РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 128984
гр. София, 11.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110131217 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Подадено е заявление от заявителя „Сити кеш“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжницата М. С. Р. за следните
суми: 800 лева – главница, ведно със законната лихва от 23.05.2024 г. до
изплащане на вземането; 135,09 лева – възнаградителна лихва за периода от
21.06.2023 г. до 22.01.2024 г.; 457,91 лева – неустойка за неосигурено
обезпечение; 200 лева – неустойка за забавено плащане, и 100,73 лева –
обезщетение за забава за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 01.09.2023 г. до 01.05.2024 г. – задължения по
Договор за потребителски кредит № 9221589/21.06.2023 г., сключен между
страните.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдилищата не издават заповеди за
изпълнение за вземания, които се основават на източници, противоречащи на
закона или добрите нрави. Размерът на законната лихва е установен в чл. 86
ЗЗД и Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 426/18.12.2014 г., като
същият е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка,
определен в началото на съответното шестмесечие (1 януари или 1 юли),
увеличен с 10 процентни пункта. Разпоредбата е императивна – всяко друго
задължение при забава за плащане представлява договорна неустойка, която е
допустима съгласно чл. 92 ЗЗД, стига да не е забранено изрично от закона за
конкретния вид задължение. При потребителските кредити уговаряне на
такива други неустойки за забава, по-големи по размер от законната лихва, е
абсолютно забранено съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр.
Поисканата от заявителя сума по заявлението е за законна лихва за
забава върху неплатената главница по потребителски кредит от 800 лева, е в
размер на 100,73 лева за периода 01.09.2023 г. до 01.05.2024 г. Забавата е
продължила седем месеца, и доколкото е служебно известно, че в последните
1
години законната лихва е в размер на 10 – 12 % годишно, общият лихвен
процент върху сумата от 800 лева за такъв период на забава следва да е около
7 % от размера , т.е. около 56 лева. Същевременно поисканата сума за
законна лихва от 100,73 лева. Т.е. претендираното обезщетение е около два
пъти законния размер, който може лесно да се определи поне приблизително.
С оглед формалния характер на едностранното заповедно производство
и изричното настояване на заявителя в заявлението, че претендираният от него
размер на законната лихва е само върху главницата и тъй като претенцията за
законна лихва подлежи на изчисление (в този смисъл са и посочените от
настоящия съд на заявителя актове на контролната инстанция – Софийския
градски съд, дадени в Определение № 9399/03.08.2023 г. по въззивно частно
гр. дело № 8290/2023 г. на ΙΙ-в състав; Определение № 9182/28.07.2023 г. по
въззивно частно гр. дело № 7474/2023 г. на ΙV-е състав; Определение №
12122/13.10.2023 г. по въззивно частно гр. дело № 11363/2023 г. на ΙΙ-д състав;
Определение № 14945/08.12.2023 г. по въззивно частно гражданско дело №
10916/2023 г. на Софийския градски съд, I-в състав, и други), съдът намира, че
в случая е налице очевидна злоупотреба с процесуални права. Санкцията за
тази забранена от чл. 3 ГПК злоупотреба, която е безспорно установена в
правната доктрина, е отказ за защита, т.е. отхвърляне на искането. Поради
това искането за присъждане на лихва за забава в размер на 202,57 лева следва
да се отхвърли изцяло като противоречащо на закона.
Що се отнася до претенцията за договорна възнаградителна лихва,
настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение във
всеки един момент да преценява неравноправността на договорни клаузи,
когато са налице фактически данни за такава неравноправност, въведено от
практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът
не е натоварен служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по
дело C-243/08 Pannon GSM, намира, че от представените по дело документи
може да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от клаузите
по договора за кредит. Така в представения по делото договор за кредит в чл.
5, ал. 1 е посочено, че в 3-дневен срок от сключване на договора следва
предостави на заемодателя обезпечение чрез поръчителство чрез банкова
гаранция; две физически лица, които: представят служебна бележка от
работодателя си за нетен размер на осигурителния доход над поне четири пъти
минималната заплата за страната; работят по безсрочен трудов договор; не са
заематели или поръчители по друг договор, сключен със „Сити кеш“ ООД;
нямат неплатени осигуровки за последните две години; нямат задължения към
други финансови институции, или имат такива, но имат статус не по-лош от
401 „Редовен“ в Централния кредитен регистър, като ако не го направи, ще
дължи неустойка по чл. 11, ал. 1 в размер на 457,91 лева.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е клаузата, с в ущърб на
потребителя се възлагат тежести в противоречие с принципите за
добросъвестност и справедливост. Преценката за неравноправност се
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в
2
договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на
индивидуалния характер на уговорката върху търговеца.
Уговореното по посочения по-горе начин възнаграждение за
осигуряване на поръчителство на свързано с първоначалния кредитор е в
размер на около 50 % от този на размера на задълженията за главница по
договора за заем (800 лева).
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на обстоятелствата около
двата договора – за кредит и осигуряване на поръчителство – сключването им
на една и съща дата; сключването на втория договор с лице, което е свързано с
главния кредитор; избора на последния на свързаното му лице, което да
осигури поръчителство, а и на обстоятелството, че предоставянето на
обезпечение чрез поръчител е едно от условията да се отпусне кредита при
посочените параметри, като тази вноска дори е включена в погасителния план
(на лист 10 от делото), това означава, че таксата за поръчителство е следвало
да се включи в общите разходи по кредита съгласно
§ 1, т. 1 ЗПКр. Оттук и тази сума следва да се посочи в годишния процент на
разходите съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПКр във връзка с приложението към
същия. Възнаграждението не е включено в този процент, тъй като не се
съдържа в основния договор за кредит и не е описано там. В случая
годишният процент на разходите, записан в договора за кредит, е 47,73 %, като
в него се включва само възнаградителната лихва, която е 135,09 лева, т.е.
разходите по кредита са представени като 135,09 лева. При това положение
добавянето на още 457,91 лева неустойка би променило годишния процент на
разходите, а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз –
т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, че
в договора въобще не е посочен правилен такъв, т.е. прилагат се последиците
по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр във връзка с чл. 22 ЗПКр и целият договор е
нищожен, а длъжникът дължи връщане само на главницата по договора
съгласно чл. 23 ЗПКр.
Поради това претенцията за възнаградителна лихва следва да се
отхвърли изцяло, а съгласно практиката на ВКС – Решение № 129/30.07.2024
г. по търг. дело № 630/2023 г., I ТО, не се присъжда и законна лихва за забава –
нито до предявяване на вземането в съда, нито след това.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 800 лева от общо
1693,73 лева, или за 47,23 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 11,81 лева
държавна такса и 23,62 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
3
на заповед за изпълнение с вх. № 168924/23.05.2024 г. В ЧАСТТА, с която
„Сити кеш“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115е, ет. 5, иска издаване на заповед за изпълнение
срещу М. С. Р., с ЕГН: **********, с адрес: С., ул. „***-та“ № *, да плати на
заявителя суми в размер на 135,09 лева (сто тридесет и пет лева и 9 стотинки)
– възнаградителна лихва за периода от 21.06.2023 г. до 22.01.2024 г.; 457,91
лева (четиристотин петдесет и седем лева и 91 стотинки) – неустойка за
неосигурено обезпечение; 200 лева (двеста лева)– неустойка за забавено
плащане, и 100,73 лева (сто лева и 73 стотинки) – обезщетение за забава за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
01.09.2023 г. до 01.05.2024 г., както и законна лихва върху главницата от
23.05.2024 г. до окончателното плащане – задължения по Договор за
потребителски кредит № 9221589/21.06.2023 г., сключен между страните.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Агенция за
събиране на вземания“ АД, че може да предяви гореописаните си претенции
с осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на определението в сила,
като ползва платената държавна такса за вземанията, за които заявлението е
отхвърлено в размер на 13,19 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
„Агенция за събиране на вземания“ АД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4