Р Е Ш Е Н И Е № І- 238
град Бургас
, 25.09. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............шестнадесети септември …..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря А.
Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1667 по
описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на
процесуалния представител на Е.Д.Р.
–ответник по гр.д. № 4550 /2019 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1080/30.04.2020
год. постановено по същото дело ,с което
е уважен предявения срещу въззивницата
установителен иск по чл. 422 ГПК за установяване ,че ответницата дължи на
ищцата С.В.Г. сумата от 180 лв. –дължима част от разноски от общо заплатената
от ищцата цена на неотложен ремонт на
покрива на сградата –етажна собственост на ул. „С. „ № ** в гр. *** ,ведно със
законната лихва от подаването на
заявлението -04.04.2019 г. до окончателното изплащане ,за която семя е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2889/2019 г. на БРС
,като въззивницата е осъдена да заплати на ищцата и сумата от 891,90 лв.
–разноски по делото и по заповедното
производство
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано.
Сочи
се ,че съдът е обсъдил едностранно
представените по делото писмени и гласни доказателства .Мотивите към решение са вътрешно противоречиви и водят
до извод ,различен от достигнатия от съда..Подробно се излагат въображенията на
страната по въпроса дали е или не е
неотложен извършения ремонт на част от покрива ,като мотивира твърдението ,че ремонтът не е бил
неотложен –каквото е било и решението на ОС на етажните солбственици .Освен
това се подчмертава ,че ищцата се
възползва и от двете предвидени в чл. 50
от ЗУЕС възможности -веднъж да не плаща
разходи във фонд за ремонт и втори път
да претендира заплащане на тези разходи ,което води до неоснователно
обогатяване .На второ място-на покрива са правени планови ремонти с общи
средства на живущите и лични такива на някои от тях и ищцата никога не е участвала със средства в тези общи разходи /за което
свидетелства и разпитаните свидетели
/.Не са представени и доказателства за
твърдението ,че поради проливен държ се е получил теч ,за да се обоснове
неотложността на ремонта..С оглед на факта ,че във времето са правени ремонти
на покрива ,включително и предходната година /в които ищцата не е участвала
/,липсват доказателства доколко изобщо е извършен твърдяния ремонт и на каква
стойност е бил .Като доказателство за
стойността на ремонта е била представена фактура от името на Вес Трейд 2011
ЕООД,която е била оспорена /както и приложената касова бележка и договор
/.Неправилно съдът е приел ,че независимо ,че това дружество не е декларирало
извършването на търговска дейност ,то представените доказателства според съда
са относими /независимо ,че е оспорена тяхната валидност и съдържание и твърдението ,че фактурата не е
вярна ,а и не е осчетоводена/.
На проведеното
събрание на етажните собственици
през август 2019 г. е било прието решение ,с което етажните собственици
категорично отказват заплащане на ремонт ,който не е съгласуван и реално не е
извършван .Такова решение е било прието и на 07.02.2019 г. Подробно се
обосновава тезата ,че твърдяният ремонт
не е бил нито необходим ,нито спешен
предвид липсата на доказателства за течове и реално извършен ремонт .Освен това правомощие да решава въпросите с общите
части има единствено Общото събрание на
ЕС , а не отделните етажни собственици .
Моли
се за отмяна на решението и вместо него
– постановяване на ново ,с което се отхвърли
иска .Не се сочат нови доказателства и
обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалбане акт . Въззимаемата
ищца чрез процесуалния си представител е
подала писмен отговор по чл. 263 от ГПК ,с
който оспорва въззивната жалба ,като считат ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Сочи ,че е извършено
пълно доказване относно извършения
ремонт на покрива /включително и с представеното заключение на назначената
техническа
експертиза
/.Оспорва се твърдението ,че ремонтът не бил неотложен ,като се твърди ,че
такъв не бил правен повече от 15 години
..Оспорва се и твърдението ,че един от
етажните собственици –св. Е. бил правил
ремонт на покрива ,като се подчертава ,че той е направил ремонт само на
северната част,а ищцата е направила такъв на целия южен скат ,поради което и
невярно е твърдението ,че вещото лице не можело еднозначно да разграничи извършените ремонтни действия от ищцата . Оспорват
се и доводите ,свързани с недекларирането от страна на извършителя на ремонта
на търговска дейност ,като се сочи и че
този факт е правно ирелевантен .Оспорват се и твърденията ,че за извършения
проект се изисквало проект и разрешение за строеж ,както и че ремонт не бил извършен .Подчертава се ,че
част от етажните собственици са платили
припадащата се част от ремонта ,което е доказателство ,че същите са знаели за него
и са се съгласили . Посочва
се ,че цената на ремонта също е установена
и определена с подписания от ищцата договор .Затова се моли за потвърждаване на решението в
атакуваната част .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е бил иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.чл. 30 ал. 3 ЗС вр.чл. 48 ал. 7 от ЗУЕС. Твърдяло се е от ищцата ,че като
собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост ,находяща се в
гр. *** ,ул.“С.“-**, е била принудена да извърши неотложен ремонт на покрива на
сградата ,явяващ се обща част по смисъла на закона ,тъй като в резултат на пороен дъжд на 17.06.2018
г. същият бил повреден и започнала да
тече вода в апартамента й .Затова
ремонтът е бил наложителен с оглед
защита на личната й собственост ,както и
с оглед защита целостта и здравината на самата сграда и интересите на останалите собственици.За
ремонта на покрива ищцата заплатила сумата от 1800 лв. и след извършването му били направени няколко
опита за свикване на общо събрание на етажната собственост и вземане на решение за възстановяване
на дадените средства от ищцата ,но
въпросът не намерил общо решение ,поради което
със заповед за изпълнение на парично вземане от 04.04.2019 г.хо чл. 410
от ГПК издадена по ч.гр.д. № 2889/2019
г. на БРС е разпоредено ответницата да
заплати на ищцата исковата сума от 180 лв. –представляваща припадащата се част съобразно притежаваните от ответницата ид.части от общите части на сградата от общо заплатената от ищцата цена на ремонта
на покрива .
Няма
спор по делото ,че ищцата и
ответницата са собственици на отделни самостоятелни абекти
в сграда в режим на етажна собственост ,находяща се в гр. *** ,к-с“***„,ул.“С.“
№ ** ,като няма спор и по отношение на притежаваните от тях ид.части от общите
части на сградата ,които за ответницата са 10,772% ид.части –съобразно
приложения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 242/01.04.2004 г.
Спорни
са били между страните въпросите налице
ли са били твърдяните от ищцата увреждания на общата част на
сградата-покрива,наложително ли е било извършването на ремонтни дейности на покрива и въобще извършен ли е реално
ремонта ,както и заплатено ли е от
ищцата възнаграждение за изпълнителя на
работата .
За
установяване на тези факти ищцата е
представила писмени и гласни доказателства ,като на първо място е приложен договор за
изработка от 11.07.2018 г. между нея в
качеството на възложител и „ВЕС ТРЕЙД 2011“ в качеството на изпълнител –за
извършване на подробно оописани СМР,свързани с ремонта на покрива на сградата
,срещу възнаграждение в размер на 1800 лв.Представена е и фактура и касов бон
за плащането на сумата от ищцата .Назначена е била по делото и
съдебно-техническа експертиза/неоспорена от страните/,от зоключението на която
се е установило ,че описаните
строително-монтажни работи на покрива действително
са извършени и че ремонтът е бил
необходим –тъй като вещото лице е констатирало
увреждания в жилището на ищцата –в апартамента ,точно където хоризонталната част от покрива ,която
служи като корито да събира всички
води от скатния покрив и да ги отвежда към водоскочните тръби ,
имало ламинат ,който бил подут и подпухнал
от вода , а по тавана имало петна
,които си личали ,че са пребоядисани .Експертът е категоричен ,че именно с оглед особеностите на конструкцията
на покрива –тъй като последното жилище
има покпокривно пространство ,което
е във вътрешността на 45 градуса от нивото на фасадата и при това положение въпросната хоризонтална
част служи за корито да събира
водите и да отвежда към водосточната
тръба ,на практика тъй като там има
постоянно вода ,ако не се почиства от
листа и отпадъци ,през 3-5 години ще се
запушва и ще се налага ремонт .Вещото лице сочи ,че от огледа на място е
установило ,че извършения ремонт е
скорошен –воалитът ,който е поставен ,е съвсем нов ,обшивките по бордовете на
хоризонталната част –също ,личи си че са извършени най-много преди 5-6 месеца .
Всичко
това ,както и анализа на гласните доказателства
,е нало основание на първоинстанционния съд да приеме,че без решение на общото събрание
на етажната собственост ,са извършени
качествено неотложни строително-монтажни работи в общите части на сградата ,които са били
спешни ,а видно от представените фискален бон
и фактура СМР са заплатени от
ищцата на дружеството – изпълнител .Поради това и претенцията за
установяване по отношение на ответницата
,че ищцата има вземане срещу нея в размер на припадащата се част на
ответницата съобразно притежаваните от
нея идеални части от общите части на сградата ,е била уважена ,като съдът е
приел ,че релевантните за това факти са
били доказани по делото .
Решението
е правилно .
Съгласно
разпоредбата на чл. 41 ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите
части. Кои са части от сградата са общи, се сочи в разпоредбата на чл. 38 ЗС. Правилно
съдът е приел, че в конкретния случай
ремонтът,извършен от ищцата , е
"неотложен ремонт" по смисъла на § 1, т. 9 от ЗУЕС, поради което е
приложима разпоредбата на чл. 48, ал. 6 и ал. 7 от
ЗУЕС.
Основният спорен момент по делото е дали в
случая се касае за "неотложен ремонт". Законът за управление на
етажната собственост прави разграничение между "необходим ремонт" и "неотложен ремонт", като
редът за извършването им е уреден в чл. 48 и чл. 49 от ЗУЕС. "Необходим
ремонт" по смисъла на § 1, т. 8 от ЗР на ЗУЕС е дейност за привеждане на
сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с
нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително
и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за
нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея.
"Неотложен ремонт" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС е дейност за
предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи,
общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни
повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците,
ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната
среда и на близкостоящи сгради. В зависимост от характера на ремонта в ЗУЕС е
разписана и процедурата за отстраняване на повредите в общите части на етажната
собственост, като, когато ремонтните работи във връзка със състоянието на
сградата и нейните конструктивни части са неотложни, е необходимо да бъде
проведена процедурата по чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС. С решение на
управителния съвет незабавно се отпускат финансови средства от фонда по чл. 50,
а когато във фонда липсват или наличните средства са недостатъчни, незабавно се
свиква общо събрание за събиране на средства за извършване на ремонта. Съгласно
ал. 6 на чл.48 ЗУЕС всеки собственик може да извърши със собствени
средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение
на общото събрание. Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик
за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се
прихващат от дължимите от него вноски по чл. 50 след представяне на документи,
удостоверяващи плащанията. Ако разходите, извършени от собственик, не бъдат възстановени по реда
на ал. 6, той има право да предяви иск срещу останалите собственици.В тази връзка правилно са кредитирани както заключението на техническата
експертиза ,така и показанията на свид.С. и П. ,които установяват ,че вследствие на големия порой
на 17.06.2018 г./ноторен факт е ,че на
тази дата е имало силна буря и обилен валеж/
апартаментът на ищцата е бил наводнен /щетите били над 70 л. вода
,събирана в легени ,подпухнало тиково дърво ,което било подовата настилка в
хола ,подпухнала мазилка и боя ,напукване по стените /-свид. С. .Свид. П. също
сочи ,че по врме на пороя в апартамента
на ищцата течало много сериозно през покрива , а и в неговия апартамент капело .Проблемът в тази част на покрива бил ,че имало вече
няколко дупки ,едната от които много голяма ,почти всички ламарини били
изгнили .След пороя ищцата се
опитала да отремонтира покрива ,но
безуспешно –при следващия дъжд станало същото .
Тези
показания ,заедно с категоричното заключение на вещото лице ,са достатъчни за
установяване нуждата от неотложен ремонт на покрива ,който бил извършен без
решение на общото събрание ,тъй като до такова решение не се достигнало
,въпреки ,че въпросът бил поставян на няколко пъти .В тази връзка несъстоятелни са твърденията във въззивната
жалба ,че тъй като въпросите за ремонта на покрива били обсъждани на няколко
пъти на ОС на ЕС и не е било взето
положително решение за извършването на такъв ремонт ,то той не бил неотложен ,нито спешен .Всъщност
от заключението на вещото лице се установява ,че ремонтът действително е бил
необходим /тъй като такъв следва да бъде извършван на 3-5 години , а в случая
не е извършен нито веднъж откакто е построена сграда ,т.е. от повече от 15
години /,а след поройните дъждове през юни
2018 г.е станал неотложен ,тъй като
са настъпили сериозни увреждания в апартамента на ищцата , а и в съседни
апартаменти .
Установено
е по делото ,че описаните в исковата молба СМР на покрива са извършени
действително от ищцата ,като в
останалите части на покрива също е
извършван ремонт - напр. в северната
част на покрива е бил извършен ремонт от
свид. Е. ,докато ремонтът на ищцата е на целия южен скат .Доказано е и заплащането от ищцата на ремонта по
договора за изработка ,за което са
представени писмени доказателства и
действително обстоятелството дали
дружеството – изпълнител е подало или не
годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. ,е без правно значение
за настоящия спор –доколкото няма
пречки изпълнителят да извърши въпросния
ремонт и извън търговската си дейност .
Доколкото извършването на въпросния ремонт може да стане от всеки етажен собственик ,без решение на общото събрание, каквото
право му дава разпоредбата на чл. 48 ал. 6 от ЗУЕС ,всички възражения на
въззивната страна дали имало или нямало решение на ОС и какви решения били взети във връзка с
ремонта на покрива ,са ирелевантни /друг е въпросът ,че от представените по делото
протоколи от ОС на ЕС не е видно да е вземано отрицателно решение за ремонт на
покрива ,както се твърди от ответната страна /.
Горните
съображения дават основание за потвърждане на атакуваното решения.При тови
резултат в полза на въззиваемия ищец следва да бъдат присъдени и направените
разноски по делото ,които с оглед на
представения списък на разноските са в размер на 300 лв.-платено
адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Бургаският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1080/30.04.2020 г. постановено по
гр.д. № 4550/2019 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА
Е.Д.Р. , ЕГН ********** от гр. *** ,да заплати на С.В.Г. ,ЕГН **********
от гр. *** ,сумата от 300/триста / лв.
–направени разноски по делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.