О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
19.06.2019 г., гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VII
граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети юни 2019 година
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
като разгледа гр. дело № 4350 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано
е по молба, подадена от Р.Г.Я., с която е поискано освобождаването на
молителката от внасяне на държавна такса по делото, тъй като не разполага със
средства за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 25 лева /указано
е на ищцата, че в седмичен срок от съобщението, получено от нея на 13.06.2019
г., следва да внесе държавна такса в размер на 20 лв./ за образуване на
производство и разглеждането на подадена от нея въззивна жалба по посоченото
гр. дело.
Молителката изрично заявява, че
няма никакви доходи и източници на доходи, поради което и няма финансова
възможност за внасяне на дължимата такса по производството. Към молбата се представя
декларация от молителката за семейно, имуществено, здравословно състояние,
трудова заетост и доходи, в която се сочи, че към настоящия момент е на възраст
52 години, безработна, неомъжена, като няма никакви източници на доходи,
притежава описано в молбата недвижимо имущество. Представя се и бележка от
Агенция по заетостта – Стара Загора, че е безработна от 19.09.2018 г. Посочено
е, че сама отглежда единадесетгодишния си син.
Молбата за освобождаване от
заплащане на държавна такса е основателна.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по
производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда,
че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молба на страната за
освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да
извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от
внасяне на държавна такса, въз основа на декларацията и доказателствата за
имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст,
здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими
към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на
държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото
материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е
длъжен да ги съпостави с пълния размер на дължимата държавна такса и въз основа
на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати
дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. В подобен
смисъл е и приетото в мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013
г. на ВКС по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК, а именно, - че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено
при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно
задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата,
съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с
достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски
в съдебното производство, когато съдът намери, че страната е материално
затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални
права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 от ГПК и това
разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички
инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.
Предвид представените
доказателства за имущественото състояние на лицето, липсата на каквито и да е
приходи от трудово възнаграждение или друго гражданско правоотношение,
семейното му положение, възрастта и невъзможността да реализира други доходи,
следва да се приеме, че дължимата държавна такса от 25 лева, макар и в неголям
размер, се явява непосилна за молителката и същата не може да бъде внесена от
нея, поради което ищцата следва да бъде освободена от задължението да я внесе.
Действително в подадената
декларация от молителката е посочено, че същата притежава два недвижими имота и
ид. част от трети недвижим имот, като ид. част е присъединена към втория
апратамент /посочен е един и същ административен адрес и на двата имота/, но
следва да се посочи, че само тяхното наличие не е достатъчно, за да се приеме,
че тя разполага с имущество - в определение № 443/28.09.2018 г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 3417/2018 г., IV г.о., определение
№ 496/10.07.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 2492/2013 г. на II т.о. и определение №
603/25.05.2014 г. по ч.т.д. № 2139/2014 г. на ВКС на II т.о. е прието, че
притежаването на недвижими имоти не доказва реализиране на доходи от тях, както
и че възможността за реализиране на такива доходи /наем/ не може да се
предполага. Първият недвижим имот е апартамент, в който молителката живее
заедно със малолетния си син, поради което не може да извлича доходи от него
/така и определение № 98/10.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г.
о./. По отношение на втория недвижми
имот и идеалната част от третия следва да се посочи, че молителката не би могла
да извлича доходи от наем от тези имоти, които да са достатъчни /при липсата на
други доходи/ както за нейната ежедневна издръжка и тази на малолетния й син,
така и за заплащането на дължимата държавна такса в размер 25 лв. Освен това е
неправилно да се формира извод за липсата на предпоставки за освобождаване от
заплащане на държавна такса въз основа на предположение за принципната възможност
да се реализират доходи, която освен хипотетична не се е реализирала към
настоящия момент. Недопустимо е и липсата на здравословни проблеми и задължения
към други лица за издръжка да се отчитат като обстоятелства, които подобряват
материалното състояние на молителкат. Впрочем едва тяхното наличие би могло
вече да се преценява, но не и отсъствието им. В случая безспорно молителката
има задължение за издръжка, която е безусловна, към своя малолетен син, което е
още един аргумент за основателност на молбата. Обстоятелството, че молителката
е в трудоспособна възраст само по себе си не може да обоснове извод за наличие
на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, доколкото
преценката следва да бъде извършвана само с оглед на притежаваните към момента
на подаването на молбата средства /така и определение № 686/ 12.1.22014 г. на
ВКС по ч.гр.д. № 7091/2014 г., I г.о./.
Не следва да се подминава и
обстоятелството, че страната не е упълномощила адвокат, което също е индиция,
че не разполага с достатъчно средства, за да заплати възнаграждение, а
следователно и да поеме разноските по водене на делото /така определение №
342/10.08.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1790/2018 г., III г. о./.
Ето защо с
оглед декларираните от Р.Г.Я. данни, Старозагорски районен съд намира, че
молителката не разполага с достатъчно средства, с които да заплати държавната
такса за образуване и разглеждане на делото, поради което искането й с правно
основание чл. 83, ал. 2 ГПК следва да
бъде уважено.
Мотивиран
от горното, Старозагорски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА Р.Г.Я., ЕГН: ********** с адрес *** от внасяне на сумата от 50 лева -
държавна такса по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, дължима във връзка с подадена от нея въззивна жалба вх. № 14622/17.05.2019
г.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: