Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1697 Година 04.11.2021 Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – БУРГАС, Х състав, на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар
Йовка Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер
2700 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Вратцата” ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Професор
Стоянов“ № 5, представлявано от М.Г. Д. против ревизионен акт № Р-02000219000880-091-001/30.07.2019г.
издаден от началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията, в частта в която на дружеството са установени
задължения за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2017г.-31.12.2017г., в
размер на главницата 18 892,26 лева и лихви 2 550,66 лева, потвърден
с решение № 187/17.10.2019г. на директор на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, при ЦУ на
НАП. Счита обжалваният ревизионен акт за незаконосъобразен и прави искане да
бъде отменен.
Ответникът – Директора на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да се
отхвърли и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Бургас,
след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000219000880-020-001/12.02.2019г.
(л.355 от делото), издадена от началник на сектор „Ревизии“, в дирекция
“Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас е възложено да бъде извършена ревизия на
„Вратцата” ЕООД, относно задължения по ЗКПО и ЗДДС, включително и за корпоративен
данък за данъчен период 01.01.2017г.-31.12.2017г. Определени са лицата които да
извършат ревизията и срок за нейното завършване – 3 месеца, считано от датата
на връчване на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките
на делегираните му правомощия със заповед № РД-3/02.01.2019г. (л.61 от делото)
на директора на ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с нормата на чл.112, ал.2,
т.1 от ДОПК и е връчена по електронен път на 27.02.2013г. (л.357 от делото).
Със заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-02000219000880-020-002/23.05.2019г. (л.243 от делото)
издадена от началник сектор в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас, е
удължен срока за извършване на ревизията до 27.06.2019г. Заповедта е издадена
от компетентен орган, съобразно делегираните му правомощия и нормата на чл.114,
ал.2 от ДОПК и е връчена на дружеството по електронен път на 27.05.2019г. (л.246
от делото).
Със заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-02000219000880-020-003/27.06.2019г. (л.105 от делото)
издадена от началник сектор в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас, е
променен обхвата на ревизията. Заповедта е издадена от компетентен орган,
съобразно делегираните му правомощия и нормата на чл.113, ал.3 от ДОПК и е
връчена на дружеството по електронен път на 28.06.2019г. (л.246 от делото).
С ревизионен доклад №
Р-02000219000880-092-001/11.07.2019г. (л.87-97 от делото), съставен на
основание чл.117 от ДОПК е направено предложение за установяване на задължения
на „Вратцата ” ЕООД по видове, периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени
към 11.07.2019г. Ревизионният доклад е връчен по електронен път на дружеството
на 12.07.2019г. (л.100 от делото).
Срещу ревизионния доклад са постъпили писмени
възражения с вх.№ ИТ-00-7662/29.07.2019г. (л.80-82 от делото), с приложени
доказателства.
С ревизионен акт №
Р-02000219000880-091-001/30.07.2019г. (л.70-74 от делото) издаден от началник
сектор - възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, в съответствие с правомощията им по чл.119, ал.2 от ДОПК, е
установен размера на задълженията на дружеството по видове, периоди и лихвите
за просрочие към тях, изчислени към 30.07.2019г.
Ревизионният акт е връчен на 30.07.2019г.
(л.79 от делото) и е обжалван по административен ред с жалба вх.№
ИТ-00-8320/14.08.2019г. (л.65-66 от делото). Той е потвърден с решение №
187/17.10.2019г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП
(л.17-22 от делото).
Решението е връчено на 17.10.2019г., по
електронен път (л.16 от делото) и с жалба вх.№ 04-В-Ж-136#2/04.11.2019г. (л.4-8
от делото), изпратена по пощата на 31.10.2019г., ревизионният акт е обжалван
изцяло по съдебен ред.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание на 05.10.2021г. е направено
частично оттегляне на жалбата против ревизионния акт, в частта в която на
дружеството са установени задължения за 2014г. по ЗКПО в размер на
7 795,12 лева главница и лихви 3 427,15 лева, както и задължения за
данък върху дивиденти и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически
лица за 2018г. в размер на главница 1657,49 лева и лихви 165,46 лева. С
постановено протоколно определение жалбата е оставена без разглеждане и е
прекратено производството по делото в тази му част. Това определение не е
обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила.
С оглед на
изложеното, предмет на оспорване в настоящото производство е ревизионен акт №
Р-02000219000880-091-001/30.07.2019г. издаден от началник сектор – възложил
ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта
в която на дружеството са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО
за данъчен период 01.01.2017г.-31.12.2017г., в размер на главницата
18 892,26 лева и лихви в размер на 2 550,66 лева.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните
разпоредби при издаването му.
Обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената писмена
форма, процесуалните и материалноправните изисквания на закона.
С
ревизионният акт, са установени задължения на „Вратцата” ЕООД за корпоративен данък по ЗКПО за 2017г., в размер
на главницата 18 892,26 лева и лихви в размер на 2 550,66 лева
За да определи
тези задължения органът по приходите е приел че е налице разлика между
декларирания и установения финансов резултат на дружеството, като е декларирано
увеличение на резултата със сумата от 19 957,97 лева, а в хода на
ревизията е установено увеличение със сумата от 206 736,17 лева, като не
са признати разходи по чл.26, т.2 от ЗКПО в размер на 186 778,20 лева.
В представените оборотни ведомости към 31.12.2014г.
и към 31.01.2017г. по дебита на счетоводна сметка 613 - Разходи за придобиване
на дълготрайни активи са описани 186 778,20 лeва. През 2017г. сумата е
осчетоводена по кредита на с-ка 613 и е отнесена по дебита на с-ка 706 -
Приходи от продажба на дълготрайни активи. В представените обяснения се твърди,
че сумата включва извършени разходи по ремонт на сградата от придобиването на
имота до въвеждане в експлоатация. След продажбата на имота през м.07.2017г. всички
разходи по дейността са осчетоводени по дебита на с-ка 706 - Приходи от
продажба на дълготрайни активи.
Ревизиращия екип е установил, че въпросния ДМА е
придобит преди 2000-та година, като не са представени доказателства за
естеството на разходите - материали, услуги или др., не са представени
документи - фактури за закупени материали, фактури за заплатени услуги, актове
за извършени услуги, или други документи, не са представени доказателства за
или за периода на закупуване и извършването им, не са представени доказателства
за периода на осчетоводяването им.
До м.07.2017г. сумата 186 778,20 лева, ако е била за
ремонтни дейности на ДМА, не е отнесена за увеличаване на стойността на актива.
Не са представени никакви документи, доказващи естеството на сумата по дебита
на с-ка 613 - Разходи за придобиване на дълготрайни активи, не са предоставени
доказателства, че се касае за разходи във връзка с извършен ремонт на ДМА, още
повече, че и осчетоводяването на сумата не потвърждава твърдението за извършен
ремонт на ДМА. Посочено е, че счетоводното третиране на дълготрайните
материални активи е регламентирано в Счетоводен стандарт 16 /СС 16/ -
Дълготрайни материални активи. Съгл. чл.6.1, с последващите разходи, свързани с
отделен материален дълготраен актив, се коригира балансовата стойност на
актива, когато е вероятно предприятието да има икономическа изгода над тази от
първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Те не
участват при формиране на счетоводния финансов резултат.
Придобиването на ДМА намира отражение в счетоводния
финансов резултат след първоначалното признаване на актива чрез начислената
амортизация. Амортизация по смисъла на СС 4 „Амортизация на дълготрайни материални
активи“, това е разходът, признат за отчетния период, получен в резултат на
разсрочване на амортизируемата стойност на даден актив през предполагаемия му
срок на годност.
Данъчните ДМА са регламентирани в чл.50 от ЗКПО и
това са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни
материални активи съгласно НСФОМСП, чиято стойност е равна или превишава
по-ниската стойност от стойностния праг на същественост за ДМА, определен в
счетоводната политика на предприятието или седемстотин лева. На основание
чл.54, ал.1 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се признават
годишните данъчни амортизации, определени по реда на ЗКПО. Съгласно чл.67 от ЗКПО, счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително
последващите разходи, не се признават за данъчни цели. Ето защо, за данъчни
цели би следвало да се признае само размера на годишната амортизация на актива
след неговото завеждане в данъчния амортизационен план, а не разходите по
придобиването му.
Ревизираното дружество не е извършило корекция на
балансовата стойност на актива, поради настъпила вероятност от увеличена
икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност
на съществуващия актив. Не е представило документи, доказващи твърдението, че
тази сума е от разходи по ремонт на ДМА.
Съгласно чл.26, от ЗКПО, не се признават за данъчни
цели следните счетоводни разходи: 1. разходи, несвързани с дейността; 2.
разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
Счетоводното отчитане на разходи се подчинява на
принципите и изискванията на счетоводното законодателство и приложимите
счетоводни стандарти. Съгласно чл.13, ал.1 от ЗСч. активите, собственият
капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при
тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в
съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО, счетоводен разход се
признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
Когато не са изпълнени изискванията за документалната обоснованост счетоводният
разход не се признава за данъчни цели на основание чл.26, т.2 от ЗКПО. За липса
на документална обоснованост се приема и, когато има съставен първичен
счетоводен документ, но той не отразява реално извършена стопанска операция.
Съгласно чл.18 от ЗКПО, данъчен финансов резултат е
счетоводния финансов резултат, преобразуван по реда на този закон.
Органите по приходите са установили, че счетоводната
операция по отнасяне на сумата от дебита на с/ка 613 - Разходи за придобиване
на дълготрайни активи по дебита на с/ка 706 - Приходи от продажба на
дълготрайни активи не е документално обоснована по надлежния ред, поради което
същите не следва да се признават за данъчни цели и да намалят финансовия
резултат за годината.
Съгласно чл.77, ал.1 от ЗКПО, разходите, отчетени в
нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в
годината на счетоводното им отчитане.
Предвид гореизложеното и на основание чл.26, ал.1
във връзка с чл.10, ал.1 и чл.77 от ЗКПО, органът по приходите е извършил
преобразуване /увеличение/ на данъчния финансов резултат за 2017г. със сумата
от 186 778,20 лева, представляваща неправомерно отнесена директно във
финансовия резултат за 2017 г. сума от с/ка 613, останала като салдо от
предходни данъчни периоди. На това основание за 2017г. на дружеството са
установени задължения за корпоративен данък в размер на 18 892,26 лева.
В потвърждаващото ревизионния акт решение допълнително е прието, че органите по приходите не са изискали изрично в
писмен вид документи, доказващи естеството на разходите, осчетоводени по дебита
на сметка 613 „Разходи за придобиване на ДМА“, но тази информация е изисквана
устно. Това е видно от отговора към ИПДПОЗЛ с изх.№
Р-02000219000880-040-003/25.06.2019г. на управителя на дружеството Мариана Динева, в който е пояснено, че салдото по сметка
613 към 31.12.2016г. в размер на 186 778,20 лв. включва извършени разходи
по ремонт на сграда от придобиването на имота до въвеждането му в експлоатация,
като е допълнено, че „След продажбата на
имота през м.юли 2017г. всички разходи по дейността се осчетоводяват по дебит
на сметка 706 – Приходи от продажба на ДА“. В хода на ревизията не е
предоставена друга информация, касаеща наличната към 31.12.2016г. сума по
сметка 613 в размер на 186 778,20 лв. Жалбоподателят признава, че са
представени само писмени обяснения в отговор на въпросите, поставени от
ревизиращия екип, като посочената причина за това е, че същите не касаят
периода на настоящата ревизия – 2014г. и 2017г. В решението е прието, че
доколкото тези разходи са отчетени като текущи през 2017г., същите оказват
влияние на счетоводния финансов резултат за този отчетен период. В случая,
освен че не са налице документите, въз основа на които са начислени разходите
по сметка 613, поради липса на достатъчно информация, свързана с тези разходи,
не е ясно и дали тези разходи са пряко относими към 2017г., както и дали са
спазени нормите на счетоводното законодателство.
Съгласно
публикуваните счетоводни баланси на „Вратцата“ ЕООД в ТР, сумата в размер на
186 778,20 лева присъства още към 31.12.2006г. в актива на счетоводния
баланс, раздел А „Дълготрайни активи“, група I „Дълготрайни материални активи“,
статия „Разход за придобиване и ликвидация на ДМА“ и остава там до края на
31.12.2016г. вече в раздел Б „Нетекущи /дълготрайни/ активи“, група II
„Дълготрайни материални активи“, статия 4 „Предоставени аванси и ДМА в процес на изграждане“. Следователно
процесната сума, налична по сметка 613 към 31.12.2016г. произтича от разходи за
придобиване на ДМА, извършени преди 31.12.2006г.
Единствените
продадени недвижими имоти през 2017г., са вилно място, находящо се в гр.Варна с
площ от 10 500 кв.м., ведно с построените в него хотелски блок № 1,
ресторант № 1 и търговски павилиони. От данните в Агенцията по вписванията,
тези имоти са вписани като собствени на „Вратцата“ ЕООД съгласно констативен акт
от 06.10.1997г. Съгласно представената инвентарна книга датата им на
придобиване е 01.01.1971г. за „хотелски блок“ и „търговски павилион“ и
31.12.1971г. за „земя“ и „столова 1“. Същите дати са посочени и в представените
амортизационни планове за ревизираните 2014г. и 2017г. През този период са
действали ЗСч./отм./ в сила до 01.01.2002г. и Национални счетоводни стандарти
/НСС/, приети с Постановление № 65 на МС от 25.03.1998г.
Съгласно
чл.18, ал.1 от ЗСч. /отм./, ДМА се оценяват при тяхното придобиване по
историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност или
справедлива цена, а в НСС 4 „Отчитане на ДМА“, се уточнява, че активите се
оценяват в зависимост от начина на придобиване. Активите, които са закупени се
оценяват по цена на придобиване, в която се включва покупната цена и разходите
за привеждане на актива в подходящ за ползването му вид съгласно чл.18, ал.3 от
ЗСч.
В
случая, доколкото в дадените писмени обяснения от ревизираното лице се твърди,
че процесните разходи са разходи по ремонт на сграда от придобиването на имота
до въвеждането му в експлоатация, те следва да са извършени далеч преди 2000г.
и би следвало да участват при формирането на отчетната стойност на активите /в
случая цената на придобиване/ и чрез начисляваните амортизации на същите да се
признават разходи за целите на формирането на финансовия резултат за всеки
отчетен период през полезния срок на ползване на активите /амортизационния
срок/. В случая, тези разходи не са участвали при формирането на отчетната
стойност на активите, тъй като същите продължават да присъстват в сметка 613 и
към 31.12.2016г.
В
случай, че тези разходи са били последващи, т.е. извършени след оценяването на
активите и завеждането им в амортизационния план, третирането на същите
съгласно счетоводното и данъчното законодателство изисква разграничаването им
на т.нар. разходи за текущи ремонти и разходи за подобрения, реконструкция и
модернизация. Липсва информация какви са тези разходи, но и в двата варианта те
не следва да бъдат отчетени като текущи чак през 2017г. В първия случай, същите
би следвало да бъдат отчетени като текущи за периода, през който са извършени.
А във втория – с тяхната стойност е следвало да се увеличи отчетната стойност
на активите или да се формира отделен ДМА. Съответно, чрез разходите за
амортизации на тези ДМА, тези разходи да се признават за данъчни цели през
полезния срок на годност на активите, като в случая между 1971г. и 2017г. има
46 години, а амортизационния срок на сградите, приет за данъчни цели съгласно
чл.22 от ЗКПО /отм. в сила от 01.01.1998г./ е 25 години, като действащите норми
са аналогични.
Също
така, доколкото няма доказателства, че процесните разходи са свързани с
продадените имоти през 2017г., не е доказано и наличието на съпоставимост между
отчетените приходи и разходи през този отчетен период, каквато се изисква от
счетоводното законодателство предвид общите разпоредби към националните
счетоводни стандарти /НСС/ във връзка с чл.24 от ЗСч. Съгласно същите, разходите се признават в
отчета за приходите и разходите, когато има пряка връзка между извършените разходи
и получените приходи, тоест при спазване на изискването за съпоставимост на
разходите и приходите и едновременното или комбинираното им признаване, когато
тези приходи и разходи са резултат от едни и същи сделки или други събития. В тази връзка жалбоподателят заявява, че с
продажбата на всички активи на дружеството през 2017г. същото няма възможност
през следващата финансова година да реализира каквито и да е приходи от
дейността и съответно да бъдат признати тези разходи като текущи. Действително,
продадените активи през 2017г. са последните останали активи на дружеството, но това не означава, че разходите извършени преди
31.12.2006г. са свързани точно с тези активи.
В
случая информацията за тези разходи произтича единствено от осчетоводяването
им. Същото е по сметка 613 „Разходи
за придобиване на ДМА“, което показва, че разходите са свързани с ДМА, но тъй
като видно от счетоводните баланси на дружеството за
периода 2007г.-2017г. с тези разходи не е формирана стойността на нов
ДМА, нито е увеличена стойността на съществуващ такъв, а е възможно тези разходи да са свързани с придобиване на
актив, различен от заведените в инвентарната книга и амортизационния план на
дружеството. Следователно, тези разходи имат характер на незавършено
производство, което е свързано с неизвестен актив, за отчетени приходи от който
не са налице данни през 2017г. Нарушени са норми на счетоводното
законодателство, което обосновава и посоченото от органите по приходи основание
на чл.77, ал.1 от ЗКПО за непризнаване на процесните разходи за данъчни цели за
2017г.
Правилно от органа
по приходите са установени процесните задължения на дружеството-жалбоподател.
Съгласно чл.77, ал.1 от ЗКПО,
разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се
признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
В хода на ревизионното
производство декларирания от дружеството данъчен финансов резултата за 2017г. е
изменен, като на основание чл.26, т.2 от ЗКПО е увеличен със сумата от
186 778,20 лева, която представлява отчетени текущи разходи.
Съгласно чл.26, т.2 от ЗКПО, не
се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално
обосновани по смисъла на този закон.
Съгласно чл.4, ал.3 от Закона
за счетоводството, предприятията осъществяват счетоводството на основата на
документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват
изискванията за съставянето на документите съгласно действащото
законодателство. А съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава
за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на ЗСч., отразяващ вярно стопанската операция.
Видно от цитираните норми,
всяко едно предприятие следва да води счетоводството си на основата на
стопанските операции и факти, като спазва изискванията за съставянето на
документите съгласно действащото законодателство. Всяка стопанска операция
трябва да бъде обезпечена документално, като доказателство, че тя е извършена и
условията, при които е извършена.
Съобразно общия принцип за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна
следва да докаже фактите, от чието осъществяване черпи изгодни за себе си
правни последици, ревизираният субект, който претендира признаването на
осчетоводени от него разходи, следва да докаже тяхното извършване. Съответно от
органите по приходите се твърди отрицателния факт, че липсват първични
счетоводни документи за осчетоводените разходи, поради което жалбоподателят е
този който следва да докаже положителния факт, че са налице такива документи.
В случая, по делото от
жалбоподателя не са представени и не се твърди, че притежава първични
счетоводни документи за извършените разходи по ремонт на притежавания от него
дълготраен материален актив – вилно място с площ 10 500 кв.м., ведно с
построените в него хотелски блок, ресторант и търговски павилион, продаден през
2017г. Нещо повече, липсват твърдения дори кога са извършени тези разходи, като
имота за който се сочи че са направени е придобит през 1971г., а за него са
съставени констативни нотариални актове през 1997г. Не става ясно и за какво
точно са извършени тези разходи – за закупуване на материали и/или предоставяне
на услуги, което от своя страна поставя както органите по приходите, така и съда
в невъзможност да извършат проверка и установят действително ли са доставени
съответните стоки, съответно извършени ли са доставки на услуги за които са
отчетени тези разходи.
Липсата на издадени документи е
пречка, в счетоводството на дружеството да бъде регистрирана каквато и да е
стопанска операция. Това от своя страна препятства възможността за намаляване
на счетоводния финансов резултат с разходи, които са документално необосновани.
По тези причини, органът по приходи правилно е преобразувал счетоводния
финансов резултат за 2017г. на дружеството в посока увеличение със сумата в
размер на 186 778,20 лева и е начислил корпоративен данък при прилагане на
ставката по чл.20 от ЗКПО.
С оглед на изложеното жалбата на „Вратцата ”
ЕООД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на
основание чл.161 ал.1 от ДОПК, дружеството следва да бъде осъдено да заплати в
полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 173,28 лева,
определено на основание чл.8, ал.1 т.4 от Наредба 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено
съобразно материалния интерес по делото – 21 442,92 лева.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Вратцата” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Поморие, ул.“Професор Стоянов“ № 5, представлявано от Мариана Горанова
Динева против ревизионен акт № Р-02000219000880-091-001/30.07.2019г. издаден от
началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, в частта в която на дружеството са установени
задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период
01.01.2017г.-31.12.2017г., в размер на главницата 18 892,26 лева и лихви в
размер на 2 550,66 лева.
ОСЪЖДА „Вратцата” ЕООД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр.Поморие, ул.“Професор Стоянов“ № 5, представлявано от
Мариана Горанова Динева да заплати в полза на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” гр.Бургас, при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на
1 173,29 лева (хиляда сто седемдесет и три лева и двадесет и девет
стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14
-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: