№ 401
гр. Казанлък, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20245510103172 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
****, представлявано от Изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт Б.Д.,
против Н. П. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****, с която са предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № **** от ****г. за сумите, както следва: 784,46 лв. -
представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор
за потребителски кредит № ****/****г.; 898,00 лв. (осемстотин деветдесет и
осем лева) - възнаградителна лихва за периода 10.01.2023 г. до 12.09.2023 г.,
във връзка с договор за потребителски кредит № ****; 514,53 лв. (петстотин и
четиринадесет лева и петдесет и три стотинки) - обезщетение за забава,
начислено за периода 13.09.2023 г. до датата на подаване на заявлението в
съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава
или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Сумата от 784,46
лв., представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с
договор за потребителски кредит № ****/****г. е претендирана след
прекратяване на производството по делото за разликата от 784,46 лв. до 3349,
20 лв., тъй като за разликата от 2564,74 лв. Н. С. не е подала възражение по
чл. 414 от ГПК и за тази сума заповедта за изпълнение на парично задължение
е влязла в сила. Ищецът твърди, че на **** г. ответникът сключил с
„Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ****, съгласно който
1
кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя кредит,
подлежащ на връщане при условията и сроковете, уговорени в кредита. Била
уговорена и дължимостта на възнаградителна лихва. Между ответника и „Ай
тръст“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство във
връзка с договора за кредит, по силата на който дружеството се задължило да
отговаря солидарно по договора за кредит. Поради неизпълнение на
задълженията от страна на длъжника, същото било сторено от „Ай тръст“
ЕООД, с оглед на което встъпил в правата на кредитора и за него възникнали
регресни права. С договор приложение № 1 от 14.09.2023 г. към договор за
цесия от **** г. „Ай тръст“ ЕООД прехвърлило вземанията си спрямо
ответника в полза на ищеца. Съобразно изложеното, моли за постановяване на
решение, с което да бъдат уважени предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва исковете. Изтъква, че договорите за кредит и
поръчителство са нищожни, поради което дължал само чистата стойност по
кредита, като изплатил на вноски в периода 24.05.2022 г. -21.06.2023 г. общо
4800 лв., а общият размер на кредита възлизал на 4500 лв. Твърди, че
договорът за кредит е нищожен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 вр. чл. 19 ЗПК поради неточен и подвеждащо посочен ГПР.
Липсвала методика за формиране на ГПР, а също така бил нарушен и чл. 11,
ал. 1, т. 20 ЗПК. Кредиторът не изпълнил задължението си да посочи и
лихвения процент на ден. Поради нищожността на кредитната сделка, втората
сделка за поръчителство не произвела правен ефект, а същата била нищожна и
поради нарушаване на добрите нрави и императивни норми, включително на
европейски ниво. Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените
искове. Отделно от горното, нямало доказателства, че „Ай Тръст” ЕООД
действително заплатил каквито и да било суми на своя принципал -
„Кредисимо” ЕАД. Заплащането на суми за „поръчителство” били
неустановени, тъй като нямало никакви доказателства, че сметката на
„Кредисимо” ЕАД е заверена с твърдяната сума от „Ай Тръст” ЕООД във
връзка с процесния Договор за потребителски кредит. Поради гореизложеното
счита, че към датата на цесията, вземането не е съществувало в полза на „Ай
Тръст” ЕООД, за да бъде цедирано.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства намира
следното от фактическа страна:
Съобразно представените Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от **** г., и извадка Приложение № 1 към него именно
ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е титуляр на процесните вземания.
На **** г. между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитор, и
ответника Н. С., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит № ****, по силата на който дружеството се е задължило
да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при
условия, посочени в договора. В самия договор е уговорено, че
2
кредитополучателят погасява кредита съгласно приложение № 1 – условия на
кредита, представляващо неразделна част от договора. Според приложение №
1 към договора, общият размер на отпусната сума възлиза на 3349,20 лв. със
срок на погасяване 24 месеца, с лихвен процент от 39,93% и ГПР от 49,11%.
Според т. 9, общият размер на всички плащания възлиза на 4955,07 лв..
Изготвен е погасителен план с падеж на вноските, размер и какви задължения
се погасяват с всяка от тях.
В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че в ако кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същия
следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да
предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от
подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице (поръчител) в
срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 е предвидено, че ако в
посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното
обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от
„Кредисимо“ и договорът за кредит не поражда действие. В параграф 17 от
ОУ към договора е предвидено, че обезпечение – ще означава (i) банкова
гаранция, издадена в полза на „Кредисимо“ от лицензирана банка със
седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана
да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от
банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията
на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно
признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на „Кредисимо“ всички задължения на кредитополучателя по
договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която
банката е получила писмено искане от страна на „Кредисимо“ за заплащане на
тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30
дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за
кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (ii)
поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на
поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от
„Кредисимо“ юридическо лице („поръчител“), което впоследствие е сключило
с „Кредисимо“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се
задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на
всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.
В хода на производството се установи и от събраните писмени
доказателства, че на същата дата **** г. между кредитополучателя /ответника/
и „Ай тръст“ ЕООД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В
него е посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит
пред „Кредисимо“ ЕАД, като последният се задължил да предостави на ищеца
кредит в размер на 3349,20 лв. след предоставяне на обезпечение на
задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква „в“ е
предвидено, че поръчителят е получил от „Кредисимо“ АД предложение за
3
сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С този
договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“ АД, по силата на който да отговаря за задълженията на
потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи
възнаграждение. От приложение № 1 към договора се установява, че
размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 3400,64 лв. за
периода на действие на договора за кредит от 24 месеца. Уговорено е
възнаграждението да се дължи на датата на падежа на съответното плащане
по кредита съгласно погасителния план по него, като самото плащане се
извършва в полза на кредитодателя.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че
поръчителят Ай Тръст ЕООД не е заплатил на кредитора Кредисимо ЕАД,
предявените от Кредисимо ЕАД суми, а те са прихванати от взаимни разчети
между двете дружества - „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, датата е
14.09.2023г. Размерът на дължимите суми във връзка с Договор за
потребителски кредит № ****, след прекратяване на производството за сумата
от 2564,74 лева главница са: главница - 784,46 лв.; договорна лихва - 210,33
лв. и лихви за просрочие - 14,49 лв.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства намира
следното от правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът е материалноправно легитимиран да претендира процесните
суми: съобразно представените Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от **** г., и извадка Приложение № 1 към него именно ищецът
„АПС Бета България“ ЕООД е титуляр на процесните вземания. Длъжникът
може да бъде уведомен за осъществената цесия в хода на процеса с връчването
на препис от исковата молба и приложенията към нея (изрично в тази връзка -
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I-во т. о. на ВКС;
Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., на ВКС, Т. К., II-ро
отделение).
Между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитор, и ответника Н. С. е
възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в
размер от 3000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК. За сключеният договор за потребителски кредит важат изискванията
на специалния закон ЗПК. Процесният договор, представлява договор за
4
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1
ЗПК, са посочени, императивно установени реквизити, които договорът
следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му,
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски.
В чл. 22 от ЗПК законодателят е предвидил, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, по аргумент на чл. 23 от ГПК
заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не
и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 48,11%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Този размер обаче не отразява реалния такъв, тъй като не включва част от
разходите по кредита, а именно – застрахователната премия и
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което
възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на
легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/2023 г. на СЕС е разяснено, че
5
член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на
потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до
увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието
„годишен процент на разходите“. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ
всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
Съдът приема, че възнаграждението в полза на поръчителя представлява
разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен
в ГПР по кредита. В случая, в договора за кредит изрично е уговорено, че
кредитът ще бъде обезпечен по един от описаните начини, като самият
договор за поръчителство е сключен на същата дата, на която е сключен и
договорът за кредит, а в договора за поръчителство е посочено, че
поръчителят е получил от кредитодателя предложение за сключване на
договор за поръчителство и в самия договор са възпроизведени параметрите
на договора за кредит. Освен това, кредитодателят „Кредисимо“ АД е
едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, което
показва, че са свързани дружества. Дружеството – поръчител представлява
предварително одобрено и известно на кредитора дружество, с оглед на което
същият е запознат с обстоятелствата, при които биват сключвани договорите
за поръчителство. Начинът на погасяване на вноските по кредита напълно
съвпада с начина на погасяване на вноските по договора за поръчителство –
вноски със същите падежи и краен срок на издължаване. Тези обстоятелства
навеждат извода, че на кредитодателя му е известно, че потребителят ще
трябва да заплати разходи за възнаграждение, свързани с осигуряването на
обезпечението от предложеното от кредитора и единствено одобрено от него
дружество – гарант. Това възнаграждение безспорно е свързано с договора за
кредит, доколкото касае обезпечаването на задълженията по него. Също така,
попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Предоставянето на
обезпечение, най-вече чрез сключването на договор за поръчителство с
предложено и одобрено от кредитополучателя дружество, представлява
задължително условие, за да обвърже договора за кредит страните и да бъде
получена сумата по него. С оглед на изложеното, това възнаграждение трябва
да бъде включено при определяне на годишния процент на разходите в
договора за кредит, тъй като представлява част от тях.
С оглед изложеното, съдът намира, че не е спазен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
което води като последица до недействителност на договора за кредит – чл. 22
ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
6
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Тази норма представлява
своеобразна санкция за недобросъвестния кредитор, който нарушава
императивните законови изисквания, които трябва да спазва при сключване на
договор за потребителски кредит, като целта е да се пресекат подобни
практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение между
възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва,
поради което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита и никакви лихви – възнаградителни или
мораторни, както и други разходи по кредита като такси, неустойки и др. под.
Главницата по договора за кредит възлиза на 784,46 лв., която не е
заплатена. Изложеното обуславя извод за неоснователност на акцесорните
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и доказаност по основание единствено на иска за
главница. Ответникът, в чиято тежест е било, не е ангажирал доказателства за
погасяване на главното задължение нито спрямо първоначалния, нито спрямо
последващите кредитори. С оглед изложеното вземането за главница по
договора за кредит в размер на 784, 46 лева се явява доказано и по размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцовото дружество следва
да се присъдят сторените по делото разноски, съразмерно на уважената част
от иска. Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер на
145,23 лв., в исковото производство в размер на 454,77 лв. – 54,77 лв.
заплатена държавна такса , 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300 лв.
възнаграждение за вещо лице. Съразмерно на уважената част от исковата
претенция в полза на ищцовото дружество се дължат разноски както следва:
23,93 лв. разноски в заповедното производство и 74,92 лв. разноски в
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски съразмерно на отхвърлената част на
исковата претенция. В заповедното производство длъжникът е подал
възражение, чрез упълномощен адвокат и претендира възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за извършено безплатно процесуално представителство.
Извършването на процесуални действия в заповедното производство е
обусловено от последващото развитие на делото. В този смисъл определянето
на разноските за заповедното производство следва да се съобрази с факта, че в
границите на същото не се разрешава правен спор със сила на присъдено
нещо, поради което размера на иска няма пряко отражение върху размера на
разноските дължими в полза на длъжника при постигане на положителен
резултат от действията му в отделните етапи на производство, като е важен
вида на предприетата защита. Наред с това в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е предвиден ред за
определяне на размер на минималните хонорари платими от длъжник в
7
заповедно производство, за разлика от тези платими от заявителя и това не е
случайно. Подаването на заявление за проверка на спорността на определено
задължение, е необходим етап от инициирането, съответно развитието на
заповедното производство, за което е необходима предварителна подготовка
посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, и
т.н., докато подаването на възражение по чл. 414 от ГПК, освен че не е
задължително и не изисква подготовка или обосновка. При евентуално
подаване на възражение, обичайната последица е развитие на заповедното
производството в исков процес, в границите, на който ответникът-длъжник
развива защитата си, респективно ползва пълноценно адвокатска помощ.
Предвид горното и при липса на изрична норма в Наредба №1/2004г.,
възнаграждението за ангажирането на адвокатска помощ в заповедното
производство, следва да се определи по аналогия измежду дейностите, които
са най-близки като обем и съдържание. Според съда защитата при подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК е най-близка по смисъл и обем с действията
описаните в чл. 6, т. 5, пр. последно от НМРАВ съставяне на други молби, за
което се дължи възнаграждение в размер на 200 лв., като по съразмерност се
дължи възнаграждение в размер на 167,05 лв.
Разноски в исково производство са 77 лв. депозит за вещо лице и адв.
възнаграждение от процесуалния му представител по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за
извършено безплатно процесуално представителство, на каквото има право,
доколкото не се оборва твърдението за материална затрудненост на ответника.
При съобразяване, с правна и фактическа сложност на делото и
обстоятелството, че са заведени обективно съединени искове, материалния
интерес, извършените процесуални действия, включително неявяването на
процесуални представители в проведеното единствено открито съдебно
заседание, обема и характера на събраните доказателства, и задължителните
разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024 г. по дело № C-438/2022 г. на
Съда на ЕС, съдът намира, че разумните, справедливи и пропорционални
разноски за адв. възнаграждение възлизат на 519,60 лв., т. е от разноските в
общ размер на 596, 60 лв./ депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение/ в полза на ответника по съразмерност с отхвърлената част от
исковете следва да бъде присъдена сумата от 498,31 лв. разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
П. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****, ДЪЛЖИ НА „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от Изпълнителния директор З.Б., на
основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД, чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл.
99 ЗЗД, сумата от 784,46 лв. - представляваща главница по Договор за
потребителски кредит с № **** от **** г., сключен между Н. П. К., ЕГН
8
********** и „Кредисимо“ ЕАД, прехвърлен в полза на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по силата на Приложение **** г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от **** г., сключен
между „Ай Тръст“ ЕООД, поръчител по договор за предоставяне на
поръчителство от 29.12.2016 г. и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 28.06.2024 г. до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове на основание чл. 422 от
ГПК във вр. чл. 240, ал.2 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, чл. 99 ЗЗД за сумата от 898,00
лв. (осемстотин деветдесет и осем лева) - възнаградителна лихва за периода
10.01.2023 г. до 12.09.2023 г. и за сумата от 514,53 лв. (петстотин и
четиринадесет лева и петдесет и три стотинки) - обезщетение за забава,
начислено за периода 13.09.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда
– 28.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед № ****/**** г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ****/**** г. на Районен
съд Казанлък.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. П. К., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от Изпълнителния директор З.Б., сумата в размер на 23,93 лв.
разноски по ч. гр. д. № ****/**** г. и 74, 92 лв. разноски в настоящото
производство по описа на Районен съд-Казанлък, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от Изпълнителния директор З.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. К.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: **** сумите както следва: 167,05 лв.
разноски по ч. гр. д. № ****/**** г. и 498,31 лв., разноски в настоящото
производство по описа на Районен съд-Казанлък, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните пред ОС-Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
9