№ 133
гр. В., 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №
20241300500259 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ответника В. М. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Р." № 24, ет. 3, ап. 6, чрез адв.-пълномощник И.Д. от
АК-В. против Решение №233/27.04.2024., постановено по гр.д № 1351/2023 г. по описа на
Районен съд – В. в частта в която са изменени и увеличени размерите на месечните
издръжки, които е осъден да заплаща с Решение № 769/ 29.12.2020г., постановено по гр.д. №
379/2020г. по описа на РС – В., за разликата над сумата от по 240лв. до присъдените от по
290лв. на всяко от децата В. В.ова П.а, ЕГН ********** и Д. В.ов П., ЕГН **********.
С обжалваното решение РС-В. е изменил размера на месечната издръжка, която
ответникът В. М. П., ЕГН **********, е осъден да заплаща с Решение № 769, постановено
на 29.12.2020г. по гр.д. № 379/2020г. по описа на РС - В., в размер на 180 лева на детето си
В. В.ова П.а, ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Д. Л. С., ЕГН
**********, като е увеличил този размер от 180 лева на 290 /двеста и деветдесет/ лева
месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба - 06.07.2023г., ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до отпадане, изменение или
прекратяване на основанието за даването й.
Изменил е размера на месечната издръжка, която ответникът В. М. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.В., обл.В., ул.“Р.“ № ***, е осъден да заплаща с Решение № 769,
постановено на 29.12.2020г. по гр.Дело № 379/2020г. по описа на РС - В., в размер на 170
1
лева на детето си Д. В.ов П., ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Д.
Л. С., ЕГН **********, като е увеличил този размер от 170 лева на 290 /двеста и деветдесет/
лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба - 06.07.2023г., ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до отпадане, изменение или
прекратяване на основанието за даването й.
Осъдил е ответника В. М. П., ЕГН **********, да заплати на РС - В., държавна такса
върху увеличеният размер на пресъдените издръжки, общо в размер на 331.20 лв., а на
ищцата Д. Л. С. да заплати разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно
уважената част от исковете, общо в размер на 328.57лв.
Осъдил е ищцата Д. Л. С. да заплати на ответника В. М. П. направените разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, общо в
размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
В частта с която са увежени исковете до сумата от по 240лв. месечна издръжка на
всяко от децата В. В.ова П.а, ЕГН ********** и Д. В.ов П., ЕГН **********, както и в
частта с която са отхвърлени предявените искове до пълния предявен размер решението не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Поддържа се във въззивната жалба, че решение в обжалваната част е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения.
Излага се, че определените от пъвоинстанционният съд издръжки били в нарушение
на чл. 142, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 от СК. Размерът на присъдените издръжки не съотвествали
на неговите възможности и на материалното му състояние. В тази насока се позовава на т. 4
от Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на Върховния съд и на т. 1 и т. 2 от
Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на ВС. Излага, че съгласно разясненията в
цитираното постановление възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за
даване на издръжка и показател за нейния размер. Възможността е винаги обективна и
конкретна. Тя се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото
лице.
Твърди се, че ВРС необосновано увеличил издръжката на по 290 лева за всяко от
децата.
Посочва се, че по делото имало доказателства за трудовите му доходи, които са в
размер на минималната работна заплата. Свидетелските показания на баща му били в
насока, че не живеел разточително, както и че той го подпомага финансово. Съдът
неправилно приел, при ноторно известно обстоятелство, че международните шофьори
получават и допълнителни възнаграждения за път, командировъчни и др., като по делото не
били установени такива обстоятелства. В тази насока излага, че съдът следвал да се
ръководи от установените факти, без да го презумира, освен в случаите когато съществува
законно установена презумпция.
Твърди се, че в социалния доклад било отразено, че майката получава месечни
2
помощи за деца в размер на 110 лева по реда на чл. 7 от Закона за семйни помощи за деца,
който факт съдът не обсъдил.
Изразява несъгласие с извода на съда, че като баща бил напълно свободен от грижите
за децата. Излага се, че децата не желаят да го виждат и да бъдат вземани от него. Сочи, че
би давал издръжка в натура, както и би вземал децата и извън установения режим на лични
контакти, но това не можело да се реализира. Сочи се още, че пред РС - В. е образувано гр.
д. № 2610/2023 г. с ищец В. П. против майката Д. С. за изменение режима на лични контакта
с децата, с твърдения за синдром на родителско отчуждение между бащата и децата.
Първото съдебно заседание по това дело било насрочено за 04.07.2024 г..
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли предявените
искове на ищците за издръжка. Не представя доказателства и не прави доказателствени
искания. Отправя искане за присъждане на разноски по производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор от
ответниците по жалбата В. В.ова П.а, ЕГН ********** и Д. В.ов П., ЕГН **********,
представлявани от своята майка и законен представител Д. Л. С., ЕГН **********.
В проведеното открито съдебно заседание въззивнкът В. М. П. не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата Д. Л. С., като майка и законен представител на малолетните деца В.
В.ова П.а и Д. В.ов П. се представлява от адв. С. С. от АК-В., оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на първоинстанционното решение, иска присъждането на разноски.
От страните по делото пред настоящата инстанция не са направени други
доказателствени искания.
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Делото е образувано по молбата на Д. Л. С., ЕГН **********, като майка и законен
представител на малолетните си деца В. В.ова П.а, ЕГН ********** и Д. В.ов П., ЕГН
**********, всичките от гр.В. срещу В. М. П., ЕГН ********** от гр.В. с която са предявени
искове с правно основание чл.150 във вр. с чл.143 от СК за изменение – увеличаване на
присъдени със съдебно решение месечни издръжки, както следва: На детето В. В.ова П.а от
180 лева на 350 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение, прекратяване или отпадане на
основанието за даването й; На детето Д. В.ов П. - от 170 лева на 350 лева месечно, считано
3
от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на обстоятелства, обуславящи
изменение, прекратяване или отпадане на основанието за даването й, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска. В исковата молба са наведени твърдения, че последното
изменение на дължимите от ответника месечни издръжки на малолетните деца били
присъдени с влязло в сила Решение № 769, постановено на 29.12.2020г. по гр.д. № 379/2020г.
по описа на РС-В., и понастоящем били под минималния размер. С нарастване възрастта на
деца са се увеличили и нуждите им за задоволяване на потребностите им от прехрана,
обучение, участие в извънкласни форми и спорт, както и че ответникът понастоящем работи
и реализира трудови доходи, материално осигурен е и маже да изплаща издръжки в
претендирания размер.
Ответната страна е депозирала писмен отговор, с който се оспорват исковите
претенции по основание и размер. Твърди, че винаги е заплащал пресъдената издръжка на
децата в срок; че работи, но получава минимално трудово възнаграждение; че не е
материално осигурен и няма други доходи и приходи; че винаги е осигурявал подаръци на
децата за рождени дни и празници, както и че винаги е изразявал готовност да вижда децата
и да ги взема при себе си, но ищцата възпрепятства упражняването на определените лични
контакти между него и децата.
Между страните не е спорно, че :
Д. Л. С. и В. М. П. са родители на малолетните деца В. В.ова П.а, родена на
07.08.2011г., която понастоящем е на 13г. и Д. В.ов П., роден на 28.01.2015г., който
понастоящем е на 9г., видно от приложените удостоверения за раждане на всяко от децата.
Гражданският брак между родителите е прекратен с приложеното по делото Решение
№ 596/05.11.2018г., постановено по гр.д. № 3044/2017г. по описа на РС-В., като
родителските права върху родените от страните деца В. В.ова П.а и Д. В.ов П. са
предоставени на майката Д. Л. С., определен е режим на лични отношения с бащата В. М.
П., и е определена месечна издръжка на децата в размер на по 130 лева за всяко от децата
платима от бащата, ведно със законната лихва при забава.
С решение № 769/29.12.2020г. постановено по гр.д. № 379/2020г. по описа на РС-В.,
месечната издръжка на детето В. В.ова П.а е увеличена от 130 лева на 180 лева, считано от
18.02.2020г., платима от бащата, а месечната издръжка на детето Д. В.ов П. е увеличена от
130 лева на 170 лева, считано от 18.02.2020г., също платима от бащата-въззивника, ведно със
законната лихва при забава. Страните не спорят, че въззивникът-бащата редовно заплаща
месечните издръжки на децата по съдебното решение.
По делото е представен и социален доклад от Дирекция”Социално подпомагане”-В.,
като страните не спорят по констатациите в доклада. Съгласно доклада децата В. и Д. се
отглеждат от своята майка, която задоволява базовите и индивидуални потребности на
децата според възрастта им. Жилището-апартамент, което обитават, собственост на
родителите на майката е функционално обзаведено – електроуреди и мебели. Децата
4
разполагат със собствена стая. В жилището се поддържат добри хигиенно - битови условия.
На децата е осигурена безопасна и спокойна среда за децата и за тях се полагат
необходимите здравни грижи: децата са с нормално физическо и НПР, както и с редовен
имунизационен статус. Няма данни децата да страдат от хронични или други заболявания.
Майката Д. С. е отговорна, като родител, притежава необходимите умения да направлява и
дава положителен пример на децата си. Напълно задоволени са и образователните
потребности на децата: същите са редовни ученици, нямат допуснати отсъствия по
неуважителни причини и са с отличен успех. С бащата ОЗД при Д „СП“ - В. не е проведена
среща, тъй като същият не е открит на адреса и не се е отзовал на оставеното уведомление
на входната врата с указан срок, място и телефон за връзка с ОЗД - В..
Пред настоящата инстанция не е спорно обстоятелството, а и от приложените
служебни бележки се установява, че децата посещават и извънкласни форми на обучение и
спорт. Детето В. е посещавала школа по английски език „С.“, за което майката Д. С. е
заплатила следните такси: 540 лева за обучение плюс 65 лева за учебен комплект за
2020/2021г.; 585 лева за обучение и 65 лева за учебен комплект за 2021/2022г. и 630 лева за
обучение и 75 лева за учебен комплект за 2022/2023г., а детето Д. посещава редовно
тренировки по лека атлетика и заплаща месечна такса в размер на 50 лева.
От свидетелските показания на свидетелката Руменка С. – баба на децата по майчина
линия се установява, че баща В. П. заплаща само пресъдената им издръжка по съдебното
решение. Осъществява краткотрайни срещи с децата. Нуждите на децата са се увеличили, в
следствие на нарасналата възраст и посещават извънкласни форми: школа по английски език
с такса по 75 лева на дете. Д. тренира лека атлетика 4 пъти седмично, за което се заплаща
такса в размер на 65 лева месечно, като ходи и на състезания, за което се изразходват
допълнителни средства за път, хотел и участие в състезанията; за летни и зимни екипи, за
шпайкове, които всеки сезон се сменят. Посочва, че Д. има грамоти и медали от участие в
състезания. В. рисува, за което са необходими средства за бои, четки и други консумативи,
както и че посещава курс по йога. Свидетелката заявява, че е работила като международен
шофьор в чужбина и освен заплатата, се получава допълнително възнаграждение за
изминати километри и за командировъчни пари като общо възнаграждението е от 2000 до
3000 евро. Децата не са ограничавани да осъществяват контакти с бащата-въззивника, но не
желаят до ходят при него.
От показанията на свидетеля МИ - баща на ответника, се установява, че В. П. не
вижда често децата. В продължение на години не е вземал децата за събота и неделя, а
когато ги вижда, те стоят на стълбите пред дома си. Бащата заплащал определената от съда
издръжка на децата, купувал им подаръци и дрехи за празници, отделно им давал и пари на
празници. Купил им и велосипеди. Свидетелят установява, че през 2020г. въззивникът си
закупил жилище с кредит, като свидетелят му помага със средства. Впоследствие бил
извършен и ремонт на жилището. Въззивникът притежавал МПС на 21 години.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, същите са за факти и
обстоятелства пряко и непосредствено възприети от свидетелите, от друга страна техните
5
показания кореспондират на останалите доказателства по делото.
Страните не спорят и относно установените в първоинстанционното прозводство
доходи на страните, които са в размер на минималната работна заплата за страната.
Доходите на въззивника се установяват от приложените по делото трудов договор и
удостоверение за доходи /л. 28 - 29 от делото на ВРС/. В. М. П. е със средно образование и
работи на длъжност „шофьор международни превози“, като за периода м.Октомври 2022г. до
м. Септември 2023г. включително е получил брутно трудово възнаграждение в размер общо
10 180.70 лева или 848.39 лева месечно, а нетно - общо 7900.05 лева или 658.33 лева
месечно. От допълнителната справка се установяват доходите на ответника за м.Декември
2023г. - 754.59 лева бруто и 585.55 лева нето, и за м.Януари 2024г. - 1042.18 лева бруто и
808.71 лева нетно трудово възнаграждение.
Длъжността и доходите на майката Д. С. се установяват от данните в социалния
доклад. Същата има висше образование, степен бакалавър, работеща на длъжност
„специалист“ в Община В. с трудово възнаграждение - минималната работна заплата за
страна, и пенсия за лице с увреждане в размер на 444.58 лева, както и подпомагане от ДСП -
В. по ЗСПД в размер на 110 лева и по ЗХУ в размер на 35.70 лева месечно.
Видно от протокол №265/29.02.2024г. от открито съдебно заседание по
първоинстанционното дело-гр.д.№1351/2023 на ВРС ответникът – въззиваемият е заявил
пред съда, че може да дава издръжки в размер на по 260лв., което е признание за финансова
възможност да дава издръжки в този размер.
Спорен по делото е увеличеният от съда размер на издръжките за двете деца за
разликата над сумата от по 240лв. до присъденият размер от по 290лв. на всяко от децата.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове
и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на
чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
6
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за
приложението на императивни материалноправни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Предявените искове са с правно основание по чл. 150 от СК за изменение
/увеличение/ на издръжка на всяко от децата В. В.ова Петкова и Д. В.ов Петков.
Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавка към нея може да бъде изменена или прекратена.
За уважаване на предявените искове следва да са доказани от ищеца следните
предпоставки на претендирания иск по чл. 150 СК – че ответникът е негов родител, нуждата
от получаване на издръжка в претендирания размер, материалната възможност на ответника
да я дава и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена
първоначалната издръжка /изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от
издръжка в претендирания размер и/или промяна на материалните възможности на
родителя/. При това изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение
за определяне на издръжката, преди предявяването на иска по чл. 150 СК.
Получаването на издръжката е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да
е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило пълнолетие дете"
и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез
получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти,
семейни добавки и други такива (т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които
рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.
7
От приложените удостоверения за раждане на децата е видно, че понастоящем В. е на
13г., а Д. на 9г. От постановяване изменението на последната издръжка на всяко от децата,
определена с решение № 769/29.12.2020г. постановено по гр.д. № 379/2020г. е изминал
период от почти 4-години. Безспорно е, че през този период, с нарастването на възрастта на
децата са се увеличили и техните потребности - за храна, облекло, пособия и издръжката им
като цяло.
От данните по делото се установява, че трайно и съществено изменение на нуждите
на издържаните лица се обуславя не единствено и само от нарасналата им възраст, а и от
допълнителните разходи за тяхното обучение и развитие. Въззиваемият не оспорва факта, а
и от данните по делото/приложените служебни бележки/ се установява, че за децата майката
извършва допълнителни разходи за задоволяване на специфични нужди и потребности на
децата, свързани с обучението, образованието и спортни дейности. Тези разходи съдът
определя, като необходими с оглед физическото и интелектуалното развитие-израстване на
децата. Свидетелката Р.С. установява, че децата имат отличен успех. В. се развива и в насока
изобразително изкуство, а Д. има успехи и в леката атлетика-печели медали. За спортната
дейност на Д. майката Д. С. заплаща и разходите свързани с пътуване и престой за спортните
състезания, както и за екипировката -специални обувки-шпайкове и спортни екипи.
За ориентир на нужната издръжка на всяко от децата е приетият със СК минимален
размер на издръжката, визиран в чл. 142, ал. 2 СК - минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Считано от 01.01.2024г.
минималната работна заплата е в размер на 933лв., определена с ПМС №193/12.102023г.,
съответно гарантираната със закон минимална издръжка е в размер на 233.25лв.
Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от
възможността на същия да предоставя такава – по аргумент от разпоредбата на чл. 143, ал. 2
СК. Твърдението на жалбоподателя, че издръжките следва да са в минимален размер
единствено и само поради обстоятелството, че получава минимална работна заплата е
неоснователно и представлява защитна теза. От данните по делото безспорно се установява,
че и двамата родители получават трудови възнаграждения в размер на минималната работна
заплата. Следва да се отбележи, че по делото няма данни бащата-въззивникът да има
алиментни задължения към другиго, нито да страда от заболявания, възпрепятстващи
извършването на трудова дейност или разходи за лечение. Макар и да липсват данни по
делото за имотното състояние на въззивника, от същият не се оспорват свидетелските
показания на свидетеля МИ - баща на въззивника, че е придобил недвижим имот през
2020г., а през 2021г извършил ремонт. От друга страна, от протокол №265/29.02.2024г. от
открито съдебно заседание по първоинстанционното дело-гр.д.№1351/2023 на ВРС
ответникът В. П. е заявил, направил признание, че може да дава издръжки в размер на по
260лв., което налага извода, че същият следва да предоставя на малолетните си деца
месечни издръжки в размерите определени с обжалваното решение на РС-В. от по 290лв. за
всяко от децата, които са близки до предложената от него издръжка, както и до минималния
по чл. 142, ал. 2 СК /290лв. - 233.25лв. = 56.75лв./, поради което наведените в тази насока
8
доводи във въззивната жалба също са неоснователни.
Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция счита, че РС-В. правилно е
преценил в съвкупност събраните по делото доказателства въз основана на които и след като
е съпоставил нуждите на всяко едно от децата и факта, че въззивникът реализира доходи
правилно е определил размера на присъдените издръжки.
Следва да се отбележи, че видно от мотивите на първоинстанционното решение не се
установява ВРС да е приел, наличие на установен месечен доход от трудовата дейност на
въззивника в по –голям размер от МРЗ. ВРС изрично е посочил, че не са установени по
делото получавани от ответника допълнителни възнаграждения за път, командировъчни и
др., поради което възраженията в тази насока също са неоснователни.
По тези съображения окръжния съд приема оплакванията във въззивната жалба за
неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното решение мотиви, които се
основават на събраните по делото доказателства и нормативната уредба залегнала в СК,
поради което решение в обжалваната част ще следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно и обосновано. На основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция.
При този изход на делото жалбоподателят ще следва да понесе сторените разноски за
въззивната инстанция от насрещната по жалбата страна в размер на 400лв.– изплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.09.2024г.
По изложените съображения, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 233/27.04.2024г., постановеното по гр.д.
№1351/2023г. по описа на Районен съд – В..
ОСЪЖДА В. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр.В., обл.В., ул.“Р.“ № ***, да заплати
на Д. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр.В., обл.В., ж.к.”ГМ”, бл.3, ***, направените по
делото разноски в размер на 400лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
На основание чл.280,ал.3,т.2 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10