РЕШЕНИЕ
№ 20499
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110144251 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „***“ ЕООД срещу „***“ ЕАД, с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми:
сумата от 623,64 лв. (след допуснато в о.с.з. на 17.09.2024 г. изменение на иска чрез
намаляване на размера му), представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди причинени на лек автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег. № ***,
причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.05.2022 г. в гр. ***,
ведно със законната лихва, считано от 04.08.2023 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 75 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2022 до
03.08.2023 г.;
сумата от 1335 лв. (след допуснато в о.с.з. на 17.09.2024 г. изменение на иска чрез
увеличаване на размера му), представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди причинени на лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № ***,
причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.05.2022 г. в гр. ***,
ведно със законната лихва, считано от 04.08.2023 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 125 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2022 до
03.08.2023 г.;
сумата от 2133,60 лв. (след допуснато в о.с.з. на 17.09.2024 г. изменение на иска чрез
увеличаване на размера му), представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди причинени на лек автомобил лек автомобил „Фолксваген Ъп“, с
рег. № ***, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.05.2022 г.
в гр. ***, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2023 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 230 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 01.07.2022 до 03.08.2023 г.;
Ищецът твърди, че на 23.05.2022 г. в гр. ***, при движение по бул. „***“, на паркинга
на хотел „***“, е настъпило ПТП по вина на водача на МПС „Мерцедес“, с рег. № ***, който
поради движение с несъобразена скорост, неправилна маневра, липса на движение в своята
пътна лента удря три паркирани автомобила, собственост на „***“ ЕООД, а именно: лек
1
автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег. № ***, лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № *** и
лек автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег. № ***, вследствие на което са им причинени
имуществени вреди. Посочва, че след настъпване на твърдяното ПТП водачът на лекия
автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, причинил уврежданията, е напуснал ПТП, но
впоследствие е установен от органите на ОПП-СДВР-МВР и е подведен под
административно-наказателна отговорност, съставен му е АУАН и Наказателно
постановление, а за процесното ПТП е съставен Протокол за ПТП № ***/*** г. Твърди, че
към датата на ПТП лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ***, е имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в
застрахователна полица № ***, към „***“ ЕАД, валидна към датата на застрахователното
събитие. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на
процесните суми за застрахователни обезщетения за всеки увреден автомобил поотделно на
01.07.2022 г., но ответникът не се е произнесъл и до настоящия момент, поради което моли
съда да осъди ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за
възстановяване на уврежданията от процесното ПТП по всеки един автомобил, причинени
от застрахован при ответника лек автомобил, заедно с лихва за забава. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД
„***“ ЕАД, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване
на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на увреждащия автомобил. Оспорва доказателствената стойност на съставения
Протокола за ПТП № ***/*** г. Оспорва и размера на вредите, като счита същия за
прекомерно завишен. Оспорва дължимостта на лихвата за забава. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 432 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че е
собственик на увредените автомобили, настъпилото ПТП и неговия механизъм, вината за
произшествието на водача на застрахования при ответника автомобил, настъпването на
имуществените вреди, причинно-следствената връзка между произшествието и вредите,
стойността на обезщетението, наличието на валидна към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника по отношение на автомобила, управляван от
виновния водач, извънсъдебното предявяване на претенцията.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да обори презумпцията за вина на водача на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. №
***, респективно – да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че
лек автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег. № ***, лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № ***,
и лек автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег. № ***, са собственост на ищеца; че между водача
на лек автомобил „Мерцедес Бенц“, с рег. № *** и ответника е съществувало валидно към
датата на ПТП застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
От приетия като писмено доказателство протокол за ПТП № *** от *** г., съставен от
мл. автоконтрольор при ОПП на СДВР, след посещение на местопроизшествието, се
установява, че на посочената дата около 01:00 часа е настъпило ПТП, при което МПС-1 се
движи по ул. „***“ с посока от бул. „***“ към бл. № *** и срещу хотел „***“, реализира
ПТП с паркираните МПС-2, МПС-3 и МПС-4, след което МПС-1 напуска
местопроизшествието. В протокола е отразено, че МПС-1 е лек автомобил „Мерцедес Ц 200
ЦДИ“, с рег. № ***, собственост на Н. Х. Г., а МПС-2 е лек автомобил „Дачия Сандеро“, с
рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, както и че настъпилите вреди по МПС-2 са, както
следва: преден ляв калник, ляво странично огледало, задна броня и др.
По делото е депозиран и протокол за ПТП № *** от *** г., съставен от мл.
2
автоконтрольор при ОПП на СДВР, след посещение на местопроизшествието, от които се
установява, че на посочената дата е настъпило ПТП, при което МПС-1 се движи по ул. „***“
с посока от бул. „***“ към бл. № *** и срещу хотел „***“, реализира ПТП с паркираните
МПС-2, МПС-3 и МПС-4, след което МПС-1 напуска местопроизшествието. В протокола е
удостоверено, че МПС-1 е лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, с рег. № ***, собственост
на Н. Х. Г., а МПС-3 е лек автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег. № ***, собственост на „***“
ЕООД, както и че настъпилите вреди по МПС-3 са, както следва: преден ляв калник, ляво
странично огледало, задна броня и др.
Като доказателство по делото е приет и протокол за ПТП № *** от *** г., съставен от
мл. автоконтрольор при ОПП на СДВР, след посещение на местопроизшествието, видно от
който на посочената дата е настъпило ПТП, при което МПС-1 се движи по ул. „***“ с посока
от бул. „***“ към бл. № *** и срещу хотел „***“, реализира ПТП с паркираните МПС-2,
МПС-3 и МПС-4, след което МПС-1 напуска местопроизшествието. В протокола е
удостоверено, че МПС-1 е лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, с рег. № ***, собственост
на Н. Х. Г., а МПС-4 е лек автомобил „Фолксваген Ъп“, без регистрационне номер (***),
собственост на „***“ ЕООД, както и че настъпилите вреди по МПС-4 са, както следва: заден
десен калник, задна броня. Трите протокола са с поредни номера, описанието на
събитието /вкл. мястото/ е идентично, поради което е и напълно очевидно, че същите касаят
едно и също ПТП. В частта, в която съставителят на протоколите е удостоверил лично
възприети от него факти – в случая видимите щети по процесните МПС и разположението
на автомобилите при посещение на местопроизшествието, документите имат характер на
официални удостоверителни и обвързват съда с материална доказателствена сила.
От изисканата административно-наказателна преписка по съставен АУАН № ***.***
г., се установява, че във връзка с процесното ПТП е съставено наказателно постановление №
***/*** г. на Н. Х. Г., за това, че при управление на лек автомобил „Мерцедес Ц200 ЦДИ“, с
рег. № *** по ул. „***“ с посока на движение от бул. „***“ към бл. № *** в ж.к. „***“ и до
хотел „***“ поради недостатъчен контрол над управляваното МПС реализира ПТП
последователно в паркираните лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № ***, „Фолксваген
Ъп“, с рег. № ***, лек автомобил „Фолксваген Ъп“, без регистрационен номер, с рама №
WVWZZZAAZGD081970, след което напуска местопроизшествието.
По делото няма данни съставеното наказателно постановление да е влязло в сила, но
така или иначе наказателното постановление не може да обвърже съда със сила на
пресъдено нещо /арг. от чл. 300 ГПК/.
За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП в производството са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н. Х. Г. и И. К. К.
Свидетелят Н. Г., собственик на лек автомобил „Мерцедес Ц200 ЦДИ“, с рег. № ***
към датата на процесното ПТП, разказва, че на 01.05.2022 г. със съпруга й били поканени на
сватба в гр. ***. Когато пристигнали близо до мястото, където се чествала сватбата се скъсал
ремъка на лекия автомобил. На следващия ден сменили ремъка на автомобила и тръгнали
към гр. ***, където живеят. Малко след като излезли от гр. *** и в началото на магистралата
автомобилът изгубил мощност и спрял. Свидетелката посочва, че автомобилът бил
транспортиран от „Пътна помощ“ до автосервиз в гр. ***, но след като там поискали много
висока цена за ремонта, свидетелката и съпругът й взели решение да продадат автомобила.
Поради тази причина лекият автомобил бил оставен на паркинг близо до хотел „***“, като
свидетелката дала ключове от автомобила на нейна приятелка, за да може да отключи и да
покаже автомобила отвътре на потенциални купувачи. Поддържа, че процесният лек
автомобил стоял на паркинга до 27 май, когато същият бил продаден. Твърди, че в този
период автомобилът не е бил технически изправен. Посочва, че през цялото време, докато
колата е била на паркинга, свидетелката е живяла и работила в гр. Чирпан. За настъпване на
процесното ПТП свидетелката узнала от органите на КАТ, които са я уведомили, че на 23
май с нейния автомобил е настъпило ПТП, за което й е съставено наказателно
постановление. Поддържа, че са периода от 01.05 до 27.05, когато се е осъществила
продажбата на лекия автомобил, свидетелката не е обявявала автомобила за откраднат,
3
както и не е подавала декларация, че друго лице ще го полза.
Свидетелят И. К. разказва, че около полунощ на 23.05.2022 г., докато бил на
работното си място в хотел „***“, видял как в уличката до хотела с висока скорост влиза лек
автомобил „Мерцедес Ц класа“, тъмносин на цвят, след което чул много силен шум. Излязъл
да провери какво се случва и тогава видял как същият автомобил се връщал назад с по-ниска
скорост, след което завил по ул. „***“ и излязъл на бул. „***“. Твърди, че процесният
автомобил бил ударил паркираните в уличката три автомобила, като единият от тях е бил с
изкъртено от вратата огледало, а другите два автомобила са били с щети (драскотини и
деформации) по каросерията и вратите.Твърди, че успял да запише номера на автомобила,
след което уведомил шефа си. Посочва, че след около 12-13 часа на място пристигнали и
органите на МВР. Свидетелства, че прибирайки се от работа, видял процесния автомобил
„Мерцедес“ паркиран на около 200 метра от местопроизшествието, като го разпознал по
цвета, модела и регистрационния номер.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К., като логични, последователни
и намиращи опора в останалите ангажирани по делото доказателства. Изложената от
свидетеля хронология на събитията се подкрепя от съставените от длъжностно лице при
МВР протоколи за ПТП, които съдържат непосредствено възприетите от съставителя
обстоятелства свързани с мястото на събитието и уврежданията по леките автомобили,
собственост на ищеца. Поведението на свидетеля, а именно да запише регистрационния
номер на лекия автомобил-участник в събитието, който самоволно е напуснал мястото на
произшествието, и да представи тази информация на служителите на МВР е логично и
житейски обосновано, като по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, от
които съдът да има съмнение относно добросъвестността на поведението на водача.
Същевременно съдът намира, че не следва да дава вяра на показанията на свидетеля Н. Г. в
частта, в която същата твърди, че лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, с рег.№ *** не е
бил в движение, тъй като изложеното представлява защитна теза предвид вероятността да
бъде ангажирана отговорността й за причиняване на ПТП и напускане на мястото на
произшествието.
Предвид изложеното, от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
налага извод, че участник в описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие е
именно лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, с рег. № ***. От събраните по делото
писмени доказателства - договор за покупко-продажба на МПС от 27.05.2022 г., и гласни
такИ. чрез разпита на св. Н. Г., се установява, че към датата на инцидента посоченият от
свидетеля К. лек автомобил е бил регистриран на името на Н. Х. Г..
По делото не е спорно обстоятелството, че към датата на процесното събитие за лек
автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, с рег.№ *** е сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество. Съгласно
разпоредбата на чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното
превозно средство, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. От
изложеното следва, че независимо дали регистрираният в системата на КАТ собственик на
автомобила е участвал в пътния инцидент или друго лице, доколкото по делото не са
събрани доказателства към процесната дата автомобилът „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, с рег.№
*** противоправно да е управляван, гражданска отговорност за събитието носи ответното
дружество.
Механизмът на описаното в исковата молба събитие се установява от представените
по делото протоколи за ПТП, съдържащи констатациите на длъжностното лице относно
установените увреждания на моторните превозни средства, собственост на ищеца,
показанията на свидетеля И. К. и приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
4
заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено. Съгласно
експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. №
*** (***) – с рама № UUl5SDMC560787579, по лек автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег. № ***
и лек автомобил „Фолксваген Ъп“ без регистрационен номер (***) и с рама №
WVWZZZAAZGD081970, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие.
От изложената доказателствена съвкупност, настоящия състав приема, че по делото е
доказано, че именно действията на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“, с рег.
№ ***, съставлява граждански деликт за това, че поради недостатъчен контрол върху
управляваното от него моторно превозно средство и управление със скорост, несъобразена с
пътните условия, автомобилът е реализирал ПТП с паркираните лек автомобил „Дачия
Сандеро“, с рег. № *** (***) – с рама № UUl5SDMC560787579, по лек автомобил „
Фолксваген Ъп“, с рег.№ *** и лек автомобил „ Фолксваген Ъп“ без регистрационен номер
(***) и с рама № WVWZZZAAZGD081970, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.
20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ обезщетение се определя от реално причинените от делинквента
вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. Принципът на пълната обезвреда,
залегнал в чл. 499 КЗ, предполага обезщетението да поставя увредения в имущественото
състояние, в което той е се е намирал преди увреждането. Затова критерий за
остойностяване на вредите е действителната стойност на претърпените вреди към деня на
настъпване на застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл.
386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност на
увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност към
датата на увреждането, т. е. цената, за която може да се купи имущество от същия вид и
качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при частична повреда),
т. е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този
смисъл решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №
79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по
т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т.
о, решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по т. д.
1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.).
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката
към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО;
Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО). Обезщетението се присъжда по средни
пазарни цени, а не по пазарни цени, въпреки доказателствата за такИ..
В настоящия случай от заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, се установява, че стойността необходима за възстановяване на щетите по лек
автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № *** (***), изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП възлиза на 1335,60 лв. Според констатациите на вещото лице стойността,
необходима за възстановяване на щетите по лек автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег.№ ***, по
средни пазарни цени към датата на ПТП е 2133,60 лв., а стойността, необходима за
възстановяване на щетите на Фолксваген Ъп“, без регистрационен номер(***)– рама №
WVWZZZAAZGD081970, изчислен на база средни пазарни цени към датата на процесното
събитие е 623,64 лв. Така определената от експерта стойност включва стойността на новите
части, демонтаж и монтаж на увредените детайли, възстановяване на увредени детайли,
5
боядисване, консумативи (боя и други материали), камера и труд. Съдът намира, че при
определяне на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид именно така посочените
стойности, а не тези, изчислени на база средни пазарни цени на алтернативни и втора
употреба части, доколкото така изчислената цена не отразява адекватния стойностен
еквИ.лент на вредите към датата на процесното ПТП, тъй като при изчисляването са
съобразени цените само от ограничен сегмент от пазара. От друга страна посочените от
вещото лице стойности на база средни пазарни цени предполага съобразяване на цените на
двата вида икономически субекти, поради което именно тази стойност съдът приема като
обективен критерий за действително причинените вреди.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, исковете с правно основание чл. 432 КЗ се явяват
основателни в пълните предявени размери (след допуснатото в о.с.з. на 17.09.2024 г.
изменение на основание чл. 214 ГПК).
Като законна последица от уважаване на исковете за главници, върху същите
следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
04.08.2024 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по - ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, който не
може да бъде по-дълъг от три месеца от поканата до ответни, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3. В случая от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът
е поканил „***“ ЕАД да заплати обезщетения за всеки увреден автомобил поотделно на
01.07.2022 г. (л. 75, л.153 и л.165 от делото), по което били образувани щета № ***, щета №
*** и щета ***. Доколкото от страна на „***“ ЕАД не е направено произнасяне по
претенциите в определения от КЗ тримесечен срок, то считано от 02.10.2024 г. ответникът е
изпаднал в забава и дължи лихва.
С оглед на което дължимата мораторна лихва за забава за периода от 02.10.2022 г.
до 03.08.2023 върху главницата от 623,64 лв., определен от съда на основание чл. 162 ГПК
възлиза на сумата от 59,30 лв., до която сума претенцията се явява основателна, като за
разликата до пълния предявен размер от 75 лв. и за периода от 01.07.2022 г. до 01.10.2022 г.
бъде отхвърлена като неоснователна.
Изчислена на основание чл. 162 ГПК от съда мораторната лихва за забава за
периода от 02.10.2022 г. до 03.08.2023 върху главницата от 1335 лв. възлиза на сумата от
126,94 лв., като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, претенцията следва да
бъде уважена в пълния предявен размер от 125 лв.
Дължимата мораторна лихва за забава за периода от 02.10.2022 г. до 03.08.2023
върху главницата от 2133,60 лв., определена от съда на основание чл. 162 ГПК възлиза на
сумата от 202,88 лв., до която сума претенцията се явява основателна, като за разликата до
пълния предявен размер от 230 лв. и за периода от 01.07.2022 г. до 01.10.2022 г. бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца „***“
ЕООД се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете. В производството
ищецът е направил разноски в общ размер на 1716,80 лв., от които 216,80 лв. – заплатена
държавна такса, 600 лв. – депозит за САТЕ, и 900 лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
6
възнаграждения в последната им редакция – ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г., минималното
възнаграждение в случая възлиза на 452,22 лв. Съдът намира, че действително заплатеният
адвокатски хонорар, съотнесен към действителната фактическа и правна сложност на делото
и при съобразяване на извършените процесуални действия в настоящото производство, се
явява прекомерен и следва да бъде намален до сумата от 600 лв. При тези съображения,
дължимите на ищеца разноски в производство, съобразно уважената част от исковете са в
размер на 1380,08 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника „***“ ЕАД се дължат разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете. В производството ответникът е направил
разноски в общ размер на 170 лв., от които от които 70 лв. – депозит за свидетел, и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „***“
ЕАД има право на разноски в размер на 4,41 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми:
сумата от 623,64 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди причинени на лек автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег. № ***, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.05.2022 г. в гр. ***, ведно със
законната лихва, считано от 04.08.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от
59,30 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.10.2022 до
03.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 59,30 лв. до пълния
предявен размер от 75 лв. и за периода от 01.07.2022 г. до 01.10.2022 г.
сумата от 1335 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди причинени на лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № ***, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.05.2022 г. в гр. ***, ведно със
законната лихва, считано от 04.08.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от
125 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.10.2022 до 03.08.2023
г.;
сумата от 2133,60 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди причинени на лек автомобил лек автомобил „Фолксваген Ъп“, с рег. № ***,
причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.05.2022 г. в гр. ***,
ведно със законната лихва, считано от 04.08.2023 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 202,88 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.10.2022
до 03.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 202,88 лв. до пълния
предявен размер от 230 лв. и за периода от 01.07.2022 г. до 01.10.2022 г.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1380,08 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, на основание чл. 78. ал. 3 ГПК сумата от 4,41
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8