РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Враца, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20211420201290 по описа за 2021 година
Й. Б. Г., от гр.**** ул. Рашо Димитров №76, вх.Е, ет.1, aп.1 с ЕГН **********,
на длъжност шофьор в „ДЛВ“ЕООД гр. **** е обжалвал НП №7515 от 30.11.2021г. на
Началника на Отдел „Контрол по РПМ„ при Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол" към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв., на основание
чл.53, ал.1 от ЗП за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т. 1, буква "а" от ЗП, във
вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и /или тежки ППС. В жалбата се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и се
иска отмяна на наказателното постановление.
Ответника по делото Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, в
придружителното писмо и в съдебно заседание чрез процесуален представител –
юрисконсулт Младенова и в писмена защита навежда доводи за неоснователност на
жалбата и иска потвърждаване на Наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултски разноски.
Производството по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното: Служителите на Агенция „Пътна инфраструктура”, свидетелите АДР. М. АНГ. и
ИВ. ЦВ. ИВ. на 04.11.2021 г., в 14.37 ч. на път 1-1, км 6+500 на 1.5 км спрели за проверка
1
след кръгово кръстовище за гр. Враца, в посока гр.Монтана съчленено ППС, което
превозвало зърно за сметка на търговско дружество „ДЛВ” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.**** ж.к.„Църква”, ул.„Кралевски път” №1. Същото
било с 5 оси, както следва: - МПС с 2 оси марка Мерцедес, модел Актрос 1845 ЛС с peг. №
**** и полуремарке с 3 оси марка Семи , модел Трайлер с peг. № ****.В процеса на
проверката било установено, че водач на проверяваното МПС е лицето - Й. Б. Г. от гр.****
работещ на длъжност шофьор в гореспоменатото дружество. Било извършено измерване на
натоварването на задвижващата ос с техническо средство ел. везна модел DFW-KR
№118844, както и на и разстояние между осите с ролетка 1302/18 /5 м/ отразено в кантарна
бележка приложена по делото, при което се установило, че са надвишени нормите на
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
както следва:
Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 12.195 т., при
максимално допустимо натоварване - 11.5 т., съгласно чл.7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от
Наредбата.
При измерено разстояние между осите 1.32 м, сумата от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 25.845 т. при максимално допустимо натоварване на
тройната ос - 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредбата.
С оглед направеното измерване и констатацията, че процесното ППС е тежко ППС
по смисъла на Наредбата контролните органи изискали от водача да представи Разрешение
за дейност от специалното ползване на пътищата/или квитанция за платени пътни такси/, за
движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата, но водачът
не могъл да представи поискания документ на длъжностните лица на АПИ, поради което и
проверяващите приели, че водача осъществява превоза в нарушение на законовите
изисквания и по конкретно тези на чл.26, ал.2, т.1, буква "а" от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1, т.1
от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки
ППС: „Водача осъществява движение на извънгабаритно пътно превозното средство
/ППС/ без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност
от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя /АПИ/.“
За констатираното нарушение гл.инспектор АДР. М. АНГ. и в присъствието на
свид. ИВ. ЦВ. ИВ. съставил Акт №0008308 от 04.11.2021г., като акта ведно с кантарна
бележка е предявен и връчен срещу подпис лично на жалбоподателя на същата дата,
без възражения.
Последвало издаването на обжалваното Наказателно постановление №7515 от
30.11.2021г., на Началника на Отдел „Контрол по РПМ„ при Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол" към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, в което
дословно е пренесено текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като
на основание чл.53, ал.1 от ЗП за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква "а"
от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и /или тежки ППС, на жалбоподателя е наложена
2
ГЛОБА в размер на 3000 лв. за констатираното нарушение.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
свидетелите АДР. М. АНГ. и ИВ. ЦВ. ИВ., както и от приложената
административнонаказателна преписка съдържаща: жалба, АУАН, придружително
писмо, НП, разписка, Кантарна бележка №1980, копия от личните документи на
водача, Заповед № РД-11-1232 от 28.10.2021 г. на И.Д.Председателя на УС на АПИ, и
Заповед № РД-11-1267 от 17.10.2019 г. Председателя на УС на АПИ, пътен лист,
пълномощни, декларация и Сертификати за съответствие за ролетката Протокол за
годност на ел. везна модел DFW-KR №118844,Справка от АПИ и др.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и неоснователна по
следните съображения:
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство, които да опорочават атакуваното наказателно
постановление и да налагат неговата отмяна въпреки наведените съображения в тази
насока.От външна страна АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно
постановление са законосъобразни – съставени в законоустановените срокове и
притежаващи необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Компетентността на актосъставителя произтича по силата на закона и заеманата
длъжност, съгласно нормата на чл.56, ал.2, т.1 от ЗП, а на наказващия орган - по силата
на чл.56, ал.3, т.1 от ЗП и изричното упълномощаване от председателя на УС на АПИ,
като с Заповед № РД-11-1232 от 28.10.2021 г. на И.Д.Председателя на УС на АПИ, Я.
М.И., на длъжност началник отдел „Контрол по РПМ“, при дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ на АПИ, е упълномощен от председателя на управителния
съвет, да издава наказателни постановления по АУАН съставени от длъжностните
лица при АПИ.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата /ЗП/ за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата
на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства. Конкретните норми в тази насока са уредени в Наредба №11
от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като
разпоредбата на чл.3, т.1 и т.2 от същата визира, че тежки ППС или състав от ППС са
тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.6, както
и натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7.
А според § 1, т.1 от цитираната Наредба № 11 от 03.07.2001 г. по смисъла на тази
наредба „извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл.2 и/или
тежките ППС по чл.3, както е в настоящият случай. От материалите по делото се
установява по безспорен начин, че по време на извършване на проверката,
3
жалбоподателят е управлявал товарен автомобил с 5 /пет/ оси, състоящо се от МПС
марка Мерцедес, модел Актрос 1845 ЛС с 2 /две/ оси /първа и втора/, с peг. № **** и
прикачено полуремарке марка Семи, модел Трайлер с 3 /три/ оси /трета, четвърта и
пета/, с peг. № ****.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3, б. ”а” от цитираната Наредба № 11
допустимата максимална маса на посочения вид ППС е 40 тона. Според нормата на
чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от същата наредба сумата от натоварванията на ос на една тройна
ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1.3 метра е
24 тона, а съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.”а” от Наредба №11 максимално допустимото
натоварване на единична ос – задвижваща на ППС при условията на чл. 6, ал. 1, т.2 и
т.3 е 11.5 тона.
От материалите по делото и по-специално от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства чрез разпита на свидетелите АДР. М. АНГ. и И. Ц.И.,
се установи, че са осъществявали контрол на главен път І - І км 6+500 на 1.5 км в
посока гр. Монтана при който са спрели за проверка състав на ППС, управляван от
жалбоподателя, като ППС превозвало зърно за сметка на търговско дружество „ДЛВ”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.**** ж.к.„Църква”,
ул.„Кралевски път” №1. При проверката било извършено измерване с калибрована
ролетка № 1302/18 /5м/, на разстоянието между осите и натоварването на
задвижващата ос на превозното средство, като по делото са представени писмени
доказателства (свидетелство за калибриране, сертификат за съответствие) за годността
на измервателното средство - ролетка и ел. везна модел DFW-KR №118844, се
установява по безспорен начин, че използваното техническо средство и ролетката са
одобрени и въведени в експлоатация по съответния ред и че към датата на проверката
са били технически изправни и годни за извършване на съответните измервания, което
води до извод, че резултатите от измерването следва да бъдат напълно кредитирани.
Установено било, че разстоянието между осите и натоварването на задвижващата ос на
ППС превиша максимално допустимите по закон.От приетата като писмено
доказателство по делото Кантарна бележка №1980 от 04.11.2021г., отразяваща
точното тегло на измереното ППС и установяваща, че към момента на извършване на
проверката измереното разстояние между осите е било 1.32 м, измерената сума от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е била 25.845 тона, при
максимално допустимо натоварване на оста 24.00 тона, а измереното натоварване на
задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 12.195 т., при максимално допустимо
натоварване - 11.5 тона. Т. е. по измерените параметри на управляваното от
жалбоподателя ППС същото е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба №11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят управлявайки
4
ППС с тегло над максимално допустимата маса и натоварване на ос е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата
на чл.26, ал.2, т.1, б. ”а” от ЗП. Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно
чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с „ глоба“ от 1 000 до 5 000 лева, ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбата на
чл. 25, чл. 26, ал.1, т. 1, б. ”в” и „г”, т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършват или
наредят да бъдат извършени конкретно изброени дейности, между които и движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. Според настоящия съдебен
състав именно жалбоподателят е извършил нарушението, доколкото именно той в
качеството си на водач е осъществявал движението на посоченото ППС, поради което
съдът намира, че правилно е била ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност.
Съдът не кредитира доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата,
че административнонаказателната отговорност следва да бъде понесена от
юридическото лице – неговия работодател. На първо място, това е така, защото
съобразно разпоредбата на чл.53, ал.1 от Закона за пътищата едни от субектите на
процесното нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от Закона за пътищата
/ЗП/ са физическите лица, т. е. шофьорите на тези пътни превозни средства, които
могат да носят такава административно - наказателна отговорност извън тази на
юридическото лице по чл.54 от същия закон. В случая административно –
наказателната отговорност е правилно насочена именно към шофьора, който е
извършил движение по републиканската пътна мрежа на съчленено пътно превозно
средство.
Субект на това нарушение може да бъде всяко административнонаказателно
отговорно лице, което наруши забраната установена в разпоредбата на чл.26,ал.2, т.1
от ЗП. Законът предвижда отделна санкция за лицата, които извършат или наредят да
бъдат извършени дейностите изчерпателно посочени в чл.53, ал.1, точки 1 - 6 от ЗП.
Забраната по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, касае всички лица непосредствено
ангажирани с движението на превозните средства по пътищата и поради това субекта
на нарушението по първите хипотези на чл.53, ал.1 от ЗП, касае физическите лица, а
не и търговците - превозвачите, които осъществяват транспортната дейност. Ето защо,
съдът приема, че задължението е обективно и независимо, че работодателят не е
изпълнил своето задължение да снабди водача с необходимите документи, то
физическото лице - водач на превозното средство е бил длъжен и е имал възможност да
се съобрази със забраната на закона и сам от своя страна да изиска предоставянето му
на необходимите документи включително и изискуемото разрешително.
5
Основен съставомерен елемент, водещ до ангажирането на
административнонаказателната отговорност на водача в случая е фактът, че ППС
надвишава максимално допустимите нормативно определени норми, което от своя
страна го квалифицира именно като извънгабаритно превозно средство по смисъла
на §1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, респ. тежко по смисъла на чл.3, т.2 от същата наредба. От друга
страна, органите на Агенция „Пътна инфраструктура“ установяват, че той управлява
извънгабаритно превозно средство без надлежно издадено разрешително или документ
за платена такса съобразно чл.37 ал.1, т.1 от Наредба №11/. Именно такава е
настоящата хипотеза, тъй като на водача е съставен акт за установяване на
административно нарушение за управление на тежко ППС, без разрешение, издадено
от управляващата пътя администрация. В този смисъл, по делото не се твърди, а и
липсват доказателства за издадено подобно разрешение, поради което настоящия
съдебен състав намира, че деянието е осъществено от обективна страна. Съдът счита,
че е налице и субективния елемент на административното нарушение. Водачът е бил
длъжен и е следвало да знае, че параметрите с или без товар на управляваното от него
ППС не надвишават максимално допустимите норми по посочената Наредба №11,
както и че управляваното извънгабаритно превозно средство изисква снабдяването му
с нарочно разрешение за движение по пътищата на републиканската пътна мрежа,
поради което, управлявайки извънгабаритното съчленено ППС без такова разрешение,
е допуснал нарушение, осъществяващо административнонаказателния състав на
чл.53, ал.1, т.2 от ЗП вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1,б."а" от ЗП. За да са налице признаците на
нарушението по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, е необходимо да се установи именно движение
на извънгабаритно ППС в случая тежко по смисъла на закона, по път отворен за
обществено ползване, без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща път.
За да е правомерно движението по пътната мрежа на ППС, с установените
стойности относно - разстоянието между осите и натоварването на задвижващата ос
на ППС превишаващи максимално допустимите е необходимо да притежава
разрешение, издадено от администрацията управляваща пътя - АПИ, с каквото жалб. Г.
към момента на движението не е разполагал.
Следователно след като водача жалбоподател е привел в движение едно
извънгабаритно в случая тежко ППС в нарушение на предписаните изисквания,
отговорността по чл.26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата следва да се понесе от
него, понеже е бил длъжен преди да предприеме управление на ППС да се увери, че
всички законоустановени правила са спазени, в това число да провери дали за
извънгабаритното ППС, което следва да управлява, има издадено разрешение да се
движи по пътищата. В случая жалбоподателят не е положил дължимата грижа на водач
6
на ППС, и като не сторил това, е осъществил от субективна страна, виновно при форма
непредпазливост състава на описаното нарушение, поради което правилно е бил
санкциониран с процесното наказателно постановление.
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение засяга
изключително важни обществени отношения, свързани със собствеността, ползването,
управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането
на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в
Република България. Като е управлявал извънгабаритно/тежко ППС без необходимото
разрешение жалбоподателят е поставил в опасност сигурността на участниците в
движението по пътищата, както и целостта на пътната инфраструктура. По тази
причина съдът счита, че процесното нарушение не представлява такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид. В случая не са налице смекчаващи обстоятелства, които да обосновават
приложението на чл.28 ЗАНН. Касае се до формално нарушение, при което фактът, че
законодателят е въвел същото в самостоятелен състав на административно нарушение,
без да е предвидил настъпването на някакви вредни последици, сочи на това, че се
засягат в достатъчно висока степен защитимите в случая обществени отношения.
При индивидуализирането на наказанието наказващият орган не е
съобразил критериите, установени с чл.27, ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл.53, ал.1, т.2
от Закона за Пътищата за извършеното от нарушителя деяние е предвидено наказание
"глоба от 1000 до 5 000 лева." В конкретния случай на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 3000/три хиляди/ лева, тоест наложената санкция е в размер към
средният предвиден в закона.
От друга страна, във връзка със събраните доказателства се установи, че
жалбоподателят работи на трудов договор към посоченото дружество, към датата на
визираното деяние, извършеното от него административно нарушение е за първи път и
не са налице други общественоопасни последици. С оглед на това съдът намери, че
така определеното наказание се явява завишено, поради което и прие, че
административният орган неправилно е определил размера на административното
наказание, което следва да изтърпи нарушителя. В този смисъл съдът прие, че
определеното наказание следва да бъде намалено до размер, клонящ към минимума,
определен в закона, а именно – 1000.00лв.
Затова съдът ИЗМЕНИ НП №7515 от 30.11.2021г. на Началника на Отдел
„Контрол по РПМ„ при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол" към
Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което на Й. Б. Г., от гр.**** е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лева, за извършено нарушение
на чл.26, ал.2, т. 1 б.”а” вр. чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, като вместо това
НАЛОЖИ на Й. Б. Г., от гр.**** ул.Рашо Димитров №76, вх.Е, ет.1, aп.1 с ЕГН
7
**********, административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1000.00лв лева като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН.
При този изход от делото и на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл.27 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се уважи
искането на ответната страна по жалбата за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение /за участие чрез изготвяне и депозиране на писмено
становище по жалбата и делото при което и жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №7515 от 30.11.2021г. на
Началника на Отдел „Контрол по РПМ„ при Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което на Й. Б.
Г., от гр.**** ул. Рашо Димитров №76, вх.Е, ет.1, aп.1 с ЕГН **********, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 3000 лв., на основание чл.53, ал.1 от
ЗП, за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1 б.”а”от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1, т.1
от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или
тежки ППС, като вместо това
НАЛАГА на Й. Б. Г., от гр.**** ул. Рашо Димитров №76, вх.Е, ет.1, aп.1 с ЕГН
**********, административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание –чл.63 ал.5 от ЗАНН.
ОСЪЖДА жалбоподателят Й. Б. Г., от гр.**** ул. Рашо Димитров №76, вх.Е,
ет.1, aп.1 с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура”
гр.София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева - съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8