Решение по дело №1500/2019 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№_____________

гр. Варна,    .12.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

     при секретаря ГАЛИНА СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова в.г.д.№1500 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

     Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, гр.Пловдив срещу постановеното решение №2727/18.06.2019г., на ВРС, по г.д.№14208/2018г., с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Юропиън Съплай Сървисиз“ ООД,  искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД /2018г. на ВРС, за установяване съществуването и дължимостта на сумата от 1461,91лв., представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, предоставени в периода 01.01.2017г. – 31.05.2017г. за обект, находящ се в с. Пищигово, цех, ИТН 3236724, кл.№ **********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на  заявлението – 25.07.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от 40,81лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода 01.01.2018г. – 31.05.2018г., за които вземания в полза на въззивното дружество е издадена заповед за изпълнение №5667/27.07.2018г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11347/2018г. на ВРС.

     В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено решението на ВРС и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да исковете да бъдат уважени. Претендира се и заплащане на направените пред двете инстанции съдебно – деловодни разноски.

     Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК. Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД е предявил иск за установяване съществуването на паричното задължение на ответника по делото за сумата от 1461,91лв., представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, предоставени в периода 01.01.2017г. – 31.05.2017г. за обект, находящ се в с. Пищигово, цех, ИТН 3236724, кл.№ **********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на  заявлението – 25.07.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от 40,81лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода 01.01.2018г. – 31.05.2018г. Ищецът е обосновал правния си интерес от търсената защита с оспорването на заповедта за изпълнение от ответника-длъжник чрез възражение. Изложени са и твърдения, че ищецът има качество на краен снабдител по смисъла на чл.98а от ЗЕ, като продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Ответникът не е избрал друг търговец на електроенергия, поради което ищецът е бил негов снабдител. На 06.07.2016г. ответникът е подал заявление – декларация за започване на продажба на електрическа енергия и декларация за достъп до мрежата по отношение на собствения си промишлен обект, находящ се в с.Пищигово. В периода 01.01.2017г. – 31.05.2017г. ищецът предоставил мрежови услуги за процесния обект на стойност 1461,91лв., които не му били заплатени.

С писмен отговор ответникът е оспорил предявения иск, като твърди, че не дължи на ищеца претендираните суми. Не оспорва, че на 06.07.2016г. е подал заявление за започване на продажба не електроенергия и декларация за достъп до мрежата. Твърди, че ищцовото дружество не е предприело никакви действия по свързване на обекта към електроразпределителната мрежа, но ежемесечно с фактури били начислявани суми за достъп до електроразпределителната мрежа. Излага също, че за обекта няма констативен протокол за присъединяване към мрежата, нито е монтиран електромер. Твърди, че между страните не е сключван договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. Оспорва и реално да е предоставяна електрическа енергия и мрежови услуги, като твърди, че обектът няма връзка с мрежата за средно напрежение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени: заявление-декларация от 06.07.2016г., подадено от ответното дружество за започване на продажба на електрическа енергия за кл.№ **********, с което същото е заявило желание да получава електроенергия до обекта си, представляващ цех за обработка на вторична пластмаса, находящ се в с.Пищигово, стопански двор, м.ст „Коруджа“ от ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД; декларация от 06.07.2016г. за достъп до мрежата, с уточнение, че достъпът е необходим за постоянно захранване; НА №155, т.1, рег.№ 1980, дело № 138/2016г., обективиращ договор за покупко- продажба от 04.07.2016г., по силата на който ответникът е придобил собствеността върху поземлен имот №000532, в землището на с.Пищигово, община Пазарджик, м-ст „Коруджа“; 5 бр. фактури, издадени от ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД  за консумирана електроенергия и мрежови услуги, ползвани от ответника за м. януари, февруари, март, април и май 2018г. на обща стойност 1461,91лв.

Приложени са и Общи условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД; констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 183529/09.12.2014г. за кл.№ ********** и ИТ №3236724 с клиент „Петинтернешънъл“ ЕООД, в който е отбелязано, че електромерът е демонтиран за проверка и електроподаването до обекта е прекъснато.

От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че към момента на придобиването на собствеността от ответното дружество, върху процесния обект; в обекта не е имало ток и с захранването с електроенергия е ставало от съседен имот. Собственикът на ответното дружество е подал молба за присъединяване, но по нея няколко месеца нямало отговор. През януари 2017г. свид. Динчев и собственика на имота отишли в ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, за да попитат и проверят защо не е извършено присъединяване. От дружеството им отговорили, че за обекта има незаплатени сметки.

Съгласно приетото по делото заключение на допуснатата СТЕ, за периода 01.01.2017г. – 31.05.2017г. на обект „цех за обработка на вторична пластмаса“ не е извършвана услугата „доставка на електрическа енергия“. Вещото лице е посочило, че доставката е била невъзможна поради технически причини: трафопост БКТП 20/04 КV не е захранван със средно напрежение 20 КV ; обектът не е имал действаща/присъединена и оборудвана/ ел.инсталация, няма монтирани мощности – машини и друго оборудване, които да потребяват електрическа енергия; самото присъединяване към захранващата мрежа на електроснабдителното предприятие се осъществява с процедура, която изисква наличие на определени технически условия, каквито в обекта няма. Според посоченото в заключението от техническа гледна точка в процесния обект не може да се предостави електроенергия. При недоставяне на електроенергия за посочения период, не е необходимо да има и СТИ в процесния обект. Не е налице реална или документирана доставка не ел. енергия след 2016г.; не е предоставяна мощност.

От приетото по делото заключение на допуснатата ССЕ се установява, че процесните фактури са осчетоводени съобразно ЗС и със същите е начислена сума за достъп до разпределителната мрежа, като извършените изчисления са аритметично точни. Размера на обезщетението за забава е 42.04лв. По фактурите не е извършено плащане, същите не са налични в счетоводството на ответника и не са включени в сметка „доставчици“, в дневник за покупки и справка-декларация по ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

     При доказателствена тежест за ищеца да установи съществуването и дължимостта на вземането спрямо ответника, ВОС констатира, че не са представени доказателства, от които да се установява, че между страните е налице валидно сключен договор за предоставяне на електроенергия и мрежови услуги. Не са ангажирани доказателства, че ответника има качеството на потребител на електроенергия, че такава е доставена до процесния обект през процесния период, както и правилното и законосъобразно начисляване на процесните суми. Предвид всички събрани по делото доказателства съдът намира, че не може да се приеме за безспорно установено, че ответника е потребител на електроенергия въз основа на сключен договор за доставка на електроенергия. Факта на подаване на заявление и декларация, не е достатъчно основание да се приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, още повече, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че след подаването на заявлението обектът на ответника не е бил присъединен към разпределителната мрежа в продължение на няколко месеца. Показанията на свидетеля кореспондират и с приетото по делото заключение на СТЕ, в което е посочено, че доставка на електроенергия до обекта на ответника не извършвана и е било невъзможно да се извърши, включително поради наличие на технически пречки, за присъединяване към електропреносната мрежа.

Не е представен договор, подписан от ответника за присъединяване с ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД и договор за продажба на електроенергия, от които да е видно от коя дата и при какви условия страните са се съгласили да уреждат отношенията по между си по повод доставката и покупко-продажбата на електроенергия. Не е представен и протокол за присъединяване към електропреносната мрежа със съответна дата, номер и описано СТИ с индивидуализиращи го белези.

     Предвид изложеното следва да се приеме, че не се установява наличие на валидно облигационна правоотношение между страните за предоставяне на мрежови услуги и доставка на електроенергия за процесния период за процесния обект, както и, че такива реално са предоставяни и доставяни, поради което и предявения иск е неоснователен.

С оглед на горното и предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВОС, с установеното от ВРС по спора от правна страна, решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от спора, въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 600 лв., представляваща разноски за въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 2727/18.06.2019г., постановено по по гр.д. № 14208/2018г., по описа на ВРС.

    

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ 37 да заплати на „Юропиън Съплай Енд Сървисиз“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 8, ап.1, сумата от 600лв., представляваща съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.   

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: