Р Е Ш Е Н И Е
№
/21.11. 2018 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х касационен състав,
в откритото заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Елена Воденичарова,
и с участието на прокурор при Варненска окръжна прокуратура АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа
докладваното от съдия Ралица Андонова административно
дело № 843 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.185 и сл. от Раздел ІІІ на Глава Десета на Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е след като с Решение № 3061 от 12.03.2018г. по адм. дело № 12146/2017г.,
състав на ВАС - София е отменил Решение №1265/10.07.2017г. по адм. дело №
250/2017г на Административен съд – Варна, образувано по жалба на „Елит Пътна
сигнализация” ООД, ЕИК *********, против Наредба за реда за поставяне на
преместваеми обекти по смисъла на чл.56 ал.1 от ЗУТ, приета с решение №
1270-10/26/13,14.12.2013 г. на Общински съвет – Варна, относно конкретни разпоредби
- чл.3, чл.6, ал.4, чл.18, чл.20 ал.1 и 2, чл.21 ал.2, чл.23, чл.35 ал.2, чл.45
ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 46, чл. 47 ал.2 т.3, чл.48, ал 1, 2, 3 и 4, чл.51 ал.2,
чл.55, чл.63 т.5 и т.7, чл.65 и чл.66. След отмяна на въззивното решение делото
е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
В жалбата на „Елит Пътна сигнализация” ООД до съда са изложени съображения за незаконосъобразност на Наредбата за реда за
поставяне на преместваеми обекти /ПО/ по чл.56 ал.1 от ЗУТ предвид
противоречието на конкретно посочените разпоредби от нея със норми от нормативен
акт от по-висока степен - Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според поддържаното
с жалбата на „Елит Пътна сигнализация” ООД това представлява нарушение на чл.8
от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл.76 ал.3 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/. Твърди се, че в противоречие на чл.15 от ЗНА с Наредбата са
регламентирани материалноправни условия за упражняване на правото на поставяне
на преместваеми обекти, в противоречие на установеното в чл.56 ал.2 от ЗУТ,
който овластява общинския съвет на съответната община да определи
само реда за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми
обекти, но не и условията за това, поради което се претендира отмяна на
оспорените текстове с присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна Общински съвет – Варна чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата.
Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура изразява
становище за основателност на жалбата. Сочи, че след като с оспорената Наредба
е регламентирал не само реда, по който следва да се извършва процедурата по
чл.56 от ЗУТ, а е определил и условия за това, различни от установените в
закона, Общински съвет – гр. Варна е надхвърлил правомощията си, които му е
делегирал закона /ЗУТ/. Сочи също, че обжалваната Наредба във вида, в който е
приета с решение № 1270-10/26/13,14.12.2013 г. на Общински съвет – Варна,
противоречи и на Закона за ограничаване на административното регулиране и
административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/, което води и до
създаване на неравенство между субектите, участващи в производства по чл.56 от ЗУТ.
Съдът, преценявайки обжалваното решение с
оглед заявените основания за отмяна, и служебно - съобразно разпоредбата на
чл.168 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в настоящото съдебно производство са конкретно посочени в
уточняваща молба от 21.02.2017г. (л.39 по адм. дело №250/2017г.) текстове от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти /ПО/
по смисъла на чл.56 ал.1 от ЗУТ /по нататък ще се
изписва само „Наредбата“/, приета с решение № 1270-10/26/13,14.12.2013 г. на
Общински съвет – Варна на основание чл.21 ал.1 т.13 и ал.2 от ЗМСМА.
По отношение наличието на правен интерес
за оспорващото дружество, респективно –
допустимостта на жалбата, издаването на оспорената Наредба от териториално компетентен
орган и в предписаната от закона писмена форма, и липсата на допуснати в
производството по нейното изработването и одобряване съществени нарушения на
административно-производствените правила, е налице произнасяне на горната
съдебна инстанция с решение №3061/12.03.2018г. по адм. дело № 12146/2017г. на
ВАС- София. С оглед на така изложените правни изводи и след отмяната на решение
№1265/10.07.2017г. по адм. дело № 250/2017г. по описа на АС
– Варна, делото е върнато на първоинстанционния съд за проверка на материалната
законосъобразност на конкретно оспорените разпоредби от Наредбата, което по
същество е предметът на настоящото съдебно производство.
