№ 186
гр. Стара Загора, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20225500500237 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на К.Ж.Н. от гр.С.З., действащ чрез
адв. И.Д., против решение № 260807/29.12.2021 г., постановено по гр.д.№
95/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради
допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния
закон и необоснованост.
Излагат се подробни оплаквания, че първоинстанционният съд е
допуснал съществени процесуални нарушения при извършения от него
доказателствен анализ като не е съобразил доказателствената сила на приетия
по делото двустранен констативен протокол за ПТП; в нарушение на нормите
на чл.164 и чл.172 от ГПК е ценил като достоверни свидетелските показания
на свидетелката С.Г.-С., които не е обсъдил в съвкупност с всички останали
събрани доказателства; не е обсъдил свидетелските показания на свидетеля
И. С. в съвкупност с всички други събрани по делото доказателства, както и
не е ценил правилно приетото заключение на съдебно-авто-техническата
експертиза.
Допуснатите процесуални нарушения от своя страна обусловили
необоснованост на фактическите и правни изводи, което довело до
постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон.
Претендира се отмяната му и постановяването на ново, с което
1
предявените искове бъдат уважени изцяло, а на страната бъдат присъдени
направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В законоустановения срок въззиваемият С.Д.С., действащ чрез адв.
П.К., е представил отговор на въззивната жалба, с който я е оспорил като
неоснователна.
Изложил е доводи, че първоинстанционният съд е постановил
правилно, обосновано и законосъобразно решение след извършен пълен
анализ на събраните доказателства, които са обсъдени в съвкупност, а въз
основа на тях съдът е направил правилни фактически и правни изводи.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането
на направените по делото съдебни - деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява
от процесуален представител, чрез когото поддържа въззивната жалба и
пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с
което предявените искове бъдат уважени. Претендира за присъждането на
направените пред двете съдебни инстанции разноски и адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемият се представлява от процесуален представител, чрез
когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното
решение, както и за присъждането на направените пред въззивната инстанция
разноски.
Въззивният съд, след като взе предвид твърденията и възраженията
на страните, събраните по делото доказателства и приложимите
материално-правни и процесуално-правни норми, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК и чл.261 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К.Ж.Н.
срещу С.Д.С., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове
по чл.45 от Закона за задълженията и договорите, с които се претендира
присъждането на обезщетения съответно от 7000 лв. за неимуществени
вреди и от 1437,54 лв. за имуществени вреди, причинени от непозволено
увреждане - пътно-транспортно произшествие /ПТП/, реализирано на
22.09.2017 г. по вина на ответника.
Ищецът е изложил твърдения, че на 22.09.2017 г. при управление на
собствения си мотоциклет „Ямаха З 1“, с рег.№ *** по бул.“С.“ в гр.С.З., след
навлизането си в кръговото кръстовище от изток по булеварда в посока
магазин „Кауфланд“ е забелязал в непосредствена близост до него
управляваният от С.Д.С. лек автомобил „Хонда FR-V“ с рег.№ ***,
2
собственост на С.Г., който навлязъл в кръговото движение, отнемайки му
предимство. За да избегне удар между двете МПС К.Ж.Н. рязко задействал
спирачната система на мотоциклета, от което последният загубил стабилност,
поднесъл и ищецът паднал заедно с мотоциклета на пътното платно. След
настъпването на ПТП ответникът спрял и двамата водачи съставили
констативен протокол за ПТП № 79831/22.09.2017 г., в който описали
данните на двамата водачи, пътната обстановка, обстоятелствата, при които
възникнал инцидента, видимите щети по мотоциклета, а С.Д.С. декларирал,
че е виновен за настъпването на ПТП. Вследствие на падането ищецът
получил контузия на гръдния кош в ляво, оток и кръвонасядане по лявата
ръка, охлузвания по лявото коляно, лявата подбедрица и левия глезен, които
били констатирани от съдебен лекар, а в резултата на травмите изпитвал
чувствителна болка, поради което закупил предписаните му от лекар
лекарства на обща стойност от 5,81 лв. Ищецът изпитвал болки и страдания
поради сериозните затруднения при движение на тялото, невъзможност да
спи нормално, да полага труд и да води нормален начин на живот в
продължение на повече от месец. Вследствие на ПТП на мотоциклета били
причинени имуществени вреди: повреда на ляв предпазен буфер, ляв горен
спойлер, слюда, торпедо, степенка, задна вилка, облицовка, фолио на ляво
огледало, преден ляв мигач, чието ремонтиране било на стойност от 1 413,92
лв. Освен това вследствие на ПТП било повредено и коженото яке на ищеца,
чиято поправка била на стойност от 18 лв.
С подадения отговор на исковата молба ответникът е оспорил
предявените искове, като е възразил, че не е виновен за настъпването на ПТП
и е оспорил двустранния констативен протокол. Изложил е твърдения, че на
въпросната дата преди навлизане в кръговото кръстовище е спрял на
пешеходна пътека и е предприел навлизане в същото след като се е убедил, че
в кръстовището няма движещи се МПС вляво от него, като се е движил във
външната лента на пътното платно. Едва след като напуснал кръговото
кръстовище видял в огледалото за обратно виждане, че в кръговото
кръстовище, във вътрешната лента за движение на пътното платно има
мотоциклет, а до него водача му стоял прав. Ответникът спрял и отишъл да
види какво се е случило, при което водачът на мотоциклета го обвинил, че му
е отнел предимството, поради което рязко настинал спирачки, вследствие на
което мотоциклетът поднесъл и паднал. Обадили се на тел.112, след което
местопроизшествието било посетено от полицейски служители, а двамата
водачи съставили двустранен констативен протокол, който С. подписал без да
се замисли. Сочи, че между двете МПС не е имало удар и са се движили в
различни ленти на пътното платно, като не е имало пресечна точка при
движението им, поради което причината за настъпване на ПТП не била
отнемането на предимство, а технически неправилни действия на водача на
мотоциклета. Оспорено е настъпването на твърдените неимуществени и
имуществени вреди, като същите са оспорени и по размер. Евентуално е
възразил за съпричиняване на вредите от ищеца.
3
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
исковете, като е приел, че техническата причина за изпадането на
мотоциклета се дължи на употребата на спирачната му система от водача по
начин, технически несъобразен с пътната обстановка, като траекторията на
движение на лекия автомобил, управляван от ответника С. не е оказала
влияние на падането на мотоциклета върху терена.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства
безспорно се установява, че на 22.09.2017 г., около 13:00 ч. в гр.С.З., на
кръстовище по бул.”С.” е възникнало ПТП с мотоциклет „Ямаха З 1“, с рег.№
***, управляван от К.Н. Ж. и управляваният от С.Д.С. лек автомобил „Хонда
FR-V“ с рег.№ ***, собственост на С.Г.. За установяване на ПТП между
водачите на двете МПС е бил съставен двустранен констативен протокол, в
който е начертана графична схема на местопроизшествието, посочени са
видими щети по мотоциклета – торпедо, горна страница, долна страница,
степенка, ляв протектор, и С.Д.С. е декларирал чрез подписа си, че той има
вина за настъпилото ПТП. В протокола не са отразени обстоятелствата, при
които е настъпило ПТП.
От показанията на свидетелката С.К.Г.-С. е установено, че е съпруга на
С.Д.С. и при настъпването на процесното ПТП е пътувала в автомобила
заедно с него. Преди навлизане в кръговото кръстовище съпругът й спрял на
пешеходна пътека, след което навлязъл в кръстовището и е взел външния
изход. Едва след като напуснали кръговото кръстовище съпругът й казал, че е
видял в огледалото за обратно виждане паднал мотоциклетист, който бил във
вътрешната лента на платното за движение. Съпругът й спрял на намираща се
близо до изхода на кръстовището автобусна спирка и двамата отишли при
мотоциклетиста, за да му помогнат. Мотоциклетистът бил К.Н. Ж., който
обвинил С.Д.С., че му е отнел предимство. Сблъсък между двете МПС
нямало, т.к. се движели в две различни ленти – мотоциклетистът бил във
вътрешната лента, а автомобилът на свидетелката и съпруга й - във външната
лента на пътното платно. Обадили се на тел.112 и дошли полицаи, които им
казали да съставят двустранен констативен протокол. Двамата водачи се
съгласили да съставят двустранен констативен протокол, в който да е
посочено, че С.Д.С. е виновен за настъпването на ПТП, за да може К.Н. Ж. да
получи обезщетение от застрахователя и да поправи повредите, които
мотоциклетът му получил при падането. Протоколът бил написан от
свидетелката, с изключение на нарисуваната схема на местопроизшествието.
От показанията на свидетеля И. С. е установено, че е дългогодишен
приятел на К.Ж.Н. и е присъствал на местопроизшествието на 22.09.2017 г.
По същото време, когато К.Ж.Н. навлизал с мотоциклета си в кръговото
кръстовище, свидетелят пресичал на пешеходна пътека самото кръстовище.
Когато достигнал до средата на пътя си, чул клаксон, обърнал се и видял, че
К.Н. е паднал на платното, а с самото кръгово кръстовище се движел един
ван, който вече бил подминал мястото, където бил паднал Н.. След излизането
си от кръговото кръстовище, ванът бил спрян на една автобусна спирка от
4
други шофьори на автомобили. След падането си на платното К.Н. веднага се
изправил и вдигнал мотора си. Свидетелят сочи, че не е чул удар между двете
МПС. След като видял, че К.Н. се е изправил, не отишъл при него, за да види
в какво състояние е. По-късно през деня се чули по телефона и К.Н. му казал,
че е добре и има само натъртени ребра.
От приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните
заключение на съдебно-авто-техническата експертиза е установено, че
механизмът на ПТП е следния: на 22.09.2017 г. в гр.С.З. от изток на запад по
бул.“С.“ се е движил мотоциклет „Ямаха“ с рег.№ ***, управляван от К.Ж.Н..
Водачът предприема навлизане в кръговото кръстовище на булеварда и заема
вътрешната лента за движение. Мотоциклетът подминава двата изхода и се
насочва към третия-за движение към магазин „Кауфланд“. Скоростта на
движение на мотоциклета към този момент е била около 30-31 км./ч. В същия
този момент от ул.“Г.Б.“ в кръговото кръстовище навлиза лек автомобил
„Хонда FR-V“ с рег.№ ***, управляван от С.Д. С., който преди това спира на
пешеходната пътека преди кръстовището в изчакване за преминаване на
пешеходци по нея. Към момента на навлизане на лекия автомобил в
кръговото движение, мотоциклетът се е намирал на около 21-22 м. преди
крайното си положение и на около 18-19 м. преди навлизане в лентата на
автомобила /при опасна зона на спиране около 14 м./. Водачът на
мотоциклета реагира чрез предприемане на аварийно спиране след навлизане
на лекия автомобил изцяло в кръговото движение. По време на фазата на
спиране, мотоциклета изпада от лявата си страна и водачът изпада от него. По
мотоциклета на нанесени имуществени вреди, а на водача – травматични
увреждания. При реакция на водача на мотоциклета към момента на
навлизане на лекия автомобил в кръговото движение чрез предприемане на
спиране и без изпадане, мотоциклета би се установил в собствената си лента
на движение с достатъчно голям запас – около 4-5 метра по траектория, преди
да навлезе в съседната лента – лентата за движение на автомобила. При
аналогична реакция и изпадане на водача на мотоциклета, последният ще се
установи на около 1-2 м. по траектория преди да навлезе в съседната лента-
лентата за движение на автомобила. По делото няма данни за наличие на удар
между двете МПС преди и след изпадането на мотоциклета на терена.
Траекторията на движение на лекия автомобил не е оказала влияние на
падането на мотоциклета върху терена. Техническата причина за изпадането
на мотоциклета се дължи на употребата на спирачната му система от водача
по начин, технически несъобразен с пътната обстановка. Стойността на
ремонта на мотоциклета, спрямо констатираните от ЗД „Бул Инс“ щети,
включително цена за покупка на части и труд, е 1414 лв., с ДДС. Към
експертизата е изготвена и мащабна скица на ПТП, приложена към
заключението.
От представените от К.Ж.Н. писмени доказателства е установено, че е
подал заявление до ЗД „Бул Инс“- застраховател на С.Д.С. по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за изплащане на обезщетения за
5
причинените от ПТП на 22.09.2017 г. неимуществени и имуществени вреди.
Представител на застрахователното дружество е констатирал повреди по
мотоциклета по ляв предпазен буфер за подмяна, ляв горен спойлер и ляв
долен спойлер за боядисване, слюда за подмяна, торпедо за боядисване,
степенка за подмяна, задна вилка за боядисване, облицовка с фолио на ляво
странично огледало за боядисване и преде ляв мигач за подмяна.
Застрахователното дружество е отказало заплащане на обезщетение по
претенцията на К.Ж.Н..
Установено е, че за ремонтиране на посочените щети на 07.11.2017 г.
К.Ж.Н. е заплатил на сервиз сума в размер на 1413,92 лв.
Установено е, че на 22.09.2017 г. К.Ж.Н. е бил освидетелстван от
съдебен лекар, който е установил контузия на гръдния кош в ляво; оток и
кръвонасядане по лявата ръка; охлузвания по лявото коляно, лявата
подбедрица и лява глезенна област. Травматичните увреждания добре
отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени по начин и време, при станало ПТП от блъскане на мотоциклетист с
последващо падане върху терен. Тези увреждания са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
На 23.09.2017 г. са били закупени обезболяващи медикаменти и
превързочни медикаменти на стойност от 5,81 лв.
На 17.10.2017 г. К.Ж.Н. е заплатил сумата от 18 лв. за ремонт на яке с
протектори.
От показанията на свидетеля А.У. е установено, че след инцидента
К.Ж.Н. е бил на легло, т.к. го боляла цялата лява половина на тялото. Пиел е
обезболяващи, трудно говорел. Около месец и половина не се чувствал добре,
като през първите две седмици не излизал от дома си, т.к. изпитвал много
силни болки и бил на легло.
От приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че при процесното ПТП К.Ж.Н. е получил травматични
увреждания, както следва: контузия на гръдния кош в ляво; оток и
кръвонасядане на лявата ръка; охлузване на лявото коляно, лявата подбедрица
и левия глезен, причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Пострадалият е изпитвал умерено изразени болки и страдания /по
скалата слаби, умерени, силни, много силни, изключителни/ за срок от две
седмици. Нормалният период за възстановяване от причинените травматични
увреждания е три седмици.
От приетото писмо изх.№ ПС-06-162/11.05.2021 г. на „М.М.-И.“ ЕАД е
установено, че за периода 22.09.2017 г. – 10.10.2017 г. К.Ж.Н. не е бил в
болничен и не е представял болничен лист пред работодателя си за този
период.
С влязло в сила решение от 22.10.2020 г. по гр.д.№ 6952/2019 г. по описа
на Районен съд – Стара Загора е бил отхвърлен иск на К.Ж.Н. срещу ЗД „Бул
Инс“ АД за присъждане на обезщетение от 1437,54 лв. за имуществени вреди,
причинени от непозволено увреждане - пътно-транспортно произшествие
6
/ПТП/, реализирано на 22.09.2017 г. по вина на С.Д.С..
В производството по гр.д.№ 6952/2019 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора С.Д.С. е участвал в качеството на свидетел.
В показанията си в проведеното на 08.09.2020 г. открито съдебно
заседание С.Д.С. е посочил, че при навлизане в кръговото кръстовище се е
насочил към външната дясна лента, вземайки втория изход. Забелязал е
падналия в кръговото кръстовище мотоциклетист още преди да напусне
кръстовището. Свидетелствал е, че много леко е усетил удар и е заявил, че“…
явно аз съм му взел предимството, а той се е ударил отзад в моята кола…“
При така установените относими факти въззивният съд намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по съществото си е
правилно.
За да е налице отговорността по чл.45 от ЗЗД за причинени вреди,
следва те да произтичат пряко и непосредствено от противоправно поведение
на деликвента.
В конкретния случай от съвкупния анализ на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства не може да се направи извод, че при
настъпването на процесното ПТП на 22.09.2017 г. С.Д.С. е нарушил правилата
за движение по пътищата, което да е причинило загуба на контрол от страна
на К.Ж.Н. върху управлявания от него мотоциклет и да е довело до падането
му на пътното платно.
За обосноваване на този си извод въззивният съд също кредитира
показанията на свидетелите Г.-С. И. С. и приетото заключение на съдебно-
авто-техническата експертиза, които подкрепят и заявените от страните
обстоятелства, при които е настъпило ПТП на 22.09.2017 г.
В тази насока следва да се има предвид, че в исковата си молба К.Ж.Н.
не твърди между двете МПС да е настъпил удар при движението им в
кръговото кръстовище, а единствено отнемане на предимството му от страна
на С.Д.С..
Последният от своя страна в отговора на исковата молба сочи, че двете
МПС са се движили в различните ленти на пътното платно, както и че при
навлизането му в кръговото движение в него не са се движили други МПС,
като тези му твърдения се потвърждават от показанията на свидетелката Г.-С..
Твърденията му не се опровергават от показанията на свидетеля И. С.,
т.к. самият той не е видял навлизането на всяко от двете участвали в
произшествието МПС и движението им в кръговото кръстовище, макар и да е
пресичал кръговото кръстовище по времето, когато се е случило ПТП, а
единствено е възприел звуков сигнал от клаксон докато е бил с гръб, след
което се е обърнал и е видял падналия на платното в кръговото движение
мотоциклетист и напускащия кръговото движение автомобил.
Въззивният съд приема, че свидетелят И. С. не е видял конкретната
ситуация при настъпването на ПТП, т.к. показанията му са вътрешно
7
противоречиви, предвид че в началото на показанията си той сочи, че е видял
автомобил, който е отнел предимството на мотоциклетиста, но след това на
зададени уточняващи въпроси, конкретизира, че в момента на настъпване на
ПТП не е имал видимост към мястото на произшествието, а след като е чул
звуков сигнал от клаксон, се е обърнал и е видял падналият мотоциклетист на
автомобил, който е напускал кръговото кръстовище.
От заключението на съдебно-авто-техническата експертиза безспорно е
установено, че траекторията на движение на лекия автомобил не е оказала
влияние на падането на мотоциклета върху терена, а техническата причина за
изпадането на мотоциклета се дължи на употребата на спирачната му система
от водача по начин, технически несъобразен с пътната обстановка, поради
което следва, че не е налице противоправно поведение на С.Д.С., което да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, чието обезщетяване се
претендира.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при
обсъждането на събраните доказателства, и в частност незачитане на
доказателствената сила на двустранния констативен протокол и кредитиране
на свидетелските показания на С.Г.-С. в нарушение на чл.164 и чл.172 от
ГПК.
Двустранният констативен протокол представлява частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена
сила, като при оспорване на удостоверените с такъв документ факти,
последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК-чл.153-чл.155.
Подписаният от участниците в ПТП двустранен констативен протокол
се ползва с доказателствена сила относно удостоверените с него факти,
неизгодни за авторите му, а опровергаването на съдържанието му е допустимо
в хипотезата на чл.164, ал.2 от ГПК.
В конкретният казус в приетия като доказателство по делото двустранен
констативен протокол не са посочени конкретни обстоятелства, относими към
механизма на настъпване на процесното ПТП. В документа единствено е
налице изявление на С.Д.С., че вината за настъпването на ПТП е негова.
Признанието за вина обаче не се ползва с посочената по-горе в
мотивите доказателствена сила за установяване на неизгоден факт срещу
автора на изявлението, т.к. в тази му част протоколът има характера на
диспозитивен, а не на свидетелстващ документ, доколкото с конкретното
признание не се констатира наличието на факт или факти, а се отразява
субективното отношение на автора на изявлението към настъпилия резултат.
В тази връзка и предвид своевременното оспорване на този документ от
С.Д.С. с отговора му на исковата молба, не е налице допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение при кредитирането на
показанията на С.Г.-С., т.к. същите са допустими по общите правила на
доказването в гражданския процес, защото с тях фактически не се
опровергава съдържанието на изходящ от страната документ.
8
Процесуално нарушение не е допуснато от първоинстанционния съд и
на друго самостоятелно основание, а именно наличието на изрично съгласие
на другата страна по смисъла на чл.164, ал.2 от ГПК, т.к. в проведеното на
27.05.2021 г. открито съдебно заседание пълномощникът на К.Ж.Н. –адв.А.,
изрично е заявил, че не възразява да бъде разпитана свидетелката Г.-С..
Доказателствената стойност на двустранния констативен протокол бива
опровергана дори от изявленията на самия въззивник-ищец, който както в
исковата си молба, така и в подаденото на 22.09.2017 г. заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗД „Бул Инс“ е твърдял, че
от процесното ПТП е претърпял неимуществени вреди, т.к. се явява
пострадало лице.
Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41/12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътно-транспортните
произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ИЦ към ГФ обаче
двустранен констативен протокол се съставя единствено при ПТП без
пострадали лица, с настъпили единствено имуществени вреди по МПС, които
не възпрепятстват движението им на собствен ход.
При твърденият от К.Ж.Н. механизъм за настъпване на процесното ПТП
и причинените от него вреди, и безспорно установения факт, че
местопроизшествието е било посетено от органите на КАТ, удостоверяващият
ПТП документ е следвало да бъде констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, а не двустранен констативен протокол.
Това обстоятелство мотивира въззивният съд да приеме, че
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП на 22.09.2017 г., не са
документирани надлежно по законоустановения ред, с оглед на което
кредитира като достоверни твърденията на С.Д.С., подкрепени от показанията
на съпругата му, че той се е съгласил да подпише двустранния констативен
протокол като виновния за ПТП водач, за да може К.Ж.Н. да получи
застрахователно обезщетение за причинените от падането по мотоциклета му
щети, а не защото е бил съгласен с твърдението, че е отнел предимството на
Н., което е довело до падането му.
Не е налице допуснато процесуално нарушение и на чл.172 от ГПК при
кредитирането на показанията на С.Г.-С., т.к. нейната възможна
заинтересованост от изхода на делото е взета предвид, но показанията й са
логични, без вътрешни противоречия и не са опровергани от другите събрани
по делото доказателства.
Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба за допуснати
съществени процесуални нарушения при извършения от първоинстанционния
съд доказателствен анализ, при който не са взети предвид дадените от С.Д.С.
свидетелски показания в производството по гр.д.№ 6952/2019 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора.
Принципите на непосредственост и устност в гражданския процес
предопределят недопустимост за използването на свидетелски показания,
дадени по друго дело, т.к. те имат значение само по делото, по което са
9
дадени.
В този аспект обсъждането на показанията на С.Д.С. за формирането на
фактическите и правни изводи на съда в първоинстанционното и настоящото
въззивно производство е процесуално недопустимо, т.к. те не губят характера
си на свидетелски показания и не могат да се ценят като признание на факти.
Дори и обаче тези показания да се разгледат през призмата на признание
на факти, то те не биха променили фактическите изводи относно механизма
за настъпване на ПТП, т.к. съществената разлика между тях и твърденията на
С.С. в отговора му на исковата молба се отнася до наличието на удар между
двете МПС.
В тази им част обаче показанията не би следвало да бъдат обсъждани
като признание на факт с правно значение в производството по делото, т.к.
такова твърдение като причина за настъпването на процесното ПТП липсва в
обстоятелствената част на исковата молба на К.Н. /не се твърди наличието на
удар между мотоциклета и лекия автомобил/, а в проведеното първо открито
заседание пред първата инстанция от страна на ищеца не е направено
допълване на исковата му молба по реда на чл.143, ал.2 от ГПК.
Неоснователно е и оплакването за допуснато съществено процесуално
нарушение от първоинстанционния съд при обсъждането на заключението на
съдебно-авто-техническата експертиза, т.к. същото е било обсъдено в
съвкупност както с твърденията на страните, така и с относимите и допустими
събрани по делото доказателства, с достатъчна степен на мотиви относно
оценката му като доказателство.
Тъй като първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от
въззивника съществени процесуални нарушения при постановяване на
решението си, то е неоснователно и бланкетното му оплакване за
необоснованост на обжалваното решение и постановяването му в нарушение
на материалния закон.
С оглед на всички изложени съображения Старозагорският окръжен съд
намира, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея
първоинстанционното решение е правилно и като такова следва бъде
потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото поради неоснователността на въззивната
жалба въззиваемият има право на разноски.
През съда страната е представила доказателство за направени разноски
в размер на 1932 лв. за платено адвокатско възнаграждение, с ДДС.
Съдът намира за основателно направеното от въззивната страна
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, т.к. сумата от
1932 лв. представлява сбора от платените адвокатски възнаграждения за
четири обективно съединени иска, а именно : иск за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 7000 лв., за който е заплатено
възнаграждение в размер на 816 лв., с ДДС; иск за обезщетение за
имуществени вреди, за който е заплатено възнаграждение в размер на 396 лв.,
10
с ДДС; иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1413,92 лв., за
който е заплатено възнаграждение в размер на 396 лв., с ДДС; иск за
обезщетение за имуществени вреди в размер на 18 лв., за който е заплатено
възнаграждение в размер на 360 лв., с ДДС; иск за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 5,81 лв., за който е заплатено възнаграждение
в размер на 360 лв., с ДДС.
Според въззивния съд за претенциите за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди се дължи едно адвокатско възнаграждение, т.к.
произтичат от едни и същи обстоятелства и са между едни и същи страни, а
съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/ възнагражденията за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела се определят
поотделно за всеки един от исковете като се съобразят вида и броя на
исковете.
Ето защо съобразявайки вида на исковете настоящият съдебен състав
счита, че дължимото адвокатско възнаграждение по претенциите за
имуществени вреди се отнася за един иск по смисъла на чл.2, ал.5 от НМРАВ
и следва да се определи за цена на иска от 1437,54 лв. в размер на 396,76 лв.,
с ДДС.
Заплатеното адвокатско възнаграждение по иска за неимуществени
вреди е съответно на минималния по НМРАВ дължим размер.
С оглед на това подлежащото на присъждане адвокатско
възнаграждение в полза на С.Д.С. следва да се намали до размера на 1212,76
лв.
По изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК
Окръжен съд –Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260807/29.12.2021 г., постановено по
гр.д.№ 95/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК като прекомерно
подлежащото на присъждане като разноски заплатено от въззиваемия С.Д.С.
за защита в настоящото производство адвокатско възнаграждение от 1932 лв.,
с ДДС / хиляда деветстотин тридесет и два лева/ на 1212,76 лв., с ДДС /
хиляда двеста и дванадесет лева и седемдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс
К.Ж.Н., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., *** да заплати на С.Д.С., ЕГН –
**********, с адрес: гр.С.З., *** сумата от 1212,76 лв., с ДДС / хиляда
двеста и дванадесет лева и седемдесет и шест стотинки/ - разноски за
11
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция .
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12