Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 29.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
тридесети май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
7993 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Бакалски” ООД със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Съборна” № 2, представлявано от управителя И. Н. Б., твърди, че на 05.01.2015г. сключил с ответника в
качеството му на ЕТ „Н.М. – Жан” договор, по силата на който последния се
задължил в качеството му на изпълнител, да закупи и достави билки, в състояние
по видове и количество, качество и цени, договорени между двете страни.
Съгласно т.3 от съглашението, възложителят се задължил да предоставя на
изпълнителя необходимите средства авансово по банков път. Този договор бил
сключен за срок от една година – до 05.01.2016г. Въпреки изтичането на този
договор, ищцовото дружество продължило с ответника съвместната им търговска
дейност, при същите условия по предходния им договор, като с устни заявки било
възложено на Н.М. доставка на ново количество билки. Спазвайки уговорката за
авансово финансиране, “Бакалски”
ООД извършил парични преводи по банков път към ЕТ „Н.М. – Жан” на обща стойност 53 000.00 лева, с преводни
нареждания както следва: 04.05.2016г.
– 10 000.00 лева; 09.05.2016г. – 6 000.00 лева; 10.05.2016г. –
5 000.00 лева; 11.05.2016г. – 5 000.00 лева, 19.05.2016г. –
2 000.00 лева; 20.05.2016г. – 5 000.00 лева; 30.05.2016г. –
5 000.00 лева; 02.06.2016г. – 10 000.00 лева и 07.06.2016г. –
5 000.00 лева. За обезпечаване на извършените авансови плащания и липсата
на изпълнение от М. в качеството му на физическо лице, респ. като собственик на
ЕТ „Н.М. – Жан”, на 22.06.2016г.
ответникът издал запис на заповед, с която се задължил безусловно и без протест
да заплати на ищеца сумата от 50 000.00 лева при предявяването на
менителничния документ. Последния бил предявен за плащане на издателя на
15.07.2016г., но той не извършил плащане на дължимата парична сума. Ищецът
подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417, т.9 от ГПК въз основа на издадения му запис на заповед
срещу издателя, частично за сумата от 25 000.00 лева, която му била
издадена по ч.гр.дело № 5399/2017г. по описа на РРС, но ответникът подал възражение
за недължимост на сумата. Поради това съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 25 000.00 лева, дължима по
запис на заповед, издаден на 22.06.2016г., с падеж на 15.07.2016г., по издадената
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417, т.9 от ГПК по
ч.гр.дело № 5399/2017г. по описа на РРС. Претендира и направените по настоящото
дело разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по
чл.422 от ГПК – положителен установителен иск за установяване вземане по
издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9
от ГПК – запис на заповед.
Ответникът Н.С.М. в съдебно заседание твърди, че е започнал погасяване
на задължението си по процесния запис на заповед, като не оспорва дължимостта
на сумата по издадения менителничен документ.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.01.2015г. ищцовото дружество сключило с
ответника в качеството му на ЕТ „Н.М. – Жан” договор, по силата на който
последния се задължил в качеството му на изпълнител, да закупи и достави билки,
в състояние по видове и количество, качество и цени, договорени между двете
страни, а съгласно т.3 от съглашението, възложителят се задължил да предоставя
на изпълнителя необходимите средства авансово по банков път. Договорът бил
сключен за срок от една година – до 05.01.2016г. По делото няма спор относно
фактите, че въпреки изтичането на този договор, ищцовото дружество продължило с
ответника съвместната им търговска дейност, при същите условия по предходния им
договор, като с устни заявки било възложено на Н.М. доставка на ново количество
билки, а спазвайки уговорката за авансово финансиране, “Бакалски” ООД извършил парични преводи по
банков път към ЕТ „Н.М. – Жан” на обща
стойност 53 000.00 лева, с преводни нареждания както следва: 04.05.2016г. – 10 000.00 лева;
09.05.2016г. – 6 000.00 лева; 10.05.2016г. – 5 000.00 лева; 11.05.2016г. –
5 000.00 лева, 19.05.2016г. – 2 000.00 лева; 20.05.2016г. –
5 000.00 лева; 30.05.2016г. – 5 000.00 лева; 02.06.2016г. –
10 000.00 лева и 07.06.2016г. – 5 000.00 лева. Не се оспорва от
страна на ответника, че за обезпечаване на извършените авансови плащания и
липсата на изпълнение от М. в качеството му на физическо лице, респ. като
собственик на ЕТ „Н.М. – Жан”, на
22.06.2016г. той издал запис на заповед, с който се задължил безусловно и без
протест да заплати на ищеца сумата от 50 000.00 лева при предявяването на
менителничния документ, както и че последния бил предявен за плащане на
издателя на 15.07.2016г.
Въз
основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417, т.9 от ГПК, въз основа на записа на
заповед, е било образувано ч.гр.дело № 5399/2017г. по описа на РРС, но срещу
издадената по делото заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за
сумата от 25 000.00 лева – главница и 500.00 лева – разноски по заповедното
производство за заплатена държавна такса, Н.М. е подал възражение за
недължимост на сумите.
По делото ответникът представя
складови разписки и кантарни бележки, съгласно които през м.април 2018г. е
предал на ищеца „Бакалски“ ООД билки на обща стойност, съгласно отразеното в
складовите разписки от 8 448.75 лева.
Представен е и проект за
извънсъдебно споразумение между страните по делото от 14.02.2018г. съгласно
което ответникът се съгласява да започне плащане на паричния си дълг по
процесния запис на заповед заедно с разноските по образуваните две частни
заповедни производства в пари или натура под формата на билки, като в срок от 3
месеца следва да погаси сумата от 20 000.00 лева, а в срок до 6 месеца
следва да погаси цялата сума от 50 000.00 лева. Това споразумение обаче не
е подписано от ищеца и не следва да се счита за сключено, а от там и като
доказателство за извършени някакви погасителни плащания по менителничния
документ.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Представения по делото запис на заповед, издаден на 22.06.2016г. е
редовен от външна страна. Същият съдържа всички изискуеми реквизити, съобразно
разпоредбата на чл.535 от ТЗ и не възбужда съмнение относно истинността си.
Заедно с това от представения запис на заповед е видно, че Н.М. се е задължил
без протест да заплати на ищеца сумата от 50 000.00 лева, като е бил определен
падежа – 22.07.2016г., от който момент задължението по него е станало
изискуемо. Определено е и мястото на изпълнението – гр.Пловдив по седалище на
ищцовото дружество. Неплатения на падежа менителничен документ удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане за сумата посочена в него срещу издателя. В записа на заповед е договорен конкретен падеж
за изпълнение на задължението и след настъпването на същия вземането по
документа става изискуемо. Записа на
заповед е менителничен документ – абстрактна сделка и при него по принцип не се
изследва основанието, от което произтича вземането по него. С факта на издаване
на менителничния документ, то вече издателя по него се задължава безусловно да
заплати определената в него парична сума на определен падеж. Ако записа на
заповед е издаден въз основа на други правоотношения между страните, то
издателят следва да ги наведе като предмет на делото, за да се изследва
т.нар.каузално правоотношение. В случая ищецът посочва каузалното
правоотношение, от което произтича вземането по менителничния документ. С устни
заявки било възложено на Н.М. доставка на количество билки, които били авансово
финансирани, като “Бакалски” ООД
извършил парични преводи по банков път към ЕТ „Н.М. – Жан” на обща стойност 53 000.00 лева, с преводни
нареждания както следва: 04.05.2016г.
– 10 000.00 лева; 09.05.2016г. – 6 000.00 лева; 10.05.2016г. –
5 000.00 лева; 11.05.2016г. – 5 000.00 лева, 19.05.2016г. –
2 000.00 лева; 20.05.2016г. – 5 000.00 лева; 30.05.2016г. –
5 000.00 лева; 02.06.2016г. – 10 000.00 лева и 07.06.2016г. –
5 000.00 лева. Тези факти не се оспорват от страна на ответника, както и
че за обезпечаване на извършените авансови плащания и липсата на изпълнение от М.
в качеството му на физическо лице, респ. като собственик на ЕТ „Н.М. – Жан”, на 22.06.2016г. той издал процесния
запис на заповед, с който се задължил безусловно и без протест да заплати на
ищеца сумата от 50 000.00 лева. Т.е. той не оспорва получаването на
паричната сума по менителничния документ.
Представените от ответника складови разписки и
кантарни бележки, съдът намира, че не може да приеме като доказателства,
доказващи частично погасяване на задължението му по процесния запис на заповед.
От тях действително е видно, че М. през м.април 2018г. е предал на ищеца
„Бакалски“ ООД билки на обща стойност, съгласно отразеното в складовите
разписки от 8 448.75 лева. Тези складови разписки са подписани от посочен в тях
служител на ищцовото дружество, като не са оспорени по законовоустановения ред
в съдебното производство и може да се приеме, че доказват погасяване на някакво
задължение към ищеца. Представеното извънсъдебно споразумение, действително
показва някакви извънсъдебни преговори между страните, но както е посочено то
не е подписано от ищеца и не следва да се счита за сключено, още повече и че
сроковете по него, ако са били договаряни такива са изтекли. От същото е видно
и че срещу ответника са заведени заповедното производство, настоящото исково и
изпълнително производство. В споразумението е посочено, че по тези съдебни
производства следва да се платят и разноските. Дори и да има някакво частично
изпълнение, то не може да се прецени какво ответникът погасява с него –
задължение за разноски по делата, главница по записа на заповед или лихви за
забава по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД, тъй като за размера на разноските и
лихвите няма данни по делото. Следва да се отбележи, че съществуване вземането
на кредитора се установява към момента на подаване на заявлението, което в
случая е станало на 09.08.2017г., а ако има след това някакво частично
изпълнение, което в случая са налице данни, че е станало дори и след
предявяването на иска по чл.422 от ГПК, то същото следва да се съобрази в хода
на изпълнителното производство. Процесният запис на заповед съдържа задължение
за плащане на определена парична сума на определен падеж от страна на
ответника, а не за натурално изпълнение и само доказателства и то писмени, могат
да докажат извършено частично парично плащане на задължението, каквито в случая
са налице. По тази причина и съдът не може да приеме цитираните доказателства,
като такива, доказващи частично плащане или погасяване на задължението по
менителничния документ.
Поради гореизложеното съдът намира, че не са
представени по делото доказателства ответника да е извършвал някакви плащания
по издадения запис на заповед, а това е следвало да бъде доказано с писмени
доказателства – по аргумент от чл.166 от ГПК, тъй като се касае за погасяване
на установени с писмен акт парични задължения. Съдът намира, че предявения иск
е доказан по основание и размер, поради което следва да се уважи изцяло, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, сумата
от 25 000.00 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 22.06.2016г. с падеж
22.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.08.2017г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417, т.9 от ГПК по ч.гр.дело №
5399/2017г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата
с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС и предвид уважаването на
иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
заповедното производство – ч.гр.дело № 5399/2017г. по описа на РРС, разноски в
размер на 500.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 500.00
лева – заплатена държавна такса за производството по делото.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.М. ***, с
ЕГН: **********, че дължи на “Бакалски”
ООД със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Съборна” № 2, ЕИК
*********, представлявано от управителя И. Н. Б., сумата от 25 000.00 /двадесет и пет хиляди/ лева, дължима по запис на
заповед, издаден на 22.06.2016г. с падеж 22.07.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.08.2017г. до окончателното й изплащане,
по издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417,
т.9 от ГПК по ч.гр.дело № 5399/2017г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Н.С.М. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на “Бакалски” ООД със седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Съборна” № 2, ЕИК *********,
представлявано от управителя И. Н. Б.,
сумата от 500.00 /петстотин/ лева - направени по заповедното производство –
ч.гр.дело № 540/2016г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА Н.С.М. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “Бакалски” ООД със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.”Съборна” № 2, ЕИК *********, представлявано от
управителя И. Н. Б., сумата от 500.00
/петстотин/ лева - направени по настоящото дело разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: