Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 228
гр.Шумен 17.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на осемнадесети октомври, през две
хиляди и шестнадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1.Ралица Хаджииванова
2. Мирослав
Маринов
при секретаря С.М. и като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№375 по описа за
2016г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №383/14.05.2016г.
по гр.д.№701/2016г. по описа на ШРС, съдът
е отхвърлил предявения от „КУРТ ЕВРОПА ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление:
гр. Разград, ул. „...“ №21, ет.1, ап.3, с управител
и едноличен собственик О.К.,
роден на *** г. в гр. Гьопинген, Република Германия, чрез адв. К.К. ***, срещу И.Н.С., ЕГН **********,***, осъдителен иск, с правно основание чл.203, ал.2, предл. първо от КТ, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от
12 367,78 лв. представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, съставляващи стойност на глоба от
5 400 британски лири, която глоба е наложена
на ищцовото дружество на 26.06.2013 г. от компетентните органи във Великобритания,
за извършено на 24.01.2013 г. от ответника нарушение- превозване на нелегални
емигранти, като неоснователен и недоказан, осъдил е „КУРТ ЕВРОПА ТРАНСПОРТ“ ЕООД, да заплати на И.Н.С., ЕГН ********** сумата от 900.00 лв.,
представляваща извършените по делото разноски
съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението е обжалвано от ищеца „КУРТ ЕВРОПА
ТРАНСПОРТ“ ЕООД, като неправилно и незаконосъобразно по
изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли съдът да отмени решението
и вместо това да уважи искът изцяло и да
му се присъдят разноските за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият И.Н.С. , действащ ,чрез пълномощника си адв.
С.С. от ШАК е
депозирал отговор с който оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба на ответника
е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Като
обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна : В искова си молба до съда ищецът - „КУРТ ЕВРОПА ТРАНСПОРТ“
ЕООД, твърди , че с ответника И.Н.С., са били в трудовоправни отношения, като
последният работел при ищеца като шофьор международни превози. На 24.01.2013 г. ответникът бил командирован
за изпълнение на международен превоз на товар до Великобритания, като на същата
дата Служба гранични сили на Великобритания са открили в МПС, управлявано от
ответника трима нелегални емигранти. На ищцовото
дружество била наложена глоба от 1 500 британски лири за всеки един от
емигрантите, с обща стойност на глобата от 4 500 британски лири. Отделно
от това, на ответника също била наложена глоба от 300 британски лири за всеки
един от откритите емигранти, с обща стойност на тази глоба от 900 британски
лири. На 30.08.2013 г., ищцовото дружество било
заплатило тези глоби, възлизащи на 5 400 британски лири /6 300 евро/. На
27.09.2013 г., трудовото правоотношение между страните било прекратено. Ищецът
счита, че са налице предпоставки за реализиране пълна имуществена отговорност
на ответника за така причинената му, умишлено, имуществена вреда. Поради
изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от
12 367, 78 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, съставляващи стойност на глоба от
5 400 британски лири, която глоба е наложена
на ищцовото дружество на 26.06.2013 г. от компетентните органи във Великобритания,
за извършено на 24.01.2013 г. от ответника нарушение- превозване на нелегални
емигранти. Ищецът претендира и обезщетение за забава, в размер
на законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба- 22.01.2016 г. до окончателното изплащане на главното
задължение, както и присъждане на
извършените по делото разноски.
Ответникът представя писмен
отговор, в който заявява, че счита
иска за допустим,
но неоснователен.
По делото не е спорно ,че ответникът е
работил при ищеца на длъжност шофьор на
товарен автомобил - международни превози , за периода от 13.11.2012г. до 27.09.2013г., когато
трудовото му правоотношение било
прекратено. Съгласно заповед №47/13.11.2012 г., ответникът за периода от 13.11.2012 до 13.11.2014 г. бил
командирован до Република Германия със задача „управление на товарен
автомобил“. От представените от ищеца писма на Министерство
на вътрешните работи на Великобритания и Служба гранични сили на Великобритания
, адресирани до него, се установи, че на 24.01.2013 г., в Контролна зона по
имиграцията във Великобритания, в Кокел, в превозно
средство, собственост на ищцовото дружество и
управлявано от ответника, са открити трима скрити нелегални емигранти и за това
нарушение е предвидена санкция- глоба, както за собственика на превозното
средство /ищцовото дружество/, така и за ответника, в
качеството му на водач на МПС. С горепосочените писма е дадена възможност на
ищеца да ангажира доказателства във връзка с установяване вината за
нарушението, с оглед преценката за налагане на санкция за същото. Ищецът не е
представил доказателства за наличието на някакви обективни и независещи от него
причини за осъществяване на деянието. В следствие на това, съответните
компетентни органи са наложили глоба на ищеца в общ размер на 4 500
британски лири /по 1 500 британски лири за всеки открит нелегален емигрант/,
и на ответника в общ размер на 900.00 британски лири/ по 300.00 британски лири
за всеки емигрант/, като ищецът е уведомен, че по отношение глобата на
ответника носи солидарна отговорност. Ищецът, на 30.08.2013 г. е заплатил тези
глоби по указаната му банкова сметка, *** на 5 400 британски лири /6
300.00 евро/.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи : От изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права/наличие на трудово правоотношение между него и ответника през сочения период, имуществени вреди ,които са настъпили при действието на този договор при изпълнение на трудовите задължения от работника, умишлено причиняване на вредите/ и формулирания петитум/претендира се заплащане на обезщетение за причинени вреди под формата на претърпяна загуба/ , дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск за търсене на пълна имуществена отговорност от ответника, определена от гражданския закон - чл.203, ал.2 от КТ вр. с чл.45 от ЗЗД. Имуществената отговорност на работника за вредите, които е причинил на работодателя, е уредена в чл. 203 и следващите от КТ. Правилото е, че работникът отговаря за вредите, причинени по небрежност при или по повод изпълнение на работата, в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. Пълната имуществена отговорност се ангажира по изключение в хипотезите на чл. 203, ал.2 от КТ, а именно – когато вредата е причинена умишлено, или в резултат от престъпление, или не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения. Тежестта да установи твърдяната форма на вина – умисъл, е на ищеца. Формата на вината има значение в гражданското право, когато определена (по-тежка) гражданска отговорност възниква при наличието на умисъл, а не просто поради неполагане на дължимата грижа. Нормата на чл. 203, ал.2 от КТ е специална по отношение на чл. 206 от КТ и е със санкционен характер, затова не може да се тълкува и прилага разширително. Ето защо за да бъде ангажирана пълната имуществена отговорност трябва да се установи такова субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици, което покрива хипотезите на умисъла по смисъла, който наказателното право влага. Това означава, че ответникът трябва да е осъзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и е искал или допускал настъпването им.
Съгласно правилата за разпределение
на доказателствената тежест, ищцовото дружество следва да докаже наличието на елементите, включени във фактическия
състав на сочената норма, а именно – наличие на трудово правоотношение
с ответника към момента
на причиняване на вредите, деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както че ответникът е причинил умишлено сочените вреди.
Не е спорно между страните, а и от
представените по делото трудови договори и заповеди се установява, че към 24.01.2013г.
същите са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцовото
дружество възложило, а ответникът приел изпълнението на трудовите функции за
длъжността „шофьор”. Не е спорно и че на сочената дата ответникът е
управлявал товарният автомобил в изпълнение на трудовите си задължения,
както и че на 24.01.2013г. в Контролна
зона по имиграцията във Великобритания, в Кокел, в
превозно средство, собственост на ищцовото дружество
и управлявано от ответника, са открити трима скрити нелегални емигранти.
Спор е налице досежно
това, причинил ли е умишлено ответника вредите, като необходими елемент от
състава за търсене на пълна имуществена отговорност по гражданския закон от
ответника.
Не са налице предпоставки за ангажиране пълната имуществена отговорност
на ответника, доколкото ищцовата страна не е
представила надлежни доказателства последният
да е причинил вредите умишлено, в какъвто смисъл са изложените от нея
твърдения. При умишлено причиняване на вредите следва да се
установи ,че е налице съзнаване настъпването на вредата, т.е. действието на
ответника следва да е насочено именно към настъпване на причинените вреди. В
случая доказателства за наличие на умисъл у И.С. при причиняването не са налице. Ищецът оспорва в жалбата си твърдението на ответника ,че
нелегалните имигранти били намерени в ремаркето на товарният автомобил, но
видно от протокола от проведеното пред ШРС съдебно заседание на 27.04.2016г. ,съдът
е приел за безспорно между страните
обстоятелството ,че имигрантите са били открити в ремаркето на камиона
,прикачено към каросерията . Също така от писмата адресирани до ищеца се
установява ,че имигрантите са били скрити ,като също така , че се касае за
тайно пренасяне на лица. Не е доказано по
делото , че ищецът е знаел за скритите имигранти в ремаркето на товарният
автомобил управляван от него и че те са били в автомобила с негово съгласие и
съдействие т.е. липсват доказателства ответникът да е целял или допускал
настъпването на вредоносния резултат. Ищецът
в жалбата си твърди ,че ответникът не бил използвал въпреки ,че имал наклонен
кабел ,което се установявало от писмо на Служба гранични сили Великобритания до
фирмата от 26.06.2013г. стр.6. Това , че
ищецът не е поставил наклонен кабел/корда
не означава ,че нелегалните имигранти са били допуснати със знанието и съгласието на ищеца в товарният автомобил и той е целял или
допускал настъпването на вредоносният резултат. Също така в същото писмо на стр.4 от
него е посочено ,че фирмата не е предоставила подходящи устройства за
безопасност по осигуряване на превозното средство и не е имало доказателства за
предвидени някакви уплътнения или катинари предвидени да бъдат използвани. Същата констатация е направена и в писмо на
Служба гранични сили на Великобритания от 30.07.2013г. /на стр.19 от делото на
ШРС/ ,което касае предходно нарушение и
въпреки тази констатация работодателят
не е направила необходимото за да осигури на шофьора на камиона такива
уплътнения и катинари . В същият документ е посочено ,че фирмата имала и
предишен инцидент във връзка с незаконно влезли лица ,намерени вътре в нейното
превозно средство. Следователно въпреки наличието на такива инциденти във
връзка с намерени нелегални имигранти в
камионите на ищцовото дружество , то не е направило
необходимото да оборудва камионите си с уплътнения и катинари и по този
начин да ги обезопаси , при условие , че
ищецът е бил напълно наясно с опасността от проникване на имигранти в ремаркетата на товарните
автомобили на фирмата.
Предвид изложеното съдът счита ,че ищецът не доказа по делото ,че
претърпените от него вреди са причинени умишлено от ищеца и поради това не е налице елемент от фактическия състав за
ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника , и предявеният иск
е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. В тежест на ищеца по
делото бе да докаже всички предпоставки за реализиране на отговорността на
ответника по чл.203 ал.2 пр.1 от КТ вкл. и че вредите са причинени умишлено ,
като в този смисъл е и реш.№870/24.02.2011г. на ВКС
по гр.д.№137/2010г. ІV г.о.
Ищецът твърди в жалбата си ,че съдът
неправилно не бил осъдил ответникът да заплати глобата ,която лично му била
наложена в размер на общата сума от 900 британски лири ,която била заплатена от
ищцото дружество. В писмото адресирани до ищеца от Служба
гранични сили на Великобритания от 26.06.2013г. е посочено ,че той носи солидарна отговорност
за тази глоба и следователно заплащането от ищеца на тази глоба не е било без
основание. Исковата претенция на ищеца е с правно основание чл.203 ал.2 от КТ
във вр. с чл.45 от ЗЗД , но по делото не се доказаха предпоставките
за ангажирането на тази отговорност на ответника, и последният не дължи на ищеца заплащането на глобата
на претендираното
основание.
Ето защо решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено , а депозираната срещу него жалба е неоснователна .
Решението е правилно и в частта му за разноските , тъй като присъждането им не е обусловено от представянето на списък за разноските, както твърди ищецът в жалбата си. Непредставянето на такъв не води до последица неприсъждане на установени и доказани по делото разноски , които са направени от ответника по делото. Единствената последица от непредставянето на списък на разноските , е че страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските ,какъвто не е настоящият случай.
Съобразно
изхода от спора на жалбоподателя не се следват разноски по делото , като той
следва да се осъди да заплати на въззиваемата страна
разноските й по делото за настоящата инстанция в размер на 450лв. за адвокатски
хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №383/14.05.2016г. по гр.д.№701/2016г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА „КУРТ ЕВРОПА
ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „...“
№21, ет.1, ап.3, с управител и едноличен собственик О.К., роден на *** г. в гр.
Гьопинген, Република Германия, чрез адв. К.К. ***, да заплати на И.Н.С., ЕГН **********,***, разноски по делото
в размер на 450лв. за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
ВКС при условията на чл.280 ал.1 от ГПК .
Председател: Членове: 1. 2.