№ 5319
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. Г.А СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. Г.А СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110200186 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от А. Б. Г. против Електронен фиш серия ***,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал. 4 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800
лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът оспорва фактическата обстановка. Иска се
процесния електронен фиш да бъде отменен.
Въззиваемата страна моли жалбата да бъде оставена без уважение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 08.03.2021г. в 13,42 часа в гр. София, по бул.“П.Яворов“ до 34 с
посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни Връх“ А. Б. Г.
управлявал собственото си МПС „със скорост 87 км/ч при ограничение на
скоростта 50 км/ч. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано
1
техническо средство ATCC TFR1, което представлява мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. С Електронен фиш
серия *** му е наложена „Глоба” в размер на 800 лева на основание чл. 189
ал.4 вр. с чл. 182 ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства –
електронен фиш за налагане на глоба серия серия ***; Протокол за проверка
на мобилна система за видеоконтрол; удостоверение за одобрен тип средство
за измерване, разпечатка от информационния масив на ОПП-СДВР относно
регистрацията и собствеността на МПС; Разпечатки от клипове, Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
от 08.03.2021г., Заповед № 8121з-931/2016 г.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283
от НПК, доказателства, тъй като същите са логични, последователни,
кореспондиращи си не се опровергават при преценката им, както по отделно,
така и в тяхната съвкупност, поради което не са налице основания за
отхвърлянето им.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта се установява, че са спазени и изискванията на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. относно документиране по надлежния
ред на използването на процесната мобилна система за видеоконтрол на
08.03.2021г. От последния се установява, че установява, че АТСС е
монтирана на бул.“П.Яворов“ гр. София, при ограничение на скоростта от 50
км/ч, допустима за населеното място. Снимката, приложената към
преписката, съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е допустимо веществено
доказателство, като на същата ясно се вижда процесния автомобил и рег.
номер.
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, направи следните правни изводи:
Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се
2
съдържа надлежно описание на извършеното нарушение, касаещи
обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и
реквизитите , които същият следва да съдържа, съгласно нормата на чл. 189
ал.4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане.Посочен е и съответния контролен орган, издал
електронния фиш, а именно – СДВР, което кореспондира на изискването на
чл. 39 ал.4 от ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените
контролни органи.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
посочените в НП дата и час е установено управление на процесното МПС,
собственост на жалбоподателя с превишаване на допустимата скорост с 37
км/ч. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, която в конктения случай е 50 км в час.
Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение.За извършеното нарушение се
издава ел.фиш на собственика на МПС, като според нормата на ал.5 от същия
член, лицето може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи
декларация за лицето, което е управлявало превозното средство. По делото не
е представена такава декларация, като не се сочат доказателства в тази
насока. Поради изложените съображения, правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя именно на посоченото основание въз основа
на установените чрез процесното техническо средство стойности на скоростта
на управлявания автомобил, собственост на същия.
По отношение на изложените факти не са налице противоречия
между отделните доказателства, като конкретно движението на автомобила в
посоченият участък и скоростта му към този момент се установява от
изготвената от мобилната система за видеоконтрол по снимка -
представляваща веществено доказателствено средство.
В параграф 6, т.65. (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП е дадено
3
легално определение на "Автоматизирани технически средства и системи"-
това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Съгласно гореосочените разпоредби и с оглед уредбата на условията и
реда за използване на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена
от Министъра на вътрешните работи / обн.ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат
установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи.
Това е така, доколкото въведените с Наредбата изисквания относно
въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на
зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който не
изисква обслужване от контролния орган /извън включването и изключването
на АТТС/, според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията
на ТР № 1/2014 г. на ВАС.
Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра
на вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически
средства и системи, в това число и мобилните такива не изисква
непосредствено въздействие от страна на съответния служител по време на
работата му, извън дейността по включването и изключването на системата.
Видно от приложеното по делото заверено копие на часови график , в
конкретния случай процесното мобилно техническо средство е
функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било
включено в интервала от 13.30 ч. до 15.45 ч., в рамките на който е извършено
и процесното нарушение.
Поради изложените съображения, съдът намира, че правилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
на основание чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП, доколкото посочената норма
предвижда конкретното нарушение в диспозицията си.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В ЕФ е посочено, че е нарушена и нормата на чл. 182,
ал.4 от ЗДвП, но от съдържанието на ЕФ не може да се заключи, че се касае
за случай на повторност като същевременно не е посочено предходното
4
деяние, обуславящо приложение на чл. 182, ал.4 от ЗДвП. Следователно
неправилно АНО е приложил правилата за "повторността". Съгласно § 6, т.
ЗЗ от ДР на ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок,
а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач. За да може законосъобразно да се
квалифицира нарушението като "повторно" следва АНО да посочи фактите,
които го мотивират да приеме тази квалификация, т. е. да се посочи с кое
влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение
и то в рамките на съответните времеви граници. Само така може да се
провери дали се касае до "повторно" нарушение по см. на § 6, т. ЗЗ от ДР на
ЗДвП или не. Посоченият пропуск в ЕФ представлява процесуално
нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на лицето, доколкото
последното не е в състояние да разбере кои факти обуславят подобна
квалификация, а съдът няма как да провери дали този извод е верен или не.
Недопустимо е съдът да тълкува волята на АНО и да изпълнява неговите
задължения по чл. 189, ал. 4 ЗДвП, свързани с точно описание на
нарушението, вкл. неговите съставомерни признаци от фактическа страна.
Въпреки че е допуснато процесуално нарушение, същото не е съществено и
може да бъде преодоляно в настоящото производство чрез преквалифициране
на приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението и
съответно намаляване размера на наложената глоба
За нарушение на материалноправната норма на чл. 21, ал. 1 ЗДвП в
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е предвидено наказание
"глоба" от 400 лв. за всеки който превишава разрешената максимална скорост
в населено място с 31 до 40 km/h. Както се посочи, пропускът на АНО във
връзка с квалифициращият белег "повторност" /непосочване на факта,
доказващ извършването на деянието при условията на "повторност"/
действително представлява процесуално нарушение, но т. к. нарушаването на
материалноправната норма от страна на жалбоподателя съдът намира за
надлежно доказано в случая, не е налице основание за отмяна на наложеното
НП, а за изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя
аспект, респ. глобата следва да се измени от 800 лв. на 400 лв. /в
съответствие с размера на наказанието, предвиден в основната санкционна
5
норма/. В т. см. са и постановките на т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 г. по т. д. №
1/2020 г. на ВАС, съгласно която в производството по реда на раздел пети,
глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението
/какъвто случай е настоящият/, поради което атакуваният ЕФ следва да се
измени в горния смисъл. Точно фиксираният в закона размер на
административното наказание за това нарушение не позволява на съда да
прави преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства. Санкцията е определена отнапред в закона и е във фиксиран
размер, с който съдът е длъжен да се съобрази при индивидуализиране на
наказанието.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе служебно
по извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото,
съобразявайки своевременно релевирането искане от процесуален
представител на въззиваемата страна, оказаната защита на наказващия орган,
неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на
основание чл.63д, ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 80, 00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е
от Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Eлектронен фиш, Серия К Електронен фиш серия ***,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено на А. Б. Г.
административно наказание "глоба" в размер на 800 (осемстотин) лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
санкционната норма в такава по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, И НАМАЛЯВА
размера на наложеното административно наказание "глоба" от 800
(осемстотин) лева на 400 (четиристотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
6
жалбоподателя А. Б. Г. да заплати на Столична дирекция на вътрешните
работи, с адрес в гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7