Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 24.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в
публично заседание на дванадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
РАЛИЦА
ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Анелия Генчева и прокурора М. Маринов, разгледа
докладваното от съдия Герасимова в.н.о.х. дело №127 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №132 от 19.11.2018г. по н.о.х.д. №1915/2018г.
на РРС, 2-ри наказателен състав, подс. О.О.Р. е бил признат за виновен в това, че на 24.10.2018г. в
гр.Русе, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Шевролет",
модел „Нубира", с ДК № Р **** ВР, след употреба
на наркотични вещества или техни аналози - метамфетамин
/МЕТ/, установено по надлежния ред - по реда на Наредба № 1/19.07.2017г. на МЗ,
МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което и на
основание чл.343б, ал.3 от НК и чл.373 ал.1 от НПК, вр.чл.374
от НПК, вр.чл.54 от НК, го осъдил на лишаване от
свобода за срок от една година и глоба в
размер на 700 лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК РРС отложил изпълнението
на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
На основание чл.343 г от НК съдът постановил и подс. О.Р. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок
от една година и шест месеца, като на основание чл.59 ал.3 НК приспаднал
времето, през което същият е бил лишен по административен ред от възможността
на управлява МПС, считано от 24.10.2018 г.
РРС се произнесъл и на основание чл.133 от ПАС постановил
приложеното веществено доказателство - тест касета, поставена в сребрист на
цвят плик, като такова без пазарна стойност да бъде унищожено.
Срещу присъдата в законоустановения
срок е постъпила жалба от подсъдимия Р., в която се излагат доводи за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Конкретизира
се, че не са били събрани доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Сочи
се още, че използването на техническо средство не е способ за доказване,
предвиден в чл.136 от НПК, че резултатите от него имат само предварителен
характер и за целите на производството е следвало да се анализира кръвна проба
– чрез съответно експертно изследване. Твърди се, че е недопустимо текстът на
чл.343б, ал.3 от НК да се запълва с предписания от друг нормативен акт, доколкото
липсва изрично законодателно препращане в тази насока. Позовава се на
Методическите указания на МВР. Твърди се още, че незаконосъобразно РРС е
приложил чл.343г от НК, доколкото към датата на Диянието
подс. Р. е бил неправоспособен водач (с изтекъл срок
на валидност на СУМПС). Моли се присъдата да бъде отменена като подсъдимият
бъде признат за невиновен в извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, а алтернативно-да се намалят наказанията до предвидения в закона минимум.
С жалбата не е направено искане за събиране на нови
доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Русенска окръжна
прокуратура счита жалбата за неоснователна. Конкретизира, че в рамките на
производството не са допуснати процесуални нарушения, а наложените на
подсъдимия наказания съответстват на индивидуалната и генерална превеция и моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.
В съдебно заседание подс. Р. –
лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата само в частта касателно
твърдението за явна несправедливост на наложените наказания и моли същите да
бъдат намалени на предвидения в закона минимум. По отношение на кумулативното
наказание лишаване от правоуправление счита, че доколкото свидетелството му за
правоуправление е било изтекло, то същият е бил неправоспособен и не следва да
се налага такова наказание. Пледира присъдата да бъде отменена в частта досежно
произнасянето по чл.343г от НК и изменена в останалата част като наказанието
лишаване от свобода бъде намалено.
Русенски окръжен
съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира следното:
Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста на Русенска окръжна
прокуратура‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след
като в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда констатира, че не са налице основания за нейното
отменяване или изменяване поради следните
съображения:
Производството пред РРС се е развило по реда на гл.ХХVІІ, чл.371, т.1 и сл.
от НПК, доколкото в съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие
съдът при условията на чл.372, ал.3 е одобрил депозираното от страните в
производството съгласие да не се провежда разпит на свидетелите П.П.,
Д.Г. и Н.Н., а да се ползва съдържанието на
протоколите за разпит, съдържащи се на л. 29, л. 30 и л. 31 от досъдебното
производство.
Ясно изразеното убеждение на РРС по фактите е формирано на основата на
правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали – показанията
на свидетелите П.П., Д.Г. и Н.Н.
и писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК - 3 броя акта, талон за изследване бл. № 0033683, протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества, заповед за задържане на лице,
разпечатка от паметта на техническо средство Дрегер
„Drug Test 5000" с фабричен номер АRJF-0042,
протокол № *********-10000 за сервизна проверка на последното, идент.номер АРиР-0042, справка за нарушител/водач, справка
за съдимост, биографична справка, декларация по ЗСГ.
Първоинстанционният съд е приел фактология, която намира безусловна опора в
събрания доказателствен материал.
Изброените доказателствени материали са относително еднопосочни. Те са
достатъчни за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства.
Въз основа на тях се установява, че подсъдимият О.О.Р.
е бил правоспособен водач на МПС, с придобити категории В, М, АМ и се водел на
отчет в ОДМВР – Русе, с налагани наказания по ЗДвП.
На 24.10.2018 г., подс. О.Р. привел в движение и
управлявал л.а. „Шевролет Нубира“, с рег. № Р ****
ВР. Около 20.35 часа на същата дата, в близост до училище „Йордан Йовков“, били
разположени св. Н.Н. и П.С. и двамата полицейски служители
при Първо РУ при ОДМВР - Русе. При приближаването на управлявания от подс. Р. лек автомобил полицейските служители му подали
сигнал със стоп палка и го спрели за проверка. В хода на същата Св. Н. и П.С.
установили самоличността на подсъдимия, както и че в управлявания от него
автомобил няма други пътници. Проверили и документите на автомобила, след което
те отвели подс. Р. в сградата на Първо РУ при ОДМВР -
Русе за продължаване на проверката. В рамките на извършване на личен обиск в
подсъдимия бил намерен прозрачен полиетиленов плик с
цип, съдържащ зелена суха тревна маса, за която той обяснил, че е марихуана,
която предал доброволно на полицейските служители. Във връзка с констатирани
нарушения по ЗДвП и съмнение за употреба на наркотични вещества, полицейските
служители от Първо РУ, поискали съдействие от полицейски екип от Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Русе. На място били изпратени свидетелите П.П. и Д.Г. – полицаи при Сектор „Пътна полиция“ - Русе. Те
изпробвали подс. Р. с техническо средство за употреба
на алкохол, която проба била отрицателна. В 22.02 часа на 24.10.2018 г. подс. Р. бил тестван с техническо средство Дрегер „Drug Test 5000“ с
фабричен номер АRJF-0042 и за употреба на наркотични вещества. При последната
проверка уредът отчел положителен резултат за употреба на метамфетамин
/МЕТ/. За констатациите бил съставен протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества, а св. П.П.
връчил на подс. Р. талон за медицинско изследване с
бл. № 0033683, в който му било указано до 45 минути от връчване на талона да се
яви в УМБАЛ - Русе, за да му бъде взета кръвна проба за медицинско изследване. Подсъдимият
от своя страна отразил в талона за медицинско изследване, че приема показанията
на уреда, с което била установена употребата на наркотичните вещества и отказал
проба с доказателствен анализатор и медицинско изследване. Въпреки последното
той бил задържан и конвоиран от полицейските служители до Спешно отделение при
УМБАЛ - Русе, където пред медицинско лице отново отказал да бъде изследван за
употреба на наркотични вещества. Отказът бил удостоверен в протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от 24.10.2018 г.
На същата дата – 24.10.2018 г. св. П.П. съставил
на подс.О.Р., АУАН № 0739807/24.10.2018 г., който бил
подписан от него без възражения.
В рамките на образуваното досъдебно производство била изискана и приобщена
писмена справка от ОДМВР - Русе, според която подс. Р.
бил правоспособен водач на МПС, с извършени множество предходни административни
нарушения при управление на МПС и наложени в тази връзка наказания.
Настоящият съдебен състав възприе фактическата обстановка, почти идентична
с описана в мотивите на първоинстанционната присъда.
Въззивната съдебна
инстанция изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първостепенния
съд, въз основа на който контролираният съдебен състав е изградил фактическите
си изводи.
Законосъобразно РРС не е възприел обясненията на подс.
Г. като достоверно отражение на развилите се събития. Тук следва да се посочи,
че въззивния съд изцяло се солидаризира с доводите на първостепенния съд,
касателно несъстоятелността на защитната теза – относно обстоятелството, че
подсъдимият не е знаел, че управлява МПС след употреба на наркотично вещество. Както
правилно е отбелязал РРС това му твърдение освен, че не се подкрепя от каквито
и да е доказателства косвено се опровергава и от гласните доказателства,
събрани чрез разпит на полицейските служители, свидетелстващи за наличието на
наркотични вещества у подсъдимия към процесната дата.
Това в едно с липсата на житейска логика в изградената му защитна позиция е
дало законосъобразно основание РРС да изключи обясненията му от доказателствената съвкупност приемайки ги за начин чрез
който подсъдимият е упражнил признатото си от процесуалния закон право на лична
защита.
Правилно показанията на свидетелите П.П., Д.Г. и Н.Н. са били възприети изцяло и поставени в основата на доказателствените изводи на контролираната съдебна
инстанция като еднозначни, детайлни, изчерпателни и взаимно подкрепящи се.
Всеки един от свидетелите надлежно пресъздава личните си възприятия относно
фактите имащи значение за настоящото наказателно производство, които
добросъвестно са възпроизвели пред първостепенния съд. Несъответствия,
логически противоречия или непълноти не бяха констатирани и от въззивната инстанция. Последователно и точно всеки един от
тях описва времето, мястото, конкретното поведение на подс.
Р. по управление на моторното превозно
средство, причините, наложили извършването на проверката и тестването му с
техническо средство, както и конкретно установеното наличие на наркотични
вещества при извършване на теста. Казаното от страна на свидетелите е в унисон
и изцяло кореспондира с част от приобщените писмени доказателства в
производството- АУАН, талон за изследване бл. № 0033683, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества, заповед за задържане на лице, разпечатка от паметта на
техническо средство Дрегер „Drug Test
5000" с фабричен номер АRJF-0042.
На писмените доказателства и на назначената от страна на въззивната съдебна инстанция въззивният
съд даде вяра, като прие относимостта им към главния
факт, предмет на доказване в производството.
При правилно установената фактическа обстановка първата инстанция е
направила законосъобразни правни изводи, като е приела, че поведението на
подсъдимия О.О.Р. осъществява признаците на състава
на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
Обстойният и цялостен анализ на доказателствените
материали както поотделно, така и в тяхното единство водят до безспорен и
несъмнен извод за това, че от обективна страна подс.
О.Р. *** е управлявал
моторно превозно средство — лек автомобил „арка „Шевролет", модел „Нубира", с ДК № Р **** ВР след употреба на наркотични
вещества, а именно – метамфетамин, установено по
надлежния ред - съгласно Наредба №1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози (обн., ДВ, бр. 61 от
28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) с техническо средство Драг тест 5000 с фабр. № ARAM - 0007, проба № 336.
Законосъобразно
първата съдебна инстанция е приела обективна и субективна съставомерност на деянието
на подс. Р. по текста на цитираната норма на
материалния закон – чл.343б, ал.3 от НК.
В производството
пред РРС безспорно установено, че подс. Р. е
управлявал процесното МПС. За да приеме сред
фактическите си констатации, че той е бил употребил наркотични вещества, съдът
се е позовал на данните от извършеното тестване с полеви наркотест
–„Драг тест 5000“, отчел наличие на метамфетамин.
Също така е констатирал, че на подс. Р. е бил връчен
талон за медицинско изследване и е бил заведен от полицейските служители до
съответното медицинско заведение, където е отказал да даде проба за кръв и
урина /факт отразен в протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол
или друго упойващо вещество/. Въззивната инстанция е
направила фактическите си изводи в рамките на доказателствената
съвкупност и съобразно с регламентирания в Наредба №1 от 19.07.2017 г. ред за установяване употребата на алкохол или
други упойващи вещества от водачите на МПС, който предвижда използването на
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и техните
аналози, като еднакво възможно и приложимо, наред с медицинското изследване.
Несъстоятелни
според становището на настоящия съдебен състав са доводите от въззивната жалба за неприложимост на правилата от цитирания
подзаконов нормативен акт предвид липсата на нарочно законодателно препращане.
Действително чл.343, ал.3 от НК не съдържа такова, но липсата му по аргумент от
чл.46, ал.1 от ЗНА следва да бъде запълнена, посредством логическо и
систематично тълкуване. Текстът на ал.3 е част от разпоредбата на чл.343б от НК
а наредбата извън алкохолната концентрация урежда надлежно и реда за
установяване на други упойващи вещества от водачите на МПС. На следващо място липсата
на изрично изискване за установяване употребата на наркотични вещества по
„надлежния ред“ би следвало да се
тълкува и в смисъл, че доказването на обстоятелството, че деецът управлява след
употреба на наркотични вещества може да се извърши с всички допустими
доказателствени средства. В случая, доказателственият
стандарт е надхвърлен многократно, тъй като са събрани множество доказателства:
гласни, писмени и веществени, за това, че водачът е управлявал превозното
средството след употреба на наркотични вещества, а именно: в подсъдимият са
били открити други наркотични вещества, техническото средство Драг тест 5000 с фабр. № ARAM - 0007, проба № 336, е отчело положителен
резултат за употреба на канабис. Касетата от теста е приложена като веществено
доказателство. Резултатите от проверката са разпечатани и фигурират и като
писмени доказателства.
Признаците от
състава на посоченото престъпление по
чл. 343б ал. 3 НК са очертани в закона, а именно: за да възникне
наказателна отговорност, следва деецът да е управлявал превозно средство след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Наказателният закон не
поставя изискване водачът да е бил повлиян от тези вещества, респективно, не се
интересува дали и доколко това се е случило. Действително, в практиката е
налице и друго разбиране, че освен употребата на наркотични вещества е
необходимо да е налице и повлияване на водача от приетите вещества, но
настоящият въззивен състав не го споделя. Когато бъде
установено, че водачът е употребил наркотични вещества, без значение дали и по
какъв начин това се е отразило на неговото поведение и дали е повлияло на
способността му да управлява превозното средство, той следва да носи
наказателна отговорност по чл. 343б ал.
3 НК, тъй като са изпълнени признаците от състава на посоченото престъпление. В
този смисъл е и константната съдебна практика (решение на ВКС, ІІІ н.о., решение
№ 116 от 8.08.2016 г., по н. д. № 34/16, решение на ВКС, ІІІ н.о., решение № 81
от 15.05.2018 г., по н. д. № 237/18, решение на ВКС, ІІІ н.о., № 4 от
11.05.2018 г., по н. д. № 1244/17, решение на ВКС, ІІІ н.о., решение № 79 от
8.05.2018 г, по н. д. № 318/18 и др.).
Престъплението по чл.
343б, ал. 3 от НК е от категорията на формалните, при което умисълът
може да бъде само пряк и никога евентуален. За прекия умисъл е необходимо и
достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние и въпреки това да е искал да го извърши. За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи
обективно употребата на наркотични вещества, от което се извежда и умисъла за
осъществяване на престъплението. Законът не е въвел критерии за въздействието
на наркотичните вещества върху водача на МПС и до каква степен това се е
отразило на способността му да шофьора. Без правно значение е и времето на
употреба - непосредствено преди управлението на МПС или по - ранен момент.
Поради това отдалечеността във времето на момента на употребата спрямо момента
на управлението на МПС, не би могло да доведе до липса на съзнание у дееца за общественоопасния характер на своето деяние. Управлението
на МПС след употребата на наркотични вещества или техните аналози винаги
застрашава степента на обществена опасност на подобна проява, поради което тя е
инкриминирана като престъпление. В тези случаи е ирелевантно
дали водачът е поставил в реална опасност живота и здравето на останалите
участници в движението, тъй като такава опасност е заложена в самото
престъпление. Обектът на защита остава неизменен, независимо от времето на
приемане на наркотични вещества, тяхното количество, качество и действие. В
случая, подсъдимият е съзнавал забраната да се управлява МПС след употреба на
наркотични вещества и техните аналози, но въпреки това съвсем съзнателно е
управлявал лекия автомобил.
В обобщение законосъобразно от субективна страна районният съд е приел, че
деянието е извършено с пряк умисъл. Въззивният съд, на свой ред, намира, че
няма никакво съмнение в това, че подсъдимият е бил наясно със забраната да се
управлява ППС след употреба на наркотични вещества, като както правилно е
отбелязала проверяваната инстанция аргумент в насока знанието му са и
намерените в него други наркотични вещества.
Причината за извършване на престъплението
е незачитането от страна на подсъдимия на установените в страната норми
регламентиращи движението по пътищата.
При индивидуализация на наказателната отговорност
законосъобразно районният съд е отчел като обстоятелства, които да смекчават
отговорността на подсъдимия чистото му съдебно минало, а като отегчаващи –
наличието на множество нарушения на ЗДвП. В допълнение към изложеното от РРС
като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат високата
обществена опасност на извършеното (подсъдимият е водач на таксиметров
автомобил, което завишава изискванията по отношение на него за спазване на
правилата за движение), наличието на влязло в сила освобождаване от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл.343 от НК (доколкото решението, с
което подс. Р. е бил освободен от наказателна
отговорност по НАХД 1694/2013 г. е влязло в сила на 09.12.2013 г. и наложената
глоба не е била платена, то към датата на деянието – 24.10.2018 г. Р. не е бил
реабилитиран, включително и по реда на чл.88а от НК), както и осъществените от
него на процесната дата редица други нарушения на
правила на ЗДвП.
Ръководейки се от изброените обстоятелства, РОС прие, че
първата инстанция вярно е отмерила размера на санкциите, които подс. О.Р. следва да изтърпи – на минимума на
предвиденото в нормата на особената част от наказателния закон за двете
кумулативно предвидени наказания, като му е наложила
наказание в размер на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 700
лева. Тук следва да се посочи, че РРС дори е проявил значителна
снизходителност по отношение на подс. Р., но при
липсата на протест така отмерените наказания не могат да бъдат коригирани. В
този смисъл и съдът в настоящия си състав намери за несъстоятелни доводите на
защитника на подсъдимия за явна несправедливост на наложените наказания.
С оглед наличието на
основанията по чл.66, ал.1 от НК законосъобразно РРС е приел, че така
отмереното наказание лишаване от свобода не следва да се търпи ефективно и е
отложил изтърпяването му за изпитателен срок от три години.
Законосъобразно се явява и решението на контролираната съдебна инстанция, с
което на основание чл. 343г НК е приела, че целите по чл. 36 НК биха били
изпълнени по-пълноценно с приложение на кумулативната санкция лишаване на
подсъдимия от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като
е приспаднала и времето, през което О.Р. е бил лишен от това право по административен
ред.
Настоящият въззивен състав не споделя и доводите
поддържани от защитника на подс. Р., че липсват
основания за приложението на чл.343 г. от НК предвид обстоятелството, че към
датата на деянието свидетелството за управление на МПС на подс.
Р. е било с изтекла валидност и същият е бил неправоспособен. В последната
насока следва да се посочи, че изтеклият срок на свидетелството за
правоуправление на моторно превозно средство не прави водача неправоспособен,
тъй като той няма за последица загубване на придобитата правоспособност, а е
основание за подмяна на свидетелството (чл.15, ал. 1 от Наредба № I-157 от
1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина). Подс. О.Р. е с придобита правоспособност на водач на МПС,
категория В, АМ по предвидения в закона ред и се води на отчет в сектор ПП при
ОД на МВР Русе като водач на МПС, категория В, АМ. Обстоятелството, че към
датата на извършване на престъплението осъденият не е бил продължил срока на
свидетелството си за управление на моторно превозно средство, не може да се
отъждестви с липсата на правоспособност, която би била пречка за налагане на
кумулативно предвиденото в чл. 343г НК наказание лишаване от право да управлява
МПС.
Въззивният съд намира за законосъобразно и решението на
РРС досежно вещественото доказателство по делото.
При цялостна служебна проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на
което прие, че съдебният акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Русенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда №132 от 19.11.2018г. по н.о.х.д. №1915/2018г. на
РРС, 2-ри наказателен състав.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.