№ 3348
гр. Пловдив, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20225330100325 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „Топлофикация – София“ ЕАД против В. И. Ж. са изложени
обстоятелства за проведено заповедно производство срещу В. И. Ж. и М. И. М., в условията
на разделна отговорност при квоти от по ½ за всяка от тях по ч.гр.дело № 29645/2020г. по
описа на СРС, като настоящите искове се предявявали във връзка с дадените от съда
указания, че заявителят може да предяви иск против В. И. Ж.. Твърди се, че ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката. Съдържа се позоваване на чл.150, ал.1 ЗЕ, според който продажбата на ТЕ за
битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия. Твърди се, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ
/чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ/ и спрямо нея Общите условия били влезли в сила, като същите били
одобрени от ДКЕВР с решение от 2016г., публикувани били във в-к „Монитор“, в сила от
10.07.2016г. Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството ТЕ през
процесния период и към момента не е погасила задължението си. Направено е искане за
признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 1965.99 лв., от които 1619.77 лв.
главница – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода май 2015г. до април 2017г.,
ведно със законната лихва от 09.07.2020г. до изплащането й, както и сумата от 328.95 лв.
лихва за забава за периода от 15.09.2016г. до 11.01.2019г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 14.39 лв. за периода декември 2015г. до април 2017г., както и
2.89 лв. за периода от 31.01.2016г. до 11.01.2019г. Претендирани са направените по делото
разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от В. И. Ж., със становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Абонат на дружеството била ***та
на ответницата – М. И. М., която живее в наследствения апартамент в ***, тя ползвала
цялото жилище, както и доставената от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен
номер *** за целия период май 2015г. – април 2017г., както и съответната услуга за дялово
разпределение за същия период. Ответницата Ж. не била ползвала доставената от ищеца
топлинна енергия, нито услугата дялово разпределение. За периода от 31.01.2001г. до днес
не била живяла, нито имала достъп до имота. На 31.01.2001г. Ж. се преместила от *** в ***,
като оттогава нямала промяна в местоживеенето си. Нито родителите на двете наследници
ползвали услугите на ищеца, а само М. М. и тя следвало да заплати цялото задължение към
ищеца. Направено е и възражение за погасяване на задълженията поради изтекла давност.
Претендирани са разноски.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 29645 по описа на СРС за 2020г. е видно, че е издадена заповед
за изпълнение от 04.08.2020г., с която е разпоредено М. И. М. и В. И. Ж. да заплатят
разделно на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3239.54 лв. – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г.,
ведно със законна лихва от 9.7.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 657.89 лв. за периода от 15.9.2016г. до 11.1.2019г., сумата от 28.78 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.12.2015г. до 30.4.2017г., ведно
със законна лихва от 9.7.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
5.77 лв. за периода от 31.1.2016г. до 11.1.2019г., както и 128.64 лв. разноски по делото, а
именно 78.64 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
По делото е представена справка за абонат 0***, на стойност 3931.98 лв., съобщения към
фактури. Представена е молба-декларация от И.С.К. от 21.07.2002г., нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 04.02.2000г., по силата на който И.С.К. е закупил
апартамент ***, Списък на етажните собственици в ***.
Представен е договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия от 29.07.2015г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“
ЕООД, сключен в качеството им съответно на възложител и изпълнител, по силата на който
е възложено извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради ЕС.
По делото са представени удостоверение за постоянен и настоящ адрес на В. И. Ж.,
удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане, трудова книжка на
ответницата, справки за платени суми. Представено е удостоверение за наследници на
С.Л.К., поч. на ***г., със законни наследници В. И. Ж. и М. И. М..
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
2
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в ***.
Представени са индивидуални справки за отопление и топла вода за период 01.05.2015г. –
30.04.2016г., както и за периода 01.05.2016г. – 30.04.2017г., както и протокол от
10.05.2016г., 03.05.2016г., 21.04.2016г. за извършени посещения на обект в ***.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на св.М., *** на ответницата, която разяснява,
че И.С.К. е нейн ***. Свидетелката била попълнила декларация до Топлофикация през
2002г. За периода май 2015г. – април 2017г. партидата се водила на името на ***та на
свидетелката. *** й починала през 2017г. Нито тя, нито *** й живели в апартамента. *** й
също не била живяла в апартамента изобщо, няма ключове за него. При закупуването се
разбрали, че този апартамент ще се ползва от свидетелката, поради което нямало случай, в
който ответницата да заплаща разходи или да настанява някого в него.
Прието е заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което
главницата, която абонатът дължи за ТЕ, изразходвана през процесния период от 05.2015г.
до 04.2017г. е 3377.55 лв. с ДДС. Начислените суми за ТЕ за абонат № *** през отчетния
период са съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката – Наредба № ***г.
Прието е и заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което за
абонат *** не са отразени в справка от ищцовото дружество плащания по издадени фактури
за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г. За процесния период начислените и неплатени
суми са 2 010.62 лв. за отопление, 1 257.70 лв. за БГВ, 3 268.32 лв. – общо задължение.
Изчислената законна лихва върху всяка издадена фактура, считано от 30-дневен срок за
периода, за който се отнася до 11.01.2019г. е в общ размер от 663.66 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 29645
по описа на Софийски районен съд за 2020г., че срещу издадената заповед за изпълнение е
постъпило в срок възражение от В. И. Ж., като в рамките на дадения от съда едномесечен
срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими,
като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
От представените по делото писмени доказателства се установява безспорно, че процесният
недвижим имот в *** е придобит от И.С.К. на дата 04.02.2000г., по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***. Видно е от писмените
доказателства, че същият е подал молба-декларация от 21.07.2002г. за откриване на партида
до топлофикационното дружество. Същият е починал на 04.11.2002г. и оставил за законни
наследници съпругата си С.Л.К. и двете си *** – М. И. М. и ответницата В. И. Ж.. С.К. е
починала на ***г., оставила за законни наследници двете си ***, видно от приложеното
удостоверение за наследници. Следователно от представените писмени доказателства се
налага извод, че съсобственици на процесния недвижим имот са М. И. М. и В. И. Ж., по
наследство от техните родители. Доколкото ответницата е собственик на недвижимия имот,
за който е начислена топлинна енергия, съдът намира за установено, че същата има
3
качеството на потребител на топлинна енергия. В тази връзка ирелевантни са възраженията
по писмения отговор, че същата не живеела в процесното жилище, не разполагала с ключ от
него, че в жилището живеела единствено ***та на ответницата, която следвало да заплати
цялото задължение, тъй като наследниците отговорят съобразно размера на наследствените
им права.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно
предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Следователно за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а
обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая
безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните по
делото.
В случая от ответницата се претендира ½ от стойността на топлинната енергия, доставена в
процесния апартамент, за периода май 2015г. – април 2017г. Размерът на задълженията
съдът намира за установен от приетите по делото заключения на изготвената съдебно-
техническа и съдебно счетоводна експертизи, заключенията на които съдът намира за
компетентно и обективно дадени, неоспорени от страните. Според заключението на СТЕ за
периода май 2015г. – април 2016г. за сградна инсталация се дължи сумата от 125.94 лв., за
отопление – 936.77 лв., за БГВ – 1149.15 лв., общо 2211.86 лв., а за периода май 2016г. –
април 2017г. се дължи сумата от 95.65 лв. за сградна инсталация, 524.08 лв. за отопление,
540.96 лв. за БГВ, общо 1160.69 лв. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е
изчислило непогасените задължения за главница и лихва за забава по всяка издадена от
топлофикационното дружество фактура от първата с № 60233033 за периода 01.05.2015г. –
30.06.2015г. до последната с № 79804387 за периода 01.05.2016г. – 30.04.2017г. От
ответницата е формулирано възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност.
Доставките на топлоенергия се отчитат и заплащат ежемесечно, като представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/2011
от 18 май 2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, следователно погасяват се с
изтичането на тригодишна давност. Вземането, представляващо обезщетение за забава за
заплащане на главницата, се погасява със същата кратка погасителна давност – както на
основание по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и по чл. 119 ЗЗД. Според разпоредбата на чл.33, ал.1
и ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в *** клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, както и да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
4
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Или вземанията по последната посочена от вещото
лице по счетоводната експертиза фактура с № 79804387 за периода 01.05.2016г. –
30.04.2017г. стават изискуеми от 15.06.2017г., от който момент и тече погасителната давност
за тях. Следователно към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 09.07.2020г. с
изтичане на тригодишната давност са погасени всички вземания на топлофикационното
дружество към ответницата В. И. Ж., поради което и предявените установителни искове
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото на ответницата следва да се присъдят направените по делото
разноски. По представения списък по чл.80 ГПК същите възлизат на сумата от 990 лв. – лист
113 и лист 154 от делото, от които 970 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 20 лв.
депозит за свидетел.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, ***, със законен представител А.А. против В. И. Ж., ЕГН
********** от *** искове за признаване за установено, че последната дължи сумите от
1619.77 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015г.
до 30.04.2017г. за имот в ***, ******, ведно със законна лихва от 9.7.2020г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 328.95 лв. за периода от 15.9.2016г. до 11.1.2019г.,
сумата от 14.39 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.12.2015г. до 30.4.2017г., ведно със законна лихва от 9.7.2020г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 2.89 лв. за периода от 31.1.2016г. до 11.1.2019г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.08.2020 г. по
ч.гр.д. № 29645 по описа на СРС за 2020г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ***, със законен представител А.А. да заплати на В. И. Ж., ЕГН **********
от *** сумата от 990 лв. /деветстотин и деветдесет лева/ направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5