№ 371
гр. София , 10.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско
дело № 20211001000513 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл. 613а, ал. 3 от ТЗ.
Образувано е по частна жалба от 22.03.2021 г. на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу
определението от 11.03.2021 г. по търг. дело № 590/2013 г. на Софийския градски съд, VІ-7 състав, с което е
изменена и одобрена частична сметка за разпределение, съставена от синдика на обявения в несъстоятелност
длъжник „Транс Лидер“ ООД, обявена в търговския регистър на 27.01.2021 г.
В жалбата се твърди, че СГС се е произнесъл по нередовно възражение на НАП, което било подписано със
запетая за директор на дирекция „Държавни вземания“, без да са доказани предпоставките за заместване на
титуляра, а съдът не е извършил проверка на представителната власт на лицето, подписало възражението. Твърди
се, че неправилно съдът е приел и, че вземането на жалбоподателя не било привилегировано. Сочи се, че това
вземане е включено в списъка на приетите вземания с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като обезпечено с
ипотека за първоначалния кредитор „Уникредит Булбанк“ АД, чийто частен правоприемник се явявал
жалбоподателя. Твърди се, че влезлият в сила списък е задължителен за съблюдаване при разпределенията, като
не подлежи на изменение. Поддържа се, че ипотекарният кредитор е запазил обезпечението си в производството
по несъстоятелност съгласно чл. 618 ТЗ, поради което дори и след изтичане на срока по чл. 172 ЗЗД не е
необходимо подновяване на ипотеката, за да бъде съобразена тя при разпределението. Сочи се, че неправилно
СГС е отредил цялата процесна сума за вземанията на НАП, които за тази сума не били привилегировани по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а по чл. 722, ал. 1, т. 6 и 9 ТЗ. Твърди се, че не било съобразно и това, че жалбоподателят имал
и вземане по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 632а ТЗ в общ размер на 11 600 лв. за предплатени разноски по
несъстоятелността.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да потвърди
частичната сметка, а евентуално – да я измени и да му отреди сумата 11 600 лв.
От страна на Националната агенция за приходите е постъпил отговор от 21.04.2021 г., с който е оспорена
частната жалба.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба,
намира за установено следното:
С решение от 9.12.2013 г. по т.д. № 590/2013 г. на СГС на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито производство по
1
несъстоятелност по отношение на „Транс Лидер“ ООД, при начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2011 г.,
по молба, подадена на 4.02.2013 г. от „Уникредит Булбанк“ АД.
С решение от 14.10.2014 г. длъжникът „Транс Лидер“ ООД е обявен в несъстоятелност, като е постановено
прекратяване на дейността му, лишен е от правото да управлява и се разпорежда с имуществото си, постановена е
обща възбрана и запор и е обявено началото на осребряване на имуществото му на осн. чл. 710 ТЗ. Решението е
обявено в ТР на 21.10.2014 г. и не е обжалвано.
По реда на чл. 692 ТЗ са били одобрени следните списъци на приетите вземания: 1) с определение от 5.06.2014
г., обявено в ТР на 12.06.2014 г., е бил изменен и одобрен списъкът на приетите вземания, предявени в срока по
чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР на 3.02.2014 г.; 2) с определение от 13.05.2014 г., обявено в ТР на 14.05.2014 г., е бил
одобрен списъкът на приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР на 3.04.2014 г., по
който не са постъпили възражения; 3) с определение от 4.04.2018 г., обявено в ТР на 5.04.2018 г., е бил одобрен
списък на служебно приетите вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в ТР на 23.03.2018 г., по който не са постъпили
възражения; и 4) с определение от 17.11.2020 г., обявено в ТР на 18.11.2020 г., е бил одобрен допълнителен списък
на служебно приетите вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ, обявен в ТР на 15.09.2020 г., по който не са постъпили
възражения.
Във всички одобрени и частично изменени списъци са включени следните вземания:
1) за „Уникредит Булбанк“ АД – общо 216 475,03 лв., от които:
1.1) с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като обезпечени със законна ипотека по молба с вх. рег. №
1949/20.09.2004 г., акт № 10, том І, на СВ – Ботевград:
- 15 883,79 лв., дължими по договор за банков кредит № 4700/1371/15.09.2004 г. и анекс № 1/2005 г. към него,
включващи: А) 11 030 лв. – главница, Б) 4 853,79 лв. – законна лихва за периода 21.08.2010 г. – 6.01.2014 г., В)
законната лихва върху главницата от 7.01.2014 г. до изплащането;
1.2) с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като обезпечени с договорна ипотека, вписана с СВ – София с вх.
рег. № 70171, акт № 152, том VІІ, дело № 46062/2006 г., с договорна ипотека, вписана в СВ – Ботевград с вх. рег.
№ 2366/25.10.2006 г., акт № 168, том І, дело № 1759/2006 г., и залог по реда на ЗДФО върху вземания, настоящи
и бъдещи на кредитополучателя и третите задължени лица – обезпечители по всички сметки в национална и
чуждестранна валута, на които са титуляри при банката:
- 99 341,41 лв., дължими по договор за банков кредит № 4700/1061/19.10.2006 г. и анекси към него,
включващи: А) 66 650 лв. – главница, Б) 32 691,41 лв. – законна лихва за периода 21.08.2010 г. – 6.01.2014 г., В)
законната лихва върху главницата от 7.01.2014 г. до изплащането;
1.3) с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като обезпечени с договорна ипотека, вписана с СВ – София с вх.
рег. № 75387, акт № 28, том LХVІІ, дело № 52073/2007 г., учредена с нотариален акт № 178/12.10.2007 г., том ІІІ,
рег. № 4667, нот. дело № 484/2007 г.;
- 65 585,18 лв., дължими по договор за банков кредит № 4700/0616/26.09.2007 г., включващи: А) 44 984,32 лв.
– главница, Б) 20 600,86 лв. – законна лихва за периода 21.08.2010 г. – 6.01.2014 г., В) законната лихва върху
главницата от 7.01.2014 г. до изплащането;
1.4) с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като обезпечени със залог по реда на ЗДФО върху вземания,
настоящи и бъдещи на кредитополучателя и третите задължени лица – обезпечители по всички сметки в
национална и чуждестранна валута, на които са титуляри при банката:
- 29 853,88 лв., дължими по договор за банков револвиращ кредит № 70/0066/23.06.2008 г. и анекс №
2
1/23.06.2008 г. към него, включващи: А) 20 000 лв. – главница, Б) 9 403,88 лв. – законна лихва за периода
21.09.2010 г. – 6.01.2010 г., В) 450 лв. – банкови такси, Г) законната лихва върху главницата от 7.01.2014 г. до
изплащането;
1.5) с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 и т. 9 ТЗ, като необезпечени:
- 5 810,77 лв., дължими по договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 127/13.01.2010 г., включващи: А)
3 956,29 лв. – главница, Б) 1 854,48 лв. – законна лихва за периода 26.11.2010 г. – 6.01.2014 г., В) законната лихва
върху главницата от 7.01.2014 г. до изплащането;
2) за „Транспетрол 99“ АД с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 и т. 9 ТЗ:
- 4 586,55 лв., включващи: А) 3 000 лв. – главница за неизплатени възнаграждения за извършен международен
превоз на товари по фактури № 858/9.02.2009 г. и № 898/16.03.2009 г., присъдени с влязло в сила решение по гр.
д. № 51914/2011 г. на СРС, заедно със законната лихва от 28.11.2011 г.; Б) 858,61 лв. – лихва за забава за периода
до 28.11.2011 г.; С) 727,94 лв. – разноски.
3) за Националната агенция за приходите, представляваща държавата и общините – общо 168 084,67 лв., част
от които са с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, като обезпечени частично със запор върху налични и
постъпващи суми по всички банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието
на касетите, както и суми, предоставени за доверително пазене, находящи се в търговски банки, съгласно
постановление с изх. № 53-03-530/18.03.2011 г., вписани в ЦРОЗ под № 2011032402180, а останалите публични
вземания с привилегии по чл. 722, ал. 1, т. 6, 7 или 9, от които:
- 97 346,41 лв., представляващи публични вземания за данъци по ЗДДС, ЗКПО и ЗМДТ, съгласно акт за
установяване на задължение по декларация № 093/1.06.2009 г., акт за установяване на публично общинско
вземане № 64/12.06.2009 г., акт за установяване на задължение по декларация № АУ001183/12.09.2012 г., акт за
установяване на задължение по декларация АУ001184/12.09.2012 г., декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №
**********/26.09.2011 г., 25 бр. СД по ЗДДС в периода 2009 – м. 01.2013 г., 65 бр. декларации обр. 6, включващи:
А) 75 236,16 лв. – главници; Б) 21 450,43 лв. – лихва за забава до 9.12.2013 г., В) 52,76 лв. – начислени лихви
върху погасени главници по публични вземания за данъци, Г) 607,06 лв. – законна лихва за периода 10.12.2013 г.
– 7.01.2014 г., Д) законната лихва върху главниците от 8.01.2014 г. до изплащането;
- 59 542,70 лв., представляващи публични вземания за задължителни осигурителни вноски съгласно подадени
от длъжника по реда на КСО 67 бр. декларации обр. 6 за периода до м. 11.2013 г., включващи: А) 37 834,60 лв. –
главници, Б) 20 905,99 лв. – лихви за забава до 9.12.2013 г., В) 305,43 лв. – законна лихва за периода 10.12.2013 г.
– 7.01.2014 г., Г) 496,68 лв. – начислени лихви върху погасени главници за задължителни осигурителни вноски;
- 11 195,56 лв., представляващи публични вземания за данъци и такси по ЗДДС и ЗМДТ съгласно подадени от
длъжника 6 бр. СД по ЗДДС, декларации по чл. 14, чл. 17, чл. 54 ЗМДТ, включващи: А) 7 028,74 лв. – главница,
Б) 4 001,68 лв. – лихва за забава до 9.12.2013 г., В) 165,14 лв. – законна лихва за периода 10.12.2013 г. – 4.03.2014
г., Г) законната лихва върху главниците от 5.03.2014 г. до изплащането;
- 4 192,25 лв., представляващи публични вземания за данъци и такси по ЗМДТ и – имоти и ПС, дължими след
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, съгласно подадени от длъжника
декларации по чл. 14 и чл. 54 ЗМДТ, начислени за периода 2015 – 2020 г., включващи: А) 3 541,28 лв. – главници,
Б) 650,97 лв. – лихва за забава след откриването на производството и до 9.03.2020 г., С) ведно със законната лихва
върху главниците от 10.03.2020 г. до изплащането;
- 2 219,62 лв., представляващи публични вземания за данъци и такси по ЗДДС и ЗМДТ, дължими след датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност съгласно влязъл в сила АУЗД000051-
1/21.08.2017 г. на община Ботевград, включващи: А) 1 886,18 лв. – главници, Б) 333,44 лв. – лихва за забава след
3
откриването на производството до 3.01.2018 г., С) ведно със законната лихва върху главниците от 4.01.2018 г. до
изплащането;
4) за „ЧЕЗ Електро България“ АД – сумата 347,39 лв., за парични вземания за мрежова услуга достъп до
електроразпределителната мрежа на обект с клиентски номер ********** в периода от 2018 г. до м. 01.2020 г.
съгласно 97 бр. фактури, включващи: А) 264,97 лв. – главници, Б) 82,42 лв. – лихви за забава след откриването на
производството до 25.03.2020 г., С) ведно със законната лихва върху главниците от 26.03.2020 г. до изплащането.
Видно от съдържанието на посочения по-горе нотариален акт № 178/12.10.2007 г., том ІІІ, рег. № 4667, нот.
дело № 484/2007 г., на нотариус М. К., с рег. № 425, за обезпечаване на вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД
по договор за банков кредит № 4700/0616/26.09.2007 г. е била учредена от ипотека върху следния, принадлежащ
на длъжника „Транс Лидер“ ООД недвижим имот: магазин № 5 с площ от 32,09 кв. м., разположен на първи
надземен етаж, в секция А, състоящ се от едно помещение, склад и тоалетна, заедно с 1,258 % ид. части от общите
части на секция А и от правото на строеж върху УПИ ХХІ-748, 1159, от кв. 12, по плана на гр. ***, м. „***“,
целият с площ от 1180 кв. м.
С определение от 17.05.2016 г. е одобрената първата частична сметка за разпределение от постъпили в масата
на несъстоятелността средства, обявена от синдика в ТР на 28.04.2016 г., за сумата от 10 000 лв., срещу която не
са постъпили възражения.
С молба от 25.01.2018 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е уведомила съда, че е придобила по договор
за цесия от 6.11.2017 г. с нотариално заверени подписи, вписан на 20.06.2018 г. в СВ – София с вх. рег. № 34836,
акт № 21, том ХІХ, от цедента „Уникредит Булбанк“ АД всички вземания към „Транс Лидер“ ООД, като е
поискана промяна в правоимащия субект по списъците на приетите вземания. Договорът за цесия е приложен,
както от приложенията към него е видно, че са прехвърлени и вземанията по договор за банков кредит №
4700/0616/26.09.2007 г. Приложено е и уведомление за цесията от 18.01.2018 г., изходящо от цедента „Уникредит
Булбанк“ АД и адресирано до синдика на дружеството – длъжник.
С молба от 5.03.2020 г. с нотариално заверен подпис цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
поискал на осн. чл. 172 ЗЗД подновяване на вписването на ипотеката, учредена с нотариален акт №
178/12.10.2007 г., том ІІІ, рег. № 4667, нот. дело № 484/2007 г., на нотариус М. К., спрямо която е изтекъл 10-
годишния срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД. Молбата е вписана на 6.03.2020 г. в СВ – София с вх. рег. № 12653.
Вписването е отразено и в представената справка от 3.02.2021 г. по персоналната партида на длъжника „Транс
Лидер“ ООД.
С определение от 13.02.2019 г. на осн. чл. 629б ТЗ съдът е определил сумата 6 000 лв. за покриване на
разноските в производството по несъстоятелност, които следва да бъдат внесени от кредиторите в 1-седмичен
срок от вписването на определението по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ.
С решение от 27.02.2019 г. съдът е спрял производството на осн. чл. 632, ал. 5 ТЗ, което решение е вписано в
ТР на 28.02.2019 г.
С молба с вх. № 13899/4.02.2020 г. кредиторът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е поискал
възобновяване и е представил преводно нареждане за внесена сума от 6 000 лв. по депозитната сметка на СГС.
С решение от 6.02.2020 г. е възобновено производството по несъстоятелност, което е обявено в ТР на 7.02.2020
г.
С определение от 16.06.2020 г. на осн. чл. 629б ТЗ и във връзка с молба на синдика от 15.06.2020 г. съдът е
определил сумата 10 000 лв. за покриване на разноските в производството по несъстоятелност, които следва да
бъдат внесени от кредиторите в 1-седмичен срок от вписването на определението по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ.
4
С молба с вх. № 305179/22.12.2020 г. кредиторът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е представил
преводно нареждане за внесена сума от 5 600 лв. по депозитната сметка на СГС, представляваща част от сумата
по определението от 16.06.2020 г.
С постановление за възлагане от 29.12.2020 г. по чл. 717з ТЗ е възложен на О. К. К. имотът, ипотекиран с
нотариален акт № 178/12.10.2007 г., след проведена от синдика публична продажба, за цена от 28 832 лв.
С молба с вх. № 267504/21.01.2021 г. синдикът Е. Т. е представила за одобрение втората частична сметка за
разпределение, съобщението за която е обявено в ТР на 27.01.2021 г.
Според частичната сметка се разпределя сумата 28 832 лв., която е постъпила от продажбата на същия имот.
Предвидено е цялата сума да се отреди за кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с привилегия по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ за покриване на вземанията му в общ размер на 65 585,18 лв. по договор за банков кредит №
4700/0616/26.09.2007 г., като обезпечени с договорна ипотека по нотариален акт № 178/12.10.2007 г., том ІІІ, рег.
№ 4667, нот. дело № 484/2007 г.
Срещу обявената частична сметка е постъпило възражение с вх. № 278780/15.02.2021 г., подадено по пощата
на 10.02.2021 г., от Националната агенция за приходите, в което са изложени оплаквания, че ипотечното право е
погасено поради изтекъл на 12.10.2017 г. срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД и неподновено вписване преди изтичането на
този срок. Посочено е, че вписването на подновяването на 6.03.2020 г. е непротивопоставимо на останалите
кредитори. По повод възражението е постъпило становище с вх. № 290446/11.03.2021 г. на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, в която са изложи съображения, аналогични на поддържаните в частната жалба.
С обжалваното определение от 11.03.2020 г. е изменена частичната сметка, като разпределящата се сума от
28 832 лв. е отредена за частично удовлетворяване на публичните вземания в общ размер на 156 339,67 лв. с ред
по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. В мотивите е прието, че изтеклият срок по чл. 172, ал. 1 ЗЗД е обстоятелство, което е
настъпило след приемане на обезпеченото вземане в производството по несъстоятелност, поради което следва да
се вземе предвид. Посочено е, че подновяването на вписването на ипотеката на 6.03.2020 г. не е
противопоставимо на останалите кредитори, предвид предходно наложените общ запор и обща възбрана върху
имуществото на длъжника и с оглед разясненията по т. 7 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС – ОСГТК.
Определението е обявено в ТР на 15.03.2021 г.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена срок и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Преди всичко въззивният съд намира за неоснователно оплакването в жалбата относно нередовността на
подаденото от НАП възражение по чл. 728 ТЗ срещу процесната частична сметка за разпределение, които касаят
допустимостта на обжалваното определение. По същество възражението е за липсата на представителна власт на
лицето, подписало възражението. Жалбоподателят обаче не е легитимиран да се позовава на подобен порок,
доколкото с такава легитимация разполага само лицето, от името на което е извършено правното действие, т.е. в
случая НАП – така т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС – ОСГТК. Отделно от това подобен порок не съществува.
От една страна, действително, възражението е подписано със запетая за директор на дирекция „Държавни
вземания“, като към същото са представени доказателства за оправомощаване и на лицето, подписало
възражението – със заповед № ЗЦУ-ОПР-9/30.01.2020 г. на изп. директор на НАП е оправомощен и зам.
директорът на същата дирекция при отсъствие на титуляра. От друга страна, дори и да се приеме, че не са
доказани предпоставките за това заместване и възражението действително да е подписано от лице без
представителна власт, то неговото действие е потвърдено съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД с отговора на настоящата
частна жалба, чието цялостно съдържание сочи на одобрение на подаденото възражение от името на НАП.
Потвърждаването на действието има обратно действие, т.е. счита се, че възражението е подадено именно от НАП.
По тази причина и възражението не е нередовно, а следователно и обжалваното определение не е недопустимо на
това основание. По правилността му въззивният съд намира следното:
5
Според чл. 720 ТЗ разпределение се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно
парични средства. За целта синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с
вземания по чл. 722, ал. 1 ТЗ съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, която сметка е частична докато не
бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността с изключение на
непродаваемите вещи – чл. 721, ал. 1 и 2 ТЗ. В сметката за разпределението се определя кои вземания подлежат
на удовлетворяване от събраната сума, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното
или частично изплащане на всяко едно от тях, като тя се изготвя от синдика, но се одобрява от съда, имащ
правомощия да я изменя /чл. 729, ал. 1 ТЗ/. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда
на привилегиите по чл. 722, ал. 1 ТЗ, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно
удовлетворяване на вземания с еднакъв ред /ал. 2 на чл. 722 ТЗ/.
В разпределението се включват: 1) вземания срещу обявения в несъстоятелност длъжник, които до деня на
извършването му са били приети /по реда на чл. 692, чл. 694 или чл. 637, ал. 4 ТЗ/ или са били предявени, но
въпросът с приемането им е висящ /чл. 726 ТЗ/, както и вземанията, които подлежат на служебно събиране –
напр. разноските по несъстоятелността по чл. 723 ТЗ, и 2) вземания на трето лице, за което е учредено реално
обезпечение върху имущество на обявения в несъстоятелност длъжник, ако се разпределя сума от осребряването
на това имущество – съобразно специалните правила на чл. 717н ТЗ.
Приемането на вземането обвързва всички страни и органи в производството по несъстоятелност, т.е. същото
има установително действие в рамките на това производство по отношение размера, основанието и
привилегията на съответното вземане. Следователно, веднъж прието едно вземане с определен размер и
привилегия, то следва да се съобразява от органите по несъстоятелността при извършване на бъдещи
разпределения на събрани суми. Въпросът дали вземането правилно е било прието по размер, основание и
привилегия не може да бъде преразглеждан впоследствие нито от синдика, нито от съда. След приемането обаче
следва да бъдат отчитани новонастъпилите обстоятелства – погасяващи, прекратяващи или отричащи с обратна
сила вече прието вземане или привилегия. Това е така предвид темпоралните граници на установителното
действие на приемането – вземането или привилегията се установяват към момента на приемането, а всички
последващо настъпили факти не се преклудират и трябва се вземат предвид.
Предмет на процесната частична сметка е сумата 28 832 лв., представляваща получената цена от продаден по
реда на чл. 717 и сл. от ТЗ недвижим имот. Основният спорен въпрос е дали жалбоподателят притежава
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ за удовлетворяване от тази сума.
Не е спорно, че продаденият недвижим имот е бил ипотекиран в полза на първоначалния кредитор
„Уникредит Булбанк“ АД за вземанията му по договор за банков кредит № 4700/0616/26.09.2007 г., като
вземанията по този договор в общ размер на 65 585,18 лв. и обезпечението са включени в списъка на приетите
вземания, одобрен по реда на чл. 692 ТЗ с определение от 5.06.2014 г. Впоследствие тези вземания са придобити
от жалбоподателя по силата на договор за цесия от 6.11.2017 г., с което същият е заместил праводателя си в
производството по несъстоятелност. Същевременно, ипотеката е учредена с нотариален акт № 178/12.10.2007 г.,
като не е била подновена преди изтичането на 10-годишния срок на действие на вписването по чл. 172, ал. 1 ЗЗД,
изтекъл на 12.10.2017 г., а е била подновена след това – чрез вписване на 6.03.2020 г.
Срокът по чл. 172, ал. 1 ЗЗД е преклузивен по отношение на действието на ипотеката, тъй като самото
вписване има конститутивно значение за възникването на ипотечното право – чл. 166, ал. 1 ЗЗД. Преди
изтичането на срока на ипотеката, тя може да се поднови, а след изтичането – да се впише наново, като в двете
хипотези последиците са различни. Както е изяснено и в ТР № 3/17.03.2021 г. на ВКС – ОСГТК подновяване може
да бъде извършено само ако 10-годишният срок не е изтекъл, като в този случай защитата на кредитора е най-
пълна, защото ипотеката запазва своето действие и своя ред и в новия 10 годишен срок. Ново вписване на същата
ипотека може да се извърши след изтичане на 10-годишния срок, но в този случай тя има ред от новото вписване,
като не е противопоставима на всички предхождащи вписвания на права на трети лица – чл. 172, ал. 2 ЗЗД. По-
специално, новото вписване е непротивопоставимо на кредитори с предходно вписана възбрана, дори ако
възбраната е вписана след първоначалното изсрочено вписване на ипотеката.
6
Тези принципни положения имат универсално значение и не зависят от евентуалната висящност на съдебни
или изпълнителни производства, имащи за обект същото имущество. Срокът по чл. 172, ал. 1 ЗЗД е преклузивен и
той не подлежи на спиране и прекъсване, тъй като е свързан с правната сигурност в гражданския оборот и с
правата на трети лица. Срокът не е давностен и за него не важат основанията за спиране и прекъсване на
погасителната давност, уредените в различните закони, по-конкретно – тези по чл. 628а, чл. 685а и чл. 707б ТЗ.
Последиците от изтичането на срока настъпват дори и при образувано производство по индивидуално или
универсално принудително изпълнение /несъстоятелност/, независимо от етапа му, тъй като законът не
предвижда изключение. По тази причина несподелими са доводите на жалбоподателя, че е достатъчно ипотеката
да не е изсрочена към момента на приемането на вземането с неговата привилегия в производството по
несъстоятелност, за да бъде тя зачетена при бъдещо разпределение. Извод в тази насока не може да се направи от
разпоредбата на чл. 618 ТЗ, според която кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата по
дадено обезпечение. Смисълът на разпоредбата е, че самото откриване на производството не води до загубване на
обезпечителните права на кредиторите, но не въвежда изключение от общия правен режим на съответното
обезпечение, който продължава да се прилага. Кредиторите с обезпечения нямат повече права в производството
по несъстоятелност, отколкото извън него. Ако за съхраняването на тези права по общия режим е необходимо
извършването на допълнителни правни действия, то те следва да се предприемат от кредитора, дори и след
откриването на производството по несъстоятелност и след приемането на обезпеченото вземане, в противен
случай обезпечителните права отпадат. По тази причина, ако срокът по чл. 172, ал. 1 ЗЗД е изтекъл след
приемането на вземането и вписването не е подновено, това води до прекратяване на ипотечното право, като то
може да се впише отново по реда на чл. 172, ал. 2 ЗЗД, но ще има ред от новото вписване. В случай обаче, че
новото вписване по чл. 172, ал. 2 ЗЗД е извършено при вече наложена върху същия имот обща или обикновена
възбрана в производството по несъстоятелност, то новото вписване на ипотеката не може да се противопостави
на останалите кредитори на несъстоятелността при разпределението – арг. от т. 7 от ТР № 2/26.06.2015 г. и ТР №
3/17.03.2021 г. на ВКС – ОСГТК.
В конкретния случай процесната ипотека не е била подновена по реда на чл. 172, ал. 1 ЗЗД, а е вписана отново
по реда на чл. 172, ал. 2 ЗЗД на 6.03.2020 г. Към този момент обаче върху цялото имущество на длъжника са били
наложени обща възбрана и общ запор – с решението от 14.10.2014 г. за обявяване в несъстоятелност, вписано в ТР
на 21.10.2014 г. Ето защо новото вписване на ипотеката е непротивопоставимо на останалите кредитори на
несъстоятелността, спрямо които вземането на жалбоподателя става хирографарно по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Промяната е настъпила след приемането на вземането и като нов факт следва да бъде взета предвид при
извършване на разпределението на сумата от продажбата на процесния имот в размер на 28 832 лв.
Спрямо тази сума не съществуват други специални привилегии на други кредитори, а съществуват единствено
общи такива /тежащи върху цялото имущество/. По-конкретно, не съществува привилегия на НАП, като
представител на държавата и общините, по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, както неправилно е приел СГС. Подобна
привилегия е приета като произтичащо от наложен запор върху налични и постъпващи суми по всички банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително пазене, находящи се в търговски банки, съгласно постановление с изх. № 53-03-
530/18.03.2011 г., вписани в ЦРОЗ под № 2011032402180. Въпросът дали подобен запор може да учреди
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е спорен предвид наличието на друга разпоредба в обратен смисъл – чл. 638,
ал. 4, изр. 2 ТЗ, според която наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са
непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. По-същественото обаче е, че банковата сметка, по
която е постъпила процесната сума от публичната продажба, не е обхваната от този запор. От една страна, той
обхваща само съществуващи към момента на налагането му сметки на длъжника, но не и бъдещи, а сметката, по
която е постъпила сумата не е сред тях – тя е открита след откриване на производството по несъстоятелност, като
особена сметка на синдика. От друга страна, титуляр на тази сметка е самият синдик, а не несъстоятелният
длъжник. Ето защо за процесната сума вземанията на НАП не се ползват с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ,
а се ползват с общата привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Преди тях обаче съществуват други вземания с предхождаща привилегия, а именно – по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ
за разноски по несъстоятелността по смисъла на чл. 723 ТЗ. Както е разяснено и в мотивите към т. 9 на ТР №
7
1/3.12.2018 г. на ВКС – ОСТК към тези разноски се причисляват и предплатените суми от кредитори по чл. 629б и
чл. 632 ТЗ, като в рамките на всички вземания по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ те се ползват и със специално установената
за тях привилегия по чл. 632а ТЗ. От данните по делото се установява, че жалбоподателят е предплатил подобни
суми двукратно – през м. 02.2020 г. сумата 6 000 лв., а през м. 12.2020 г. сумата 5 600 лв., т.е. общо 11 600 лв. За
вземанията си за тези разноски той се ползва с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ. Тази сума следва да се
включи в процесното разпределение, независимо, че жалбоподателят не е подал възражение по чл. 728 ТЗ,
доколкото в производството по чл. 729 ТЗ съдът служебно проверява правилността на разпределението преди
одобряването му и има право да го измени и без възражение, ако установи неправилност. Същото правомощие
съдът има и при подадено възражение от който и да е легитимиран субект, което не лимитира обхвата на
съдебния контрол, а единствено инициира такъв.
С оглед на изложеното обжалваното определение и изменената с него частична сметка следва да се отменят,
като въззивният съд следва да изготви ново разпределение на сумата 28 832 лв., с което: 1) за кредитора „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД следва да се отреди за изплащане сумата 11 600 лв. на осн. чл. 722, ал. 1, т. 3 и чл.
632а ТЗ, и 2) останалата сума от 17 232 лв. следва да се отреди на НАП на осн. чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 11.03.2021 г. по търг. дело № 590/2013 г. на Софийския градски съд, VІ-7 състав,
и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ частичната сметка за разпределение, съставена от синдика на обявения в несъстоятелност длъжник
„Транс Лидер“ ООД с ЕИК – *********, обявена в търговския регистър на 27.01.2021 г., като извършва следното
разпределение:
Подлежащата на разпределение сума в размер на 28 832 лв., представляваща получена цена от осребряването
на недвижим имот по постановление за възлагане от 29.12.2020 г. по търг. дело № 590/2013 г. на СГС, се
разпределя по следния начин:
1) за вземанията на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК – ********* за разноски по
несъстоятелността по чл. 722, ал. 1, т. 3 и чл. 632а от ТЗ се отрежда за изплащане сумата 11 600 лв.;
2) за публичните вземания, предявени от Националната агенция за приходите, по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ се
отрежда за изплащане сумата 17 232 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8