№ 1185
гр. Бургас, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120107515 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от ”Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ 89б,
представлявано от С. А. Г. и Т. В. М. против Ц. К. К., ЕГН ********** от гр. *** за
приемане за установено по отношение на ответника, че в качеството му кредитополучател
по договор за потребителски кредит от 03.07.2019г. дължи на ищеца сумата от 2764.81 лева
главница, от които 1492.48 лева редовно падежирала главница от 20.09.2021г. до 20.10.2022г.
и 1272.33 лева предсрочно изискуема главница с настъпване на предсрочната изискуемост
на 12.11.2022г., сумата от 126.58 лева възнаградителна лихва за периода от 20.09.2021г. до
11.11.2022г., сумата от 176.82 лева наказателна лихва върху редовно падежирали главници за
периода от 20.09.2021г. до 11.11.2022г., сумата от 24.12 лева наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница за периода от 12.11.2022г. до 18.01.2023г., сумата от 60 лева
такси за връчване на уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост, ведно
със законната лихва върху главницата от 19.01.2023г. до изплащането. При условията на
евентуалност се предявява иск за осъждане на ответника да заплати сумите на основание
настъпила предсрочна изискуемост с връчване на исковата молба.
Ищецът твърди, че на 03.07.2019г. “Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е сключила с
ответника процесния договор, по силата на който на К. е даден кредит от 5297.50 лева.
Кредитът е трябвало да се върне до 20.08.2023г. В последствие е извършено вливане на
кредитора в ОББ АД. Ответникът е изпаднал в забава по отношение плащанията на
вноските. Той не е платил вноски за периода от 20.09.2021г. до 29.06.2022г. Във връзка с
неизпълнението, банката на основание чл.8.1 от договора е обявила вземането за предсрочно
изискуемо, тъй като е било налице неплащане на коя да е вноска за повече от 31 дни.
Банката е изпратила уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост,
което обаче не е било връчено на известните адреси. Това е наложило да се изпрати
уведомление чрез ЧСИ, което е било връчено на длъжника по чл.47 ГПК. Така предсрочната
изискуемост е била редовно съобщена на длъжника чрез фингирано връчване. Ако се приеме
обаче, че предсрочната изискуемост не е била съобщена на ответника, при условията на
евентуалност ищецът предявява осъдителен иск за вземанията, като прави изявление, че
1
уведомяването на ответника се извършва с връчване на препис от исковата молба. Моли се
исковете да се уважат.
Исковете са по чл.422, ал.1 ГПК чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по чл.131 ГПК,
с който оспорва иска. Заявява, че няма доказателства за усвояване на целия кредит от страна
на длъжника. В договора се съдържат нищожни клаузи за изменение на лихвения процент,
понеже тези клаузи не са индивидуално уговорени, а и са неравноправни. Клаузите за
неустойки и наказателни лихви също са нищожни поради тяхната прекомерност. Не са
посочени условията за прилагане на лихвения процент. Не е посочена и базата на
изчисление на лихвения процент. Така не става ясно как е разпределян лихвеният процент
във времето, а оттук и как е формирана договорната лихва и нейният размер. В договора
само са посочени лихвата и ГПР като абсолютни стойности. Не е ясно кои разходи обаче са
включени в ГПР. От изявленията за обявяване на предсрочната изискуемост не може да се
направи извод от кой момент банката счита кредита за предсрочно изискуем – от получаване
на поканата или от датата, посочена в исковата молба. Фикцията за връчване на
уведомленията е нищожна и неравноправна, понеже тази клауза не е уговорена
индивидуално. Не е било налице основание за обявяване на предсрочната изискуемост,
понеже кредитът не е бил просрочен. Ответникът прави възражение за погасяване по
давност на всички лихви по вноските до 02.12.2024г. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени
доказателства и съобрази закона, намира следното:
Между “Райфайзенбанк /България/“ ЕАД като кредитор и Ц. К. К. като
кредитополучател е бил сключен процесният договор за потребителски кредит от
03.07.2019г. Според договора, банката е отпуснала на кредитополучателя кредит от 5297.50
лева, който ще бъде използван за потребителски нужди. Крайният срок на погасяване на
кредита е 20.08.2023г. Уговорено е в чл.4, че за първите 12 месеца ще се заплаща фиксирана
годишна лихва в размер на 5.60%, а след изтичане на този срок ще се заплаща лихва,
формирана от сбора на две компоненти: референтен лихвен процент и надбавка в размер на
5.470 пункта. Общата сума, дължима по договора, възлиза на 6296.85 лева. ГПР е в размер
на 8.90%. Кредитът е трябвало да бъде погасен на 50 месечни вноски, за периода от
20.07.2019г. до 20.08.2023г., включващи годишната лихва. Представен е погасителен план
към договора, показващ размера на месечната вноска /лихва плюс главница/, отделно
дължимата такса за обслужване на сметката по кредита.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. В конкретния случай според БРС договорът е
спазил изискванията на чл.11 ЗПК и не е недействителен. Посочен е ГПР, както и размер на
дължимата лихва. Лихвата се дължи първоначално във фиксиран размер, след това се
определя на базата на референтен лихвен процент, за който подробно е описано как се
определя и изменя. ГПР е в размер, съответстващ на закона. Не се споделя от БРС
възражението, че в договора се съдържат нищожни клаузи за изменение на лихвения
процент, понеже тези клаузи не са индивидуално уговорени, а и са неравноправни. Ясно е
посочено как се изчислява лихвата за периода, когато тя се определя от референтен лихвен
процент. Формирането на референтния лихвен процент е подробно обяснено. Видно е от
чл.4.8, че размерът на лихвата е определен при преференциални условия, представляващи
отстъпка от общо 2.5 пункта. Става ясно и при какви обстоятелства ще важат преференциите
2
и кога биха отпаднали, в който случай ще се прилага по-висок размер на лихвата. ЗПК не
забранява да има уговорки за изменение на лихвения процент, поради което клаузите не са
нищожни. В погасителния план, приложен към договора, изрично е записано, че той ще е
валиден до последваща промяна на лихвения процент. Това е позволено по чл.11, ал.1, т.12
ЗПК. Посочени са условията за прилагане на преференциалния лихвен процент, поради
което възражението в тази връзка е неоснователно. Има яснота и как се разпределя
лихвеният процент във времето и кога лихвата е фиксирана и кога става променлива. ГПР
изрично е посочен като размер и са посочени допусканията, при които е изчислен. ГПР и
дължимата обща сума са посочени към момента на сключване на договора, съгласно чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. Според договора се дължи и месечна такса за откриване и поддържане на
сметката по кредита, която такса не е част от ГПР по силата на закона – чл.19, ал.3, т.3 ЗПК
и правилно не е включена в него. Видно от съдържанието на договора, той отговаря на
повелителните изисквания на чл.11 ЗПК, поради което в цялост договорът не е
недействителен. С подписването му страните са се свързали в облигационно
правоотношение.
Според договора и погасителния план, крайният падеж на кредита е на 20.08.2023г.
Претендира се предсрочна изискуемост на дълга, понеже ответникът не платил вноски за
периода от 20.09.2021г. до 29.06.2022г. За установяване на плащанията по кредита и
останалите неплатени суми, по делото беше назначена съдебно-икономическа експертиза. Тя
е установила, че на 04.07.2019г. по сметка на К. е постъпила сума от 5297.50 лева, т.е. сумата
по кредита. Така че кредиторът е изпълнил основното си задължение по договора и е предал
на длъжника сумата по кредита. Ответникът е извършвал плащания по договора. Според
вещото лице, той е платил 2532.69 лева за главница, 504.62 лева за договорна лихва и 58.08
лева за мораторна лихва. Вноските по главницата са платени за периода от 20.08.2019г. до
20.08.2021г., а тези по лихвата са платени до 20.09.2021г. Кредитът е бил олихвяван от
кредитора до 12.11.2022г., когато е обявена предсрочната изискуемост.
След като вноските са погасени за периода до 20.09.2021г. и след това плащанията
са спрели, то е налице неизпълнение по чл.8.1. от договора, тъй като длъжникът е просрочил
плащането на която и да е вноска за повече от 31 дни и на основание чл.9.2. от договора
банката има правото едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви
всички усвоени и непогасени суми, начислената лихва и комисионите за предсрочно и
незабавно изискуеми. В изпълнение на това си право, банката е изпратила до длъжника
писмо, с което е обявила кредита за предсрочно изискуем. Писмото е изпратено чрез ЧСИ на
адрес гр. ***, но не е било връчено, защото адресатът не е открит – установено е било, че
вече не живее там. Ето защо е залепено уведомление по чл.47 ГПК. Изпратено е писмо и до
друг адрес на длъжника, а именно гр. ***. Видно от разписка за извършени действия, ЧСИ е
документирал, че лицето е било търсено три пъти, но не е открито, защото не пребивава на
адреса. И на този адрес е залепено уведомление по чл.47 ГПК. Било е установено, че
длъжникът няма действащ трудов договор. При това положение БРС приема, че длъжникът
е валидно уведомен за обявената предсрочна изискуемост, считано от 12.11.2022г. /когато
изтича двуседмичният срок от залепване на уведомленията, което е станало на 28.10.2022г./.
Според експертизата, при обявена на 12.11.2022г. предсрочна изискуемост остават
неизплатени следните суми: 2764.81 лева главница, от които 1492.48 лева по падежирали
вноски от 20.09.2021г. до 20.10.2022г. и 1272.33 лева по непадежирали вноски от 20.11.2022г.
до 20.09.2023г., 126.58 лева възнаградителна лихва, от които 121.92 лева по падежирали
вноски от 20.10.2021г. до 20.10.2022г. и 4.66 лева от 20.01.2022г. до 12.11.2022г., 176.82 лева
обезщетение за забава за периода от 20.09.2021г. до 11.11.2022г. След датата на предсрочната
изискуемост са начислени и 60 лева за такси за обявяването й и 24.12 лева обезщетение за
забава за периода от 12.11.2022г. до 18.01.2023г. Съгласно експертизата, към завеждане на
делото дължимите суми са в същите размери.
3
Междувременно кредиторът по договора е сменил наименованието си на Кей Би Си
Банк България ЕАД, а в последствие това дружество е било прекратено чрез вливането му в
Обединена българска банка АД. Това е към момента кредиторът на вземанията.
При това положение искът за главницата е основателен. Сумата се дължи, понеже
кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем. Към момента неплатената главница е в
размер на 2764.81 лева, от които 1492.48 лева са падежиралите вноски с нормален падеж и
1272.33 лева са предсрочно изискуемите вноски. Следва решение, с което се приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца посочената главница, ведно със законната лихва
от 19.01.2023г. до изплащането.
Искът за договорната лихва също се преценява за основателен. Експертизата е
установила, че до датата на настъпване на предсрочната изискуемост се дължи договорна
лихва от 126.58 лева. Лихвата се дължи само до настъпване на предсрочната изискуемост.
Неоснователно е възражението, че лихвата е погасена по давност. Тя се търси за
падежиралите вноски от 20.10.2021г. до 20.10.2022г., както и за периода от 20.10.2022г. до
12.11.2022г. Това е период, който влиза в тригодишния срок преди образуване на
заповедното дело /лихвата се погасява с кратка тригодишна давност/, поради което
вземането не е погасено по давност. Следва решение, с което се приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца възнаградителна лихва от 126.58 лева за периода от 20.09.2021г.
до 11.11.2022г.
Съдът намира, че е частично основателен искът за лихвата за забава. Според чл.4.5.
от договора, при забава в плащането на дължимите суми, се дължи обезщетение за забава –
наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената
главница. Към датата на сключване на договора лихвеният процент при просрочените
плащания, изчислен съгласно чл.4.1. е в размер на 15.60%. Видно от табличната част на
експертизата, вещото лице е изчислило обезщетението за забава в размер на 15.600%
първоначално и в последствие в размер на 15.510%. Така, на тази база, според експертизата
се дължи лихва за забава от 176.82 лева. Според чл.33, ал.2 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Съгласно ал.2 когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая обаче в договора
уговорката е, че обезщетението за забава е в размер на 15.60%, докато е ноторно известно, че
размерът на законната лихва по чл.86 ЗЗД е 10% на година. Следователно, в договора е
записан размер на лихвата, който нарушава закона. Ето защо тази клауза е нищожна в частта
за размера, макар това да не води до нищожност на целия договор. Следва да се приеме, че
се дължи само наказателна лихва в размер на законната лихва от 10% годишно. Видно от
експертизата, преди 20.09.2021г. ответникът е плащал лихвата за забава. След тази дата
лихва не е плащана, с изключение на 24.01.2022г., когато са платени 5.76 лева. Вещото лице
е изчислявало обезщетението за забава на основание договора за кредит, т.е. обезщетението
е със стойности, по-високи от законната лихва. Ето защо в тази си част експертизата не
може да бъде ползвана. БРС на основание чл.162 ГПК извърши собствени изчисления на
дължимите мораторни лихви след 20.09.2021г. върху забавените главници, на базата на
размера на законната лихва по чл.86 ЗЗД. Получава се размер на лихвите от 92.81 лева. От
това число трябва да се извади 5.76 лева, платени за лихва на 24.01.2022г. и така се получава,
че до обявяване на предсрочната изискуемост се дължи мораторно обезщетение от 87.05
лева. То не е погасено по давност, тъй като попада в тригодишния срок преди образуване на
заповедното дело. Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи
сумата от 87.05 лева наказателна мораторна лихва до 11.11.2022г., а за горницата искът
трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска за мораторната лихва върху предсрочно изискуемата главница:
Според експертизата, предсрочно изискуемата главница в цялост е 2764.81 лева. Тя
4
е станала предсрочно изискуема на 12.11.2022г. Вещото лице е изчислило, че се дължи лихва
за забава върху просрочената главница от 24.12 лева, колкото се търси и с предявения иск.
След настъпване на предсрочната изискуемост се дължи лихва за забава по чл.86 ЗЗД.
Следователно, искът е основателен и трябва да бъде уважен, като се приеме за установено,
че се дължи на ищеца сумата от 24.12 лева мораторна лихва за периода от 12.11.2022г. до
18.01.2023г.
Искът за сумата от 60 лева разноски за уведомяване на длъжника за настъпването
на предсрочната изискуемост е неоснователен. И да е заплатил кредиторът тези разноски,
понеже уведомяването е станало чрез ЧСИ, той няма право да иска от длъжника да му ги
възстанови. Обявяване на предсрочната изискуемост е действие по управление на кредита и
на основание чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може да иска заплащане на такси за това
действие. Също така, според чл.33 ЗПК, при забава в плащанията, кредиторът има правото
само на законна лихва за забавата, но в неговата правна сфера не се създават други
вземания. Наистина кредиторът може да извършва разходи във връзка с комуникацията си с
длъжника, но тези разходи остават за негова сметка. Следва решение, с което този иск се
отхвърли като неоснователен.
След като главните искове, предявени на основание твърдението, че предсрочната
изискуемост е обявена, са частично уважени, то съдът не пристъпва към разглеждане на
предявения евентуален осъдителен иск за сумите, на основание обявяване на предсрочната
изискуемост с връчване на исковата молба.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати
разноски на ищеца в размер на 1235.89 лева в исковото производство и в размер на 117.20
лева в заповедното дело.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. К. К., ЕГН ********** от гр.
***, че дължи на ”Обединена българска банка“ АД, ЕИК ********* /правоприемник на Кей
Би Си Банк България ЕАД/, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица,
бул.“Витоша“ 89б, представлявано от С. А. Г. и Т. В. М. по договор за потребителски кредит
№ ***/03.07.2019г. сумата от 2764.81 лева /две хиляди седемстотин шестдесет и четири лева
и осемдесет и една стотинки/ главница, от които 1492.48 лева редовно падежирала главница
от 20.09.2021г. до 20.10.2022г. и 1272.33 лева предсрочно изискуема главница с настъпване
на предсрочната изискуемост на 12.11.2022г., сумата от 126.58 лева /сто двадесет и шест
лева и петдесет и осем стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 20.09.2021г. до
11.11.2022г., сумата от 87.05 лева /осемдесет и седем лева и пет стотинки/ наказателна лихва
за забава върху редовно падежирали главници за периода от 20.09.2021г. до 11.11.2022г.,
сумата от 24.12 лева /двадесет и четири лева и дванадесет стотинки/ наказателна лихва за
забава върху предсрочно изискуема главница за периода от 12.11.2022г. до 18.01.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 19.01.2023г. до изплащането, които вземания
са присъдени със заповед за незабавно изпълнение № ***/20.01.2023г. на БРС по ч.гр.дело №
***/2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 87.05 лева наказателна лихва за забава
до 176.82 лева и иска за сумата от 60 лева разноски за връчване на уведомително писмо за
обявяване на предсрочна изискуемост.
ОСЪЖДА Ц. К. К., ЕГН ********** от гр. *** да заплати на ”Обединена българска
банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица,
бул.“Витоша“ 89б, представлявано от С. А. Г. и Т. В. М. сумата от 1235.89 лева /хиляда
двеста тридесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/ разноски в исковото производство
5
и сумата от 117.20 лева /сто и седемнадесет лева и двадесет стотинки/ разноски по
заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6