П Р
И С Ъ
Д А № 218
гр.Белоградчик, 18.11.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, 4-ти състав в публично заседание на оадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
Районен съдия: Анна Кайтазка
при
участието на секретаря Н.С., в присъствието на районен прокурор Г. Светославов, като разгледа докладваното от
председателя НОХД № 270 по описа за 2013 г., въз основа на закона
и данните по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия
К.В.К., роден на ***г***, обл.В., българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, не работи, с ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в
това, че на 23.10.2013г. по ул.”Ал.Стамболийски” в гр.Д., управлявал
МПС: л.а. "ОПЕЛ ФРОНТЕРА", с рег.№ ВН 5027 ВР, без съответно
свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с НП № 605/16.05.2013г. на Началник Сектор “ПП” при
ОД-МВР-Видин, влязло в сила на 10.06.2013г., за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343в, ал.2 във вр.
ал.1 НК във вр.чл.54 и чл.36 от НК, го ОСЪЖДА на "лишаване от свобода", за
срок от ТРИ МЕСЕЦА, като на осн. чл. 66 ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението
на така определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ ,
считано от влизане на присъдата в сила.
Присъдата
подлежи на обжалване и протест в 7 - дневен срок от днес пред ОС-Видин.
Районен съдия:
МОТИВИ към присъда № 218/18.11.2013г. по НОХ дело № 270/2013г. по описа на РС-Белоградчик, 4-ти състав.
Срещу подсъдимия К.В.К. *** е
повдигнато обвинение затова, че на 23.10.2013г. по ул.”Ал.Стамболийски” в
гр.Димово, обл.Видин, управлявал МПС – л.а. м.”Опел Фронтера”, с рег. № ВН 5027
ВР, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен срок от наказването
му по административен ред с НП № 605/2013г. на Началник Сектор ПП-ОД-МВР-Видин,
влязло в сила на 10.06.2013г., за управление без съответно свидетелство за
управление - престъпление по чл.343 В ал.2 от НК.
В с.з. прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, счита че то е доказано по безспорен начин и пледира на
подс.К. да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" в размер над
минималния, предвиден в общата част на закона,
като се приложи и чл.66 от НК.
Подсъдимият К. дава обяснения по обвинението,
като не отрича фактическата обстановка, признава се за виновен и моли съда за
наказание от вида “пробация”, излагайки като довод затрудненото си финансово
положение.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подс. К.В.К. е роден на ***г***,
обл.В., българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН **********.
Подс.К. е осъждан, както следва: 1/ С решение от 24.11.2004г. , влязло в сила на 10.12.2004г. по
н.а.х.д. № 176/2004г. на РС-Белоградчик, е признат за виновен за деяние по
чл.343 В ал.2 от НК, като на осн. чл.78А от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено админ. наказание “глоба4 в размер на 500 лв. 2/ С определение от 15.03.2012г. ,
влязло в сила на същата дата, по н.о.х.д. № 86/2012г. на РС-Белоградчик, К. е
осъден за деяние по чл.345 НК, и е наказан с “глоба” в размер на 300,00 лв.
На 23.10.2013г. подсъдимият К.К. ***, отивайки към дома
си, л.а. м.”Опел Фронтера”, с рег. № ВН
5027 ВР, който не бил негова собственост. По това време в гр.Д.се провеждал рутинен контрол по ЗДвП от служители на
РУ-П-Белоградчик. Така свидетелите Г.Г. и Ст.Р. – служители на КАТ при
РУ-П-Белоградчик, забелязали К. и Г. го спрял за рутинна проверка. Г. поискал
документи за проверка на водача. Проверяващия констатирал, че К. няма
свидетелство за управление на МПС – последното нарушителят и не отричал, като
заявил, че е имал такова, но е било изгубено. За извършената проверка и
констатираното нарушение, Г. съставил АУАН № 363/24.10.2013г. за нарушение по
ЗДвП, в присъствието на свидетел-очевидец на самото деяние – своя колега – Ст.Р..
След това, при извършена служебна проверка се установило, че К. е наказван по
админ. ред, с влязло в сила НП за същото нарушение – управляване на МПС, без
свидетелство за това / НП № 605/2013г. на Началник Сектор ПП при ОД-МВР-Видин,
в сила от 10.06.2013г./. В резултат – служебно било образувано БП № 512/2013г.
по описа на РУ-П-Белоградчик.
Изложената
фактическа обстановка се установява от: обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите Г. и Р., дадени в с.з., от писмените доказателства, събрани на
досъдебното производство.
Съдът намери, че горепосочените
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без
противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което изцяло основа на тях фактическите си изводи.
По безспорен начин се доказа
авторството на деянието, а именно, че на инкриминираните дата и място, подс.К.
е управлявал МПС – “Опел Фронтера” с рег. № ВН 50 27 ВР, без свидетелство за
управление на МПС, в едногодишният срок /считано от 10.06.2013г./ на наложено
му наказание по админ. ред за същото провинение – управление на МПС без
съответно свидетелство за това.
От
правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият К.
В.К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.343в ал.2 от НК.
От
обективна страна - подс.К.В.К. ***, управлявал МПС – л.а.Опел Фронтера, с
рег. № ВН 50 27 ВР. К. нямал /не притежавал/ свидетелство за управление на МПС/
същото било изгубено, и този факт – заявен от самия му притежател в полицията/.
На 10.06.2013г. било влязло в сила НП № 605/2013г. на Началник Сектор ПП при
ОД-МВР-Видин, с което К. бил санкциониран с наказание “глоба” в размер на 150
лв. за нарушение по чл.177 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП – за управляване на МПС,
без свидетелство за управление на МПС. Подсъдимият не отрича – че е знаел да е
наказван и преди за подобно деяние по админ.ред и че няма валидно свидетелство
за управление на МПС.
От
субективна страна - подс.К. е действал при условията на пряк умисъл,
като е съзнавал, че управлява автомобил без да притежава свидетелство за
управление на МПС, знаейки, че това не е разрешено, и знаейки, че е
санкциониран вече по админ. ред за такова нарушение и то преди не повече от
една година, съзнавал е и общественоопасния характер на своето деяние,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици от него и е искал
настъпването им.
Причина за извършване на
престъплението е ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитането на
установения в страната ред за движение / управляване на МПС/ по пътищата.
По вида и размера на наказанието:
За
извършеното от подс. К.В.К. престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок до две години, без да е предвиден специален
минимум.
Съдът
счете, с оглед обстоятелствата в конкретния случай, не са налице предпоставките
на чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК за замяна на наказанието
"лишаване от свобода" с наказанието "пробация", както иска
подсъдимият, предвид многобройните други наказания, налагани на К. по реда
ЗДвП, както и факта на извършване на други престъпни прояви от подобен род –
отразени в справката му за съдимост. Но от друга страна, като смекчаващо
отговорността на дееца обстоятелство, съдът приема съдействието оказано на съда
за изясняване на фактическата обстановка, потвърждавайки изцяло същата, така
както е изложена от обвинението, затрудненото финансово положение на подсъдимия
и изразеното съжаление за станалото. Определяйки наказанието, в рамките на предвиденото
в чл.343 В ал.2 от НК и съобразявайки се с общият минимален и максималния срок
на този вид наказания, предвиден в закона, съдът намира, че то следва да е
минимално „лишаване от свобода” за
срок от три месеца, като така биха се постигнали целите на генералната
и специалната превенция.
Съдът намери, че по отношение на подс.К. са налице
условията на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното наказание
"лишаване от свобода". Подсъдимият към момента на извършване на
деянието не е осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ
характер, наложеното му с настоящата присъда наказание е в размер под три
години, и след като съдът прецени, че за целите на наказанието, установени в
чл.36 от НК, не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието, определено
му с настоящата присъда. Съобразявайки се с чл.66, ал.1 от НК и тежестта на
престъплението – “леко” такова по смисъла на НК, съдът определи 3 -
годишен изпитателен срок,
като намери, че срок в този размер, ще укаже необходимото общо възпиращо
въздействие върху останалите членове на обществото, както и въздействие върху
подсъдимия да се въздържа от извършването на противообществени деяния, обявени
от закона за наказуеми.
Воден
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: