълномощното подс. Х. носела със себе си и личната карта на свекърва си,
която била трудно подвижна и не подозирала нищо за действията на снаха си. За да
поддържа заблуждението на З., подс. Х. му изпратила снимки на новите си „документи“,
като те били със снимката на М. и имената Ф. А..
На 25.11.2019г. подс. Х. продължила да заблуждава З. като му казала, че на
летището възникнала пречка да замине - трябвало виза и застраховка. Тогава, представяйки
се за „митничар“ с имена К.А., подсъдимата му съобщила, че трябвало да се платят 2 700
евро за виза и 900 евро за застраховка. Подс. Х. го помолила да й изпрати нужните пари.
Пострадалият се съгласил и извършил в нейна полза както следва: Превод № 00259990401
от дата 25.11.2019г. в размер на 900 евро; Превод №00962001760 от 26.11.2019г. от дата
25.11.2019г. в размер на 730 евро, като изпращач бил посочен А.С. /А. S./, приятел на З., на
когото последният дал пари и помолил да ги изпрати от свое име поради банкови
ограничения; Превод № 00126410243 от дата 26.11.2019г. в размер на 900 евро; Превод №
00454174982 от дата 27.11.2019г. в размер на 900 евро ; Превод № 00640388825 от дата
2
28.11.2019г, в размер на 900 евро. С Превод № 00137409962 от дата 28.11.2019г. З. чрез свои
познат Т.С./T. S./ по същия начин изпратил на подсъдимата сумата от 10 евро.
След като получила сумите, подсъдимата заблудила пострадалия, че имало друг
проблем. Същият се изразявал в това, че на летището в гр. София митничарите установи
пренасяно от нея злато, което нямало сертификат, и за което нямало платен налог. Това
станало причина да бъде задържана от полицията, докато не се заплатят 2 800 евро. Подс. Х.
се престорила на много разстроена и поискала З. да й помогне с набавянето на парите. Той
се съгласил, но тъй като физическо лице можело да изпраща в чужбина до 1000 евро на ден,
пострадалият помолил свои приятели да изпратят по-голямата част от сумите от тяхно име,
като преди това им давал парите. За да не буди подозрение, подсъдимата му предоставила
данните на свои познати - комшийки, на които да бъдат изпратени парите. На тези лица тя
обяснила, че парите били от роднини, но нямала документ за самоличност, за да може да ги
получи. Така на 03.12.2019г. З. изпратил пари както следва с: Превод № 00880667184 в
размер на 110 евро с изпращач Е.С.А. /E. S. A./ и получател свид. А.А.И., изплатен в офис на
„Изипей“ АД, гр. Шумен, ул. Симеон Велики 28, м-н Кауфланд; Превод № 00241232527 в
размер на 900 евро с изпращач В.В.С. /V. V. S./ и получател свид. А.А.И., изплатен в офис
на „Изипей“ АД, гр.Шумен, ул. Бели Лом 1, м-н Кауфланд; Превод № 00622028038 в размер
на 900 евро с изпращач Р.С.Д. /R. S. O./ и получател свид. К.И.У., изплатен в офис на
Изипей АД, гр. Шумен, ул. Симеон Велики 34, м-н Билла; Превод № 00274412280 от дата
03.12.2019г. в размер на 900 евро с изпращач V.A.Z. и получател свид. К.И.У., изплатен в
офис на Изипей АД, гр. Шумен, ул. Симеон Велики 34, м-н Билла; Получателите
предоставяли парите на подс. Х..
На 09.12.2019г. Х. заблудила З., че отлетяла за Р. Турция и пристигнала на
летището там. За по-голяма достоверност и за поддържане на заблуждението у него,
подсъдимата му се обадила от тел. №+**************, който бил на турски мобилен
оператор. Имитирайки влошено емоционално състояние и плач му заявила, че турски
митнически служители я възпрепятствали да продължи за гр. Баку, поради проблем с
турското законодателство по отношение на пренасяното от нея злато. Това налагало да се
върне в Р. България. За да се преодолеела тази пречка, било нужно да й изпрати сумата от
3950 евро. Притиснат от това имагинерно обстоятелство и в стремеж да помогне на
„любимата“ си З. продал автомобила си „Мерцедес“, взел и пари на заем. Още същия ден и
по същия начин /сам и чрез свои приятели/ й изпратил пари както следва: с превод №
00219877205 в размер на 900 евро с изпращач V.A.O.Z. и получател свид. А.Х.И., изплатен в
офис на Изипей АД, СТ и К 9086 - Заложна къща, гр. Каолиново, пл. Ал.Батенберг 1; Превод
№ 00885908411 в размер на 900 евро с изпращач Н.А.Г. /N. A. G./ и получател свид. Зекия
О.; Превод № 00840632878 в размер на 900 евро с изпращач Х.Г.М. /H. G. O. M./ и
получател Ф. Х. А., изплатен в офис на „Изипей“ АД, гр. Шумен, ул. Бели Лом 1, м-н
Кауфланд и получен от Ю.А.Х. чрез Генерално пълномощно от Ф. Х. А. от 11.06.2019г.;
Превод № 00205768176 в размер на 470 евро с изпращач С.В.Б. /S. B. O. B./ и получател Ф.
Х. А., изплатен в офис на „Изипей“ АД, гр. Шумен, ул. Бели Лом 1, м-н Кауфланд и получен
от Ю.А.Х. чрез Генерално пълномощно от Ф. Х. А. от 11.06.2019г.; Превод № 00408027729
в размер на 900 евро с изпращач П.Х.Х. /P. H. H./ и получател свид. К.И.У., изплатен в офис
на Изипей АД, гр. Шумен, ул. Симеон Велики 34, м-н Билла; Без да подозират за
извършваното престъпление свидетелите О., У. и И. предали парите на подс. Х.. За тази
3
услуга И. получил 100 лева от подсъдимата.
След изпращане на парите разговорите между подсъдимата и пострадалата не
спрели. Тя продължила да поддържа заблудата у него с историята, че се върнала в Р.
България, била задържана, след което освободена от полицията и отново тръгнала за
Турция. На турско летище отново й направили същия проблем за златото и я върнали
обратно в България, където отново била задържана. За по-голяма достоверност на думите
си, подс. Х. се преструвала, че плаче. Освен това си преправила гласа и се обадила на З. от
друг телефон, представяйки се за несъществуващия М.А. /лице, помагащо на лица от турски
произход, пребиваващи в България/. А. потвърдил изложеното от Х. и му казал, че имало
опасност тя да влезе в затвора. За да затвърди формиралите се у пострадалия неверни
представи, че общува с М.А., обвиняемата използвала имейл ************** чрез който
водела кратка кореспонденция с пострадалия от името на А.. За преодоляване на проблема,
Х. отново поискала от З. значителна сума пари, а той се съгласил да й ги изпрати. Така той
извършил както следва: Превод № 00653332131 от дата 18.12.2019г. в размер на 800 евро,
изплатен в офис на Изипей АД, гр. Шумен, ул. Бели Лом 1, м-н Кауфланд; Превод №
00919971100 от дата 19.12.2019г. в размер на 800 евро, изплатен в офис на Изипей АД, ЕТ
К.-Р.И., с. Тодор Икономово; Превод № 00128460125 от дата 20.12.2019г. в размер на 500
евро, изплатен в офис на Изипей АД, ЕТ К.-Р.И., с. Тодор Икономово; Превод №
00427144575 от дата 21.12.2019г. в размер на 500 евро, изплатен в офис на Изипей АД, гр.
Шумен, ул. Симеон Велики 34, м-н Билла; Превод № 00140314551 от дата 21.12.2019г. в
размер на 590 евро, изплатен в офис на Изипей АД, гр. Шумен, ул. Симеон Велики 34, м-н
Билла; Превод № 00575572365 от дата 22.12.2019г. в размер на 350 евро, изплатен в офис на
Изипей АД, гр. Шумен, ул. Бели Лом 1, м-н Кауфланд. Като получател в преводите била
посочена Ф. Х. А., а парите били получени от подс. Ю.Х. чрез Генерално пълномощно от Ф.
Х. А. от 11.06.2019г.
След като получила парите, подсъдимата благодарила на З., продължила да го
лъже, казвайки му, че била освободена и поискала пари за билет, за да замине при него.
Надявайки се, че бъдещата му жена най -накрая ще дойде, той осъществил превод №
00490924581 от дата 27.12.2019г. в размер на 330 евро с получател Ф. Х. А., изплатен в офис
на Изипей АД, гр. Шумен, ул. Бели Лом 1, м-н Кауфланд и получен от свекъра на
обвиняемата - свид. Х. Х.А.. Последният не знаел за извършваната измама и предал сумата
на снаха си – подс. Х.. След като получила и тези пари, подсъдимата уведомила З., че на
28.12.2019г. ще лети до гр. Баку. На посочената дата той я чакал на летището, но никой не
се появил. Пострадалият осъзнал, че бил измамен и отишъл в българското посолство в Р.
Азербайджан, където се оплакал за случая. От там го свързали с български адвокат, който
депозирал жалба до прокуратурата от името на пострадалия.
Впоследствие З. продължил да звъни и да пише на подс. Х., за да си иска
парите. Отначало тя му обещавала да ги върне, а впоследствие прекъснала контакт с него и
изхвърлила мобилния телефон и сим картата с тел.№ ************, с които осъществявала
връзка с него.
В хода на разследването били изготвени две графически експертизи, от
заключенията на които е видно, че подс. Ю.Х. е положила подписи на по- голямата част на
разписките за получени суми в офиси на „Изипей“ АД. А другата част са подписани от свид.
К. У., А. И.а и Х. А.ев.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
4
самопризнанието на подсъдимата Ю.А.Х., което напълно се подкрепя от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
От така установеното фактическо положение съдът прие, че с деянието си
подсъдимия Ю.Х. е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна състава
на престъпление по чл.209, ал.1 от НК във връзка с чл.26, ал.1 от НК, поради следното:
- Обект на престъплението – обществените отношения, гарантиращи нормалните
условия за упражняване правото на собственост и разпореждането с имущество;
- Субект на престъплението – пълнолетно, наказателно отговорно лице, което не
се намира в състояние на невменяемост;
От обективна страна – изпълнителното деяние се изразява в умишлено възбуждане и
поддържане на заблуждение у пострадалия В. З., както относно самоличността си,
външния си вид, възрастта и семейното си положение, така и относно опасността да
бъде омъжена против волята й, намерението да напусне България и да замине да живее
в Азербейджан при него, наличието на различни пречки за заминаването й, които
можело да бъдат преодолени само с изпращането на пари от страна на пострадалия З.,
с цел набавяне на облага за себе си.
От субективна страна – деянието е извършено виновно, с пряко насочен умисъл за
набавяне на облага за себе си, като деецът е съзнавал противообществения характер на
деянието си и е целял настъпването на общественоопасните последици.
При определяне на наказанието на подсъдимата Ю.Х., съдът прецени: Степента
на обществена опасност на деянието – измама с единствената цел за набавяне на имотна
облага за себе си - обуславящо висока степен на обществена опасност. Степента на
обществена опасност на дееца от данните за личността му – с основно образование,
омъжена, неработеща, неосъждана, т. е. налице са добри данни, от което съдът прави своя
извод за ниска обществена опасност на дееца. За да определи наказанието, съдът отчете
пълното самопризнание в съдебно заседание, чистото съдебно минало, мотивите и
подбудите за извършване на деянието, както и големия размер на причинената имуществена
вреда. Съдът счита, че наказание около средния размер на предвиденото “лишаване от
свобода”, а именно 3 години и 6 месеца е справедливо и съответстващо на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението. Съгласно
задължителната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК и приложението на чл.58а от НК така
определения размер следва да бъде намален с 1/3 /една трета/, поради което съда наложи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца. Предвид
факта, че подсъдимата Х. не е била осъждана, съда намери, че за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и най-вече за поправянето й не е наложително да
изтърпи определеното й наказание, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи
изпълнението за максималния срок от Пет години. Така определеното наказание, съдът
намира, че ще изпълни личната си и генерална превенция и подходящо да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите, както от страна на осъдения,
така и и от останалите членове на обществото.
По отношение на приетият за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалия В.З.А., съдът намери същия за напълно основателен и доказан. При обсъждане
на гражданският иск съдът прецени обстоятелството, че се претендира гражданска
отговорност за причинени в резултат на процесното деяние – измама, имуществени вреди.
Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за вредите, които са
пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно
поведение от страна на подсъдимата Ю.Х., в резултат на което са възникнали вредите от
деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка
проява. Съдът счита че е справедливо така приетия граждански иск да бъде уважен изцяло.
Лихва върху предявеният граждански иск от датата на депозиране на писмената молба е
5
поискана, поради което съдът присъди такава, считано от 31.08.2022г. до окончателното
изплащане. Съдът възложи на подс. Х. да заплати на пострадалия и направените деловодни
разноски – адвокатски хонорар в размер на 6 580 /шест хиляди петстотин и осемдесет/ лева.
На основание чл.2 от Тарифа към закона за държавните такси, съдът постанови
подсъдимият да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в
размер на по 1 208,97 /хиляда двеста и осем лв. и деветдесет и седем ст./ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подс. Ю.А.Х. да заплати в полза
на държавата, по сметка на ОД МВР гр. Шумен, направените деловодни разноски в размер
на 687,78 /шестстотин осемдесет и седем лв. и седемдесет и осем ст./ лева и 5 /пет/ лева за
издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл, съдът се произнесе с присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:



6
Съобщи за изтекли лични данни