Определение по дело №804/2021 на Районен съд - Дупница

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

09.05.2025 г., гр. Дупница

 

          Районен съд – Дупница, ГО, IІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                                  Районен съдия: Светослав Пиронев

 

като разгледа докладваното от съдия Пиронев гр.д. № 804 по описа за 2021г. на РС-Дупница и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на Я.Х.Г. и Х.Я.Г., с която молят  да бъде изменено решение № 260000 от 04.04.2025г. по гр.д. № 804/2021г. по описа на Районен съд - Дупница, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260002 от 09.05.2025г., в частта за разноските.

Насрещната страна Д.С.Н. е подала отговор, с който изразява становище за неоснователност на молбата.

Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Депозираната молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от процесуално легитимирани лица. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 ГПК.

Както е отбелязано и в самото решение, производството по съдебна делба е уредено като особено исково производство, което е предназначено да ликвидира състоянието на съществуваща съсобственост, а всяка от страните има двойно качество – те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Поради това отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в чл. 78 ГПК. Следователно дължимата държавна такса и останалите деловодни разноски следва да се понесат от страните съобразно стойността на дяловете им, а разноските за процесуално представителство се понасят от страните така както са ги направили. В случаите, когато в делбеното производство са приети за разглеждане и претенции по сметки, разпределението на разноските следва общите правила на чл. 78 ГПК, тъй като те зависят от поведението на ответника по тези искове.

Изхождайки от тези принципни положения в делбата, тежестта за извършените разноски по претенциите по сметки следва да бъде понесена от страните по реда на чл. 78 ГПК, като всяка от тях дължи на насрещната страна съразмерна част на отхвърлените искове, предявени от нея, съотв. на уважената част на предявените срещу нея искове.

Противно на поддържаното в молбата по чл. 248 ГПК, с решението не е присъден пълния размер на претендираните от Д.Н. разноски, а е спазено съразмерното разпределение на разноските, посочено по-горе. За яснота претенциите по сметки следва да бъдат разгледани последователно, както следва:

Претенции по сметки със страни Д.Н. и Я.Г..

Общата цена на исковете, по които страни са тези лица се равнява на 20625 лв. (от които 8025 лв. – иск за подобрения, предявен от Д.Н. + 12250 лв. – иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, предявен от Я.Г. + 350 лв. – иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от Я.Г.).

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.Н. има право на разноски за уважената част от исковете, по които е ищец (т.е. за 5424,79 лв.), а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има право на разноски за отхвърлената част от предявените искове, по които е ответник (т.е. за 10585,49 лв., от които 10508,97 - отхвърлена част от иска по чл. 31, ал. 2 ЗС + 76,52 лв. - отхвърлена част от иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД).

Следователно, от общата стойност на предявените претенции по сметки в размер на 20625 лв. Д.Н. има право на разноски за 16010,28 лв. (5424,79+10585,49), т.е. около 78 %.

Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, Д.Н. е платил общ адвокатски хонорар по претенциите по сметки в размер на 1000 лв. (л. 92), както и 300 лв. – разноски за експертиза по тези претенции. При липса на разграничение каква част от тези разноски касае исковете срещу всеки от ответниците, следва да се приеме, че защитата е поета по равно. Следователно от сторените от Д.Н. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., Я.Г. следва да заплати 388,12 лв. (16010,28/20625х500), а от сторените разноски за експертиза в размер на 150 лв., следва да запалати 116,43 лв.

 

Претенции по сметки със страни Д.Н. и Х.Г..

Обсъдените по-горе принципи за разпределение на разноските са приложени и по отношение на претенциите по сметки между Д.Н. и Х.Г.. Общата цена на исковете, по които страни са тези лица се равнява на 8025 лв., равняващи се на предявения от Д.Н. иск за подобрения, от които същият е приет за основателен за сумата от 5424,79 лв. (т.е. около 67 %).

По аналогични на изложените по-горе съображения, следва да се приеме, че половината от платените от Д.Н. суми за адвокатско възнаграждение (т.е. 500 лв.) и половината от разноските за експертиза за претенциите по сметки (т.е. 150 лв.) са платени във връзка с исковете му срещу Х.Г..

Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х.Г. дължи разноски, съразмерно на уважената част от исковете, т.е. 101,39 лв. – разноски за експертиза (5424,79/8025х150) и 337,99 лв. – адвокатско възнаграждение (5424,79/8025х500).

По изложените съображения депозираната молба по чл. 248 ГПК се явява неоснователна в частта, в която се иска намаляване на присъдените в полза на Д.Н. разноски. В частта, касаеща искането за увеличение размера на присъдените разноски на молителите, молбата има бланкетен характер и няма основание за преразглеждане на решението в частта за разноските. Аналогично на присъдените в полза на Д.Н., по отношение на разноските в полза на молителите също е взето предвид съотношението на уважената част от предявените искове срещу него, съотв. отхврлената част от исковете, предявени от него.

Неоснователно е искането и за присъждане на отделни разноски за предявеното право на задържане от Д.Н.. При запознаване с материалите по делото е видно, че във връзка с въпросното възражение са дадени указания на Д.Н. с определение от 17.05.2025г., като с молба от 27.05.2024г., същият е заявил, че не поддържа такова възражение. По тази причина, с постановеното на 18.06.2024г. определение на съда такова възражение не е прието за съвместно разглеждане, по него страните не са осъществявали защита и не е разглеждано и обсъждано от съда.

Съвсем отделен е въпросът, че се касае за възражение, а не за иск, който да обуславя самостоятелен интерес от присъждане на разноски.

По изложените съображения молбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Я.Х.Г., ЕГН: ********** и Х.Я.Г., ЕГН: ********** за изменение в частта за разноските на решение № 260000 от 04.04.2025г. по гр.д. № 804/2021г. по описа на Районен съд - Дупница, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260002 от 09.05.2025г..

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил в едноседмичен срок от получаването му от страните.

 

         Районен съдия: