Решение по дело №99/2021 на Окръжен съд - Добрич

         Р     Е   Ш    Е   Н   И   Е

№ 260094                                   19.04.2021 год.                            гр.Добрич              

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд                                        гражданско отделение

На двадесет и четвърти март                                                         2021 год.

В открито заседание в следния състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА          

                                           ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА                

ЖЕЧКА МАРГОВА                                                                                                                                                          

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от  съдия Дякова

въззивно гражданско дело       №  99            по описа  за           2021 год.

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№260474/12.01.2021 год.  на Д. /Д./ И.М. , ЕГН ********** срещу частта от решение № 260389/ 30.12.2020 год. по гр.д.№2680 /2020 год. на  Районен съд Д.,с което е отхвърлена молбата   за допускане промяна на бащиното и фамилното му име от И.М. на Н.Д..

С доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се настоява за отмяната му и уважаване на отправеното искане по чл.19 ал.1 от ЗГР. Първоинстанционният съд неправилно не отчел,сочените от него като важни обстоятелства за промяната : субективното му желание,основано на самоопределяне по етнически  признак на българин,както и известността му в обществото  с имена с българско звучене,възпроизвеждани и в документи за гражданско състояние,образование и работа.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 04.01.2020 год., жалба рег.№260474/12.01.2021 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Заинтересованите страни О. Г. Т. /по месторождение на молителя/ и О. град Д./по постоянен адрес на молителя/, не изразяват становище по жалбата.

Контролиращата страна Окръжна  прокуратура град Д.изразяваща становище за неоснователност на подадената жалба.

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и прави изводи както следва:

Молителят е роден  на дата *** год. и е записан с имената: Д. И. М., като същият произхожда от майка А.Ю.Д.  и баща И. М.М.-така акт за раждане №262/28.08.1970 год., издаден от О. Г. Т.. При действието на отменената Наредба за гражданското състояние /чл. 18 ал.2/ имената на молителя са променени на Д.Н.Д.,  а имената на родителите му съответно на А.Д.Х.и Н.Д.Х.. В графа „Бележки“ на акта е отразено, че същият е анулиран и е съставен нов акт за раждане № 443/ 07.09.1990 год. въз основа на решение на Районен съд – Т. №3459/14.05.1990 год.

В акт за раждане №443/07.09.1990 год., издаден от О. Герал Т., молителят, роден на *** год., е записан с имената: Д. Н.С., произхождащ от майка А.Ю.С.и баща Н.С.С., род. на *** год.В графа „Бележки“ на акта е отразено, че имената на молителя са променени на Д.И.М. с баща И.М.М. с ЕГН **********, на основание на решение на Районен съд – Т. № 3459/14.05.1990 год.

Цитираното в два акта за раждане решение № 3459/14.05.1990 год. на ДРС не се съхранява в Служба „Архив”-така извършената справка изх.№ 61946/18.11.2020 год.

В личния регистрационен картон – ЕСГРАОН на молителя, съхраняващ се в О. град Д./по постоянен адрес/, същият е записан с имената Д.И.М. и родители А.Ю.С.и Н. М.М. с ЕГН **********. В ЛРК е нанесена промяна относно бащата на молителя – като баща е вписан И.М.М. с ЕГН **********.

От приложеното свидетелство за съдимост се установява, че молителелят не е осъждан.

По делото е представена служебна бележка, издадена на 16.03.1994 год. от Кметство – с. М.С., в която е отразено, че името Д.И. М.и името Д.Н.Д. са на едно и също лице. Приобщено е и удостоверение , издадено от ПЗГ „Кл. Арк. Т.“ – град К.на 27.11.2020 год., в което е посочено, че Д. Н.Д. с ЕГН ********** е завършил Техникум по селско стопанство през учебната 1989/1990 год. В свидетелство за управление на МПС, категория Т, издадено на 15.06.1989 год. молителят е вписан с имената Д. Н.Д.. По делото е приложена и военна книжка от 1990 год., в която молителят е вписан с имената Д. Н.и Д.И.М..Документите касаят периода 1985-1990 год.,в който по твърденията на ищеца е носил принудително променени  български имена   ,до момента в който е пожелал да си възвърне  турските имена.

Разпитаните по делото свидетели, водени от молителя,  Д.Й.К.и  Р.С.К./без родство с молителя/ ,заявяват пред съда, че последният е известен сред своите близки, приятели и колеги с имената Д. Н.Д.. Същият живее с жена с български имена.

Въз основа на установеното по делото, че молителят е известен в обществото с името Д., с което се идентифицира, първоинстанционният съд е постановил исканата от молителя промяна по отношение на собственото име.

Безспорно е установено по делото,че за период от 5 години,молителят е носил имената Д. Н.Д.,че се самоопределя като българин,което  обуславя субективното му желание за промяна на бащиното и фамилното му име.

Законът урежда начина на образуването на имената на българските граждани с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред.Според чл. 13 от Закона за гражданската регистрация, бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите, а съгласно чл. 14, ал. 1 от същия закон, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Същевременно чл. 19, ал. 1 от закона приема, че собственото, бащиното и фамилното име на лицето могат да бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Важни обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими. Името е част от личностното самоопределяне на лицата и поради това субективното желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като "важно обстоятелство”, особено когато това е свързано със съображения от етнически или религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци .

Не е установено по делото,носенето на имената на бащата да е лично или обществено неудобно или пък неподходящо за молителя. Носенето на имената на бащата сочи връзката на произход и семейна принадлежност ,а  съчетанието на лично българско и бащино и фамилно турско име  съответства на съществуващите именни традиции в България предвид етническото многообразие в страната.

Обжалваното решение е законосъобразно постановено,поради което и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения,съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА частта от решение № 260389/ 30.12.2020 год. по гр.д.№2680 /2020 год. на  Районен съд Д.,с което е отхвърлена молбата  по чл.19 ал.1 от ЗГР   на Д. /Д./ И.М. , ЕГН ********** за допускане промяна на бащиното и фамилното му име от И.М. на Н.Д..

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                     

                                                                                            2.