№ 10576
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110150426 по описа за 2023 година
Производството е по чл.124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск от ********, със седалище и адрес на управление:
*********, представлявано от *********- управител, срещу В. Т. Т., с адрес
***********, за заплащане на сумата 2500лева, частичен иск от сума в общ размер от
20000лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
участие в провеждането и заснемането на телевизионно предаване ********, дължима
на основание чл. 7.1 от раздел VII от договор за участие в ******** – сезон 2, сключен
на 17.03.2023г. между страните.
Ищецът твърди, че на 17.03.2023г. между страните е сключен договор за участие в
********- сезон 2, по силата на който ответникът се е задължил да участва в
провеждането и заснемането на проект ********, включващо подготовка за заснемане
на проекта, заснемането на проекта и последващото му излъчване, срещу уговореното
възнаграждение съобразно условията на договора. В чл. 1.2. от договора е предвидено
задължение за ответника да се яви на посочените от ищеца дати, като първата е за
заснемане на видео представяне и втора за влизане в посочено от ищеца студио и
период, през който ще се заснема проектът. В изпълнение на задължението си по
договора на 04.04.2023г. ответникът се явил в студио на ищеца за заснемане на видео
представяне- визитка, целящо запознаване на аудиторията с личността на участника,
като на същата дата ответникът е уведомен от ищеца за задължението си на
01.05.2023г. да е на разположение и да се яви в комплекс *********, ***********, за
влизане в студиото на ********, както и на 25.04.2023г. му е изпратено съобщение
чрез мобилно приложение с посочване на деня, часа и мястото, на което следва да се
яви. Ответникът не се явил на указаното място и не взел участие в проекта, като в
рамките на проведената кореспонденция между страните посочвал различни причини
1
за неявяването си. Поради неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответника да вземе участие в провеждането и заснемането на телевизионно предаване
********, ответникът дължал неустойка в общ размер от 20000 лева, в съответствие с
клаузата на чл. 7.1 от раздел VII от договора за участие в ******** – сезон 2. До
ответника е изпратено уведомление, връчено на последния на 15.06.2023г., с която до
ответника е отправено искане за заплащане на уговорения размер на неустойка по чл.
7.1 от договора, като в предоставения срок от пет работни дни ответникът не заплатил
посочената сума. Ищецът претендира заплащане на сумата 2500лева, частичен иск от
сума в общ размер от 20000лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за участие в провеждането и заснемането на телевизионно
предаване ********, дължима на основание чл. 7.1 от раздел VII от договора. Моли за
уважаване на иска. Прави искане за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор, в който намира иска за
неоснователен, защото Договор за участие в ******** от 17.03.2023г., със страни
****** и В. Т. бил нищожен, поради невъзможен предмет, противоречие с добрите
нрави, ненаименован и безвъзмезден, съответно нямало основание за договаряне на
неустойка при неизпълнение, така и бил с продължително изпълнение и развален,
съответно неустойката била нищожна поради екзорбитантност, нееквивалентност,
поради частично изпълнение и поради съпричиняване от ищеца, съответно следвало да
се намали поради прекомерност. Така и се твърди, че била налице обективна
невъзможност за изпълнение на договора, поради което същият се прекратил по право.
От фактическа страна се твърди, че на 17.03.2023г. между страните бил сключен
процесния договор, по силата на който ответницата се съгласила да участва в
провеждане и заснемане на ********, включващо подготовка за заснемане на проекта,
заснемане на проекта и последващо излъчване срещу уговорено възнаграждение. В
изпълнение на чл.1.2 от договора ответницата се явила за заснемане на видео
представяне като на 04.04.2023г. от 12:00ч бил изготвен видеоклип „визитка“.
По твърденията за нищожност поради невъзможен предмет: Твърди се, че в чл.1.1
било договорено, че участникът се съгласявал да участва в провеждане и заснемане на
********, включващо подготовка за заснемане на проекта, заснемане на проекта и
последващо излъчване срещу уговорено възнаграждение, при стриктно спазване на
условията на договора и изготвен от продуцента Регламент, който уреждал
отношенията на участника по време на проекта и правилата и условията за
провеждането му, както и при спазване на други указания или изисквания, поставени
на участника от продуцента, но въпреки това ответницата оспорва да е получава такъв
регламент, нито е подписвала такъв, нито е била уведомявана за такъв. Доколкото
имало множество препратки на различни клаузи към въпросния регламент, то същият
бил съществена част от съдържание на договора, а липсата на елемент от последното
нямало как да породи задължения за страните по последния.
По твърденията за нищожност поради противоречие с добрите нрави:
Твърденията са за драстична нееквивалентност на престациите, защото съгласно чл.8.1
било договорено възнаграждение на участника в размер на 10лв., а насрещната
престация включвала участие в предаване за неопределен период, ограничения за
участие в други подобни предавания, задължение за участие в постпродукции,
подкасти, кампании и фен срещи и др. за 6м след излъчване на последния период, така
и изрично било дадено съгласие да бъде заснемана в продължение на 24ч в
денонощието, 7дни в седмицата непрекъснато за целия период на пребиваване, вкл. от
камери и устройства, записващи звук, които били скрити, а разходите от участника за
2
целите на проекта били за негова сметка. Отделно от това никъде не се упоменавал
периода на пребиваване, с изкл. на хипотезата на елиминиране на участник.
Въведени са твърдения за нищожност поради заобикаляне на закона: С оглед
договаряне на 10лв. се целяло заобикаляло на императивното право по чл.76, ал.2
ЗАПСП, т.е.престацията в размер на 10лв. е сведена до липса на престация от страна на
ищеца, което водело до нищожност на договора поради заобикаляне на закона.
Хипотетичната възможност за печалба на награда не променяла еквивалентността на
престациите.
По твърденията за характера на договора и основанието за неустойката: Твърди
се, че договорът е ненаименован и безвъзмезден/с оглед изложените твърдения за
драстична нееквивалентност/, съответно не можело да се претендира неустойка,
защото договорът бил нищожен, защото бил едностранен и приложими към процесния
договор били правилата за договор за дарение (вкл. със съгласието по договора на
ответницата да участва в проекта обещала да извърши в полза на продуцента участие,
което било безвъзмездно, а обещанието за дарение е нищожно чл.226 ЗЗД), съответно
било недопустимо уговаряне на неустойка за неизпълнение на поето по такъв договор
задължение. Едностранният характер се вади от съдържанието, доколкото
доверителката имала единствено задължения, включващи престиране на труд и усилия
напълно безвъзмездно, вкл. сумата от 10лв. (както се претендирало и в ИМ) било
относно „отстъпените авторски права“, не и относно самото участие, като в чл.9.3 от
договора изрично е уговорено, че продуцента бил изключителен притежател на
авторските и сродните права върху материалите.
По твърденията за нищожност на неустойката по безвъзмезден договор: от
изложеното се вади извод за безвъзмездност на договора, което като последица при
договаряне на неустойка е това, че същата била в противоречие на закона, съответно на
добрите нрави, защото противоречала на правна и житейска логика. Отделно от това се
твърди, че договорът бил с продължително изпълнение, а ответницата изрично преди
започване на снимките е отказала участие, от което следва от характеристиката на
договора, че развалянето било за в бъдеще, съответно е отпаднало задължението за
ответницата да извършва обективираните в договора задължения.
По твърденията за нищожност на неустойката: Твърди се, че същата е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, защото същата била единствено със санкционна
функция, независимо вредите, съответно била 2000 пъти над договорената престация
от 10лв. В условията на евентуалност се твърди, че е прекомерна.
По твърденията за обективна невъзможност: твърди се, че ответницата на
09.01.2023г. постъпила в болница за операция дилитизация и кюретаж за прекъсване на
бременност. Операцията е била извършена, видно от представената медицинска
документация. След операцията здравословно състояние се влошило, което не е
позволило на ответницата по обективни причини да участва, с което настъпило
условието по чл.7.4 от договора.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна:
С доклада по делото е отделено за безспорно у ненуждаещо се от доказване между
страните обстоятелството на сключен договор за участие в ******** от 17.03.2023г., за
който ответницата не се е явила за участие на 01.05.2023г.
3
В приетия договор в чл.7.1. е уредена неустойка в размер на 20 000лв. при отказ
на участника от участие в проекта. В чл.7.2. е уредена неустойка за въздържане от
разпространение на информация и данни свързани с Проекта. В чл.7.3. е уредена
неустойка за други неизпълнения по договора в размер на 10000лв., с изкл. на изрично
предвидените неустойки по чл.7.1. и чл.7.2. В чл.7.4. е договорено основание за
прекратяване действие на договора при обективни причини извън волята на участника,
като в чл.7.5. се посочени основателни причини (здравословни проблеми, водещи до
трайна невъзможност за изпълнение на задължението за повече от 5 дни, обективна
невъзможност, която не е вследствие на неправомерно поведение на участница). В
чл.8.1. е фиксирано възнаграждение в размер на 10лв. за участие в проекта, което
съгласно чл.8.2. се заплаща при подписване на договора, който служел за разписка.
Съгласно чл.10.1. участникът гарантирал, че е в добро психическо и физическо
здравословно състояние като се задължавал да уведоми незабавно продуцента в случай
на промяна на обстоятелствата.
Приета е декларация – съгласие от 11.03.2023г. от ответницата за съгласие за
обработване на лични данни, така и Регламент за провеждане на формата, оспорен от
ответницата с изкл. на последната страница с твърдения.
Приети по делото са 4бр. договори между ищеца и трети лица – рекламодатели от
м.03.2023г., 24.04.2023г., 19.04.2023г. и 11.03.2023г., така и са приети преводни
нареждания (за изплащане на награда от участие в общ размер на 22500лв.), фактури за
закупен автомобил и за наем на автомобил, за наем на друга техника, за видео монтаж,
за операторски услуги,за организация на събитие, за кетъринг, за закупени видео и
компютърна техника, домашни пособия и др. разходи за стойност около 60хил.лв.,
краткосрочен заем за 60 000лв. Представена е и сметки за изплатени суми за епик от
монтажисти, сценаристи, оператори и режисьори за възнаграждение в размер над
63хил.лв.
Като писмено доказателство е приета епикриза на ответницата от 09.01.2023г.,
съгласно която ответницата е постъпила на 09.01.2023г. с диагноза „ терапевтичен
аборт …без усложнения“ по анамнеза „прекъсване на бременност по желание“.
Приети са кореспонденция по социална платформа, с което се напомня, че на
01.05.2023. стартира форматното предаване, така и уведомление получено на
15.06.2023г., с което ответницата се кани да плати сумата за неустойка в размер на
20 000лв. в 5дн срок от получаване на уведомлението.
Приета е обезпечителна заповед № 698/18.08.2023г., с която по ч.гр.д. №
45018/2023г. по описа на СРС, 41 състав, е допуснато обезпечение на бъдещ иск за
сумата от 2500лв. като част от общото задължение в размер на 20000лв. чрез запор на
банкови сметки до размер на обезпеченото вземане.
Приет е амбулаторен лист от 30.11.2023г. с поставена диагноза „посттравматично
стресово разстройство“ и назначена терапия със седативи и даден съвет за започване на
психотерапия.
По делото е разпитан св. ***, режисьор-редактор при ищеца, чиито показания се
ценят по чл.172 ГПК, от които се установява, че преди започване на формата се
провеждал кастинг за избор на участници, които следвало да бъдат общо 15 по план за
изпълнение на снимане на формата (разделяне участниците на три отбора по човека) ,
но в самия ден ответницата не дошла, с което нарушила изцяло програмата на
формата, съответно първите няколко епизода.
4
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел в режим
на довеждане и на страната на ответницата – св.********, от които показания се
установява, че познава ответницата от 2021г., която през сеп-окт 2022г. забременяла,
но поради неразбирателства с бащата претърпяла аборт на 09.01.2023г., след което се
променила и нямала желание за излизане и контакти, трудно се социализирала, вкл. все
още било трудно емоционално да преодолее аборта. Св.******** изяснява, че
разбрала, че ответницата ще участва във формата, за което било много нахъсана и
амбицирана, но заради аборта отказала участие, за което уведомила ищеца края на
м.април – началото на м.май, като няма спомен дали преди или след аборта е знаела, че
ще участва във формата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
По така предявения иск, съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже, при
условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение с
ответника по валиден договор за участие в ******** – сезон 2, наличието на
действително неустоечно съглашение, съгласно което при неизпълнение на
задължението на ответника за явяване и вземане на участие в проекта ********– сезон
2 и прекратяване на договорната обвързаност между страните поради виновно
неизпълнение от страна на ответника на задължението по чл. 7.1 от раздел VII от
договора в полза на ищеца възниква вземане за неустойка, както и размера на тази
неустойка, изискуемост на вземането съгласно условията по договора. С оглед
възраженията на ответницата: в тежест на ищеца е да докаже, че процесният договор е
валидно сключен, конкретно: договорът включва необходимото съществено
съдържание /с оглед оспорване приемане, съответно изготвяне на Регламента по см. на
чл.1.1 от договора/; договорената престация не противоречи на добрите нрави,
съответно не цели заобикаляне на чл.76 ЗАПСП; съответно, че неустоечната клауза е
валидна /не противоречи на закона, на добрите нрави/. В тежест на ответницата е
разпределено доказване наличието на обективна невъзможност за изпълнение, т.е.
твърдените причините, за които не може да носи отговорност (в конкретния случай да
докаже обективните обстоятелства около здравословното състояние и влошаването
му).
Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи за обезщетение на вредите, без да е необходимо те да се доказват. Задължението
за заплащане на неустойка се намира в тясна функционална връзка със задължението,
което обезпечава - зависи от него и е акцесорно спрямо него. За да се дължи
неустойката, следва да са налице изискуемите от закона предпоставки - тя да е била
договорена от страните, кредиторът да е изправна страна и да е налице виновно
неизпълнение на задължението от страна на длъжника. В разглеждания случай тези
предпоставки са налице. От приетия по делото договор се доказва наличието на
неустоечна клауза, така и няма спор, че ответницата не се е явила за вземане на участие
в проекта. Спорът се концентрира по възраженията на ответницата.
Възражението за нищожност на договора поради невъзможен предмет поради
неопределеност на престацията е неоснователно, доколкото предметът е ясно очертан в
I „Предмет на договора“, който към момента на постигне на съгласието за
обвързаността от договора е фактически и правно възможен, вкл. с оглед неоспорване
5
на авторството на приетия по делото регламент на последната страница, над която
изрично е записано, че участника, който полага подписа си декларира, че е прочел
регламента, разбира съдържанието му и се съгласява с изложените условия, съдът
приема възражението за оспорване на документа за неоснователно.
Настоящият състав приема, че форматът ******** представлява „форматно
предаване“, което притежава качеството на аудиовизуално произведение по см. на
чл.3, ал.1, т. 4 ЗАПСП, но участието в подобен тип предаване на квалифицира
участника като артист-изпълнител, доколкото подобно участие със състезателен
характер не би представлявало „изпълнение“ в резултат на творческа или
художествена дейност (така и Решение № 260701/28.11.2022г. по т.д. № 829/2020г. на
СГС), т.е. възражението, че се цели заобикаляне на чл.76 ЗАПСП е неоснователно,
доколко чл.76 ЗАПСП не е приложима към конкретния случай.
Въведеното възражение за обективна невъзможност касае твърдения за пълна
невиновна последваща обективна невъзможност за изпълнение (макар задължението да
е intuitu personae, при такъв тип задължения невъзможността също е обективна, защото
засегнатата страна би била единственото лице, което може да изпълни престацията).
По принцип причините за неизпълнение, на които длъжникът може да се освободи от
отговорност са уредени от закона като изключение, в конкретният случай чл.81 ЗЗД
въздига като задължителен елемент невъзможността за изпълнение, която трябва да е
обективна, така и тази невъзможност се дължи на причина, която не може да му се
вмени във вина, т.е. длъжникът не отговаря за онези, независещи от него случайни
фактори, които не е могъл да предвиди или пък е могъл да ги предвиди, то е нямало
как да ги избегне. Настоящият състав намира, че възражението за обективна
невъзможност е неоснователно, доколкото особеното травматично състояние спрямо
ответница се е осъществило няколко месеца преди сключване на договора, съответно
няколко месеца преди началото на изпълнение на поетите задължения, предшестващи
от предварителни заснемания. Житейски логично е подобен тип събитие да има
сравнително продължително отражение на психиката, било и по чисто физиологични
(хормонални), така и чисто емоционални причини, което зависи от множество фактори,
но в конкретния случай ищцата е знаела за това си състояние преди сключване на
договора, чието изпълнение е било за лично участие след определен период от време
след сключването, т.е. могла е да предвиди емоционалното си състояние до известна
степен, като по делото не е доказано пълно и главно, че знаейки за особеното
състояние е нямало как да избегне последиците на същото, вкл. че същото необичайно
персистирало и се задълбочавало във времето. Отделно от това в самия договор има
задължение на участника да уведомява продуцента в случай на промяна на
гарантираното добро психическо и физическо здравословно състояние. Съдът
кредитира показанията на св. *** в частта за неизпълнение на задълженията на
ответницата своевременно по уведомяване на продуцента въобще за неучастието си,
което косвено се потвърждава и от показанията на св.******** в частта, че ответницата
уведомила продуцента за отказа си от участие в края на м.април., началото на м.май
(доколкото началото на формата е на 01.05).
Настоящият състав намира възражението за нищожност на неустойката поради
екзорбитантност (излизаща извън пределите на нравствено допустимото) също за
неоснователно по следните съображения: Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е
ограничена от чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Последните са
6
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото нарушаването им
се санкционира с нищожност. Те са неписани и съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, един от които е принципът на справедливостта, който в
гражданските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат принципа за справедливост, както и от нейните функции. Обезпечителната
функция се изразява в упражняването на косвен натиск върху длъжника за изпълнение
на поетото по силата на облигационната връзка задължение под угрозата от
настъпването на негативни за него последици. Обезщетителната функция се свързва с
репарирането на вредите от неизпълнението и представлява проявление на договорна
отговорност. Допустимо е неустойката да има и санкционна функция на основание
принципа на договорната свобода, закрепен в чл. 9 ЗЗД. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като няма унифицирани
критерии, като в практиката са използвани примерно изброени критерии: естеството
им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които
се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди (така и Решение №
50063 от 23.10.2023 г. по т. д. № 484 / 2022 г. на ВКС, Решение № 50104 от 11.08.2023
г. по гр. д. № 2639 / 2022 г. на и др.). При конкретната преценка за нищожност на
неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид
конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се
приеме за нищожна като противоречаща на морала, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, т.е. само ако смисълът на неустойката в конкретния случай е различен от
типичните ѝ функции.
В конкретния случай, от една страна договореното възнаграждение е в размер на
10лв., а размерът на неустойката за безпричинно неучастие е в размер на 20 000лв.,
което на пръв поглед житейското усещане диктува да се приеме за неморално висока,
но от друга следва да се отчитат факторите, че форматът е състезателен „онлайн“
„риалити“ формат, който освен възможност за спечелване на награда в размер на
25 000лв. без ДОД, дава възможност и за популяризиране на участника „инфлуенсър“
(„влиятелна личност“ създаваща съдържание в социалните мрежи, чиято популярност
в интернет зависи от броя последователи), което прогнозно трудно би могло да се
определи към момента на сключване на договора, т.е. трудно би се прогнозирало дали
участието на въпросния „инфлуенсър“ във формата би довело до положително
увеличаване популярността му, но доколкото конкретния формат е втори „сезон“ с
висока гледаемост в онлайн платформа, то и състезателният характер и популярността
би била само основата за засилена популярност, а последната би зависела от
конкретното представяне на съответния участник. Оттук критерият за съотношение
между договореното възнаграждение и размерът на неустойката не е определящ (вкл. в
практиката / Решение № 138 от 16.01.2019 г. по т.д. № 1100/2018 г. на САС/ преценката
за съотносимост във възнагражденията е приета за неотносима при договор с оглед
личността при задължения за непарична престация). На следващо място, макар по
делото да няма ангажирани пълни доказателства преди започване на формата каква е
била прогнозната инвестиция, съответно печалба. Приетите писмени доказателства
7
косвено доказват предварителното заемно финансиране, вкл. са приети доказателства
за разходи на стойност около 60 000лв., така и разходи за екип за около 60 000лв., така
и сключените договори за реклама за над 100 000лв., без да има данни отказ от
договорите от рекламодателите поради неучастие конкретно на ответницата.
Следователно към момента на сключване на договора неустойката по договорите с
участниците при евентуалния отказ от участие на всеки един от общо 15-те участника
отговаря на характерните за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции по см. по-горе.
По възражението за намаляване на неустойката поради прекомерност, съдът
намира същото за частично основателно до сумата от 2500лв. по следните
съображения: Неустойката представлява форма на гражданска отговорност, която се
реализира в облекчена форма от гл. точка на доказването на вреди, то при договорни
правоотношения с нетърговец, последният има възможност да иска намаляване
дължимото обезщетение, което е прекомерно, вкл. в случаите, когато се акцентира на
пеналната функция, доколкото в пълен размер би нарушила забраната за неоснователно
обогатяване, т.е. целта за прекомерност на неустойката е да преодолее неоправданото
разместване на имуществени блага, водещо до неоснователно обогатяване. Оттук
намаляването на дължимата неустойка не е предназначено да установи аритметично
равенство между две стойностни величини, а да възстанови мярката, т.е. да установи
едно относително съответствие между размера на дължимата неустойка и обема на
действителните вреди, особено в случаите, в които може да се окаже и непосилно
определянето им. Преценката за „прекомерност“ се предоставя на вътрешното
убеждение на съда. Критерият за категоризирането на неустойка като прекомерно
голяма не се изчерпва в съотнасянето с размера на претърпените вреди. Законът дава
само основата за преценката „претърпените вреди“, не и точният мащаб за извършване
на преценката. Ако неустойката се характеризираше само с обезщетителна функция то
критерият би следвало да е претърпените вреди, но същата има и обезпечителна и
наказателна функция, т.е. размерът може да надвишава този на вредите, с което да се
репарират и косвени вреди. По принцип при възражение за намаляване на неустойка
поради прекомерност следва да се установи общият размер на всички вреди, за да може
да се прецени, дали неустойката ги превишава и с колко, вкл. при искане за намаляване
на неустойката поради прекомерност по принцип доказателствената тежест за
установяване на претърпените вреди носи длъжникът, а не кредиторът,
несъответствието на неустойката с вредата също е факт, подлежащ на доказване от
него (Решение № 12 от 21 март 2011 г. по т.д.№ 1056/2009 г. на І т.о. на ВКС), но в
конкретния случай, доколкото целта на формата на предаването е привличане на
зрителски интерес, съдът приема, че конкретната вреда би се изразявала в загуба на
зрители, които „следват“ ответницата, т.е. гледаемостта би била по-голяма, ако и
ответницата е участвала, което наред с участието и на други участници във формата
със състезателен характер, без данни за спад на постигнатия рейтинг в сравнение с
предходния сезон, съдът приема, че неустойка в размер на 20 000лв., без неучастието
на ответницата да се е отразило на рейтинга на формата, предпоставя частична
основателност на възражението за прекомерност до сумата от 2500лв., като изразител
на санкционната функция, доколкото разликата над посочената сума би довело до
неоснователно обогатяване на ищеца. Доколкото неустойката е претендираната в
размер на 2500лв. като част от 20 000лв., съдът приема, че искът следва да се уважи
изцяло, доколкото уважава възражението за прекомерност до 2500лв.
По разноските:
8
С оглед изхода на делото с право на такива има само ищецът, който е доказал
сторени разноски в общ размер на 100лв. за д.т. и 1500лв. за адв. възнаграждение, което
не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, вкл. в сравнение и
с претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 92 ЗЗД В. Т. Т., ЕГН **********, с адрес:
***********, да заплати на ******, ЕИК: *********, *********, сумата от 2500лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за участие в
провеждането и заснемането на телевизионно предаване ********, дължима на
основание чл. 7.1 от раздел VII от договор за участие в ******** – сезон 2, сключен на
17.03.2023г. между страните.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Т. Т., ЕГН **********, с адрес:
***********, да заплати на ******, ЕИК: *********, *********, разноски по делото в
размер на 1600лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9