№ 616
гр. Варна, 12.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20223100500534 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:29 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно призован, не се
представлява.
Съдът докладва Молба вх. № 8283/06.04.2022 г., с която процесуалният
представител на въззивника юрисконсулт Н. Сидерова за даване ход на делото в
отсъствието й. Претендира разноски в размер на 106.50 лв.
Въззиваемата страна „КЪЛЕКТОР“ ЕООД, редовно призована, не се представлява.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД срещу решение № 262626,
постановено на 14.10.2021г. по гр.д. № 15733/2020г. По описа на ВРС 24-ти състав, с което
са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Кълектор“ ЕООД искове с правно
основание: чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата от 176,03лв., представляваща платена
при начална липса на основание по изпълнително дело №121/2020г. по описа на ЧСИ Г.К.,
образувано въз основа на молба на „Кълектор“ ЕООД и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№60761/2017г. по описа на СРС, от които 135,96 лв. главница по фактура
1
№330478/30.09.2013г. и законна лихва от датата на издаване на заповед по чл.410 ГПК –
10.04.2017г. до 04.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
08.12.2020г. до окончателно изплащане на задължението; чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата
от 344,73лв., представляваща обезщетение за вреди, в следствие на противоправно
поведение на взискателя „Кълектор“ ЕООД по изп.д. №121/2020г. по описа на ЧСИ Г.К.,
който преди образуването му е получил плащане на сумата от 176,03 лв., от която 135,96 лв.-
главница по фактура № 330478/30.09.2013 г. и законна лихва от датата на издаване на
заповед за изпълнение по чл.140 ГПК до деня на плащането по изп.д.№ 2511/2019 г. по
описа на ЧСИ М.П., включващо 230 лв. разноски и 114,73 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението; чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на сумата от 1574,76 лв.,
представляваща платена при първоначална липса на основание по изп.д. № 125/2020 г. по
описа на ЧСИ Г.К., образувано въз основа на молба на „Кълектор“ЕООД и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№39420/2017 г. по описа на СРС, от която 1216,55 лв. главница по фактура №
330478/30.09.2013 г. и законна лихва от датата на издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК – 10.04.2017 г. до деня на плащането – 05.03.2020 г.,
ведно със законната лохва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението; чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 646,64 лв., представляваща обезщетение
за вреди, вследстиве противоправно поведение на взискателя „Кълектор“ЕООД по изп.д.
№125/2020г. по описа на ЧСИ Г.К., който преди образуването му е получил плащане на
сумата от 1216,55 лв. по фактура № 330478/30.09.2013 г. и законна лихва от датата на
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК – 10.04.2017г. до
деня на плащането – 05.03.2020 г по изп.д. № 2511/2019 г. по описа на ЧСИ М.П.,
включваща 369,94 лв. разноски и 276,70 лв. такси по Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ, ведно със законната лихва от дататана депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението и въззивникът е осъден да заплати на
„Кълектор“ЕООД 421,95 лв. разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. В жалбата са изложени
оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Излага, че от представените по
делото доказателства се установява издаването на дублиращи се изпълнителни листове и
извършено недължимо двойно плащане на суми по едно и също съдебно решение. По ч.гр.д.
№ 34437/2017 г. на СРС, въз основа на издадена заповед за изпълнение и съдебно решение,
постановено по гр.д.№ 60761/2017 г. на СРС е издаден изпълнителен лист, като „Чез
Разпределение България“ АД е осъдено да заплати на „Кълектор“ЕООД 143,04 лв., сума по
фактура № 3304136/31.07.2018 г., ведно със законната лихва от 10.04.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, 1216,55лв. представляваща платена сума по
фактура № 330478/30.09.2013 г., ведно със законната лихва от 10.04.2017г. до окончателното
изплащане; 135,96лв., платени по фактура № 3301881/31.08.2013 г., ведно със законната
лихва от 10.04.2017 г., като всички суми са платени по и.д.№2511/2019 г. по описа на ЧСИ
М.П.. По ч.гр.д. №39420/2017 г. на СРС и гр.д. № 60761/2017 г. е издаден изпълнителен
лист за сумата 1216,55 лв., платена по фактура № 330478/30.09.2013 г., за която вече е бил
издаден изпълнителен лист. Сумите са платени по изп.д. № 125/20 г. по описа на ЧСИ Г.К.;
2
по ч.гр.д. №37421/2017 г. на СРС и съдебно решение по гр.д. № 60761/2017 г. е издаден
изпълнителен лист за сумата 135,96 лв., платена по фактура 3301881/31.08.2013 г., за която
сума вече е бил издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение, издадена
по ч.гр.д. № 34437/2017 г., като сумата е платена по изп.д. № 121/2020 г. на ЧСИ Г.К..
Сумите по трите изпълнителни листа са изтеглени от банковите сметки на въззивника, като
„Кълектор“ ЕООД неправомерно е облагодетелствано с извършеното двойно плащане по
образуваните изпълнителни дела. Счита, че първоинстонционният съд неправилно е
квалифицирал исковете, предвид твърденията в исковата молба за претърпени вреди от
страна на въззивното дружество, в следствие на неправомерно поведение на ответното
дружество. Съдът е отказал да възстанови положението между страните, такова, каквото е
съгласно постановеното по съдебно решение. Иска се отмяна на решението и уважаване на
предявените искове. Претендира разноските по делото.
В срока по чл. 263 ГПК, “Кълектор“ ЕООД, гр.Варна е депозирала писмен отговор,
в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.31часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3