Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 17.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д.
№ 2128 по описа на ВРС за
Производството
е по реда на чл. 330 ГПК във вр. с чл. 50 и чл. 51 СК.
Образувано е по постъпила молба от Е.Г.Н. и С.Е.Н. за
допускане на развод по взаимно съгласие. Молителите желаят прекратяване на
сключения между тях на 16.10.1988 г. граждански брак. Към молбата са приложили
споразумение, с което са уредили последиците от прекратяване на брака.
В съдебно заседание молителите поддържат молбата си и молят
постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа
страна:
От удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Враца
въз основа на акт за граждански брак №
572/16.10.1988 г. се установява, че на 16.10.1988 г. молителите са сключили граждански брак в гр.
Враца, като съпругата е приела след сключване на брака да носи фамилното име Н..
От брака си молителите нямат ненавършили пълнолетие деца.
Видно от свидетелство за регистрация на
МПС част I, по време на брака си
молителите са придобили лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Октавия“, рег. № *****
С оглед на
така възприетото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за развод по взаимно съгласие с правна
квалификация чл. 50 СК вр. с чл. 330 ГПК.
Молбата за развод по взаимно
съгласие е допустима, а разгледана по същество - основателна.
Страните се
намират в брачна връзка, като същите са активно легитимирани да искат нейното
прекратяване. Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и в съдебно
заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. При
това мотивите за развода са без значение, поради което съдът не следва да ги
издирва.
По делото е
представено споразумение по чл. 51 СК, с което съпрузите уреждат личните и
имуществените си отношения след прекратяване на брака. След като извърши
проверка на представеното споразумение, съдът намира, че то не противоречи на
закона, поради което следва да бъде утвърдено с решението.
От изложеното
по-горе може да се направи извод, че са налице законовите предпоставки за
допускане на развод по взаимно съгласие и прекратяване на брака между
молителите.
На основание чл. 7, т. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Е.Г.Н. дължи сумата от
6,00 лева, представляваща 2% върху застрахователната стойност на лекия автомобил,
който след прекратяване на брака остава негова изключителна собственост
При образуване на делото
страните са представили доказателство за внесена от Е.Г.Н. държавна такса в
размер на 40,00 лв., като 25,00 лв. от нея е дължимата сума за образуване на
производството. На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 40,00 лв. при допускане на развода, като с оглед постигнатото от
страните споразумение, Е.Г.Н. следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца сумата от 25,00 лв., като се
отчита надвнесената сума от 15,00 лв. при образуване на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 330 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА развод между Е.Г.Н. с ЕГН ********** и С.Е.Н. с ЕГН **********,
сключили граждански брак на 16.10.1988 г. в гр. Враца, за което е съставен акт
за граждански брак № 572/16.10.1988 г.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Е.Г.Н. с ЕГН ********** и С.Е.Н. с
ЕГН ********** споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
1. След прекратяване на брака съпругата С.Е.Н. си връща и ще носи единствено предбрачното си
фамилно име Д.;
2. След прекратяване на брака страните няма да си
дължат издръжка един на друг;
3.
Притежаваните
от съпрузите парични влогове и вземания остават на този съпруг, на чието име са
направени;
4.
Евентуални задължения към трети лица или
кредитни институции, направени по време на брака, се поемат от този от
съпрузите, на чието име са направени;
5.
Страните нямат претенции към личните си вещи и
обикновената покъщина;
6.
Жилището, което съпрузите
обитават, е собственост на родителите на Е.Г.Н. с ЕГН ********** и съпругата няма претенции към него;
7. Лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с
рег.№ *****, който е придобит по време на брака, остава изключителна
собственост на Е.Г.Н. с ЕГН *********.
ОСЪЖДА
Е.Г.Н. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр. Враца сумите, както следва:
- съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК сумата в размер на 25,00
лв., представляваща такса при допускане на развода;
- на основание чл. 7, т. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК сумата
в размер на 6,00 лв., представляваща
2% върху застрахователната стойност на моторното превозно средство – лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег.№ *****
Решението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: