Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира Иванова
Светлана Атанасова
при
участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия
Коджабашева гр. дело №
8650 по
описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 23.10.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 37172/ 2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 24 състав, по
предявени от „Т.С.” ЕАД- ***
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Н.Б.З. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *********/ сумата 1 292.68 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена през периода от м.02.2013
г. до м.04.2015 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „********, с
аб.№*****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК /15.03.2016 г./ до окончателното й изплащане, и сумата 158.35 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата, дължима за периода от 31.03.2013 г. до 09.03.2016
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
14555/ 2016 г. на СРС, ГО, 24 състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата-
за разликата над сумата 1 292.68 лева до
пълния предявен размер от 2 459.58 лева, и относно лихвите за забава- за
разликата над сумата 158.35 лева до
пълния предявен размер от 399.61 лева, като неоснователни и недоказани. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Н.З. е осъдена да
заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД
сумата 630.30 лв.- разноски за заповедното
и исковото производства, вкл. юриск. възнаграждение.
С определение от 8.03.2018 г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставено без уважение искане на
ответницата Н.З.- чрез особен представител по чл.47 ГПК, за изменение на
решението в частта за разноските- чрез намаляване на присъдените в полза на
ищеца „Т.С." ЕАД разноски.
Постъпила е въззивна жалба от „Т.С." ЕАД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в
частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за признаване дължимостта на останалата част от
претендираните по делото суми- главница и лихви за забава, с присъждане на
разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба и от ответницата Н.Б.З.-
чрез назначен от съда особен представител по чл.47 ГПК, в която се съдържат оплаквания за
неправилност на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени
исковете на „Т.С.“ ЕАД, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за тяхното отхвърляне.
Подадена е и частна жалба от ответницата Н.Б.З.- чрез
назначения от съда представител по чл.47 ГПК, срещу определението по чл.248 ГПК, с искане да
бъде постановена отмяната му.
Ответницата
по жалбата на „Т.С.“ ЕАД- Н.Б.З.
оспорва същата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като
неоснователна.
Третото лице- помагач „Нелбо“
ЕАД- гр. София не изразява становище по повод жалбите на насрещните главни
страни.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивните
жалби, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледана
по същество, жалбата на ищеца е неоснователна,
а жалбата на ответницата- частично
основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Решението
на СРС е частично неправилно в частта му, в която е призната дължимостта на
сумата 561.30 лв.- главница, и на сумата 66.97 лв.- лихви за забава, и следва в
тази част да бъде отменено. В останалата част- относно признатата дължимост на
сумите 731.38 лв.- главница, дължима за
периода м.02.2013 г.- м.04.2015 г., и 91.38
лв.- лихви
за забава за периода 31.03.2013 г.- 09.03.2016 г., и в частта, в която исковете
на „Т.С.” ЕАД са отхвърлени, обжалваното първо-инстанционно решение е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Спорно по делото- според
доводите във въззивната жалба на ответницата, е обстоятелството дали през
процесния период между страните е съществувало валидно договорно отношение за
продажба на топлинна енергия. Според действалата през периода норма на чл.153,
ал.1 ЗЕ „потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота- собственост или вещно право на ползване.
Цитираната норма легитимира
като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения
имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай
потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на
общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57
ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.
Горните хипотези са
приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен
топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен
източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия е
приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1,
т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз
основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост.
В случая в подадения от
името на ответницата Н.З.- чрез назначения от съда особен представител по чл.47 ГПК писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК е заявено оспорване на
обстоятелството, че ответницата е била потребител и ползвател на топлинна
енергия в процесното жилище през исковия период. Въз основа на представените от
ищеца писмени доказателства се установява, че процесният топлоснабден имот е
бил притежание на ответницата Н.З., придобила го по силата на сключен на
7.11.2003 г. договор за покупко- продажба на жилище по реда на Закона за
общинската собственост /л.17- 18 от делото на СРС/, като наред с това от нея е
била подадена и молба- декларация на 6.10.2001 г. за откриването на клиентска
партида, приета от топлопреносното предприятие /л.15 от делото на СРС/. При
така събраните доказателства следователно ответницата е имала качеството
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ, а също и по
чл.153, ал.1 ЗЕ, и в това си качество дължи плащане цената на доставената в
имота през процесния период топлинна енергия.
Установеното
по делото наличие на обвързващо страните договорно правоотношение, произтичащо
от договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия /които са
представени по делото/, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е
достатъчно за доказване на иска по основание. Обстоятелството какво
количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на
ответницата, е от значение единствено за доказване размера на иска, като
евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му-
съгласно чл.162 ГПК.
За установяване доставянето
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са
представени по делото извлечение за начислените за процесния имот суми за
топлинна енергия и талони за отчет на уреди, съставени от фирмата за топлинно
счетоводство, като е изслушана в първоинстанционното производство и съдебно-
техническа експертиза, чието експертно заключение е прието като неоспорено от
страните. Няма основание посоченото експертно заключение да не бъде съобразено
от съда при формиране на изводите по съществото на спора, тъй като няма данни
експертът да е дал невярно заключение /съзнателно или по непредпазливост/.
Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че в
процесния имот е имало три радиатора /в кухня, хол и стая/ с монтирани на тях
топло-разпределители; че от м.01.2014 г. в жилището е узаконен 1 водомер за
топла вода; че при извършените от СЕС два отчета на уредите през м.05.2013 г.
не е предоставен достъп до имота, поради което и топлинната енергия за
отопление на имота и за сградна инсталация е определена служебно; че през
м.05.2014 г. и м.05.2015 г. е осигурен достъп до имота и е извършен отчет на
уредите в него; че от началото на исковия период до 30.12.2013 г. горещата вода
е изчислявана на база 1 потребител /140 л. за едно денонощие/; а също и че от м.01.2014
г. до края на процесния период е начислена стойност на топлинна енергия за БГВ
по отчетените показания на узаконен водомер. В заключението е направена и
констатация, че изчислената от ФДР „Нелбо“ ЕАД топлинна енергия за сградна
инсталация за сезон 2014/2015 г. е по- голяма от тази, която би се получила при
съобразяване изменението на Наредба № 16- 334/ 6.04.2007 г.- в сила от
1.06.2014 г., тъй като е изчислена с проектната, а не с инсталираната мощност,
поради което и на ответницата е разпределена повече топлинна енергия за сградна
инсталация от действително потребената.Фактурираната от ищеца сума възлиза на
2 158.84 лв., изравнителните сметки са в размер на 866.16 лв.- сума за
получаване от абоната, в резултат на което дължимата стойност на ТЕ, според
вещото лице, възлиза на 1 292.68 лв.
Съвкупният анализ на
събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за
неоснователност на претенциите за признаване дължимостта на претендираните от
ищеца суми за цена на доставена в имота на ответницата топлинна енергия за
отопление на имота и за сградна инсталация. Използваните от ищеца способи за
определяне обема на тази енергия и на нейната цена в случая са неприложими,
поради обстоятелството, че не са представени по делото, при принадлежаща на ищеца
доказателствена тежест, протоколи за неосигурен от абоната достъп до имота за
отчитане на уредите за дялово разпределение, респ. доказателства за липсата на
отчети по вина на потребителя поради неосигурен или отказан достъп за отчитане,
както и доказателства за определяне обема на ТЕ за сградна инсталация при
спазване на приложимите нормативни разпоредби. Съгласно приложимите през
процесния период норми на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването /2007 г./ и
Приложение към чл.61, ал.1 от същата- Методика за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради- етажна собственост, при неосигуряване на достъп за
отчитане /липса на отчети по вина на потребителя- отказ на достъп за отчитане,
злоумишлена повреда или манипулация/ се прилага екстраполация по специфичен
разход на сградата съобразно установените в наредбата правила. За
обосноваването на тази екстраполация обаче, следва да бъде представен по делото
протокол за неосигурен достъп до имота, каквото доказателство от страна на
ищеца в случая не е представено, което води до отнасяне на неблагоприятните
последици от дължимото и непроведено пълно главно доказване на производящите
спорното право факти в негова вреда и като краен резултат- до отхвърляне на иска
за признаване дължимостта на претендираната за горепосочения период сума- част
от главницата, като недоказан и неоснователен.
Направената в експертното заключение
констатация относно начислени за доставена в процесния имот топлинна енергия
суми, основани на налична при ищеца информация за неосигурен достъп, е
производна, и без наличието на съответно доказателство, установяващо
неосигуряването на достъп до имота за отчитане на уредите, не може да бъде
зачетена от въззивния съд при формиране на изводите по съществото на спора.
Аргумент в подкрепа на
горния извод може да бъде изведен и от посочените в представените от третото
лице- помагач талони за отчет от 10.09.2014 г. и 24.05.2015 г. показания на
уредите в имота, според които същите са „0“.
Следва да се отбележи наред
с това, че неизпълнението на задължението за осигуряване на достъп до имота не
води автоматично до възникването на задължение за заплащането на енергия на
база максимален отчет. За потребителя съществува възможност да поиска
допълнителен отчет за своя сметка /чл.70, ал.5 от Наредба № 16-334/ 2007 г. за
топлоснабдяването/. Наличието на талон за отчет с дата 10.09.2014 г., в който
са посочени нулеви показания на уредите, без водомера, подкрепя тезата, че в
имота е направен допълнителен отчет, според който в него е била потребена само
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, чиято именно стойност
следва да бъде заплатена от ответницата- потребител на ТЕ.
Основателна е претенцията на
ищеца само относно претендираната по делото стойност на топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, възлизаща на сумата 731.38 лв. общо за процесния
период. За периода, през който в имота не е имало узаконен водомер, при
спазване на приложимите нормативни разпоредби обемът и стойността й са
начислени „на база 1 потребител“ /140 л. за едно денонощие/, а за периода след
монтирането на узаконен водомер /м.01.2014 г./ обемът и стойността й са начислени
съобразно снетите при реален отчет показания на уреда, видно и от приложените
от подпомагащата страна талони за отчет с дати 10.09.2014 г. и 24.05.2015 г.
Предвид
съдържащите се в цитираното експертно заключение констатации за несъответствие
между действително потребената в процесния имот и начислената от ищеца стойност
на ТЕ за сградна инсталация, като несъответствието е във вреда на ответницата-
потребител, претендираната от ищеца сума за ТЕ за сградна инсталация не следва да
бъде призната за дължима с настоящото решение, поради непроведено от ищеца
пълно главно доказване на производящите това спорно материално право факти и
обстоятелства.
Неоснователно е поддържаното
от ответницата възражение за погасяване на процесните вземания по давност, тъй
като изискуемостта на най- старото претендирано от ищеца вземане е настъпила на
30.03.2013 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, прекъсващо течението на давностния срок, е подадено на 15.03.2016 г.,
когато специалният 3- годишен давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД не е изтекъл.
Останалите наведени в
жалбата на ответницата доводи за неправилност на решението в горепосочената
част са неоснователни и не могат да
доведат като краен резултат до отмяна на същото и до отхвърляне на иска за
процесните главни вземания /стойност на топлинна енергия/ или респ. до
намаляване на техния размер.
Предвид горното, поради
неоснователност на доводите за недължимост на главницата от 731.38 лв., представляваща стойност на
доставена в процесния имот с аб.№***** през исковия период топлинна енергия
/само за БГВ/, решението в тази обжалвана от ответницата З. част следва да бъде
потвърдено.
Частично неоснователна е и
претенцията на ищеца за признаване дължимостта на лихви за забава по чл.86 ЗЗД.
Съгласно
чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на ответницата за
заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали
като срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи условия на
договора за доставка на топлинна енергия. За възникналите до м.03.2014 г.
вземания приложими в отношенията между страните са Общите условия на „Т.С.“ ЕАД
от 2008 г., според които потребителите на топлинна енергия дължат плащане на
дължимите суми в 30- дневен срок от възникване на вземането. За дължимата за
периода м.02.2013 г.- м.03.2014 г. главница от 351.92 лв. /сбор от сумите за
БГВ, посочени в Таблица № 2 на експертното заключение/ следователно за дължими следва
да бъдат признати лихви за забава, определени с помощта на компютърен лихвен
калкулатор /чл.162 ГПК/, в размер на 91.38 лв. общо.
За
останалата част от процесния период приложими са Общите условия на „Т.С.“ ЕАД
от м.03.2014 г., предвиждащи публикуване на общата фактура, определяща ликвидността
и изискуемостта на вземането, на интернет- страницата на топлопреносното предприятие,
за каквото доказателства от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест,
по делото не са представени.
При
това положение искът по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за останалата част от признатата
от СРС сума от 158.35 лв. подлежи на отхвърляне като неоснователен.
С
оглед изложените по- горе съображения подадената от ищеца въззивна жалба се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Поради
частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на исковете
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е призната
дължимостта на сумата 561.30 лв.- главница /горница над
сумата 731.38 лв.- до признатите за дължими 1 292.68 лв./, и на сумата 66.97 лв. /горница над сумата 91.38
лв.- до признатите за дължими 158.35 лв./- лихви за забава, и вместо това да
бъде постановено решение, с което исковете на „Т.С.“ ЕАД по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за тези суми да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На отмяна подлежи решението и в частта относно несъразмерно присъдените в полза
на ищеца разноски над сумата 350.29 лв. /при общ размер на сторените за двете
производства разноски от 1 217.32 лв., от които: 1 110.14 лв.- за исковото
производство, и 107.18 лв.- разноски за заповедното производство/. В останалата
част, в която е призната дължимостта на сумите 731.38 лв.- главница, и 91.38
лв.- лихви за забава, а също и в частта относно присъдените на ищеца разноски
от 350.29 лв. решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора съобразно чл.78, ал.6 ГПК жалбоподателят- ищец дължи да
заплати по сметка на СГС сумата 22.02 лв.- държавна такса по въззивната жалба
на ответницата, а жалбоподателят- ответник Н.З. дължи да заплати сумата 28.83
лв.- държавна такса по въззивната си жалба.
Предвид
извършеното с настоящото въззивно решение преразпределяне на отговорността за
разноски между страните за производствата пред СРС- исково и заповедно, предпоставено
от резултата от въззивното обжалване, безпредметно се явява разглеждането на
подадената от ответницата частна жалба
срещу определението по чл.248 ГПК.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
от 23.10.2017 г., постановено по гр. дело № 37172/ 2016 г. на Софийски районен
съд, ГО, 24 състав, в частта, в
която по предявени от „Т.С.” ЕАД- ***
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Н.Б.З. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *********/ сумата 561.30 лв. /горница над
сумата 731.38 лв. до признатите за дължими 1 292.68 лв./- главница, представляваща
стойност на потребена през периода от м.02.2013 г. до м.04.2015 г. в
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „********, с аб.№*****, топлинна
енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК /15.03.2016 г./ до окончателното й изплащане, и сумата 66.97 лв. /горница над
сумата 91.38 лв.- до признатите за дължими 158.35 лв./, представляваща лихви за забава върху
главницата, дължими за периода от 31.03.2013 г. до 09.03.2016 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14555/ 2016 г. на
СРС, ГО, 24 състав, а също и в частта,
в която на „Т.С. ЕАД са присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК над сумата 350.29 лв.- общо за исковото
и заповедното производства, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „Т.С." ЕАД- *** /ЕИК *********/ срещу Н.Б.З. /ЕГН **********/ установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване дължимостта на сумата 561.30
лева /горница над
сумата 731.38 лв. до признатите за дължими 1 292.68 лв./- главница, представляваща
стойност на потребена през периода от м.02.2013 г. до м.04.2015 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, жк „********, с аб.№*****, топлинна енергия, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
/15.03.2016 г./ до окончателното й изплащане, и на сумата 66.97
лева
/горница над сумата 91.38 лв.- до признатите за дължими 158.35 лв./, представляваща лихви за забава върху
главницата, дължими за периода от 31.03.2013 г. до 09.03.2016 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14555/ 2016 г. на
СРС, ГО, 24 състав, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 23.10.2017 г., постановено по гр. дело № 37172/ 2016 г. на Софийски районен
съд, ГО, 24 състав, в останалата част,
а именно:
-
в частта, в която по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Н.Б.З. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *********/ сумата 731.38 лева- главница, представляваща стойност на потребена
през периода от м.02.2013 г. до м.04.2015 г. в топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, жк „********, с аб.№*****, топлинна енергия, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /15.03.2016 г./ до
окончателното й изплащане, и сумата 66.97
лева, представляваща лихви за забава върху
главницата от 351.92 лв., дължими за периода от 31.03.2013 г. до 09.03.2016 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14555/
2016 г. на СРС, ГО, 24 състав;
-
в частта, в която на основание чл.78, ал.1 ГПК Н.Б.З. е осъдена
да заплати на „Т.С.” ЕАД
сумата 350.29 лв.- разноски за заповедното
и исковото производства; и
-
в частта, в която предявените от „Т.С." ЕАД- *** /ЕИК
*********/ срещу Н.Б.З. /ЕГН **********/
установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни за
разликата над сумата 1 292.68 лева до
пълния предявен размер от 2 459.58 лева- главница, и за разликата над
сумата 158.35 лева до пълния предявен
размер от 399.61 лева- лихви за забава.
ОСЪЖДА „Т.С.”
ЕАД- *** /ЕИК *********/ да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата 22.02
лв. /двадесет и два лева и 02 ст./- държавна такса за въззивното
производство, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Б.З. /ЕГН **********/ да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 28.83 лв. /двадесет и осем лева и 83 ст./- държавна такса за
въззивното производство, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
е постановено при участието на „Нелбо” ЕАД- гр. София- като трето лице- помагач
на ищеца „Т.С." ЕАД- *** в производството по делото.
Решението не подлежи на
касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.