№ 64
гр. Разград , 15.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Частно търговско дело №
20213300900029 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 679 ТЗ.
Образувано е по искане вх. № 1413/07.05.2021г., подадено по пощата
на 05.05.2021г., от Национална агенция за приходите, чрез пълномощника
Венцислава Иванова Петкова - Директор на дирекция „Държавни вземания“ в
Централно управление на НАП - кредитор в производството по
несъстоятелност по т.дело № 25/2015 година по описа на Разградски окръжен
съд, с правно основание чл. 679, ал. 1 ТЗ, за отмяна решение по т. 3 на
събрание на кредиторите на "СИТИГАЗ" АД - в несъстоятелност, ЕИК
*********, проведено на 26.04.2021г. – за определяне на окончателно
възнаграждение на синдика. Твърди, че това решение съществено ощетява
кредиторите с приети вземания с поредност на удовлетворяването по чл. 722,
ал.1, т. 6, 7 и 8 ТЗ и моли за неговата отмяна.
Молителят твърди, че се легитимира като кредитор с прието в
производството по дело № 25/2015 година по описа на Разградски окръжен
съд, тъй като на осн. чл. 3, ал.1, т. 10 от Закона за Националната агенция за
приходите /ЗНАП/, агенцията представлява държавата в производството по
несъстоятелност, а съгласно чл. 10, ал.1, т. 15 ЗНАП, изпълнителния директор
на НАП представлява държавата в производството по несъстоятелност, когато
държавата е кредититор с публични и определени със закон частни държавни
вземания. В производството по несъстоятелност срещу длъжника са приети
по смисъла на чл. 693 ТЗ публични вземания в общ размер на 542 930.30 лв.,
възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производтвото по
1
несъстоятелност срещу длъжника, от които са удовлетворени едва 150 000 лв.
и които при евентуално разпределение на сумите, получени при реализацията
на активите на дружеството, биха били удовлетворени по реда на чл. 722,
ал.1, т. 6 ТЗ. От друга страна, вземанията на кредитора „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД /като цесионер на „УниКредит Булбанк“ АД/, с гласовете
на когото е взето атакуваното решение, са приети като обезпечени с
обезпечения, даващи право на придпочитателно удовлетворяване, като реално
този кредитор ще се удовлетвори само от обезпеченията си, но с взетото
решение е увредил интересите на останалите хирографарни кредитори,
защото сумите за евентуалното окончателно възнаграждение ще бъдат
разпределени от реализация на имущество, което не е обезпечено. Ето защо,
счита, че приемането на окончателното възнаграждение на синдика в размера
от 50 000 лв., очевидно уврежда интереса на държавата като кредитор по
публичин вземания, представлявана от НАП.
Кредиторът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД депозира
писмено становище, с което възразява срещу искането. Излага подробни
съображения, за неоснователността на молбата.
Синдикът на "СИТИГАЗ" АД - в несъстоятелност - Р.С. Т. депозира
отговор на молбата. Намира молбата за неоснователна, а атакуваното решение
на събранието на кредиторите - за правилно и законосъобразно, като излага
подробни съображения.
По призоваването съгласно чл. 679, ал.3 ТЗ
Налице е противоречива съдебна практика за призоваването по реда
на чл. 679, ал.3 ТЗ – дали разгласяването на поканата за насроченото съдебно
заседание следва да се извърши в Търговския регистър по партидата на
длъжника или призоваването следва да се извърши чрез обнародване на
призовката в Държавен вестник.
Според първото становище: Разгласяването на поканата за
насроченото съдебно заседание в Търговския регистър по партидата на
длъжника, в частта "Несъстоятелност", дава значително по-големи гаранции
на кредиторите за узнаване и организиране на защитата им. Търговският
регистър е публичен, общодостъпен и съдържа пълна актуална и точна
2
информация както за статута на търговеца, така и за производството по
несъстоятелност, вкл. провежданите по него действия от страна на съда и
синдика. Актовете в производството по несъстоятелност намират проекция в
регистъра и логично, съобщенията във връзка със събрания на кредиторите,
също се обявяват в ТЗ по партидата на длъжника. Създадено е обосновано със
законодателни промени в ТЗ доверие на кредиторите в отразените в регистъра
данни относно търговците, респ. длъжника в производството по
несъстоятелност. Предвиденото в чл. 679, ал.3 ТЗ обнародване на призовката
в Държавен вестник следва да се тълкува корективно, с оглед по- новата
редакция на общото правило за призоваване по чл. 619, ал.3 ТЗ и аналогично
на уведомяването на кредиторите за събрания, насрочени от съда. Това
тълкуване би било в синхрон с нормата на чл. 679, ал.2 ТЗ, въвеждаща
инструктивен краен срок за разглеждане на искането и е възприето като
допустимо в практиката на съдилищата (Определение № 221 от 18.04.2012 г.
на ВнАС по ч. в. т. д. № 221/2012 г., ТО, с което е потвърдено определение,
постановено в производство, проведено след такова уведомяване). Съгласно
легалната дефиниция, дадена в чл. 2 от Закон за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, търговският регистър е
единна централизирана електронна база данни, съдържаща както вписаните
обстоятелства по чл. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, така и обявените актове по чл. 5 от
същия закон, на които по силата на закон е дадена публичност. С публичност
се ползват само актовете обявени в търговския регистър. Само обявяването
осигурява публичност на обявения акт /чл. 9, ал. 1 З ТРРЮЛНЦ /, защото
докато при вписването се въвежда информация само за подлежащите на
вписване обстоятелства, при обявяването на актовете по чл. 5 З ТРРЮЛНЦ в
регистъра се пренася тяхното съдържание, както е сторено и с определението
на съда за насрочване на открито съдебно заседание. Това становище е
намерило израз и в Определение № 2990 от 29.08.2018 г. на ОС - Варна по ч.
т. д. № 1109/2018 г., Определение № 3158 от 9.09.2019 г. на ОС - Варна по ч.
т. д. № 1111/2019 г., Определение № 3817 от 28.11.2016 г. на ОС - Варна по ч.
т. д. № 1153/2016 г. и др.
Според второто становище: Кредиторите следва да бъдат уведомени
за производството по чл. 679 ТЗ, чрез призоваване за съдебно заседание с
публикация в Държавен вестник. Това становище е намерило израз в
3
Определение № 260858 от 10.02.2021 г. на СГС по ч. т. д. № 2048/2020 г.,
Определение № 152 от 9.01.2018 г. на СГС по ч. т. д. № 2787/2017 г. и др.
Липсва тълкувателно решение по чл. 130 ЗСВ.
Настоящия съдебен състав споделя първото становище, по
изложените в същото съображения.
Актът на съда по насрочване на молбата в открито съдебно заседание
е обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на длъжника, в частта "Обявени актове
несъстоятелност", на 10.05.2021 г., поради което съдът приема, че
кредиторите са редовно призовани, съгласно чл. 679, ал. 3 ТЗ. Този извод се
подкрепя и от обстоятелството, че кредиторът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД депозира писмено становище по делото с вх. № 1482 от
17.05.2021г., в което изрично сочи, че се е запознал с обявеното определение
за насрочване на о.с.з. по настоящото дело именно по партидата на длъжника
в ТРРЮЛНЦ.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
подалият искането кредитор – НАП се явява пълномощника му Александър
Борисов Гунев – експерт по приходите с юридическо образование и
юридическа провоспособност. Поддържа искането и излага подробни
съображения.
Останалите кредитори не се явяват и не се представляват.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
синдикът на "СИТИГАЗ" АД - в несъстоятелност - Р.Т. се явява лично.
Поддържа депозирания отговор на молбата и излага допълнителни
съображения за неоснователност на искането на НАП.
Длъжникът в производството "СИТИГАЗ" АД - в несъстоятелност,
редовно призован по реда на чл. 50, ал.2 ГПК, не изпраща представител и не
взема становище по искането.
Съдът като обсъди доводите на страните, материалите по делото,
включително и извърши служебна справка по т. д. № 25/2015 г. по описа на
Окръжен съд – Разград и по публичния Търговски регистър, намира за
4
установено следното от фактическа страна:
От справка по партидата на "СИТИГАЗ" АД - в несъстоятелност, ЕИК
*********, в Търговския регистър се установява, че на 15.04.2021 г. е
обявена покана за събрание на кредиторите, което да се проведе на
26.04.2021г. от 13:00 часа в зала № 3 на ОС-Разград, с дневен ред:
1. Вземане на решение по реда на чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ, относно
актуализиране на оценките на останалите в масата на несъстоятелността
недвижими имоти и метода и условията на оценка на имуществото;
2. Вземане на решение по реда на чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ във вр. с
чл. 718 от ТЗ, относно предстоящите действия по осребряване на
останалото имущество в масата на несъстоятелността;
3. Вземане на решение по реда на чл. 677, ал. 1, т. 5 от ТЗ –
определяне размера на окончателното възнаграждение на синдика.
Видно от протокола от проведеното на 26.04.2021г. събрание на
кредиторите на "СИТИГАЗ" АД – в несъстоятелност, същото е открито в
13.00 часа, като за участие в събранието се явили кредиторите с приети
вземания: „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от
старши юрисконсулт Иванов и Национална агенция за приходите,
представлявана от А.Б.Г. – експерт по приходите с юридеческо образование и
юридическа провоспособност в НАП. Други кредитори не са се явили за
участие в събранието. На събранието не е присъствал и синдикът. Оспорване
на правото на глас на някой от кредиторите не е заявявано, нито съдът се е
произнасял нарочно по този въпрос.
Съгласно обявените в търговския регистър и одобрени от съда
списъци на приетите вземания, допуснатите до участие в събранието
кредитори са носители на повече от 50 % от приетите вземания, като
вземането на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
е в размер на 1 442 732лв. - 40,712 %, а вземането на кредитора Национална
агенция за приходите – 557 010,49 лв. - 15,718%, като при вземане на
решенията по въпросите от обявения в поканата дневен ред всеки от
кредиторите е имал гласове в размер, съответстващ на посочения такъв от
размера на приетите вземания.
5
След проведено гласуване по обявения в поканата дневния ред, по
предложение и с гласовете на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е формирано мнозинство от 40,712 % и е прието сега
атакуваното решение по т.3 за определяне на окончателно възнаграждение на
постоянния синдик в размер на 50 000 лева, а кредиторът Национална агенция
за приходите е гласувал "против" така взетото решение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Сезиращата съда молба по чл. 679, ал. 1 ТЗ е депозирана в срока по
чл. 679, ал. 2 ТЗ. В конкретния случай молбата е подадена от кредитор в
производство по несъстоятелност по пощата на 05.05.2021 година /видно от
куриерското клеймо, като 03.05.2021г. и 04.05.2021г. са официални почивни
дни/ и се атакува решение на събрание на кредиторите от 26.04.2021 година, т.
е. същата е допустима и в срок, съгласно чл. 60, ал.6 и чл. 62, ал.2 ГПК.
Същата е подадена от легитимирано лице, доколкото изхожда от Директора
на Дирекция "Държавни вземания", изрично оправомощен с представената по
делото заповед от Изпълнителния директор на Национална агенция за
приходите. Молбата се явява процесуално допустима, независимо, че не е
администрирана чрез съда по несъстоятелността, доколкото подобно
процесуално изискване в чл. 679, ал. 1 ТЗ не се съдържа.
Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Производството по чл. 679 ТЗ е контролно-отменително и по
законосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл. 679, ал. 1, ал. 2 ТЗ по искане на
длъжника или на кредитор, направено в 7-дневен срок от провеждане на
събранието, друг състав на съда по несъстоятелността може да отмени
решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или
съществено ощетява част от кредиторите.
Ощетяване на кредиторите би било налично, когато с решението
някой от кредиторите, или част от тях са поставени в неравностойни с
другите кредитори условия (в този смисъл се възприема хипотезата на
6
"ощетен кредитор" в Решение № 83 от 27.11.2013 г. на ВКС по т. д. №
940/2012 г., I т. о., ТК).
Съобразно нормата на чл. 677, ал. 1, т. 5 ТЗ, в правомощията на
Събранието на кредиторите е определянето на текущото и окончателното
възнаграждение на постоянния синдик или неговото изменение, като
определянето на размера му е предоставен на преценката на предвиденото в
чл. 676, ал. 3 ТЗ мнозинство на кредиторите, сформирало решението си по
предвидения в чл. 676, ал. 2 ТЗ ред, които процедурни изисквания в случая са
спазени.
В чл. 661, ал. 4 ТЗ са предвидени критериите за определяне на
окончателното възнаграждение на синдика. Съдът не може да проверява
целесъобразността на взетото решение за окончателното възнаграждение на
синдика, тъй като това би било нарушаване на оперативната самостоятелност
на Събранието на кредиторите като отделен и самостоятелен орган, но съдът
може да отмени решението по реда на чл. 679 ТЗ, ако същото е
незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите.
Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 1/3.12.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2017 г., ОСТК сумите, получени от продажбата на имущество,
върху което е учредена ипотека или залог, не могат да служат за покриване на
предплатените от кредиторите разноски по чл. 629 б ТЗ или на разноските по
чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, когато получената сума от продажбата на имуществото
не е достатъчна за пълното удовлетворяване на обезпечения кредитор с
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Възнаграждението на синдика, независимо дали е текущо или
окончателно подлежи на изплащане като разноски от масата на
несъстоятелността /чл. 723, т.2 ТЗ/ с ред непосредствено след кредиторите със
специални привилегии /чл. 722, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ/. При разпределяне
разноските остават в ред непосредствено след кредиторите със специални
привилегии и преди вземанията с общи привилегии ( чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ),
т.е. изплащането на разноските /вкл. възнаграждението на синдика/ е преди
вземанията на хирографарните кредитори, какъвто е и молителя.
Кредиторът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, по чието
7
предложение и с чиито гласове е прието сега атакуваното решение, безспорно
е кредитор със специални привилегии, докато молителят НАП, както и други
кредитори са хирографарни. Ето защо, независимо какъв ще бъде размера на
възнаграждението на синдика /чл. 722, ал.1, т.3 във вр. с чл. 723, т.2 ТЗ/, то по
абсолютно никакъв начин няма да се отрази при удовлетворяването на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, но размера на възнаграждението
на синдика ще се отрази на удовлетворяването на кредиторите от редовете
след ред 3 /чл. 722, ал.1, т. 4-12 ТЗ/, тъй като те ще се удовлетворят в по-
малка степен.
С разходването на средства от масата на несъстоятелността за
разноски, каквото е и възнаграждението на синдика, пропорционално би
намаляла възможността за удовлетворяване на всички кредитори, само ако
всички кредитори бяха от ред след трети ред, но в случая кредитора „Агенция
за събиране на вземанията“ ЕАД, както вече се посочи, е преди трети ред, а
молителят-кредитор НАП е след трети ред.
С оглед критериите по чл. 661, ал. 4 ТЗ, както и с оглед
съотношението между постъпилите до момента суми в масата на
несъстоятелността, общият размер на неудовлетворените вземания на
кредитори, редът за изплащане на вземанията при извършване на
разпределение на осребреното имущество, съдът приема, че с решението на
Събранието на кредиторите за определяне на окончателно възнаграждение на
синдика в размер на 50 000 лв., съществено се ощетяват хирографарните
кредитори на длъжника. Не са основание да се направи друг извод
обстоятелствата, че възнаграждението на синдика се изплаща от масата на
несъстоятелността, че дейността на синдика ползва всички кредитори,
съответно масата, която се формира от предприетите с усилията на синдика,
че с процесното решение не е променян законовия ред за удовлетворяване на
кредиторите, както и че окончателното възнаграждение може да бъде
изплатено само след като действията на синдика по осребряване на
имуществото, и попълване на масата приключат изцяло – чл. 721, ал. 1 ТЗ.
По изложените съображения, съдът намира, че искането на НАП, за
отмяна на процесното решение на Събранието на кредиторите на "СИТИГАЗ"
АД - в несъстоятелност за определяне на окончателно възнаграждение на
8
синдика в размер на 50 000 лв., е основателно. Ето защо, следва на основание
чл. 679, ал.1, предл. последно от ТЗ, същото да бъде отменено. В този смисъл
е и съдебната практика намерила израз в Определение № 149 от 11.02.2011 г.
на ОС - Кърджали по гр. д. № 389/2011 г., Определение от 12.12.2008 г. на
ВтАС по в. ч. гр. д. № 677/2008 г., Определение от 25.06.2009 г. на ВтАС по в.
ч. гр. д. № 372/2009 г.
По обжалваемостта на настоящото определение.
По този въпрос е налице противоречива съдебна практика. Според
първото становище: Определение по чл. 679, ал. 4 ТЗ - не подлежи нито на
обжалване, нито на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Това определение не
е сред изчерпателно изброените в чл. 613а, ал. 1 от ТЗ актове на съда по
несъстоятелността, подлежащи на обжалване по общия ред на ГПК.
Определението на съда по несъстоятелност, постановено по искане на някое
от легитимираните лица по чл. 679, ал. 1 от ТЗ за отмяна на решение на
събранието на кредиторите, не попада и в приложното поле на чл. 274, ал. 1
от ГПК, тъй като по силата на чл. 613а, ал. 3 от ТЗ на обжалване с частна
жалба пред съответния апелативен съд подлежат само определения с
преграждащ характер или при изрично предвидена в закона възможност за
самостоятелен инстанционен контрол. Този контрол се извършва от друг
състав на съда по несъстоятелността и има извънинстанционен характер,
поради което актът на съда е окончателен - той не подлежи нито на
обжалване, нито на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК.Това становище е
намироли израз в Определение № 43 от 23.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
62/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 770 от 27.12.2019 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 2733/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 622 от 30.11.2017 г. на ВКС по ч.
т. д. № 2038/2017 г., I т. о., ТК, Определение № 224 от 26.10.2016 г. на ВКС по
т. д. № 2063/2016 г., II т. о., ТК.
Според второто становище: Определението по чл. 679, ал. 4 ТЗ
подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелатевен съд,
на основание основание чл. 613а, ал. 3 ТЗ. Това становище е намерило израз в
Определение № 167 от 7.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 35/2011 г., I т. о.,
ТК, Определение № 221 от 18.04.2012 г. на ВнАС по ч. в. т. д. № 221/2012
г., ТО, Определение № 605 от 26.03.2014 г. на ПАС по в. ч. т. д. № 244/2014
9
г., Определение № 2172 от 23.11.2011 г. на САС по Търговско дело по
несъстоятелност (В) № 3633/2011 г., Определение от 12.12.2008 г. на ВтАС по
в. ч. гр. д. № 677/2008 г., Определение от 25.06.2009 г. на ВтАС по в. ч. гр. д.
№ 372/2009 г., Определение № 1724 от 26.03.2019 г. на СГС по ч. т. д. №
203/2019 г., Определение № 3 от 4.01.2016 г. на СГС по т. д. № 7351/2015 г.,
Определение № 1322 от 7.12.2018 г. на ОС - Стара Загора по ч. т. д. №
58/2018 г., Определение № 159 от 30.04.2018 г. на ОС - Търговище по ч. т. д.
№ 39/2018 г., Определение № 18 от 4.01.2013 г. на ОС - Смолян по гр. д. №
221/2012 г.
Настоящия съдебен състав споделя първото становище, по
изложените в същото съображения.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
указанията за реда на обжалване не съставляват част от формираната от съда
воля по спорното право, нито имат задължителен за страните характер.
Погрешните указания на съда по чл. 236, ал. 1, т. 8 от ГПК или по чл. 254, ал.
2, т. 6 от ГПК не рефлектират върху обжалваемостта на акта, която се
определя от закона. Проверката дали съдебния акт подлежи на обжалване се
извършва при подадена от страната жалба срещу акта, която при липса,
или неправилни указания по чл. 236, ал. 1, т. 8 от ГПК, следва да се счита
подадена в срок. Приетата от настоящия съсътав необжалваемост на акта, не
обвързва горестоящата инстанция, ако същата бъде сезирана с жалба. Така и
Определение № 260072 от 5.02.2021 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 587/2020 г. и
Определение № 88 от 11.05.2021 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 218/2021 г. При
евентуално подаване на частна жалба срещу настоящото определение,
настоящия съд няма право на преценка по допустимостта на сезирането
на апелативния съд. Чл. 275, ал. 2 във връзка с чл. 262 от ГПК лимитира
проверката, осъществявана от изпращащия частната жалба съд до това дали е
подадена в срок и до редовността на жалбата във връзка с посочените в чл.
260 и чл. 261 от ГПК реквизити. Така и Определение № 452 от 3.09.2020 г. на
ВнАС по в. ч. т. д. № 435/2020 г.
Воден от горното съдът, на осн. чл. 679 ТЗ,
ОПРЕДЕЛИ:
10
ОТМЕНЯ по молба на кредитора „Национална агенция за
приходите“, решението на Събранието на кредиторите на "СИТИГАЗ" АД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, проведено на 26.04.2021г. по т. д. №
25/2015 г. по описа на Окръжен съд - Разград по т. 3 от дневния ред, което
решение е следното: „Определя на окончателно възнаграждение, на синдика
в размер на 50 000 лв., което да бъде включено в следващата сметка за
разпределение.“
Заверен препис от определението да се изпрати за прилагане по т.д.
№ 25/2015 г. по описа на Окръжен съд – Разград.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ при Окръжен
съд - Разград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
11