№ 1564
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110155724 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на К. Т. К., Н. Т. К., Е. Т. К. и Р. К. К.
срещу /фирма/.
Ищците твърдят, че ответникът води като потребител техния наследодател Т. К. Г.,
починал на 23.10.2016г., за кл. № **************. Посочват, че получили телефонно
обаждане от служител на ответника, който ги уведомил, че дължат суми за потребена вода
за ап. № 7, находящ се в /населено място/. Изтъкват, че наследодателят им не бил клиент на
ответника, нито потребявал комунални услуги, а живущите в блока заплащали потребената
вода на предприятието „Кремиковци“. Сочат, че не са абонати, че е налице неточно и
некоректно отчитане, както и че вземанията са погасени по давност.
Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено, че не дължат на ответника следните суми (съобразно уточнението с молба вх.
№ 25440/30.01.2023г.) за горепосчения имот за периода 21.10.2013г.-26.09.2019г., а именно:
1781,27лв. – главница за доставена питейна вода и отвеждане на отпадъчни води и
612,34лв. – лихва за забава.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Посочва, че действително е създадена партида с кл. № **************, като за периода
21.11.2013г.-26.09.2019г. са налице задължения в общ размер от 2393,61лв., от които
1781,27лв. главница и 612,34лв. лихва. Признава, че вземанията са погасени по давност,
като счита, че не е дал повод за завеждане на делото и не дължи разноски, а същите следва
да бъдат възложени в тежест на ищците.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане са отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
1
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение
при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал предявения иск.
Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а страната разполага с
възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК мотиви по
съществото на спора не следва да се излагат.
Ето защо, предявените искове следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото,
като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба са налице, поради което
разноските по делото следва да останат в тежест на ищеца. Ответникът е признал
предявения отрицателен установителен иск с отговора на исковата молба, като от
ангажираните доказателства не може се направи извод, че с извънсъдебното си поведение е
дал повод за завеждане на делото. Няма доказателства ищците извънсъдебно да са се
позовали пред ответника на изтекла погасителна давност, за да може да бъде съобразена от
него, предвид че давността не се прилага служебно. Представените фактури се отнасят за
период, предхождащ с месеци образуването на производството по настоящото дело и след
като липсва изрично възражение, направено от ищците, логично е старите задължения да
фигурират в тях. Отделно от това, за дружеството не съществува нормативно задължение да
отписва счетоводно вземания, които са погасени по давност. След изтичане на давностния
срок и позоваване на давността от длъжника, същите се превръщат в естествени задължения
и могат да бъдат платени доброволно. Ищецът има интерес да установи действителното
правно положение в отношенията си ответника, но право на разноски би имал само ако
предприетата от него съдебната защита е необходима не само с оглед неговия интерес и
преценката му относно средствата за защита, а когато ответникът е предприел
неоснователни действия, насочени и от естество да предизвикат принудително събиране на
вземанията, каквито в случая не са налице (в този смисъл Определение № 95/22.02.2018г. по
ч. гр. д.№ 510/2018г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 474/07.11.2019г. по ч. гр. д. №
3063/2019г. на ВКС, ІV г.о. и др.). В изложения смисъл е и практиката на СГС –
Определение № 7889/15.08.2022г. по ч. гр. д. № 8065/2022г., Определение №
4201/10.05.2022г. по ч. гр. д. № 4309/2022г. и др.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от К. Т. К., ЕГН: **********, Н. Т.
К., ЕГН: **********, Е. Т. К., ЕГН: **********, и Р. К. К., ЕГН: **********, всички със
съдебен адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ****************, със седалище и
адрес на управление /населено място/, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищците не дължат сумите от 1781,27лв. – главница за доставена питейна вода и отвеждане
на отпадъчни води и 612,34лв. – лихва за забава, отнасящи се за ап. № 7, находящ се в
/населено място/, кл. № **************, за периода 21.10.2013г.-26.09.2019г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2