Решение по дело №2112/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1404
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 5 септември 2019 г.)
Съдия: Силвия Димитрова Обрешкова
Дело: 20193110202112
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер                               Година  2019                            Град  Варна

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                  ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ

 

На дванадесети юни                     Година  две  хиляди и деветнадесета

 

В публично съдебно заседание в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА

 СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА

 

 като разгледа докладваното от съдията

 АНД                                 № 2112                по описа за 2019 г.

 за да се произнесе взе предвид следното

 

            Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К.Т.К. против  НП № 19-0442-000351 от 15.04.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР - Варна, ІV РУ, с което за нарушение на чл.483 ал.1 т.2 от КЗ, на основание чл.638 ал.3 от КЗ на К.Т.К. е наложено наказание глоба  в размер на 400 лева.

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока на обжалване от процесуално легитимирана страна  и е приета от съда за разглеждане.

                В жалбата въззивната страна излага аргументи за отмяна на НП. Не се оспорва фактическата обстановка, твърди се маловажност на случая.

 

        В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.П., редовно упълномощен, който поддържа жалбата и по съществото на делото прави искане за отмяна на НП. Въззивникът бил в на 73 навършени години, с онкологично заболяване и с ниски доходи. От ТЕЛК бил инвалидизиран 100 % без чужда помощ. Самото деяние също било с ниска степен на обществена опасност, тъй като било извършено на неоживено място, при минимален и даже липсващ трафик. Същото било непредпазливо извършено, като въззивникът пропуснал да плати поредната вноска по сключения договор за застраховка Г.О.

        Представител на въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изразява становище.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

        На 29.03.2019 г. в с.Китка, обл.Варна, служители на ІV РУ извършили проверка и установили, че въззивникът К.К. управлявал л.а. БМВ 318 И с рег.№ В4016КМ на улица без име, до изхода на селото в посока Варна. Автомобилът бил собственост на лицето К.П.и за него нямало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При проверката К.К. представил договор за застраховка „ГО“, но при справка в  „Гаранционен фонд“, се установило, че същият е  прекратен деветнадесет дни по - рано – на 10.03.2019 г. Бил съставен АУАН, предявен и връчен на водача срещу подпис- Въззивникът написал, че има възражения, но на практика не направил такива нито на място, нито в тридневен срок. Още същия ден – 29.03.2019 г., въззивникът сключил нов договор за застраховка „Гражданска отговорност“за автомобила.

 

        Гореописаната фактическа обстановка се установява от приобщените доказателства. Писмените доказателства са събрани по реда на НПК и следва да се кредитират изцяло материалите по АНП- вкл.  АУАН, заповед за компетентност, справка за нарушител, разпечатка от „Гаранционен фонд“, както и от приобщените в съд. заседание – сметка, епикриза, решение на ТЕЛК, удостоверение и разпореждане на НОИ. Като житейски правдоподобни и логични, непротиворечащи на останалите доказателства по делото, съдът кредитира показанията на св.А..

 

        Съдът, с оглед становището на въззивника и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

        При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове и от компетентни лица, нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна. Описани са всички съставомерни признаци и всички, относими към тях факти и става ясно за какво е наказано лицето.

        Чл.638 ал.1 от КСЗ предвижда наказателна отговорност за лицата, които не са изпълнили задължението си да сключат договор за застраховка гражданска отговорност. Според чл.481 ал.3 от КЗ, "Не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс." Законът възвежда в нарушение както  несключването на застраховка от лицата, които са задължени да го направят, така и управлението на МПС от лицата, които нямат задължение за сключване на договора.  Въззивникът е наказан именно в качеството му на несобственик, управляващ МПС, за което няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

        Независимо от тази, формално правилна, правна квалификация, съдът намира, че материалният закон е приложен неправилно. Предвид липсата на вредни последици и наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, се налага изводът ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца, поради което съдът намира случаят за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

        Видно е от разпечатката от „Гаранционен фонд“, че за този автомобил редовно е бил сключван договор за застраховка “Гражданска отговорност“. Видно е, че такъв договор е бил сключен на 21.11.2018 г. и той е бил със срок до 21.11.2019 г., но е бил предсрочно прекратен поради несвоевременно плащане на поредната вноска. Видно е, че въззивникът К. е сключил нов договор още в деня на проверката. От деянието няма настъпили вредни последици, като съдът намира този критерий за приложим именно за формалните нарушения. Ако няма вредни последици при резултатните, то това би означавало изобщо да не е осъществен съставът на нарушението. От съществено значение са и данните за личността на дееца, а именно –неговата напреднала възраст, тежкото му здравословно състояние, ниските доходи, фактът, че нарушението е непредпазливо.

        Предвид изложеното съдът намира, че случаят е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род и е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не се налага въззивникът за изтърпи наложеното му наказание за да се постигнат предвидените в закона цели.

       

Водим от горното, съдът 

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

        ОТМЕНЯ  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № № 19-0442-000351 от 15.04.2019 г. на Началник сектор към ОДМВР - Варна, ІV РУ, с което за нарушение на чл.483 ал.1 т.2 от КЗ, на основание чл.638 ал.3 от КЗ на К.Т.К. е наложено наказание глоба  в размер на 400 лева.

 

Решението подлежи на обжалване  пред Административен  съд-Варна по реда на АПК в 14 дневен срок от съобщението.

 

 

СЪДИЯ: