Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 20.05.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Марина Цветанова, като разгледа
докл***аното от съдия В.Николова гр. дело №6094/2020г. по описа на Районен съд Плевен и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Ю.“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ю.Б.Ц.,
чрез ***.В.Г.-***, съдебен адрес:***, против Н.Г.Г. с ЕГН **********,
адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че между „***“
ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер ***от
С определение № 260286/27.01.2021г. по делото е
назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника – ***. А.С.
***. Особения представител е изразил становище в отговор с вх.№
263546/16.03.2021г., като моли съда да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани като прави възражение за
изтекла давност и прекомерност на неустойката, както и недоказаност на
обстоятелството, че първоначалния кредитор е предоставял услуги на ответника, относно
предсрочното прекратяване на договора
или друго неизпълнение, което да влече
като последица претендираната неустойка.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Взема становище в молба с
вх.№265181/28.04.2021г. като моли съда да уважи изцяло предявените искове като
основателни и доказани, както и да присъдят в тежест на ответника направените
от ищеца деловодни разноски в исковото и заповедното производство, за което представя
списък по чл.80 ГПК.
Особеният представител на ответника – ***. А.С.,
редовно призована, не се явява. Взема становище в молба с вх.№265483/2021г.
Съдът като прецени събраните в хода на производството
писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено
следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по
делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на
страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно
по делото е и се установява от материалите по
ч.гр.д.№3850/2020г.
описа на РС-Плевен, че на 13.08.2020г. „Ю.“ ЕООД подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Н.Г.Г.,
както и че в хода на производството била издадена Заповед
за изпълнение №2058/14.08.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от
ГПК, с която РС – Плевен разпоредил длъжникът Н.Г.Г. да заплати
на кредитора „Ю.“ ЕООД сумата от 33,92 лв. – главница,
сумата от 83,97 лв.– неустойка; сумата от 9,21 лв.- лихва за забава за периода
от 21.07.2017г.- 01.03.2020г., законна лихва върху главницата от 13.08.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 205 лв. разноски по
делото. В заповедта било отбелязано, че вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнение на задължения по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от
21.03.2017г. и договори за прехвърляне на
вземания от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г.
Заповедта е била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.С разпореждане
№8386/09.10.2020г. заявителят бил уведомен за възможността
в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на 14.10.2020г. С искова молба вх.№ 267033/13.11.2020г.(пощенско
клеймо от 12.11.2020г.) в законовия месечен срок е инициирано настоящото
гражданско дело №6094/2020г. по описа на ПлРС.
Безспорно по делото е и се установява от
представеното от ищеца и неоспорено от ответника заверено копие на договор от
21.03.2017г. (л.21 и 22 от делото) , че между „***“ ЕАД и Н.Г.Г. бил сключен договор, по силата на
който дружеството предоставило далекосъобщителни услуги към мобилен номер на
ответника при тарифен план VIVACOM
I-Traffic XL и месечен абонамент за
сумата от 27,99 лв. Сред договорените услуги били предоставяне на интернет
услуга за 12000 МВ, WAP през CSD, SMS
услуга, роуминг в Европейския съюз и
ММS, както и включено облачно пространство 128 GB, предоставено от pCloud.В
договора страните дефинирали и цените на отделните услуги към преференциални и
непреференциални оператори. Срокът на
договора бил до 21.03.2019г. С договора между страните било уговорено, че при прекратяване на споразумението преди
изтичането на уговорения срок по искан
или по вина на абоната, вкл. при незаплащане на дължими суми, абонатът дължи на „***“ ЕАД неустойка в размер на
всички месечни пакетни цени, вкл. за допълнителни услуги със срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, без отстъпки, за периода от прекратяване до
изтичане на уговорения минимален срок, като максималният размер на неустойката
не може да н***ишава трикратният размер на месечните абонаменти за услугите,
без отстъпка.
Не се
спори и относно обстоятелството, че с подписването на договор от 21.03.2017г. и
декларация от същата дата (л.21 от
делото) между „***“ ЕАД и Н.Г.Г., ответникът потвърдил получаването и
запознаването с Общите условия на дружеството, че за дължимите суми по договора
„***“ ЕАД ще издава фактура на всяко първо число, а срокът за заплащане е 18
дни от датата на издаването й, както
и че желае уведомяването му (вкл. за
фактури и изменения в Общите условия) да става чрез кратко съобщение или електронно
писмо на посочен от него телефонен номер или електронна поща.
Безспорно по делото е и се установява от чл.
50.6./б.“в“/от Общите условия на „***“
ЕАД, че при неплащане в срок на дължимите суми от страна на абоната „***“ ЕАД
има право да прекрати договора едностранно с 30 дневно писмено предизвестие.
Безспорно по делото е и се установява от чл.8.4
от Общите условия на „***“ ЕАД, че във
връзка с изпълнението на индивидуалния договор страните имат право да
осъществяват контакт и писмено на адреса за кореспонденция, по факс, e mail или
телефон, посочени изрично от тях, като в конкретният случай в договора за абоната е отбелязан адрес в гр.Плевен,
ул.“Табакова чешма“ №392.
Безспорно по делото е и се установява от
представеното от ищцовото дружество и неоспорено от ответника заверено копие на
договор от 16.10.2018г., че „***“ ЕАД прехвърлило свои вземания на „***“
ООД съгласно Приложение №1 към договора,
както и че цедента упълномощил цесионера с права по чл.99, ал.3 ЗЗД. В тази насока е и представеното копие на
пълномощно на „***“ ООД (на л.10 от
делото).
Не се спори и се установява от представеното от
ищеца и неоспорено от особения представител на ответника заверено копие на
договор за прехвърляне на вземания от 01.10.2019г., че „***“ ООД прехвърлило
определени свои вземания на „Ю.“ ЕООД.
Спори се между странитe дължи
ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение, предоставяни ли са услуги от „***“ ЕАД на Н.Г.Г. и какви, през какъв период от време, включено
ли е вземането към Н.Г.Г. в договор за цесия между „***“ и „ЮБЦ“, уведомен ли е
длъжника за двете цесии, прекратен ли е
едностранно договора и на коя дата, уведомен ли е длъжника, на коя дата и по
какъв начин, настъпила ли е погасителна давност по отношение на възможността за
събиране на вземанията.
Съдът намира,
че е сезиран с обективно съединени искове по чл.422,
ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания в
полза на ищеца за сумата от 33,92 лв. – главница, сумата от 83,97 лв.–
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***, сключен между Н.Г.Г. и „***“ ЕАД с ЕИК ***, както и сумата от 9,21
лв.- лихва за забава за периода от 21.07.2017г.- 01.03.2020г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение №2058/14.08.2020г.
за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №3850/2020г. по описа на РС Плевен.
За успешното провеждане на установителния иск, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение.
В
конкретният случай ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване,
че е придобил вземанията срещу Н.Г.Г. на
основание сключения от последния договор с „***“ ЕАД от 21.03.2017г.
От представените доказателства не се
установява прехвърлянето от страна на „***” ЕАД на „С.Г. Груп” ООД, респективно
от последното на ищеца на твърдяното вземане.
По
делото не са ангажирани приложенията към договорите за цесия, респективно
частите от тях, в които се твърди да са индивидуализирани прехвърляните
вземания. Представените документи, наименувани „извлечения“ не сочат конкретен
договор, от който произтича посоченото в тях задължение на ответника за парична
сума в размер на 117,89 лева, както и
основанието и начина на определяне на размера на вземането.В договора за цесия
между „***” ЕАД и „***“ на ищеца изрично е посочено, че Приложение № 1
представлява неразделна част от договора и съдържа списък/таблица в електронна
форма с информация за вземанията и съответно за всеки един от длъжниците, като
е уговорено ( т.1.1.1 от договора и приложения). Представеният документ, именуван
от ищеца „Извлечение от приложение № 1 към договор за цесия, съставен на
20.10.2020 г., не е издаден от представител на цедента „***” ЕАД, а от
представител на втория цесионер „Ю.“ ЕООД, поради което не представлява писмено
потвърждение за извършено прехвърляне на дадено вземане по смисъла на чл. 5.3
от договора за цесия. След като не изхожда от представител на „***“ ЕАД, то не
е възможно да се установи изразена от последния воля за прехвърляне на конкретно
негово вземане към „***”, а от там и на ищеца. Освен това не би могло да се
приеме, че изявленията в това и в другото представено извлечение от приложение
№ 1 индивидуализират конкретно вземане/вземания към посоченото в тях
физическо лице, тъй като едно вземане освен с длъжник, кредитор и размер се
индивидуализира и по основание, което в случая не е посочено. За подобна
индивидуализация не може да се приеме общото посочване в тези документи, че
прехвърляното вземане произтича „от договори за мобилни услуги подписани преди датата
на сключената цесия от 01.10.2019г.”. Документът на л. 9 от делото не
конкретизира точно определен договор, поради което и липсва основание да се приеме,
че вземането произтича именно от релевираното по настоящото дело договорно
правоотношение между „***“ ЕАД и „***“ ООД от 21.03.2017г.
На следващо място по делото липсват доказателства
за предсрочното прекратяване на договора между „***“ ЕАД и ответника с оглед претенцията за неустойка.
Поради изложеното настоящият съдебен
състав прие, че ищецът не проведе успешно пълно и главно доказване за
установяване съществуването и изискуемостта на претендираните от него вземания,
както и тяхното цедиране. Затова исковете за установяване на съществуването на вземанията за сумата от 33,92 лв. – главница, 83,97 лв.– неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
и 9,21
лв.- лихва за забава за периода от 21.07.2017г.- 01.03.2020г., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съдът
следва да посочи и обстоятелството, че е основателно възражението на особения
представител на ответника за изтекла погасителна давност по чл. 111 б.“в“ от ЗЗД. Дори ако съдът приеме, че цесиите
са произвели своето въздействие, то следва да се има предвид, че вземанията,
обективирани във фактури – фактура № ***/
На осн. чл. 116, б.
"в" ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Изтеклото до прекъсване на
давността време се заличава и по силата на чл. 117, ал.
2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. С разрешението в т. 10 от ТР
№ 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС /и по
аргумент от чл. 116 б.
"в" ЗЗД/ е възприето, че релевантни за началото на
теченето на новата давност за вземането са само действията на взискателя и съдия-изпълнителя като давността "започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие", Определение № 734 от
4.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 2752/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Людмила Цолова. Съгласно т. 10 от ТР № 2/15 г. на ОСГТК изпълнителни действия представляват: насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и др. В конкретния случай не се доказа
извършването на изпълнителни действия, която да обуславят прекъсване на давността
и започване на нова такава.
По изложените съображения и като съобрази
представените по делото писмени доказателства, съдът намира, че вземанията на „Ю.“ ЕООД към Н.Г.Г. не съществуват.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК от „Ю.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез ***.В.Г.-***, съдебен адрес:***
против Н.Г.Г. с ЕГН **********, адрес: *** за
признаване за установено, че в полза на „Ю.“ ЕООД съществуват вземания към Н.Г.Г.
и последният дължи на дружеството сумата
от 33,92 лв. – главница, сумата от 83,97 лв.– неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер ***, сключен между Н.Г.Г. и „***“
ЕАД с ЕИК ***, както и сумата от 9,21 лв.- лихва за забава за периода от
21.07.2017г.- 01.03.2020г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение №2058/14.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №3850/2020г. по описа на РС Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се
връчи на страните и процесуалните им представители.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд- гр.Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: