№ 189
гр. Варна, 08.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20233000500411 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:32 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИЦИТЕ:
М. Х. Я., редовно призована, не се явява, не се представлява.
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София , редовно призован, не изпраща
представител.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ П. И. С., редовно призован, не се явява,
не се представлява.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба вх. № 7577/02.11.2023г. от процесуалния
представител на въззивното дружество адв. М. П., с която моли да бъде даден
ход на делото в днешно съдебно заседание, поддържа изцяло въззивната
жалба, оспорва насрещната въззивна жалба и изразява становище по
съществото на спора. Претендира направените разноски за настоящата
инстанция – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба вх. № 7638/06.11.2023г. от процесуалния
представител на въззивницата адв. Т. Г., с която моли да бъде даден ход на
делото в днешно съдебно заседание, поддържа въззивната жалба, оспорва
насрещната въззивна жалба и изразява становище по съществото на спора.
1
Прилага списък на разноските.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба вх. № 7686/08.11.2023г. от процесуалния
представител на третото лице помагач адв. А. Т., с която моли да бъде даден
ход на делото в днешно съдебно заседание, да бъде отхвърлена въззивната
жалба, подадена от М. Я. и уважена въззивната жалба, подадена от
Гаранционен фонд. Моли да им бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ И
ЧАСТНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБИ
и постъпилият писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби срещу решение № 20/24.02.2023г.,
изменено и допълнено в частта за разноските с определение №
89/03.05.2023г., поправено с решение №55/10.08.2023г. постановени по гр.д.
№ 44/2022г. по описа на Окръжен съд Силистра, както следва:
1.Въззивна жалба с вх. № 854/10.03.2023г., подадена от М. Х. Я., чрез
адв. Т.Г. срещу решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея
иск с правно основание чл. 558, ал.5 от КЗ за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за разликата над присъдените 80 000лв. до
претендираните 150 000лв. В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Излага, че
изводите на съда относно вида на претърпените вреди са непълни и
необосновани, като са изключени от преценка доказани факти относно
продължителността на лечебния и възстановителен период и изпитаните
неудобства. Присъдения размер на обезщетението е недостатъчен, определен
в разрез с принципа за справедливост, константната съдебна практика по
такъв вид дела и Постановление № 4/1968г. на пленума на ВС. Отправеното
искане е за отмяна на съдебния акт в обжалваната част и уважаване на иска в
предявения размер. Претендира присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответната страна – П. И.
2
С., с който се оспорва жалбата като неоснователна.
2. Въззивна жалба от Гаранционен фонд, чрез пълномощника адв. М.П.
срещу решението, в частта с която е уважен предявеният от М. Х. Я. иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради телесни повреди,
претърпени в резултат на ПТП от 08.09.2018г. за разликата над 30000лв. до
присъдените 80000лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2021г. В
жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната част. Твърди се, че ищецът не е провел пълно и
главно доказване по предявените срещу Гаранционен фонд искове, поради
което и присъденото обезщетение е в прекомерно завишен размер. Посочва
също, че по силата на чл.558, ал.1 КЗ размерът на обезщетението, изплащано
от Фонда не може да надхвърля размера на минималната застрахователна
сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е
настъпило ПТП, поради което и посочените в чл.492 от КЗ лимити са
максимални, в рамките на които конкретния размер следва да се съобрази с
доказателствата, принципа на справедливост, икономическите условия в
страната и трайната съдебна практика. Оспорва се и присъждането на
законната лихва от 22.03.2021г., като излага съображения, че тъй като ГФ
изпълнява чуждо задължение, от датата, когато това е поискано от
пострадалите, не може да се счита, че е в забава от момента на увреждането,
нито от момента на уведомлението, нито от постановения отказ. Съгласно
чл.558, ал.1 КЗ, дължимите от ГФ лихви за забава следва да се изчисляват и
изплащат при спазване на разпоредбата на чл.497 КЗ, т.е. от датата, на която
изтича срокът за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице.
В случая ГФ се е произнесъл по предявената от пострадалата претенция в
законоустановения срок, поради което и същият не изпаднал в забава.
Отправеното искане е за отмяна на съдебния акт в обжалваната част и
отхвърляне на предявения иск за присъждане на обезщетение за разликата
над 30 000лв. и присъждане на законна лихва, считано от 22.03.2021г.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от М. Х. Я., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
С отговор, депозиран в срока по чл.263 ГПК П. И. С. е изразил
становище за основателност на подадената от Гаранционен фонд въззивна
жалба
3
3.Постъпила е и частна жалба с вх. № 2667/23.08.2023г., подадена от М.
Х. Я. срещу решение № 55/10.08.2023г., с което е поправено решение №
20/24.02.2023г., постановено по гр. д. № 44/2022г. по описа на ОС Силистра.
В жалбата се твърди, че неправилно и незаконосъобразно съдът е извършил
прихващане между притезанието за разноски и това за адвокатски хонорар,
тъй като предоставената в полза на ищцата адвокатска защита е безплатна по
смисъла на чл.38, ал.2 и §2 ЗАдв. Отправено е искане да се допусне поправка
в диспозитива на решението, в частта относно името на ищцата и да се
присъди адвокатско възнаграждение в полза на адв. Т.Г. в размер на 5680лв. /
без извършване на компенсация/.
С писмен отговор П. И. С. е оспорил жалбата като неоснователна.
Страните не са направили искания по доказателствата.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.35
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4