При извършения контрол за материална законосъобразност
в така очертаните рамки, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Общият принцип, регламентиран в чл. 15 ал.1 от ЗНА
предвижда, че всеки нормативен акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.
В този смисъл съдебният контрол за законосъобразност на оспорените разпоредби
от Наредбата за поставяне на ПО по чл.56 ал.1 от ЗУТ на територията на община Варна,
приета с Решение №1270-10/13, 14 декември 2013г. на Общински съвет – Варна,
следва да обхване преценката дали регулираните с Наредбата обществени
отношения, предмет на оспорените разпоредби, са в съответствие с нормативните
актове от по-висока степен.
Административните производства по принцип
представляват сложен фактически състав, при което, за да настъпят желаните
промени в обективната действителност, следва да се извършат поредица от
процесуални действия, и то при наличието на определени материални предпоставки.
Процесуалните действия като ред за подаване на документи, срокове и др. са
разписани от законодателя в процесуални норми, а условията, т.е. материалните предпоставки
за успешното провеждане на тези производства, се съдържат в норми, които се
определят от правната доктрина като материалноправни норми.
За да се пристъпи към анализ на материалната
законосъобразност на всеки един от оспорените текстове на Наредбата, следва съдът
първо да отговори на принципния въпрос дали ако се установи, че с Наредбата освен
ред, са определени и условия, при които общинската администрация може и следва
да издаде разрешение за поставяне на ПО, това представлява нарушение на текста
на чл.56 ал.2 от ЗУТ, съгласно който за обектите по ал. 1 /преместваемите
обекти/ се издава разрешение за поставяне по
ред, установен с наредба на общинския съвет. В допълнение към предходното следва
да се отговори и на въпроса излязъл ли е извън правомощията си, разписани в посочената
правна норма от ЗУТ, Общински съвет -
Варна в нарушение на чл.8 и на чл.15 ал.1 от Закона за нормативните актове
/ЗНА/, установявайки в Наредбата условия (материални предпоставки) за
провеждане на процедура по издаване на
разрешение за поставяне на ПО, ако в хода на проверката за законосъобразност се
установи, че такива разпоредби действително са били приети – в какъвто смисъл
са основните възражения в жалбата на „ЕЛИТ – Пътна сигнализация“ ООД?
Настоящият тричленен състав на Административен съд-
Варна счита, че след като с чл.56 ал.2 от ЗУТ законодателят е предвидил
изрично, че с общинската наредба се определя единствено реда за издаване на разрешения
за поставяне на ПО, той несъмнено е предвидил създаването на местно ниво само
на процесуални норми, с които да се създадат приложимите процедурни правила, но
не и материалноправни такива. Недопустимо е нормата да се тълкува разширително и
да се приеме, че употребявайки думата ред,
законодателят е имал предвид, че в нея освен правила, имплицитно се съдържа и
се подразбира, че органът разполага с правомощия да определя и материалноправните
условия за провеждане на такова административно производство.
Нещо повече – такъв подход за словесна формулировка на
правната норма е въпрос на законодателна техника. Доказателства в подкрепа на този
извод се съдържат в множество нормативни актове, с които при делегиране на
правомощия на различни органи на изпълнителната власт - на местно или на
национално ниво, изрично е посочено, че на съответния орган се дадени
правомощия да доразвива конкретната правна материя, като същият може да
регламентира както реда, така и условията, при които следва да се осъществява
конкретната дейност. Така например чл.46, ал.3 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд предвижда, че „средствата по ал. 1, т. 3 се разходват
при условия и по ред, определени с
наредба на министъра на труда и социалната политика и на министъра на
здравеопазването.“. Такава законодателна техника е използвана и при
изработването на Закона за насърчаване на заетостта, където например в чл.7а,
ал.5 законодателят е посочил, че „за целите на изпълнението на държавната
политика по заетостта Министерството на труда и социалната политика и Агенцията
по заетостта обменят информация относно лични данни на физически лица при условия и по ред, определени в
инструкция на министъра на труда и социалната политика.
Същата техника е използвана и в редица случаи в самия
ЗУТ, където законодателят препраща не само към реда, но и към условията в
конкретен подзаконов акт, или напротив – препраща или само към реда, или само
към условията, предвидени в съответната наредба; примерите в този смисъл са
многобройни. Така например чл.55 от ЗУТ, препращащ към реда, определен с наредба на общинския съвет; чл.56 ал.6 от ЗУТ,
препращащ към условията и реда,
приети с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството; чл.62
ал.12 от ЗУТ, препращащ към условията и
реда, приети с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната
агенция за закрила на детето; чл.69 от ЗУТ, препращащ към условията и реда, определени с наредба на общинския съвет;
чл.84 ал.3 от ЗУТ, препращаща към
условията, техническите изисквания и реда, установени с наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството; чл.96 ал.1 от ЗУТ,
препращащ към условия и реда,
определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството;
чл.148 ал.12 от ЗУТ, препращащ към условията
и реда на общинската наредба по чл.62 ал.10; чл.157 ал.7 от ЗУТ, препращащ към условията и реда, определени с
наредба на общинския съвет; чл.166 ал.2 от ЗУТ, препращащ към условията и реда, определени с наредба на министъра на
регионалното развитие и благоустройството; чл.177 ал.2 и ал.3 от ЗУТ,
препращащи към условията и реда,
определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството;
чл.196 ал.5 от ЗУТ, препращащ към реда,
определен с наредба на общинския съвет; чл.225 ал.4 от ЗУТ, препращащ към ред, установен с наредба на министъра
на регионалното развитие и благоустройството; чл.225а ал.3 от ЗУТ, препращащ към ред, определен с наредба на
общинския съвет; и пр.
Законовата новела на чл.56 ал.2 от ЗУТ не е неясна, поради
което изложеното по-горе в мотивите становище на съда намира опора в чл.46 ал.1
хипотеза І-ва от ЗНА, съгласно която разпоредбите на нормативните актове се
прилагат според точния им смисъл. След като с чл.56 ал.2 от ЗУТ законодателят е
предвидил изрично, че с наредба на
общинските съвети може да се установява само редът за издаване на разрешение за поставяне на ПО, но не и
условията за това, то очевидно се има предвид да се установят единствено и само
процесуалните правила в това производство. Това изключва възможността с нея да
се създават и норми от материалноправен характер, с които да се създава нова
първична правна уредба, неуредена до този момент от по-висок по степен
нормативен акт, и да се определят условия/материални предпоставки за успешното
провеждане на такава процедура. Именно с оглед това ограничение на правомощията
им с чл.56 ал.2 от Закона, процесната наредба е приета от Общински съвет –
Варна с наименованието „Наредба за реда
за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ“.
Съобразявайки горното и доколкото основните
съображения в жалбата на „ЕЛИТ – Пътна
сигнализация“ ООД за незаконосъобразност на оспорените текстове от общинската
Наредба са свързани с твърдения за нарушение на материалния закон, настоящият
състав намира за нужно да отбележи, че същите са относими, респективно -
основателни само по отношение на онези оспорени текстове от Наредбата, с които
са разписани условия, т.е. материални предпоставки за провеждане на
производство по реда на чл.56 от ЗУТ. В тези случаи, за разлика от определянето
на условията за поставяне на ПО, Общински съвет – Варна е излязъл извън рамките
на делегираните му ex lege правомощия при приемането на конкретните текстове от
Наредбата. Формулирано по различен начин - при установяване на такива
разпоредби сред оспорените с жалбата, съдът да провери дали същите преуреждат
или противоречат на разпоредби на нормативен акт от по-висока степен - Закона
за устройство на територията, за да прецени тяхната законосъобразност.
С жалбата не е оспорена цялата Наредба, а само отделни
нейни разпоредби или части от тях, поради което, предвид горния анализ, следва
съдът да разгледа по отделно всеки един от оспорените текстове.
Оспорени са
следните разпоредби от Глава І,
Раздел І на Наредбата „Общи разпоредби за преместваемите обекти“
1.
С жалбата се оспорва разпоредбата на чл.3
от Наредбата, която гласи: „С настоящата
наредба се определят градоустройствените
изисквания при поставянето на преместваеми обекти на територията на Община
Варна и правомощията на административните органи на Община Варна и районите
в Община Варна относно реда за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми
обекти по смисъла на настоящата наредба, режима на ползване на обектите и
заплащане на дължимата цена.“ (в частта на повдигнатия текст). Предвид
изложените по-горе съображения съдът намира, че по отношение на този текст
жалбата е частично основателна, тъй като с нея ответникът декларира, че с Наредбата
ще определя градоустройствени изисквания към ПО, т.е. ще определя критерии като
материални предпоставки, за каквито не е оправомощен по силата на закона. В
оспорената й част разпоредбата е нищожна като приета от некомпетентен орган.
2.
Оспорен е текстът на чл.6 ал.4 от Наредбата, който гласи: „Не се
допуска поставяне на преместваеми обекти върху имоти и части от тях, отредени
за озеленяване, или такива с реализирана вегетативна зеленина, с изключение на случаите, предвидени в
разпоредбата на чл. 62, ал. 7, т. 5 от ЗУТ - когато с подробните устройствени
планове за паркове и градини в озеленените площи -публична собственост и в
поземлените имоти - частна собственост, без промяна на предназначението им е
предвидена възможност за поставяне на преместваеми обекти по чл. 56 от ЗУТ,
които не могат да заемат повече от 10 на сто от площта на имота.“ (разпоредбата
е оспорена в частта на повдигнатия текст).
Според цитираната разпоредба на ЗУТ –
чл.62, ал.7, „с подробните устройствени
планове за паркове и градини в озеленените площи - публична собственост и в
поземлените имоти - частна собственост, без промяна на предназначението им,
може да се предвижда само застрояване, необходимо за: …“, след което в 7
точки законодателят изчерпателно е изброил обектите и хипотезите, в които се
допуска застрояване в посочените озеленени площи - публична или частна собственост.
В т.5 от същата правна новела е посочено, че застрояване може да се предвижда с
ПУП и за изграждане на „преместваеми
обекти по чл. 56, които не могат да заемат повече от 10 на сто от площта на
имота“.
Следва да се има предвид, че условията за
поставяне на преместваеми обекти в обществените озеленени площи (паркове и
градини) без промяна на предназначението им, са разписани в друг подзаконов
нормативен акт - Наредба № 7 от 22.12.2003 г. на Министъра на РРБ за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В
чл.32, ал.1 от цитираната Наредба изчерпателно са изброени видовете строежи,
които могат да се разполагат в обществените озеленени площи, като в т.2 са
посочени и преместваемите търговски обекти по чл.56 от ЗУТ. Пак там са
разписани и критериите за заеманата от тях обща площ в пропорционална
зависимост от цялата площ на озелененото пространство. Посочената Наредба е
издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и в този
смисъл нейното действие се простира върху цялата територия на Република
България, в това число и върху територията на Община Варна. Поради това при
издаване на разрешения за поставяне на
обекти по чл.56 от ЗУТ органите на общинската администрация задължително следва
да съблюдават и изискванията за поставяне на ПО такива, каквито са установени в
цитираната Наредба.
Предвид материалния характер на чл.6, ал.4
от Наредбата от една страна, и в аспекта на изложените по-горе съображения относно
съществуваща нормативна уредба на същия въпрос от по-висока степен от друга страна,
е очевидно, че този текст е нищожен на две различни основания.
3.
Оспорен е текстът на чл.18 от Наредбата, който гласи: „Върху ПО или на видно място в него трябва да бъде отбелязан номерът му
в схемата, името и адресът на собственика и номерът на разрешението за
поставяне на ПО.“. По изложените по-горе съображения и с оглед материалния характер
на нормата, за приемане на каквито Общински съвет - Варна не разполага с
правомощия по чл.56, ал.2 от ЗУТ, разпоредбата се явява нищожна и следва да се
отмени.
4.
Оспорени са текстовете на чл.20, ал.1 и ал.2 от Наредбата, които гласят: „(1) Всички свободни позиции за разполагане
на ПО се обявяват в официалната интернет-страница на Община Варна не по-късно
от 14 дни след освобождаването им.“
„(2) Нов ползвател за
съответната позиция се избира между лицата, подали заявления, с решение на
съответната комисия, прието не по-късно от 1 месец от изтичане на крайния срок
за подаване на заявления, за заемане на освободената позиция.“
Тези разпоредби имат процесуален характер доколкото
с тях е уреден редът и сроковете, в които следва да се обявят свободните места
за разполагане на ПО, както и редът за избор на нов ползвател на ПО. Поради
това при приемането им Общински съвет – Варна не е излязъл извън законово делегираните
му правомощия. Жалбата в тази част е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
От Глава І, Раздел ІІ „Видове преместваеми обекти“
5.
Оспорен е текстът на чл.21, ал.2 от Наредбата, според който „Преместваемите обекти по чл. 21, ал. 1, т. 1
и т. 2 следва да отговарят на изискванията на компетентните за контрол върху
съответната дейност органи /ОУ на ПБЗН към МВР - Варна, Сектор "Пътна
полиция" към ОД на МВР, РЗИ - Варна, ОДБХ - Варна и др./, което се
удостоверява с документ, издаден от компетентния орган.“. Тази норма има
материален характер, предвид което същата е приета от Общинска съвет – Варна в
нарушение на специалния закон, още повече, че изискванията на компетентните за
контрол органи са разписани в съответните специални нормативни актове и
възпроизвеждането им в Наредбата, или декларацията, че ПО следва да
съответстват на закона, са безпредметни, респективно – оспореният текст е
нищожен.
От Глава І, Раздел ІІІ „Изисквания към преместваемите обекти“
6.
С жалбата на „ЕЛИТ – Пътна
сигнализация“ ООД е оспорен текстът на чл.23 от Наредбата, който гласи: „Преместваемите обекти трябва да отговарят
на следните изисквания:
1. да отговарят на нормите за безопасност;
2. да се поддържат в добро състояние, включително и да се поддържа
чистотата в прилежащата на ПО територия;
3. да не нарушават условията на обитаване;
4. да не затрудняват достъпността и проходимостта на градската среда;
5. да не са поставени в нарушение на настоящата наредба и на действащото
законодателство;
6. да не застрашават безопасността на движение по улиците;
7. да не са поставени върху съоръжения на инженерната инфраструктура или
сервитутната им зона, съгласно съответната наредба на МРРБ;
8. да не препятстват нормалното ползване на съседни сгради, преместваеми
обекти, рекламно-информационни и монументално-декоративни елементи;
9. да съответстват на приетите проекти;
10. да отговарят на изискванията по чл. 169, ал. 1 от т. 1 до т. 5 и ал. 3,
т. 1 от ЗУТ;
11. да отговарят на изискванията на чл. 19, т. 8-10 от Наредбата за
организация на движението на територията на Община Варна;
12. да отговарят на изискванията на глава трета от Наредбата за изграждане,
стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община
Варна съгласно чл. 62, ал. 10 от ЗУТ.“
Изложеното по-горе за текста н ачл.21 ал.2
от Наредбата е приложимо и валидно и в този случай – от една страна предвид
материалният характер на нормата същата е нищожна като приета от Общински съвет
– Варна в акцес на правомощията, делегирани му с чл.56, ал.2 от ЗУТ, а от друга
– в самия текст са цитирани (частично) подзаконови нормативни актове и
изисквания, съдържащи се в закони (ЗДвП, ЗБП, ЗУТ и пр.), на които ПО следва да
отговарят, т.е. този текст е нищожен не само поради липса на компетентност на
издателя му, но и поради липса на съдържание, доколкото същото се изчерпва с
цитиране на материалноправни норми, съдържащи се в други нормативни актове.
От Глава ІІ, Раздел І „Схеми за разполагане на преместваеми обекти“
7.
Оспорен е текстът на чл.35, ал.2 от Наредбата, който гласи: „В урегулирани поземлени имоти в зона
"Б" по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗУЧК се допуска поставяне на
преместваеми обекти, ако не се надвишават установените в подробния устройствен
план устройствени показатели – плътност на застрояване, коефициент на интензивност
на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ.“.
Нормата има материално-правен характер, с
оглед на което същата е приета от Общинска съвет – Варна при превишаване на
правомощията, делегирани му с чл.56, ал.2 от ЗУТ и е нищожна; освен това
възпроизвежда съдържанието на чл.62 ал.7 от ЗУТ досежно ПО, което е недопустимо.
8.
Доколкото с жалбата си оспорващото дружество „ЕЛИТ – Пътна сигнализация“
ООД е оспорило всички текстове от Глава
ІІ, Раздел ІІ „Условия за поставяне на преместваеми обекти в частни имоти“
и тъй като всички те съдържат условия за развитие на процедурата по чл.56
в частни имоти, а не ред
за провеждане на такава, то с оглед на изложените по-горе съображения – както
за липсата на компетентност на ОбС – Варна, така и за преуреждане на правила,
вече установени с нормативни актове от по-висока степен – тези текстове са
нищожни и следва да бъдат обявени за такива.
Изложеното се отнася до чл.45
(всички алинеи):
Ал. (1) „За поставяне на преместваеми обекти в имоти, които не са собственост на
държавата или общината, се изисква скица-предложение с указан начин на
поставяне на преместваемия обект, съгласувана с Главния архитект на съответния
район.“
Ал. (2) „Скицата
с указан начин на поставяне определя пространственото разположение на
преместваемия обект в поземления имот и неговия вид, размер и функция, както и
проекти за мероприятия за осигуряване на прилежащата инфраструктура и
благоустрояване в зависимост от функцията на обекта.“
Ал. (3) „Общата
квадратура на ПО и застроените до момента обекти в имота не може да надвишава
допустимите норми на застрояване, посочени с устройствените параметри на
зоната, в която се намира имотът.“
Ал. (4) „Отстоянията на обектите от сгради и от регулационни и имотни граници се
определят със скицата по ал. 1, съобразно правилата за строежи по Закона за
устройство на територията и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони.“
По същите съображения е нищожен и чл.46 от
Наредбата, който гласи, че „преместваемите
обекти, разположени в частни имоти, се поставят без одобряване на схема по чл.
56 от ЗУТ, освен в случаите, когато частните имоти представляват недвижимо
културно наследство или попадат на територията на курортните комплекси.“
От Глава ІІ, Раздел ІІІ „Заявления за поставяне на преместваеми обекти“
9.
С уточняващата жалба с.д. № 2762/21.02.2017г. е оспорен текстът на чл.47,
ал.2, в частта на т.3 от Наредбата, съгласно която към заявлението за издаване
на разрешаване за поставяне са прилага „актуална
снимка на обекта, а за нови обекти - примерен проект и снимка на мястото за
разполагане“. Предвид материалноправния характер на разпоредбата същата се
явява нищожна и следва да бъде обявена за такава.
10.
Оспорена е и разпоредбата на чл.48 - всички алинеи (от 1 до 4) от
Наредбата. След като с тях са установени срокове за подаване на заявления за
издаване на разрешения за поставяне на ПО и допустимите изключения (ал.2), тези
разпоредби имат процесуален характер, а общинските съвети са овластени да приемат
такива правила на осн.чл.56, ал.2 от ЗУТ, ткоето квалифицира жалбата в тази й
част като неоснователна и налага отхвърлянето й.
От Глава ІІ, Раздел ІV „Комисии за определяне на ползвателите на
преместваеми обекти“
11.
Оспорен е текстът на чл.51, ал.2 от Наредбата, който гласи: „За случаите по чл. 48, ал. 2 комисиите се
свикват в срок, който би дал възможност за произнасяне преди изтичане на
сроковете по чл. 13, ал. 2 и чл. 20, ал. 2 от настоящата наредба.“ Нормата
има процесуален характер, за приемане на каквито Общинският съвет разполага с
нужните правомощия. В тази част жалбата е неоснователна и като такава следва да
се отхвърли.
От Глава ІІ, Раздел V „Издаване на разрешения за поставяне“
12.
Оспорен е текстът на чл.55 от Наредбата, съгласно който: „Разрешението за поставяне на преместваеми
обекти в частни имоти се издава на името на ползвателя от Кмета на района по
искане на ползвателя и съобразно скица, съгласувана по реда на настоящата
наредба, в 14-дневен срок от постъпване на искането, като в разрешението
фигурира и името на собственика.“. Оспорената разпоредба съдържа условие
(материалноправен елемент) в частта „…и
съобразно скица, съгласувана по реда на настоящата наредба“, което прави
жалбата основателна в тази част. В останалата част текстът е законосъобразно
приет и жалбата в тази част следва да се отхвърли.
От Глава ІІ, Раздел VІ „Срок на разрешенията за поставяне“
13.
С жалбата е оспорен текста на чл.63 от Наредбата и по-конкретно в частта на
т.5 и т.7, съгласно които разрешенията за поставяне на преместваеми обекти се
издават по образец, одобрен от Кмета на Община Варна, като в него задължително
се посочват площта от терена, предмет на разрешението за поставяне на обекта и
местонахождението му, указано точно върху одобрена схема по реда на настоящата
глава, или скица, изготвена от съответната техническа служба /т.5/ и задължения
на ползвателя, включително поддръжката и хигиената на прилежащите площи /т.7/“.
Предвид характера на оспорените текстове, жалбата е основателна в тази част.
14.
Оспорен е текстът на чл.65 от Наредбата, който гласи, че поставянето на нови преместваеми обекти се
извършва в присъствието на представител на съответната районна администрация,
за което се съставя двустранен протокол. Нормата има процесуален характер.
Независимо от това настоящият състав на съда намира, че така разписана нормата
противоречи на чл.1, ал.2 от Закона за ограничаване на административното
регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/, тъй
като нормата не разграничава процедурата по поставяне на ПО в публични
/държавни или общински/ имоти и в частни такива, а поставя равни условия за
провеждане на процедурата, което би могло да доведе до ограничаване на стопанската
дейност на гражданскоправните субекти, както и до необосновано надхвърляне на обществено
оправданите граници на административното регулиране и административния контрол.
В мотивите към проекта на Наредбата не са посочени такива, от които да е видно
какви са били съображенията на вносителя, респективно – на Общински съвет –
Варна, поставянето на ПО в частни имоти да се осъществява в присъствие на
представител на районната администрация и да се съставя протокол за това. С
оглед на това жалбата е основателна в тази част.
15.
На съдебен контрол за законосъобразност е подложен и текстът на чл.66 от
Наредбата, съгласно който „в
преместваемия обект ползвателят е длъжен да съхранява заверено за вярност копие
от разрешението за поставяне на преместваемия обект, както и от одобрената
схема или скица, указваща точно обекта
за търговия“. Текстът е оспорен в повдигнатата част. С оглед характера
на нормата жалбата е основателна в тази част.
С
оглед гореизложеното и предвид факта, че Общински съвет- Варна не е разполагал
със законово делегирани правомощия да включва в Наредбата други освен процесуални
норми, то оспорените текстове от Наредбата, които имат материално-правен характер,
са нищожни като приети от териториално компетентен, но функционално
некомпетентен орган, което налага прогласяване нищожността на Наредбата в
съответните части.
При този изход на спора и своевременно
заявената претенция за присъждане на разноски в полза на ответника, същата е
основателна до размера на адвокатското възнаграждение, съответстващо на
отхвърлената част от жалбата – 200 (двеста) лв. Съдебните производства, уредени
в АПК са двуинстанционни и принципно уговореното възнаграждение за адвокат,
както и полагащото се юрисконсултско възнаграждение подлежи на възстановяване
еднократно, ако не е уговорено изрично възнаграждение по отделно за различните
инстанции. В случая в представения на стр.71 от Адм. дело №250 по описа на АС-
Варна за 2017г. договор за правна защита
и съдействие липсва уговорка за отделно възнаграждение за всяка инстанция,
както и в случай на връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния
съд, с оглед на което съдът следва да се съобрази с тази уговорка между
страните.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА по жалба на
„Елит Пътна сигнализация” ООД - Варна, ЕИК *********, НИЩОЖНОСТТА на Наредба за реда за
поставяне на преместваеми обекти по чл.56 ал.1 от ЗУТ, приета с решение №
1270-10/26/13,14.12.2013 г. на Общински съвет – Варна, В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: чл.3 в частта: „.. градоустройствените изисквания
при поставянето на преместваеми обекти на територията на Община Варна и ..“;
чл.6, ал.4; чл.18; чл.21 ал.2; чл.35 ал.2; чл.45 ал. 1, 2, 3 и 4; чл. 46; чл.
47 ал.2 т.3; чл.55 в частта: „…и съобразно скица, съгласувана по реда на
настоящата наредба“; чл.63 т.5 и т.7; чл.65 и чл.66 в частта „…или скица, указваща точно обекта за търговия“.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Елит Пътна
сигнализация” ООД, гр. Варна, ЕИК *********, против Наредбата на Общински съвет
– Варна в останалата й част.
ОСЪЖДА „Елит Пътна
сигнализация” ООД, гр. Варна, ЕИК *********, да заплати на Общински съвет – Варна
разноски по делото в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14- дневен срок от съобщението до страните.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.