Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.12.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
пети ноември година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 3933 по
описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са осъдителен
иск с пр. основание чл. 79,
ал. 1, предл. І
от ЗЗД чл. 432, ал.1 от ТЗ , вр. чл.430, ал.1 ТЗ, иск по чл.430, ал.2 ТЗ, чл.92 ЗЗД, при условията на обективно кумулативно
съединяване.
По изложените в исковата молба
обстоятелства "Р.Б./България/" ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, Експо 2000, представлявано от А.А.– Изпълнителен директор,
чрез пълномощника юрк.Е.Н.е предявил против С.Г.В., ЕГН **********, обективно съединени искове с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, предл. І от ЗЗД чл.432, ал. 1 от ТЗ, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, чл.430
ал.2 ТЗ, чл.92 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати главница в размер на 147 280.36 лева, от която падежирали
вноски с настъпил падеж от 05.04.2012 г. до 05.03.2017г. и предсрочно изискуема
главница в размер на 112 105,96 лева; възнаградителна лихва в размер на 33
484.84 лева, начислена за периода от 15.03.2014 г. до 27.03.2017 г.;
наказателна лихва /неустойка/ в размер на 12654.37 лева, начислена за периода
от 05.04.2012 г. до 27.03.2017 г. включително; ведно със законната лихва върху
всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 29.03.2017г. до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото
разноски в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за банков кредит от 18.12.2007г., по
който „Р.Б./България/" ЕАД е
предоставила на С.В., като
кредитополучател, банков кредит в размер на 145 732.00 лева, с краен срок за
погасяване - 25.12.2032г. Твърди се, че
в последствие договорът за кредит е бил изменен и допълнен с Анекс
№ 1/06.07.2009г., Анекс № 2/03.12.2009 г. и Анекс №3/30.03.2010г., като
е
изменено и кредитното правоотношение, а крайната дата на погасяване на кредита е променена на 05.01.2033
г. Сочи се, че съгласно уговореното в
чл. 1.2. от Договора, кредитът е предоставен/отпуснат/ с цел: лимит 1 - 34 000
лева- покупка на недвижим имот Апартамент- жилище и Козметичен салон, находящи
се в гр. Търговище, ул. „*********ведно с изба № 5; лимит 2 -108 000 лева за
ремонтни работи на описаните недвижими имоти; лимит 3 - 3 732 лева за
потребителски лимит за застрахователни пакети „Имущество" и „Живот".
Ищецът поддържа, че отпуснатият кредит е предоставен в пълен размер и напълно
усвоен на 18.12.2007г. Твърди се, че
като обезпечение на всички вземания на Банката по Договора за кредит,
кредитополучателят се е задължил да учреди в полза на Банката първа по ред
ипотека върху следните недвижими имоти, находящи се в гр. Търговище, ул. „*********а
именно: самостоятелен жилищен обект - апартамент с идентификационен №
73626.509.451.2.16, собственост на С.В., съгласно Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 119 том XXV per. № 16742 дело 1811/2007 г. по описа на нотариус
П.А.с per. № 496 и район на действие Търговищки районен съд при НК. Твърди се,
че ответницата, като кредитополучател е спряла да погасява кредита, като не
били платени дължими вноски с падежни дати от 05.04.2012 г. до 05.03.2017 г.
Заявява, че поради неплащане на кое да е от задълженията по Договора за кредит
и анексите към него, с настоящата искова молба и приложеното към нея
писмо-уведомление с изх. № 6053 /28.03.2017 г. упражнява правото по чл. 9.3. от
Договора, във връзка с чл. 432 от ТЗ да обяви цялата ползвана и непогасена сума
за предсрочно изискуема, считано от получаването на препис от ответника.
Банката ищец поддържа, че съгласно
чл.430, ал.2 от ТЗ, договора за банков
кредит е лихвоносен. Сочи се, че в чл.3.1. от договор за банков кредит от
18.12.2007г. е уговорена възнаградителна лихва – 1,50 % за първите шест месеца
от усвояване на кредита. След изтичане на този срок Банката прилага годишна
лихва в размер на 7,75 % за остатъчните срок и сума по кредита. Сочи се, че
лихвата представлява СБР /стойност на банковия ресурс/, плюс 2,75 % пункта
надбавка годишно. Съгласно чл.3.3. от договора, при промяна в пазарните условия
банката запазвала право да променя
едностранно лихвата в частта СБР. Сочи се, че страните отнапред са определили
размера на обезщетението за забава на задължението на кредитополучателя за
погасяване на главницата по кредита. В
чл.3.9. от договора била уговорена на неустойка – наказателна лихва за забава в
размер на договорната лихва, увеличена с 8 /осем/ пункта надбавка годишно върху
неизплатената част от главницата /в т.ч. и непадежирали вноски/, за времето на
забавата до окончателното погасяване на забавените вноски.
Ответникът С.В. в
срока по чл.367 ГПК е депозирала писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на основние чл.110, чл.111, чл.114 ЗЗД за вземанията по иска. Твърди,
че до нея не е достигало уведомление/волеизявление за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита. Оспорва твърдението на ищеца, че с предявяването на
исковата молба по настоящото дело за първи път предявява на ответника
предсрочна изискуемост на целия кредит предмет на Договор за банков кредит от
18.12.2007 г. Твърди, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на
06.10.2010 г., съгласно поддържаното от банката в исковата молба иницирала
гр.д.№15021/ 2012г. на СГС, ГО, I-13
състав, с предявен иск по реда на чл.422 ГПК, след издадена ЗНИ по
ч.гр.д.№18876/2010г. на ВРС. Поддържа се в отговора, че всички наведени от
ищеца в настоящото производство фактичиски основания и правни доводи, подлежат
на ново, пълно и главно доказване. По изложените
обстоятелства ответницата пледира за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на сторените разноски.
С допълнителна искова молба, депозирана
в срока по чл.372 от ГПК, ищецът оспорва направеното възражение за изтекла
погасителна давност. Твърди че, банката ищец е предприела действия по
удолетворяване на вземанията, чрез снабдяване с изпълнителен лист и ЗНИ и
образуване на изп.д.№ 16 / 2011г. по описа на ЧСИ З., като давността е
прекъсвана многократно на основание чл.116, ал.1, буква б/ и буква в/ от ЗЗД. Позовава се на нормата на
чл.117 ал.1 ЗЗД, според която от прекъсване на давността тече нова давност. При
евентуалност твърди, че давността е била спряна докото трае съдебния процес
относно вземането съгласно чл.115, буква „ж“ от ЗЗД, като за времето докато е траел исковия процес
по гр.д.№15021/ 2012г. на СГС, ГО, I-13 състав, давността е спряна.
С допълнителен отговор на исковата,
подаден в срока по чл.373 ГПК ответникът твърди, че договорът за банков кредит
от 18.12.2017 г. и сключените към него анекси са нищожни, поради
неравноправност на клаузи в потребителския договор. Твърди, че същите не са
могли да породят обвързваща правна сила нито към момента на сключването им,
нито в последващ момент.
В съдебно
заседание ищцовото дружеставо чрез пълномощника си юрк.Недялков поддържа
предявените искове. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответницата
не се явява.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и
ал.3 ГПК, вр. чл. 12 ГПК, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия и неоспорен Договор за банков кредит от 18.12.2007г., се
установява, че „Р.Б./България/" ЕАД, като
кредитодател е предоставила на С.Г.В.
– кредитополучател, ипотечен банков кредит в размер на 145 732 лева, с цел покупка на недвижим имот – жилище и
козметичен салон в гр. Търговище, за ремонт и застраховка на същия. /л.12 – л.16 от делото/ Съгласно клаузата на чл.2.1 от кредитния
договор страните уговорили срок на погасяване
на кредита: 25.12.2032 г. В клаузата на чл.4.2 от договора е приет начин на
погасяване на кредита - с анюитетни
вноски от 582.84 лв. през първите шест
месеца от усвояването, платими на 25 -то число на съответния месец, а след
изтичане на този срок кредита да бъде погасяван на 294 равни анюитени вноски от
1089.82лв., съгласно погасителен план.
В клаузата на чл.3.1. от договор за банков
кредит от 18.12.2007г. е уговорена възнаградителна лихва – 1,50 % за първите
шест месеца от усвояване на кредита. Според уговореното в чл.3.1.2 след изтичане на
шестмесечния срок Банката прилага годишна лихва в размер на 7,75 % за
остатъчните срок и сума по кредита. Предвидено е, че лихвата представлява СБР
/стойност на банковия ресурс/, плюс 2,75 % пункта надбавка годишно. Съгласно
уговореното в чл.3.3. от договора за кредит, при промяна в пазарните условия
банката запазвала право да променя едностранно
лихвата в частта СБ. В текста на чл.3.9. от договора е уговорена на
неустойка – наказателна лихва за забава в плащането на дължими по договора суми
в размер на договорната лихва, увеличена с 8 /осем/ пункта надбавка годишно
върху неизплатената част от главницата /в т.ч. и непадежирали вноски/, за
времето на забавата до окончателното погасяване на забавените вноски.
Не се спори, че като неразделна част и приложения
към Договор за банков кредит от
18.12.2007г., кредиторът и кредитополучателят са подписали три анекса – от 06.07.2009г.,
от 03.12.2009г. и от 30.03.2010г., с
които е променени падежната дата, размера
на вноските за определени периоди от подписване на анексите. /л.17 - л.25 от делото/.
Съгласно уговореното в чл.10
от договора за кредит и в чл.11 от Анекс №3 от 30.03.2010г. страните са
договорили, че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично
на кое да е задължение по договора за банков кредит /анекса в продължение на
150 дни от падежа му, кредита /непогасената главница, такси и лихви/ става
автоматично предсрочно изискуем, считано от 151 ден.
Ответницата не оспорва, че е подписала лично Договор за банков
кредит от 18.12.2007г., както и трите
анекса към него – от 06.07.2009г., от 03.12.2009г. и от 30.03.2010г.
Не е спорно, като е видно и от приложените писмени
доказателства, че на 03.12.2010г. по ч.гр.д. № 18876 /2010г. на Варненски
районен съд е издадена заповед за изпълнение на порично задължение по чл.417 от ГПК, в полза на „Р.Б./България/"
ЕАД против С.Г.В., за заплащане на дължими по Договор за банков кредит от 18.12.2007г., изменен с Анекс №1 от
06.07.2009г., Анекс №2 от 03.12.2009г. и Анекс №3 от 30.03.2010г., сума в общ размер
156 872.07 лв., от която : главница 146
215.01лв., сумата 8616 лв. просрочена
редовна лихва за периода 30.03.2010г. до
03.11.2010г., сумата 2041.06лв. – наказателна лихва за периода 05.05.2010г. до 29.11.2010г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 01.12.2010г. до окончателното изплащане, както и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 3 137.44лв.
Видно от приложеното гр.д.№15021/ 2012г. на СГС, ГО, I-13 състав, с
оглед дадени от заповедния съд указания по см. на чл.415, ал.1 ГПК, след депозирано
възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК от С.Г.В., заявителят „Р.Б./България/"
ЕАД депозирал по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване съществуване на
оспореното вземене, за което е издадена ЗНИ
по ч.гр.д. № 18876 /2010г. на ВРС. С влязло в сила решение от 27.06.2016г. по гр.д.№15021/2012г.
на СГС, ГО, I-13 състав, е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.415, ал.1 ГПК, съществуване на парично вземане на „Р.Б./България/"
ЕАД против С.Г.В.,
за сума от 3000лв. – сбор от шест вноски
по Договор за банков кредит от 18.12.2007г., изменен с Анекс №1 от
06.07.2009г., Анекс №2 от
03.12.2009г. и Анекс №3 от
30.03.2010г. с падежи от 05.05.2010г. до
05.10.2010г., и наказателна лихва върху неплатените вноски за същия период в
размер на 179.16лв., като е отхвърлен предявения иск над уважения размер за
главница от 3000 лв. до претендирания такъв от 2041.06лв. и изцяло претенцията за 8616 лв. редовна лихва за периода 30.03.2010г. до 03.11.2010г. В
мотивите на съдебния акт е прието, че обективно е налице преустановяване на
плащанията 05.05.2010г. до 05.10.2010г., от страна на кредитополучателя по Договор
за банков кредит от 18.12.2007г., но към
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК, кредиторът не е уведомил длъжника за обявяване на предсрочна
изискуемост, като са приложени
указанията по т.18 от ТР №4 /18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС.
Представено е с исковата молба уведомление
с изх.№ 6053 от 28.03.2017г. до С.Г.В. относно предсрочна изискуемост по Договор за банков кредит от 18.12.2007г., изменен с Анекс №1 от 06.07.2009г., Анекс №2
от 03.12.2009г. и Анекс №3 от 30.03.2010г./л.31
от делото/
С уведомлението ищцовата „Р.Б./България/" ЕАД, заявява, че поради
неплащане на дължимите вноски по Договор за банков кредит от 18.12.2007г. в периода от 05.04.2012г. до 05.03.2017г. е налице
случай на неизпълнение, поради което обявява всички суми по договора за
предсрочно изискуеми, в т.ч. главница в размер на 147 280.36 лева и лихва
от 46139.21лв.
Исковата молба и приложенията, вкл. уведомление с изх.№ 6053 от
28.03.2017г. са връчени на лично ответника
С.Г.В. на 03.10.2017г., видно от съобщение с разписка на л.73 от делото.
От приетото неоспорено заключение
на съдебно-счетоводната експертиза с в.л.
П.Д., се установява, че при извършената проверка в счетоводството на банката
ищец, експертът е установил, че към 27.12.2007г. ответникът С.Г.В. е усвоил кредита предоставен с Договор за
банков кредит от 18.12.2007г., като от страна на „Р.Б./България/" ЕАД е
преведена по сметка на кредитополучателя
сума в размер на 145 732 лева. От приетото
заключение на ССчЕ, се установява, че от
05.04.2012 г. до дата 11.09.2018 г. няма постъпили суми за погасяване на
задължения по главница. От заключението на ССчЕ се установява, че към
29.03.2017 г. и към 11.09.2018 г. (датата на извършване на проверка), съгласно
счетоводните регистри на банката, задълженията на С.Г.В. по главница към,
Договора за банков кредит и анексите, към него, са в размер на 147 280,36 лева,
като падежирала главница е в размер на 35 174,40лв., а предссрочно изискуемата
главница е в размер на 112 105,96лв. Вещото лице сочи, че начислена
възнаградителна (редовна) лихва за периода 20.03.2014 г. – 28.03.2017г. възлиза на 33 484,84 лева. По отношение на наказателната лихва /неустойка/, след
извършените справки и изчисления, вещото лице е обосновало извод, че същата е в
размер на 12 654,37лв. Изчисленията на вещото лице счетоводител са онагледени
таблично, по периоди за всяко от вземанията. В заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се сочи, че във връзка с процесния договор за банков кредит
счетоводството на банката ищец е редовно водено.
Съдът възприема приетото неоспорено
заключение на съдебно-счетоводната
експертиза с вещо лице П.Д., като обективно и компетентно дадено, кореспондиращо
с приетите писмени доказателства.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи :
По допустимостта: Предявените осъдителни искове,
предвид поддържаните в исковата молба твърдения са допустими, при надлежно
упражнено право на иск.
По същество на
доводите:
Основанието на предявения
иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД е неизпълнение на задълженията на ответницата
по договор за кредит, сключен с банката ищец. При предоставен банков
кредит приложение намират правилата на
чл. 430 –чл. 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл.
430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, в случай, че такава е
уговорена, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков
кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора
парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на
уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила
за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане,
релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя
със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора.
Безспорно от доказателствата по делото
/заключението на ССчЕ/ се установява, че ищецът е изпълнил това свое задължение
по договора и в този смисъл се явява изправна страна.
Безспорно от доказателствата по делото се
установява, че ответницата е неизправна страна по договора, тъй като не е
изпълнила задължението си да връща кредита по начина и сроковете, определени с
погасителен план, тъй като редовното погасяване на задълженията по кредита е
преустановено на 05.04.2012 с преустановяване
на плащанията за главница. Установи се от заключението на СсчЕ, че за периода
30.03.2010г. до 02.06.2010г. са извършени погашения в размер на 3300 лв. След този момент ответницата е изпаднала в
забава по отношение на падежиралите месечни анюитетни вноски.
Съгласно уговореното в чл.10
от договора за кредит и в чл.11 от Анекс №3 от 30.03.2010г. страните са
договорили, че при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично
на кое да е задължение по договора за банков кредит /анекса в продължение на
150 дни от падежа му, кредита /непогасената главница, такси и лихви/ става
автоматично предсрочно изискуем, считано от 151 ден.
Неоснователни са и оплакванията във
връзка с обявяването на предсрочната изискуемост. Преди всичко неоснователни са
доводите, че тълкуването по т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ВКС-ОСГТК, че
изявлението за предсрочна изискуемост следва да е достигнало до длъжника преди
образуването на съдебното производство следва да се прилагат не само в
заповедните производства, но и в исковия процес, както в настоящия случай. Това тълкуване е дадено само за заповедното
производство, поради което, когато за събиране на задължението по договора
за кредит банката-кредитор е избрала общия ред с предявяване на осъдителен иск,
исковата молба може да изпълни функцията на изявления за обявяване на
предсрочната изискуемост. В случая с исковата молба не са представени
доказателства, че „Р.Б./България/" ЕАД е уведомила ответника, че обявява
кредита за предсрочно изискуем преди предявяването на исковата молба в съда.
Предвид на това, не може да бъде прието, че кредита е обявен за предсрочно
изискуем преди предявяването на иска. Не съществува обаче пречка тази
предсрочна изискуемост да бъде обявена с исковата молба, с която се иска
длъжника да изпълни задълженията си по договора за кредит. С оглед на това,
следва да бъде прието, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с връчването
на исковата молба на ответника по делото и същия дължи пълния размер на незаплатената
сума по кредита. / Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по
т. д. № 193/2018 г., I т. о.; Определение № 387/24.07.2017 г. по ч. т. д. №
1369/2017 г. на ВКС, I т. о./
От заключението
на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице П.Д. се установява, че след последното плащане
на 02.06.2010г. не са извършвани никакви плащания по договора, като неплатеният
остатък от главницата е в размер на 147 280,36 лв., поради което искът в тази
му част е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
Върху главницата
следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от датата не
предявяване на иска – 29.03.2017 г. до окончателното плащане на задължението.
Освен, че не е изпълнявал задължението
си да погасява главницата по договора за кредит, ответникът не е изпълнявал и
задълженията си да заплаща дължимата се възнаградителна лихва по чл. 430, ал. 2
от ТЗ. С оглед на това неизпълнение и както е посочено в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Пл. Д., ответникът дължи на " че „Р.Б./България/" ЕАД
сумата от 33 484,84 лв., представляваща възнаградителна лихва върху редовна
главница по договора за периода периода 20.03.2014 г. – 28.03.2017г. Няма данни
тези суми да са заплатени от ответника, поради което исковете по чл. 430, ал. 2
от ТЗ са основателни и следва да бъдат уважение така, както са предявени.
В текста на чл.3.9. от договора е
уговорена на неустойка – наказателна лихва за забава в плащането на дължими по
договора суми в размер на договорната лихва, увеличена с 8 /осем/ пункта
надбавка годишно върху неизплатената част от главницата /в т.ч. и непадежирали
вноски/, за времето на забавата до окончателното погасяване на забавените
вноски. Установи се, че ответникът е изпаднал в забава, по отношение на
задължението за плащене на анюитетни
вноске в период от 05.04.2012 г. до дата
11.09.2018 г.. С оглед на това, ответникът дължи на ищеца така уговорената
неустойка за неплатените суми по договора за кредит. В случая ищецът претендира
тази неустойка не за пълния размер на анюитетната вноска, а поотделно за всяка
една от двете й части – главница и възнаградителна лихва, което е допустимо. С
оглед на това, така предявените искове по чл. 92 от ЗЗД са доказани по основание,
като от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с
вещо лице Д. се установява, че дължимата се неустойка върху просрочената
главница, е в размер на 12 654.37лв. С
оглед на това исковете и в тази им част са доказани по основание и размер,
поради което следва да бъдат уважени така, както са предявени.
По
възражението за погасителна давност:
Ответникът в отговора е направил общо възражение за погасяване по
давност на задълженията по кредита, поради изтекла погасителна давност.
Съгласно чл.115, буква „ж“ от ЗЗД, докато траел исковия процес относно
вземането, поради което в периода 2010 г. -
2016г., в хода на гр.д.№15021/
2012г. на СГС, ГО, I-13 състав и предшестващото го заповедно производство /по см. на чл.422 ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, кагото е спазен срока по чл.415,
ал.1 ГПК/,
давността е спряна.
Предвид изложеното, съдът намира възражението
на ответника за изтекла погасителна давност изцяло за неоснователно и при липса
на други факти водещи до погасяване на дълга осъдителния иск следва да бъде
уважен.
Недоказано в процеса бе и възражението за нищожност
на клаузите от договора за кредит и анексите към него. Възражението е
бланкетно, като не са конкретизирани клаузи от процесния договор, които да са
нищожни, като неравноправни. По делото не
бе установено някоя от клаузите по договор за банков кредит от
18.12.2007г. и анексите към него да са неравноправни.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 8 426 лв. направените по делото разноски в исковото
производство пред СГС, като в тях се включват внесената държавна такса в размер
на 7 736,77 лева, 40лв. д.т. за обезпечаване на иска, депозит за вещо лице в
размер на 500 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер от 150лв.
По изложените съображения, Софийски градски съд, ГО, I -7
състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.Г.В., ЕГН **********,***»*******,
ап.2, да заплати на "Р.Б./България/"
ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, Експо 2000,
сумите от:
- 147 280.36 лева, на основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. чл.432,
ал.1 ТЗ, представляваща
дължима главница по Договор за банков кредит от 18.12.2007г., от която падежирали вноски с настъпил падеж от 05.04.2012
г. до 05.03.2017г. и предсрочно изискуема главница от 112 105,96 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на исковата молба - 29.03.2017 г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
-33 484.84 лева, представляваща възнаградителна лихва начислена за периода от 15.03.2014 г.
до 27.03.2017 г., на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата
молба - 29.03.2017 г. до окончателното
погасяване;
-12 654.37 лева, представляваща наказателна лихва /неустойка/ начислена за периода от 05.04.2012 г. до
27.03.2017 г. включително за, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба
- 29.03.2017 г. до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА
С.Г.В.,
ЕГН **********,***»*******, ап.2, да
заплати на "Р.Б./България/" ЕАД, ЕИК: *******, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, направените по делото разноски пред СГС от 8 426 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: