№ 294
гр. Търговище, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20213530200574 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ХАЙТЕК ТРАНС ООД гр.Търговище против
НП № 38-0001848/05.07.2021г. издадено от Директор на РД „АА“ Русе.
Считайки същото за постановено в нарушение на закона, жалбоподателя
моли НП да бъде отменено. В с.з. поддържа жалбата си, чрез пълномощник.
Претендира заплащане на разноските по делото.
Ответника по жалбата, чрез писмено становище, счита същата за
неоснователна и предлага НП да бъде потвърдено. Алтернативно прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60,
ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
При извършване проверка на документи на 28.05.2021г. в
административната сграда на РД „Автомобилна администрация“ гр.Русе
органите на АА установили, че транспортното предприятие „ХАЙТЕК
ТРАНС“ ООД притежаващо лиценз на общността № 11728/28.02.2014г. за
извършване на международен автомобилен превоз на товари е назначило като
1
водач А. И. Б. на дата 25.11.2020г., без водача да отговаря на изискванията за
психологическа годност. Водача притежавал две удостоверения за
психологическа годност – с № 438969 валидно до 01.10.2020г. и с № 648535
издадено на 08.02.2021г. Това било установено след справка в системата на
НАП за сключени трудови договори и след справка в информационната
система на ИА“АА“ - Регистър на психологическите изследвания на водачите.
За констатираното на жалбоподателя бил съставен АУАН №
290437/28.05.2021г., връчен надлежно на управителя на дружеството. Въз
основа на АУАН било издадено оспореното наказателно постановление с
което за нарушение и на основание на чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр на
жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се доказа от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Видно от приложената Заповед № РД-08-30 процесното НП е издадено
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
Принципно назначаването на работа водач, който не отговаря на някое
от изискванията, определени с Закона за автомобилните превози и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, води до състав на административно нарушение по чл.96г, ал.1, пр.1 от
ЗАвПр.
При служебната проверка на оспореното НП, съдът констатира, че
наказателното постановление не отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение по чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвПр предвиждащ, че „Който назначи
на работа водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с
този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер 3000 лв.“. АНО е приел, че на дата 25.11.2020г. жалбоподателя е
назначил водача, без водача да отговаря на изискванията за психологическа
годност. При така направеното описание на нарушението настоящият състав
приема, че е допуснато нарушение при реализиране на отговорността на
2
жалбоподателя, като при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
спазени изискванията относно задължителното съдържание на тези актове,
регламентирани съответно в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, указващи
на актосъставителя и на АНО да направят описание на нарушението. В тази
връзка следва да се посочи, че отбелязването, че водачът „не отговаря на
изискванията за психологическа годност“ не представлява твърдение на
актосъставителя за конкретен факт, нито посочва какви факти от обективната
действителност наказващият орган е приел за установени. Напротив,
посоченото отбелязване представлява извод и правна квалификация, която се
прави въз основа на подвеждането на определени факти от обективната
действителност под съответна правна норма, при което вече се извършва
преценката дали водачът е отговарял или не на изискването за
психологическа годност. От разпита на свидетеля И. се установи, че при
извършената проверка проверяващите са констатирали, че процесният водач
не е имал валидно удостоверение за психологическа годност към момента на
назначаване на работа и въз основа именно на този факт е направил правния
си извод, че същият не отговаря на изискванията за психологическа годност.
Нито в АУАН, нито в НП обаче е въведено твърдение за този факт – за
липсата на издадено удостоверение за психологическа годност, а
жалбоподателят е поставен изначално в положение да се защитава срещу
правната квалификация, че водачът не е отговарял на изискванията за
психологическа годност, без въобще да е посочено кое е това изискване, къде
е регламентирано то и поради каква причина е прието, че водачът не е
отговарял на него. Отбелязването, че АУАН и НП са издадени след направена
справка в регистър за психологическите изследвания на водачите не санира
констатираните пороци. Посочването на конкретните факти, установени при
проверката и от които е направен изводът за извършеното съставомерно
административно нарушение, не е единствено въпрос на доказване, но и на
описание на нарушението. Тъй като санкционираното лице се защитава както
по правото, така и по фактите, то следва още от началото на производството
лицето да бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и
под състава на какво административно нарушение се подвеждат тези факти.
Правните норми, описващи състава на конкретно нарушение, си служат с
общи и абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се
действие неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в
3
хипотезата им, и спрямо широк кръг адресати. Задължение на
актосъставителя и на наказващия орган е да запълнят тези общи понятия с
твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по време, място и начин
на извършване. В конкретния случай настоящият състав приема, че това
изискване не е изпълнено при описанието на процесното деяние, тъй като не е
посочено въз основа на какви факти е прието, че водачът не е отговарял на
изискванията за психологическа годност. Констатираното нарушение е
съществено, тъй като то е ограничило изначално правото на защита на
жалбоподателя, като го е лишило от възможността да разбере какво точно се
твърди да е извършил или в случая какво изискване е пропуснал да изпълни.
Отделно от това той не би могъл и да спори по квалификацията дали
действително водачът е отговарял на изискванията за психологическа
годност, тъй като не е посочено кое точно изискване не е бил изпълнил, за да
може да възразява дали действително е налице неизпълнение на това
конкретно изискване. В тази връзка трябва да се посочи, че самите
изисквания за психологическа годност на водачите са регламентирани в глава
втора на НАРЕДБА № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
/Издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г., изм. и
доп., бр. 4 от 16.01.2007 г., бр. 36 от 4.05.2007 г., изм., бр. 18 от 5.03.2010 г.,
изм. и доп., бр. 89 от 12.11.2010 г., бр. 80 от 14.10.2011 г., бр. 41 от 1.06.2012
г., бр. 69 от 11.09.2012 г., в сила от 11.09.2012 г., изм. и доп., бр. 36 от
13.05.2016 г./ Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от цитираната Наредба
изискванията за психологическа годност се отнасят до познавателната,
психомоторната и личностната сфера на психиката, като те включват
качествени и количествени критерии за годност. В чл. 3, ал. 2 ÷ ал. 4 от
Наредбата са изброени и конкретните изисквания, като видно е, че се касае за
значителен на брой изисквания. Това мотивира и съдът да приеме, че
нарушението при описанието е съществено, тъй като ако беше предвидено
само едно изискване за психологическата годност, би могло да се приеме, че
жалбоподателят е наясно какво изискване се твърди да не е изпълнил, както и
че и съдът може да прецени какви факти подлежат на доказване.
4
Разпоредбата на чл.96г, ал.1, т.1 от ЗАвПр е препращаща норма и не визира
конкретно правило за поведение на превозвачите. В случая наказващият
орган не е конкретизирал кое точно правило за поведение е било нарушено от
страна на наказаното лице.
Наличието или липсата на издадено удостоверение за психологическа
годност съгласно глава шеста от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. само по себе
си не представлява изискване за психологическа годност, а съставлява
удостоверителен документ, имащ единствено доказателствена функция.
Психологическата годност се установява с психологическо изследване, което
завършва със заключение за психологическа годност и при положително
заключение на изследваното лице се издава удостоверение за психологическа
годност. Видно от така регламентирана процедура е, че издаването на
посоченото удостоверение е дейност, последваща на психологическото
изследване, а именно при него съгласно чл. 6 от Наредбата се преценява дали
лицето отговаря на изискванията за психологическа годност.
Възражението в жалбата относно това, че в НП не е посочена датата на
нарушението е неоснователно.
Поради описаните по-горе съществени процесуални нарушения при
издаването на обжалваното наказателно постановление, то се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, без съдът да дължи
произнасяне по съществото на спора.
От жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН е основателно. От представеното пълномощно и списъка на
разноските е видно, че направените разноски на жалбоподателя възлизат на
528 лева - за адвокатско възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/09.07.04 г за минимални размери на адвокатските
възнаграждения, то не е налице прекомерност на разноските. При така
изложеното, съдът намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в
посочения размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38-0001848/05.07.2021г. на
Директор на РД“АА“ гр.Русе с което на ХАЙТЕК ТРАНС ООД гр.Търговище
представлявано от А. Н. А. с ЕГН **********, на основание чл.96г, ал.1, пр.1
от ЗАвПр е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000
лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
гр.София да заплати на „ХАЙТЕК ТРАНС“ ООД ЕИК *********
гр.Търговище, **** представлявано от управителя А. Н. А. с ЕГН **********
сумата от 528лева, представляващи направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Търговищкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6