№ 128
гр. Бургас, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20232100501989 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с
вх.№ 36671/04.10.2023г., подадена от адв.И. Синигерова - БАК като пълномощник на
ищцата В. П. К., срещу Решение № 1856/12.09.2023 г., постановено по гражд.дело №
286/2023 г. на БРС, с което е отхвърлен иска й срещу Т. Г. К. за установяване със сила на
присъдено нещо, че ищцата е собственик на апартамент, находящ се в гр.*** ул. *** ** ет.*,
с идентификатор 07079.616.148.1.10 по КК и КР на гр.Бургас, ведно с прилежащите избено
помещение и ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, и
осъждане на ответницата да й предаде владението върху същия, както и с искане за отмяна
на нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка № **, том *, рег. № ****, дело
***/**.**.20** г. на Иван Кожухаров - Нотариус с рег.№ 255 на НК.
Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно
и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на процесуалните правила и при
неправилно приложение на материалния закон.На първо място се изтъкват твърдения за
допуснати съществени процесуални нарушения:1/ необсъждане на всички представени по
делото доказателства-нито поотделно, нито в тяхната съвкупност,като в мотивната част на
решението били посочени само част от тях, а по отношение на останалите, приети по делото
писмени доказателства, съдът намерил, „.. .че не следва да се обсъждат поради
несъществения им доказателствен принос“.Съдът въобще не разгледал Постановление на
Районна прокуратура гр.Бургас по ДП 843/2016 г. на Първо РУ при ОДМВР-Бургас, от
което се установявало, че към месец август 2016 г. ищцата е живяла в процесното жилище,
където е станала жертва на тежко престъпление срещу нейната личност.Съдът дори не
цитирал представени нотариални актове от 2005 г. и 2006 г., от които ставало ясно,че през
годините Т. К. и В. К. са закупували заедно недвижими имоти, макар последната да е била
все още непълнолетна, както и че в последствие заедно са се разпореждали с
тях.Въззивницата сочи, че с тези документи се установявало обстоятелството, че
разполагала с лични финансови средства за закупуване на процесния имот, както и че била
1
подпомагана и от своите родители за закупуването им.2/Незаконосъобразното кредитиране
на събраните доказателства, в каквато връзка се изтъква кредитиране от съда показанията на
св.А., който заявявал, че той е построил кооперацията в която се намира процесния имот; че
Т. К. дала парите за закупуването на имота, както и че с нея бил сключен предварителния
договор,като в тази им част показанията били недопустими на основание чл.164 т.1, т.2, т.З
и т.4 от ГПК. Въззивницата твърди,че тези факти нямат отношение относно това, че ищцата
е придобила правото на собственост върху имота, но се явяват индиция за вътрешните
отношения между страните. Във въззивната жалба се изтъкват конкретни доводи за
превратно тълкуване от съда на показанията на св.В., св.Д. и св.Н..Въззивницата сочи, че
неправилният анализ на доказателствата довел и до неправилно изведена фактическа
обстановка в отношенията между страните,като във въззивната жалба се излага хронология
на твърдяните от въззивницата факти спрямо процесния имот.Във въззивната жалба се
излагат съображения за липса на доказателства за установяване намерението за своене на
процесния имот от Т. К.,което да е било демонстрирано явно и несъмнено спрямо
действителния собственик на имота/***** й В./,в каквато връзка се излагат и правни
доводи.Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение ,с което се
уважат предявените искове.На 01.11.2023г. с вх.№ 40668 в БРС е постъпило допълнение към
въззивна жалба,с което се представят писмени доказателства, за които се сочи, че са
новооткрити такива и с които се цели установяване по делото, че процесният имот е бил
закупен на името на ищцата, като погасителните вноски са били изплащани от нейната ****.
Същевременно целят установяване на обстоятелството,че свидетелят П. А. е знаел, че
имотът е закупен за В. К. и че тя е неговия собственик, както и че към 2016 г. ищцата не
била загубила собствеността върху него, като дори е регистрирала детето си на този адрес.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил с вх.№ 44346/24.11.2023г. писмен отговор
от Т. Г. К., чрез адвокат ГЕОРГИ АТАНАСОВ КЛИЧАНОВ, в който се заявяват подробни
аргументи и съображения по всеки един от доводите на въззивницата ,изтъкнати в жалбата
й.Намира се за неоснователно оплакването за допуснати от първоинстанционния съд
нарушение на процесуалните правила относно кредитирането на събраните по делото
доказателства-писмени и гласни такива.Въззиваемата оспорва писмените
доказателства,представени с допълнителна въззивна жалба,като счита, че допълнителната
въззивна жалба е депозирана след изтичане на срока; освен това оспорва представените
доказателства като намира, че същите не са новооткрити такива,а непредставянето им
своевременно е пропуск на страната. При условията на евентуалност- в случай, че съдът ги
приеме, заявява конкретни и подробни съображения по всяко едно от тях:1/ Удостоверение
за наследници на З. К. намира за неотносимо към настоящия процес;2/удостоверение за
постоянен адрес на детето на въззивницата и квитанция към него намира за неотносими към
делото,тъй като това удостоверение не доказва пребиваването постоянно на този адрес на
лицето.Въззиваемата извежда довод за честа смяна адресите на пребиваване от
въззивницата, като представеното по делото с допълнителна въззивна жалба удостоверение
сочело на моментен избор на адрес на ****та на детето, което от своя страна не сочело на
трайност. Оспорват се двата ордера, приложени към допълнителната въззивна жалба,като в
случай на допускането им съда въпреки неотносимостта им по делото, в съдебно заседание
въззивницата да представи оригиналите на същите с оглед преценка от въззиваемата за
оспорване тяхната автентичност и истинност. Оспорва се относимостта към спора и на
последното доказателство - Разписка,по отношение на която отново се заявява искане за
представяне в оригинал на същата по изложени по-горе съображения.Заявява се, че тази
Разписка е към предварителен договор, който не е представен и е за пари, изпратени й от
**** й Т. К. на ****та на В., която е посочена в разписката и която явно просто е изтеглила
или взела от МъниГ рам изпратените от Т. пари и ги е занесла, като е направила
разписка.Намира за очевадно създаването на документи, които после да се ползват за
придобиването на апартамента само от непълнолетната дъщеря на В. - въззивницата в
настоящия процес, въпреки парите, изпращани от **** й К.. Заявяват се фактически и
правни доводи относно придобиване на процесния имот по давност от въззиваемата. Моли
се постановяване на съдебно решение, с което се потвърди първоинстанционото решение и
2
се присъдят съдебно-деловодни разноски на въззиваемата.
Исковете са с правно основание в чл.108 от Закон за собствеността и чл.537, ал.2 от
ГПК.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. П. К. против Т. Г. К., с
искане за установяване със сила на пресъдено нещо, че ищцата е собственик и за осъждане
на ответницата да й предаде владението върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.616.148.1.10 по КК и КР на гр.Бургас, предназначение - жилище,
апартамент, административен адрес: гр.*** ул.*** № ** ет.* ап.**, с площ от 46.60 кв.м.,
ведно с прилежащите избено помещение и ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена,както и да отмени нотариален акт за собственост № **, том *, рег. №
****, дело № **/20** год. на нотариус с рег. № 255 на НК, издаден по обстоятелствена
проверка, с който ответницата се е снабдила и се легитимира като собственик.Ангажират се
писмени и гласни доказателства,претендират се разноските по делото.
Адвокатският пълномощник на ответницата оспорва исковете, вкл. поради
новоизтекла давност; също ангажира доказателства и моли присъждане на деловодните
разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява от фактическа
страна следното:
С нот. акт № **/ 20** год. на нотариус с рег. № 285 на НК, В. К. е закупила
процесния самостоятелен обект от „Ринг строй“ ЕООД, срещу продажна цена от 38716.30
лв., за която е отразено да е изплатена в брой.
На **.**.20** год., нотариус с рег. № 255 на НК, след извършена
обстоятелствена проверка, е съставил нот. акт № ** / 2022 год., с който е признал
ответницата за собственик по давност на самостоятелния обект.В производството пред БРС
е изискана и приета като доказателство по делото нотариалната преписка, по която е
извършена обстоятелствената проверка и ответницата е призната от Нотариус Кожухаров за
собственик по давностно владение на процесния недвижим имот.
Пред районния съд са разпитани свидетели, водени от всяка от страните, от
показанията на които се установява следната фактическа обстановка:
Свидетелят В. няма родствени връзки със страните, воден е за разпит от
ищцовата страна.Свидетелят В. установява, че познава ищцата от повече от 10
години.Според този свидетел ищцата започнала връзка с негов приятел М., от който имали
общо дете и на което дете свидетелят станал кръстник. М. имал два имота в същата сграда в
гр.*** ул.** № **, в която бил и апартамента на ищцата,който апартамент ищцата
притежавала и обитавала още преди да започне връзката си с М. през края на 2013година.За
периода 2013г.-2015г. свидетелят В. заявява, че многократно е посещавал имота на
ищцата.През 2015година или малко преди раждането на дъщерята на В. и М. двамата
заживели заедно на партерния етаж в жилище на ул. ***, но ищцата продължавала да ползва
процесното жилище,като дори давала достъп на свидетеля В. до него.М. не бил живял в
този имот.По мнение на свидетеля, ищцата демонстрирала собственическо поведение и
свидетелят винаги знаел, че имотът е неин.Свидетелят В. не познавал ответницата.
Свидетелката Д. е водена за разпит от ищцата,нейна приятелка е и е без родство
със същата, познавала от 2014г. и от тогава знае, че има жилище на ул.***,дори няколко
пъти е ходила лично в имота. В този имот ищцата живяла сама към 2014г. и поне още три
години, докато заминала за *** през 2017г.Ищцата понастоящем се върнала в Бургас, но
живеела при родителите си, където живяла и **** й по **** линия. Процесният апартамент
не бил сигурно място за живеене на ищцата, тъй като имала проблеми с бащата на детето си,
а той притежавал жилище под нейния апартамент.Жилището и обзавеждането си били на
3
В., която демонстрирала това.
Свидетелят А. е воден пред съда от ответницата и е без родство със
страните.Свидетелят живее на ул.***№** ет.*,където имали къща, която съборили и
започнал да строи кооперация.Свидетелят установява, че се запознал с ответницата когато тя
поискала да закупи апартамент в строящата се кооперация, за което сключили
предварителен договор и оставила капаро; плащанията по договора постъпвали от нея.По
искане на Т. при строежа на апартамента била преместена стена и кухня;ключовете от
процесния апартамент били предадени от него на ответницата Т..Свидетелят сочи, че не знае
друг човек да е живял в жилището в други периоди, от построяването на кооперацията
живеел там и виждал само Т..Свидетелят сочи, че никога не бил говорил с ищцата,не бил я
виждал да живее в процесното жилище.Знаел, че М. и В. са били заедно, но това научил от
друг човек- от П.,която била *** на М. и били заедно собственици на терена, върху който е
построена кооперацията. Свидетелят сочи, че работи на кораби и го няма по шест месеца
,поради което някои работи ги пропускал-в случая от съседи знаел, че в апартамента се е
вдигал шум.А. заявява, че не му е известно защо пред нотариуса за купувач на имота е
вписана ищцата;свидетелят използвал фирма на своя кръстник за строежа на кооперацията.
Свидетелката Н. е без родство със страните, но ги познава, тъй като живее в
кооперацията от около 15 години и от около 5 години събирала режийните такси на
входа.Само Т. плащала режийните разходи за апартамента,В. не й била плащала, но
свидетелката я познавала покрай **** й Т..Заявява, че ищцата В. живяла при **** си в
Англия и със съгласието й ползвала жилището.Обзавеждането и обновяването на мебелите
в жилището,както и ремонти в него, го извършвала Т., което знаела като съсед по
жилища.Свидетелката установява ,че когато се нанесла в имота, жилището било
необитаемо, по-късно се извършвали довършителни работи и се нанесли там.След
довършването на имота свидетелката видяла първоначално ответницата Т., а по-късно и
В.,която се върнала от Англия, където живеела при **** си.Тогава свидетелката останала с
впечатление , че ще живее за известно време в жилището.
От ответната страна са представени писмени доказателства за здравословното
състояние на ответницата, извършваните в тази връзка медицински прегледи и изследвания
в България и удостоверение на ОДМВР-Бургас за регистрираните пътувания на
ответницата Т. Англия- България-Англия за периода от 01.01.2013г. до
17.05.2023година.Представени са и три броя извлечения от Хронологична ведомост,
установяващи извършени заплащания на „Ринг Строй“ ООД за имот на ул.***.Няма спор
между страните, че строител-продавач на процесното жилище е „Ринг Строй“ ЕООД, което
се установява от представения нот.акт от 10.04.20**г., с който ищцата е придобила чрез
покупко-продажба същия имот.
Представени са от ищцата писмени доказателства, установяващи, че ищцата В.
е родила на **.**.20**г. дете П., чийто баща е лицето М. Ж.К.. От представен нот.акт за
дарение от **.**.20**г. /л. 8 от делото на БРС/ става ясно, че лицето М. К. е собственик на
самостоятелни обекти в сградата на ул.*** №**, в която се намира и спорния по делото
имот. Представени са Решение №2803.01.2017г. по гр.д.№ 5720/2016г. на БРС, от което се
установява акт на домашно насилие, извършен от М. К. спрямо В. К.; Постановление от
23.05.2016г. за прекратено наказателно производство спрямо М. К., образувано за инцидент
между него и ищцата В. К. на 21.08.2016г.Представено е удостоверение на Община-Бургас,
от което се установява, че попечител на лицето М. К. е неговата **** П.К.. Сочените
доказателства установяват твърдението на ищцата за това, че за да избегне напрежението в
отношенията си с М. К., който е собственик на жилища в сградата, в която се намира
процесното жилище, ищцата се е принудила да напускне *** и да заживее в ***.Ответната
страна не оспорва твърдението на ищцата за това, че няма достъп до процесното жилище,
тъй като след заминаването на ищцата за *** ответницата сменила патрона на входната
врата ,но не предоставила ключ на ***** си. Предвид родствената връзка между страните/
***-****/ ищцата не реагирала на този факт.
Пред въззивната инстанция е представено от въззивницата и прието като
4
новооткрито доказателство разписка от 13.03.20**г., от която се установява, че на същата
дата П. А. в качеството си на пълномощник на „Ринг Строй“ ЕООД е получил от В. К., от
името и за сметка на В. К. 3250 евро,представляваща пета вноска от уговорена цена по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от **.**.20**г., сключен
между горепосочените лица, за следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда в
гр.*** ж.к.***,ул.***№**,представляващ апартамент с площ от 46.60 кв.м.,находящ се на
***/*** жилищен етаж над партера/ етаж, ведно с избено помещение №9,находящо се в
сутеренния етаж на сградата със застроена площ от 3,96кв.м. при граници: север-стълбищен
коридор, изток-избено помещение №8,юг-калканен зид,запад-избено помещение №10, ведно
с 4.131% идеални части, представляващи 10.74 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата, ведно
с 4.131% идеални части, равняващи се 57,34 кв.м.ид.ч. от правото на строеж върху дворното
място, в което е изградена сградата.
При установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Основанието на предявения ревандикационен иск е соченият от ищеца конкретен
юридически факт, от който според него е възникнало правото му на собственост. В негова
тежест е да установи съществуването на посоченото основание, което в случая е сторено с
пълно и главно доказване на правно-релевантиня факт на сключения договор за покупко-
продажба от 20**г./ нот. акт № **/ 20** год. на нотариус с рег. № 285 на НК /, по силата на
който ищцата е придобила правото на собственост върху процесния имот.
Съгласно даденото разрешение в т. 2а от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. №
4/2014 на ОСГК на ВКС, искът за собственост по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на
собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до
съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.
Съдът на първо място следва да установи, че ищецът притежава правото на собственост
върху спорния имот. Във връзка с това Бургаският районен съд е разпределил
доказателствената тежест делото, като е указал на ищцата, че следва да установи чрез главно
и пълно доказване собствеността на процесния имот въз основа на въведеното правно
основание, както и че имотът се държат от ответницата и то без правно основание.
Ответницата от своя страна следва да докаже, че владее имота на правно основание. Това
определение е обективирано в окончателния доклад на съд по чл. 146 от ГПК, по който
доклад страните не са имали възражение.
Съобразно възведеното от ответницата Т. К. възражение за правото й собственост
върху спорния имот на основание придобивната давност като оригинерен /първичен/ способ
за придобиване на право на собственост върху имот чрез явно, трайно, необезпокоявано
владеене за определен период от време, в нейна тежест е да докаже наличието на всички
елементи от фактическия състав на това правно основание.
Придобивната давност е един от способите за придобиване на право на
собственост върху вещи и на вещни права върху недвижими имоти – чл. 77 и чл. 85 от ЗС.
По давностно владение могат да се придобиват такива вещи, които имат характеристиките
на самостоятелни обекти. Правото на собственост не се придобива автоматично с изтичане
на давностния срок, тъй като давността не се прилага служебно – чл. 84 от ЗС във връзка с
чл. 120 от ЗЗД. Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание,
годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че
предписаната от закона форма е била опорочена – чл. 70 от ЗС. Достатъчно е
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, и включва обективен
елемент – упражняване на фактическа власт и субективен елемент – намерение за своене на
вещта. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
5
характеристиките на владението – като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с
намерение да се държи вещта като своя. Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС предвижда, че
правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато
владение в продължение на десет години, като чл. 79, ал. 2 от ЗС гласи, че ако владението е
добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на пет години, т. е. придобивната давност се характеризира с два съществени
елемента: владение и определен период от време, през който да е продължило това
владение. Съгласно решение № 376 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г., I г.о.,
ГК, за да е основание за придобиване на един имот по давност, владението следва да бъде
постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно, т. е. да не е установено с насилие,
както и да не се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се
оспорва с насилие, в резултат на което се смущава намерението да се държи вещта като своя.
Предявяването на съдебни претенции смущава владението и прекъсва придобивната
давност. За да е налице смущаване на владеенето чрез извършване на определени действия,
те следва да сочат на противопоставяне от страна на невладеещия собственик за
продължителен период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение
на владения имот.
По отношение на придобиването на собственост по давност върху недвижим имот
началният момент, от който се брои давностният срок, е установяването на владението
върху имота. Изчисляването на давностните срокове се извършва според правилото на чл.
72 от Закона за задължението и договорите. Започнатото течение на придобивната давност
може да бъде прекъснато преди изтичането на предвидения в закона срок. В този случай
времето, което е изтекло до настъпването на юридическия факт, с който се прекъсва, не се
зачита, това време остава без значение. Прекъсването на давностния срок не се припокрива
с понятието прекъсване на владението, защото след прекъсването на давностния срок
започва да тече нова давност, а след прекъсването на владението изобщо никаква нова
давност не тече. Основанията за прекъсването на давността са установени ограничително
съобразно препращащата норма на чл. 84 ЗС към чл. 116 ЗЗД. Други юридически факти,
извън посочените в разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, могат да прекъснат давността само ако са
въведени със закон.
За осъществяване на целения оригинерен придобивен способ
ответницата е следвало да установи, че е упражнявала в период по-дълъг от 10 години
фактическа власт по отношение на конкретния недвижим имот, без противопоставянето от
страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирала по отношение на
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т. е поведение,
което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем,
единствено за себе си. Това свое намерение ответницата е следвало да демонстрира спрямо
собственика, за да отблъсне неговото владение и това да му стане известно. Иначе всяко
скрито неопределено поведение, което може да се тълкува и по други начини, не сочи на
такава промяна. Само доколкото елементите от фактическият състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са
налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно
пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност на
конкретен имот може да бъде уважено. Законът не придава правни последици на начина, по
който собственикът поддържа своя имот и дали демонстрира по някакъв начин владеенето
си върху него, доколкото неупражняването на правото на собственост не води до
погасяването му. Според разпоредбата на чл. 99 от ЗС правото на собственост се губи, ако
друг го придобие или собственикът се откаже от него. Отказът от право на собственост
върху недвижим имот е едностранно нарочно волеизявление на собственика, което се
реализира със заявление с нотариална заверка на подписа и се вписва в имотния регистър –
чл. 100, ал. 1 от ЗС във връзка с чл. 4, б. "в" от Правилника за вписванията. Отказът от право
на собственост е изричен и формален акт. Очевидно такъв в случая не е осъществен от
ищца.
Владеещият несобственик, който желае да придобие чужд имот е длъжен да
6
упражнява власт върху имота, като демонстрира тази власт по отношение на всички и най-
вече по отношение на невладеещият собственик. Упражняването на фактическата власт
следва да бъде извършено по начин, който да не поражда съмнение, че завладеният имот е
във властта на окупатора. В случая е безспорно установено по делото, че намерението за
своене на процесния имот е останало скрито за ищеца–не са налице каквито и да е било
твърдения в противната насока, както в отговора на исковата молба,така и в изявленията на
ответната страна в производството пред първата инстанция.
В случая събраните по делото доказателства не могат да бъдат опора на стабилен
доказателствен извод относно обстоятелствата, свързани с наличието на упражнявана
фактическа власт от ответницата върху процесния имот в продължение на повече от десет
години, тъй като не се установява владение върху имота от страна на ответницата Т.
К.,считано от 2010 г. с намерение за неговото придобиване по давност.Напротив, налице са
доказателства- показанията на свидетелите, водени от ищцата,които съдът цени като
обективни и непосредствени, които установяват, че в процесния имот е живяла до около
2017г. и ищцата.Предвид лошите отношения с бащата на детето на ищцата/ М./, който
притежава жилища в сградата в гр.***,ул.***№**, ищцата е напуснала апартамента, както и
гр.***. В случая без правно значение са обстоятелствата относно това-кой е заплатил
стойността на апартамента на продавача „Ринг Строй“ ЕООД, тъй като това касае
облигационните отношения между страните. Освен това от представеното и прието от
въззивния съд писмено доказателство-разписка от 13.03.20**г., неоспорена от въззиваемата
Т. К., безспорно се установява, че между ищцата В. К. и строителя –продавач „Ринг Строй“
ЕООД е имало сключен предварителен договор от 14.09.2006г. за продажба на процесния
недвижим имот ,завършил с изповядване на нотариалния акт за покупко-продажба през
20**г.,възоснова на който ищцата е станала собственик на същия имот. Декларирането на
имота пред компетентната служба "Местни данъци и такси" през 2022 г. от ответницата не
са достатъчна индиция за опровергаване на горния извод. Очевидната цел на това действие е
била снабдяването с данъчна оценка във връзка с издаването на констативния нотариален
акт.
В тази връзка следва да се отбележи, че ангажираните от ответницата Т. К. гласни
доказателства чрез разпита на посочените от нея свидетели: А. и Н., не могат да бъдат опора
на стабилен доказателствен извод в подкрепа твърденията на ответната страна:
упражняваната фактическа власт върху процесния имот повече от 10 години с намерение за
неговото придобиване по давност,отблъсквайки владението на ищцата.Действително,
финансовите възможности на ответницата предвид трудовата й ангажираност в Англия са
били по-високи от тези на ищцата /понастоящем на около 34 години/ и са й дали
възможност след завършване строителството на жилището през 20**г. да го обзаведе с
мебели, но това е в кръга на нормалните отношения в България съобразно родствената
връзка на страните / ****-***/. Още повече че от показанията на свидетелката Н. се
установява, че отношенията между страните са били достатъчно близки, след като ищцата е
живяла при **** си в Англия. Обстоятелството, че по време на строителството на
процесния апартамент по искане на ответницата са били извършвани архитектурно-
конструктивни промени на същия,както и че след приключване на строителството ключа от
апартамента е бил предаден на ответницата/ показания на св. А./ е без правно значение
предвид установеното наличие на предварителен договор за закупуването му от ищцата от
строителя „Ринг Строй“ ЕООД.
Събраните по делото доказателства мотивират съдът да приеме, че ответницата не
е осъществявала владеене спрямо имота през изискуемия от закона срок,което да доведе до
придобиването му по давност от ответницата.Близките родствени връзки между страните
сочат по-скоро на обитаване на имота от ответницата възоснова на заем на послужване с
ищцата.Дори и да се приеме тезата на ответницата за наличие на намерения от нейна страна
да завладее имота с цел придобиването му по давност, това намерение е останало скрито за
собственика на имота – ищцата по делото. За осъществяване на целения оригинерен
придобивен способ ответницата е следвало да установи, че е упражнявала в период от 10
7
години фактическа власт по отношение на конкретния недвижим имот, без
противопоставянето от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е
демонстрирала по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик, т. е поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Това свое намерение
ответницата следва да е манифестирала спрямо собственика за да отблъсне неговото
владение и това да му стане известно. Иначе всяко скрито неопределено поведение, което
може да се тълкува и по други начини, а в случая основано и на близката родствена връзка
между страните, не сочи на такава промяна. Само доколкото елементите от фактическият
състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице
и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за
изтекла придобивна давност на конкретен имот може да бъде уважено.
В случая единственото действие, с което ответницата е демонстрирала своите
намерения спрямо имота е снабдяването й с нотариален акт за удостоверяване правото на
собственост върху процесния имот от **.**.20**г. Почти шест месеца след това: на
18.01.2023г. е входирана исковата молба на ищеца, предмет на настоящото дело.
Предвид изложеното по делото не е доказано, че Т. Г. К. е придобила по
давностно владение правото на собственост на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 07079.616.148.1.10 по КК и КР на гр.Бургас, предназначение - жилище,
апартамент, административен адрес: гр.*** ул.*** № ** ет.* ап.**, с площ от 46.60 кв.м.,
ведно с прилежащите избено помещение и ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху терена,поради което искът по чл.108 от Закона за собствеността е основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК следва да бъде отменен нотариалният акт за
удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот, придобит по давност
нотариален акт за собственост № **, том *, рег. № ****, дело № **/20** год. на нотариус с
рег. № 255 на НК, издаден по обстоятелствена проверка,вписан в Служба по вписванията
при РС-Бургас под акт №**,том **, дело № ****, вх.№ **** от **.**.20**г. Отмяната на
констативен нотариален акт е предвидена от законодателя последица при уважаване на иск
за собственост срещу третото лице, което се ползва от акта, като при уважаване на иска,
съдът е длъжен да отмени противоречащият на установеното с решението акт за
собственост.
Изложеното налага отмяна на първоинстанционното съдебно решение и
постановяване на друго по съществото на спора.С него се уважават реИ.дикационния иск по
чл.108 ЗС и този по чл. 537,ал.2 от ГПК.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК при този изход на спора въззивникът има право
на поисканите разноски. Доказаният размер на извършените от ищцата разноски в рамките
на представения списък по чл. 80 от ГПК пред БРС е за 5658,90 лева и на 296,30 лева
държавна такса,заплатена пред БОС,които следва да се възложат в тежест на въззиваемата.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1856/12.09.2023 г., постановено по гр.д.дело № 286/2023 г.
на БРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
Признава за установено по отношение на Т. Г. К. от гр.*** ул.*** № ** ет.* ап.**,
ЕГН ********** , че В. П. К. от гр.*** ул.*** № ** ет.* ап.**, ЕГН – ********** е
собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр.***
ж.к.***,ул.***№**,ет.5/четвърти жилищен етаж над партер/ и представляващ апартамент №
8
10 с идентификатор 07079.616.148.1.10 по КК и КР на гр.Бургас,с предназначение -
жилище, апартамент със застроена площ от 46,60 кв.м., състоящ се от дневна-
спалня,кухня,дрешник,баня-тоалетна и предверие,ведно с избено помещение №9,находящо
се в сутеренния етаж на сградата със застроена площ от 3,96кв.м. при граници: север-
стълбищен коридор, изток-избено помещение №8,юг-калканен зид,запад-избено помещение
№10, ведно с 4.131% идеални части, представляващи 10.74 кв.м.ид.ч. от общите части на
сградата, ведно с 4.131% идеални части, равняващи се 57,34 кв.м.ид.ч. от правото на строеж
върху дворното място, в което е изградена сградата и ОСЪЖДА Т. Г. К. от гр.*** ул.*** №
** ет.* ап.**, ЕГН ********** да предаде на В. П. К. от гр.*** ул.*** № ** ет.* ап.**, ЕГН
– ********** владението на така описания недвижим имот.
ОТМЕНЯ на основание чл.537,ал.2 ГПК нотариален акт за удостоверяване правото
на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № **, том *, рег. № ****, дело
№ **/20** год. на нотариус с рег. № 255 на НК, издаден по обстоятелствена проверка,вписан
в Служба по вписванията при РС-Бургас под акт №**,том **, дело № ****, вх.№ **** от
**.**.20**г.
ОСЪЖДА Т. Г. К. от гр.*** ул.*** № ** ет.* ап.**, ЕГН ********** да заплати на
В. П. К. от гр.*** ул.*** № ** ет.* ап.**, ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в
общ размер от 5954,90 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9