Р Е Ш Е Н И Е
15.11.2017 Дупница
Номер Година
Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
III, г. о.
Районен съд – Дупница състав
25.10. 2017
на Година
Михаил Малчев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 326 2017
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев” 52-54, с ЕИК:*********, срещу Г.Р.Д. с ЕГН:**********, с която са предявени обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ. Ищецът иска от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му дължи вземане в общ размер на 2 622.86 лв., от които 2 359.37 лв. – главница договор за потребителски кредит № ********** от 12.02.2016 г., 221.56 лв. - договорна лихва за периода от 15.06.2016г. до 16.08.2016г., както и 41.93 лв. - обезщетение за забава (лихва за просрочие), начислено считано от датата на първата неплатена надежирала вноска (15.06.2016г.) до (02.12.2016г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 12.02.2016г. е сключил договор за потребителски кредит №********** с ответника Г.Р.Д.. Кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер както следва на 874 лв. на продавача на стоката на основание фактура №**********/12.02.2016г. и в размер на 1301.15 лв. на продавача на стоката на основание фактура № **********/12.02.2016г. В настоящия случай е сключена и застраховка в размер на 203.59 лв. (чл.8 от договора). Общото крайно задължение по договора (чл.10 от договора) възлиза на 2 949.63 лв., която сума е разсрочена, съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от договора, на 24 погасителни месечни вноски, от които 23 вноски, всяка по 122.90 лв. и 1 последна изравнителна вноска в размер на 122.93 лв. Предсрочната изискуемост е настъпила на 16.08.2016г., поради неплащането на три поредни месечни вноски: 15.06.2016г.; 15.07.2016г.; 15.08.2016г. След тази конкретна дата длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и цялото вземане на кредитора от 2 580.93 лв. (2 359.37 лв. главница и 221.56 договорна лихва) е станало незабавно и предсрочно изискуемо. Видно от приложената обратна разписка е, че Р.Д. Манов (баща на ответника) е получил уведомлението за предсрочна изискуемост.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва изцяло предявените искове. Поддържа, че не е подписвал процесния договор за потребителски кредит, като подписите положени в представените от ищеца документи не са положени от него, т.е. те са фалшифицирани. Заявява, че е бил жертва на „кражба на лични данни" и от негово име са изтеглени няколко кредита от различни институции, както и са закупувани стоки на лизинг. Но повод на това е депозирал жалба пред Районна прокуратура гр. Дупница. Образувано е досъдебно производство №399/2016 година, по което е била назначена съдебно-графична експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че подписа върху договор за потребителски кредит №**********/12.02.2016 година не е изпълнен от него. Твърди, че срещу извършителите е образувано досъдебно производство.
Съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ. За да бъдат уважени исковете, ищецът следва да докаже, че между него и ответника са възникнали облигационни правоотношения с източник договор за потребителски заем, че сумата е предоставена на заемателя. Ищецът следва да докаже също моментът, от който длъжникът е изпаднал в забава и размера на претендираните лихви. При доказване на тези обстоятелства ответникът следва да докаже, че е изплатил дължимите суми съгласно уговореното в договора за потребителски заем.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че съгласно договор за потребителски кредит №********** ищецът е отпуснал на Г.Р.Д. потребителския кредит в общ размер на 2 378.74 лв. Към размера на кредита е прибавена еднократна такса за оценка на риска в размер на 285.45 лв. Еднократна такса за оценка на риска е дължима в деня на подписване на договора за кредит и се финансира от кредитора, а се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и заявеното му искане и нареждане в искането-декларация. Съгласно чл.7, т.2 от процесния договор, кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер както следва: 874 лв. на продавача на стоката на основание фактура №**********/12.02.2016г. и 1301.15 лв. на продавача на стоката на основание фактура № **********/12.02.2016г. Съгласно чл.7.2.2 от договора в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка се превеждат от кредитора директно по банкова сметка ***. Потребителят е дал изричното си нареждане и съгласие за това с подписване на договора и е сключена застраховка в размер на 203.59 лв. съгласно чл.8 от договора. Общото крайно задължение по договора видно от чл.10 възлиза на 2 949.63 лв. Тази сума е разсрочена, съгласно погасителния план, описан в чл. 11.2 от договора, на 24 погасителни месечни вноски, от които 23 вноски, всяка по 122.90 лв. и 1 последна изравнителна вноска в размер на 122.93 лв. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Според чл.9, ал.1 и ал.2 от договора уговореното между страните възнаграждение е в размер на 9.97 % от остатъчния размер на главницата по кредита, което се състои от договорна лихва. Видно е от съдържанието на сключения договор, че е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.7 от Закона за потребителския кредит, посочени са общия размер на кредита и условията за усвояването му. Видно от чл.7 от договора (общ размер на кредита и условията за усвояването му), във връзка с т.1 от същата разпоредба, е определен общ размер на потребителския кредит от 2 378.74 лв. Към размера на кредита е прибавена еднократна такса за оценка на риска в размер на 285.45 лв.
В конкретния случай предсрочната изискуемост е настъпила на 23.11.2016г., когато е уведомен длъжника, поради неплащането на три поредни месечни вноски: 15.06.2016г.; 15.07.2016г.; 15.08.2016г. Видно от приложената обратна разписка е, че Р.Д. Манов (баща на ответника) е получил уведомлението за предсрочна изискуемост. С оглед на това за длъжника е възникнало задължение за заплащане на цялото вземане на кредитора от 2 580.93 лв. (2 359.37 лв. главница и 221.56 договорна лихва).
От приетата съдено-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена, се установява, че размерът на платеното от ответника по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 16.12.2016г, е на обща стойност 372.40 лв., като са изплатени две погасителни вноски съответно на 03.05.2016г. за сумата от 249.30 лв. и на 16.05.2016г. за сумата от 123.10 лв. Останалите неплатени месечни вноски по процесния договор към 16.12.2016г. по компоненти (главница, договорна лихва, обезщетение за забави) е на обща стойност 2б22.86 лв., от които 2580.93лв -дължима сума за 21 непогасени вноски, състоящи се от 2359.57 лв. главница и 221.56 лв. договорна лихва, както и 41.93 лв. лихва за забава на плащането за период от 15.06.2016г. до 02.12.2016г. С платежно нареждане от 15.02.2016г. на ищеца средствата на стойност 2175.15 лв. са преведени по сметката № ВС975Т8А9300М12243430 в банка ДСК. Титуляр на сметката е „Техномаркет България” АД. На 11.03.2016г. ищецът с платежно нареждане е превел сумата от 203.59 лв. по сметката на застрахователно дружество "Уника живот" АД.
Съдът е открил нарочно производство по оспорване истинността на подписи в представени към исковата молба документи по реда на чл.193, ал.1 ГПК и е разпределил съответно доказателствената тежест в това производство. От приетата съдено-графическа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена, се установява, че от Г.Р.Д. са положени подписите в съответни графи: за „Потребител" в договор за потребителски кредит №**********/12.02.2016г., и прилежащите към него документи: за „Кандидат" в искане - декларация за потребителски кредит с дата от 12.02.2016г., за „Подпис на застрахования кредитополучател" в застрахователно удостоверение по застрахователна полица, с начална дата на застраховката 13.02.2016г., за подписи срещу текст „ Приел/Име Подпис" във фактура №**********/12.02.2016г. и фактура №**********/12.02.2016г. Не отговарят на действителността твърденията в отговора на ответника, че подписите положени в представените от ищеца документи не са положени от него, т.е. че те са фалшифицирани. Заключението и на назначена съдебно-графична експертиза по досъдебно производство №321/2016 година по описа на ДРП е, че подписът върху договор за потребителски кредит №**********/12.02.2016 година е изпълнен от именно от Г.Р.Д..
Поради гореизложените съображение и поради това, че ответникът не доказва да е изплатил остатъка от задълженията си по отпуснатия потребителски кредит, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски, в общ размер на 327.92 лв., представляващи направени разноски по делото за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д. № 1999/2016 г. по описа на ДРС в размер на 374.26 лв.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, с ЕИК:*********, че Г.Р.Д. с ЕГН:********** дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД сумите в размер на 2 622.86 лв., от които 2 359.37 лв. – главница договор за потребителски кредит № ********** от 12.02.2016 г., 221.56 лв. - договорна лихва за периода от 15.06.2016г. до 15.02.2018г., както и 41.93 лв. - обезщетение за забава (лихва за просрочие), начислено считано от датата на първата неплатена надежирала вноска (15.06.2016г.) до (02.12.2016г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК (16.12.2016 г.) до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.Р.Д. с ЕГН:********** да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, с ЕИК:*********, сторените разноски по настоящото производство в размер на 327.92 лв., както и разноските по ч.гр.д. № 1999/2016 г.. по описа на ДРС в размер на 374.26 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: