№ 21102
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110159892 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „А. С. О. П. Щ.“ ЕООД срещу
„С. В.“ ООД, „Е. М и М“ ООД, „Г.“ ООД, „Г.“ АД и „Е.-М.“ ЕООД субективно и
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Приети са за разглеждане обратни искове с
правно основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответниците са съдружници в гражданско дружество по
ЗЗД „Б. Е.“, БУЛСТАТ *********. Ищецът, в качеството на изпълнител, на 01.06.2015
г., сключил с ДЗЗД „Б. Е.“, представлявано от Валентин Г. Т., договор за извършване на
денонощна охрана на сградите, съоръженията, механизацията, движимото и
недвижимото имущество на обект „Изграждане на Регионална система за управление
на отпадъците /РУСО/ за Регион Борово /****, обл. ****/, работно проектиране и
изграждане на довеждащата инфраструктура до площадката, изграждане на РСУО за
регион Борово /****, обл. ****/ и доставка на мобилно експлоатационна оборудване за
РСУ“, като създаде необходимата организация в съответствие с изискванията на
възложителя и действащото в страната законодателство. Сочи, че цената за услугата за
един месец била 4100 лв. без ДДС, която се заплащала до 30-то число на месеца,
следващ отработения месец, като съгласно чл. 6.1 от договора при забава в плащането
на дължим месечен абонамент възложителят дължи неустойка в размер на законната
лихва върху неизплатената в срок сума, определена за периода, за който е реализирана
забавата. Твърди, че с Анекс № 1/30.11.2015 г. срокът на договора бил удължен до
31.05.2016 г. Сочи още, че въпреки изпълнение на задълженията по договора от страна
на изпълнителя, възложителят не заплатил задължения в общ размер от 19 680 лв., за
които били издадени съответно фактура № ********** от 26.11.2015 г., № **********
от 04.01.2016 г., № ********** от 01.02.2016 г., № ********** от 08.03.2016 г. С писмо
изх. № 53/17.02.2016 г. възложителят бил уведомен за натрупаните задължения и
предупреден за прекратяване на договора на основание чл. 3.3 от същия при
1
неизпълнение. Договорът бил прекратен, като с приемо-предавателен протокол от
01.03.2016 г. ищецът предал охранявания обект без липси и нарушения.
Предвид изложеното иска ответниците, в качеството им на съдружници в
дружество по ЗЗД „Б. Е.“, да бъдат осъдени да заплатят на ищеца при условията на
солидарна отговорност сумата от 19 680 лв., представляваща сбор от дължими
месечни възнаграждения по договор от 01.06.2015 г. за извършване на денонощна
охрана на сградите, съоръженията, механизацията, движимото и недвижимото
имущество на обект „Изграждане на Регионална система за управление на отпадъците
/РУСО/ за Регион Борово /****, обл. ****/, работно проектиране и изграждане на
довеждащата инфраструктура до площадката, изграждане на РСУО за регион Борово
/****, обл. ****/ и доставка на мобилно експлоатационна оборудване за РСУ“, за
които били издадени фактури № ********** от 26.11.2015 г., № ********** от
04.01.2016 г., № ********** от 01.02.2016 г., № ********** от 08.03.2016 г., ведно със
законната лихва, както и сумата от 361,52 лв., представляваща неустойка за забава
по чл. 6.1 от договора за периода от 08.03.2016 г. до 13.05.2016 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от
ответниците „С. В.“ ООД и „Е.-М.“ ЕООД.
В отговора на исковата молба, депозиран от ответника „Е. М и М“ ООД в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва
наличието на солидарна отговорност, като се позовава на липсата на правило в
договора, която да я предвижда. Поддържа се и неоснователност на претенциите, като
се оспорва работата да е изпълнена и приета. На следващо място оспорва
действителността на договора с ищеца и протИ.поставимостта му спрямо него като
участник в ДЗЗД, поради липса на представителна власт за сключването му. Сочи, че
съгласно чл. 12 от Договора за създаване на обединението по ЗЗД „Б. Е.“ страните са
ограничили представителната власт на лицата, упълномощени да представляват
обединението, като са предвидили, че действията им следва да се предхождат от
предварително писмено съгласие за сключване на договор от партньорите.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Г.“ ООД и ответникът „Г.“ АД са
депозирали отговори на исковата молба с идентични изложени в тях съображения. В
същите се оспорва действителността на сключения с ищеца договор, като се прави
позоваване на чл. 5, т. 4 от Споразумението за учредяване на обединение, съгласно
който всички договори с търговски и други партньори, които се сключват от името на
обединението, се подписват заедно от упълномощения представител В. Т. – управител
на „В.“ ООД, и Д. Г. П. – управител на „Е.-М.“ ЕООД, и на чл. 12 от Споразумението
за обединение, съгласно което никой от партньорите не може да сключва споразумения
от името и за сметка на обединението без предварително писмено съгласие на
партньорите. Твърди, че договорът е подписан само от В. Т., поради което този договор
не обвързва ответника. Липсвало и съгласие на „Г.“ ООД за сключване на договора с
ищеца. Оспорва се и наличието на солидарна отговорност на ответниците, както и
услугите да са действително извършени и приети. В отговорите на тези двама
ответници е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице
помагач на тяхна страна, а именно лицето В. Г. Т., подписало договора с ищеца от
името на ДЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК всеки от ответниците „Г.“ ООД и „Г.“ АД е
депозирал обратен иск срещу В. Г. Т. за сумата от 2004,15 лв., предявен като
частичен иск от иск за сумата от 20 041,52 лв. /възлизаща на 10 % от цената на
главните искове/, представляваща вреда от сключване на договора с ищеца без
представителна власт в нарушение на уговореното в Споразумение от 12.03.2013 г. за
учредяване на обединение като неперсонифицирано дружество по ЗЗД с наименование
2
„Б. Е.“, която вреда би претърпял веки от ответниците, в случай на осъдително
решение срещу него, ведно със законната лихва, считано от датата на предяваване на
иска до окончателното изплащане.
Третото лице помагач на ответниците „Г.“ ООД и „Г.“ АД и ответник по
обратните искове – В. Г. Т., не е изразил становище и не е депозирал отговор на
предявените срещу него обратни искове в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В молба, депозирана след приключване на устните състезания, процесуалният
представител на ответника „СД В.“ ЕООД и на ответника по обратните искове В.
Терзиел – адв. Т., е уведомил съда, че В. Г. Т. е починал. С цел извършване на проверка
за относимото обстоятелство относно действително настъпила смърт на страна по
делото и момента, в който това се е случило, имащо значение за допустимостта на
решението, е извършена служебна справка НБД „Население“, от която се установява,
че посоченото лице е починало на 28.09.2025 г. – след приключване на устните
състезания.
По допустимостта на произнасянето с акт по същество от настоящата
инстанция с оглед установения факт за смърт на управителя на едно от дружествата,
което е и трето лице помагач и ответник по обратните искове:
Участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни
(съществуващи в правния мир правни субекти - физически или юридически лица) в
исковото производство е положителна процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните (за нея съдът следи служебно) за процесуалната допустимост на
предявения иск, на образуваното по него производство и на постановеното по него
съдебно решение. Съгласно изричната разпоредба на чл.229, ал.2, изр. второ ГПК, ако
страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото
се спира след постановяване на съдебното решение. В случаите, когато страната е
починала (юридическото лице е престанало да съществува) след приключването на
съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция, съгласно изричната разпоредба
на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК съдът следва най-напред да постанови решението си
и едва след това – ако то подлежи на обжалване, следва да спре производството по
делото и да предприеме процесуалните действия по чл. 230 от ГПК. Макар в тези
случаи съдебното решение да е постановено след смъртта на страната и преди на
нейно място да са конституирани процесуалните й правоприемници, то на основание
изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изреч. 2 от ГПК, същото е процесуално
допустимо. Целта на това изключение е бързина и процесуална икономия - да се
обезпечи участието на процесуалните правоприемници на починалата страна направо
в производството по обжалването на решението пред горната съдебна инстанция, след
като е било обезпечено участието приживе на самата първоначална страна в процеса -
в събирането на доказателствата по делото, а и в устните състезания, които се
провеждат непосредствено след приключването на съдебното дирене (чл. 149, ал. 1 от
ГПК). Съдебното решение би било недопустимо само в случай че е постановено
спрямо страна, която е починала преди края на устните състезания, тъй като такава
страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо
надлежната страна - правоприемник на основание чл.227 ГПК. В този смисъл
например Решение № 86 от 3.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5563/2014 г., IV г. о., ГК,
Решение № 9/21.01.2011 г. по гр.д.№ 1821/2009 г. на ВКС, І ГО, Решение №
16/21.02.2014 г. по гр.д.№ 4682/2013 г. на ВКС, ІІ ГО, Определение № 37/18.01.2018 г.
по гр. д. № 3011/2017 г. на ВКС, ІІ ГО, Решение № 23 от 16.02.2021 г. по гр.д.№
2564/2019 г. на ВКС, ІІ ГО, Решение № № 86/03.04.2015 г. по гр.д.№ 5563/2014 г. на
ВКС, ІV ГО, Решение № 14/02.03.2022 г. по гр.д. № 997/2021 г. на ВКС, ІІІ ГО и др.
Ето защо установената смърт на управителя на едно от петте дружества ответници,
3
което е и трето лице помагач и ответник по обратните искове не е пречка за
произнасяне по спора по същество от настоящата инстанция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Като неоспорено от страните и ненуждаещо се от доказване с доклада по
делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е отделено обстоятелството, че между
ответниците по делото „С. В.“ ООД, „Е. М и М“ ООД, „Г.“ ООД, „Г.“ АД и „Е.-М.“
ЕООД е учредено ДЗЗД по силата на Споразумение за създаване на обединение на
основание чл. 357 до чл. 364 ЗЗД от 12.03.2013 г. с наименование „Б. Е.“.
От приложеното по делото Споразумението за създаване на обединение на
основание чл. 357 до чл. 364 ЗЗД от 12.03.2013 г. (л.16 и сл. по гр. д. № 26083/2016 г. на
СРС, 59 състав) се установява конкретното му предметно съдържание и постигнатите
между страните уговорки, относими към разрешаване на процесния спор.
Съгласно чл. 1, ал. 1 партньорите сключват настоящия договор за учредяване
на обединение във формата на гражданско дружество (неперсонифицирано дружество)
съгласно разпоредбите на чл. 357 и сл. от Закона за задълженията и договорите, в
който страните обединяват усилията си да представят обща оферта за участие в
поръчката. В отделни точки са разписани целите на обединението, сред които
съвместно участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка, обявена
от община **** за изграждане на регионална система за управление на отпадъците за
регион Борово, работно проектиране и изграждане на довеждаща инфраструктура до
площадката, изграждане на РСУО за регион Борово и доставка на мобилно
експлоатационно оборудване; съвместно подготвяне и предаване на обща оферта на
обединението за участие в поръчката; съвместно осигуряване на допълнителна
информация и извършване на всички необходими действия, които се налагат във
връзка с участието в процедурата; сключване на договор с възложителя за възлагане
на поръчката, в случай, че обединението бъде избрано; изпълнение на договора с
възложителя за възлагане на поръчката.
Съгласно чл. 5 от Споразумението партньорите упълномощават и задължават
В. Г. Т. да бъде управител и да представлява обединението пред възложителя за целите
на процедурата и на настоящото споразумение със следните права и задължения,
разписани в 7 точки. Според чл. 5, т. 4 В. Г. Т. е упълномощен и задължен да получава
и изпраща кореспонденция, да води преговори, да сключва договори от името на
обединението, както и да извършва всички правни и фактически действия,
свързани с участието в процедурата за възлагане и изпълнение на обществената
поръчка, посочена в чл. 1, ал. 1, т. 1 от настоящото споразумение. Всички
договори с търговски и други партньори, които се сключват от името на
обединението се подписват от упълномощения представител В. Г. Т. и Динчо
Гюров Гюров, управител на „Еко Машинъри“.
В раздел V от споразумението са разписани правила относно отговорността.
По силата на чл. 11, партньорите носят солидарно юридическа отговорност при
изпълнение на задълженията, посочени в настоящия договор, както и в договора за
изпълнение на дейностите, предмет на обществената поръчка, сключен с възложителя.
В чл. 12 от Споразумението за обединение е предвидено никой от партньорите да не
може да сключва споразумения от името и за сметка на обединението без
предварително писмено съгласие на партньорите.
Приложен е по делото и Договор от 01.06.2015 г., сключен между ДЗЗД „Б. Е.“
от една страна, като възложител, и „А. С. О. П. Щ.“ ЕООД, от друга, като изпълнител,
по силата на който изпълнителят извършва физическа денонощна охрана на сградите,
4
съоръженията, механизацията, движимото и недвижимото имущество на обект
„Изграждане на регионална система за управление на отпадъците (РСУО) за регион
Борово (****, обл. ****), работно проектиране и изграждане на довеждащата
инфраструктура до площадката, изграждане на РСУО за регион Борово (****, обл.
****) и доставка на мобилно експлоатационно оборудване за РСУО“, срещу месечно
възнаграждение в размер на 4100 лв. без ДДС. Договорът е подписан от В. Т. на
страната на възложителя, и К. Т., на страната на изпълнителя. Този договор е със срок
на действие до 30.11.2015 г. Представен е и анекс към договора, сключен на 30.11.2015
г., по силата на който договорът продължава действието си до 31.05.2016 г., подписан
от същите лица.
По делото са ангажирани писмени доказателства, в това число фактури за
процесните задължения, покана от изпълнителя до възложителя във връзка с
начислените задължения, ведно с известие за доставяне, получено от С. Й. на
19.02.2016 г., приемно-предавателен протокол във връзка с прекратяване на договора
за охрана и други писмени доказателства, подробното обсъждане на които не е
необходимо за изясняване предмета на спора.
Сред ангажираните по делото писмени доказателства е и протокол от общо
събрание на обединение „Б. Е.“ от 16.07.2015 г., на което са присъствали
представители на всички партньори участници в обединението. Видно от същия е
взето решение за утвърждаване на общи разходи, включително утвърждаване на общ
разход 30 000 лева за целия период – за охрана. Липсва обективирано изрично
писмено съгласие за сключване на договор с ищеца, а постигнатото съгласие касае
размера на разходите за целия период. Нещо повече, видно от съдържанието на
договора за охрана, възнаграждението на изпълнителя по него за срок от 6 месеца е в
размер на 29 520 лв. с ДДС, но с предвиденото удължаване действието на договора,
размерът на възнаграждението надхвърля сумата, за която е постигнато съгласие.
Същевременно обаче обективираното в протокола решение съдържа неяснота относно
срока, който се визира в него.
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвена
от вещото лице Л. Б. Б.. Съгласно същото в дневниците за покупки на дружеството „Б.
Е.“ ДЗЗД са отразени фактури, издадени от „А. С. О. П. Щ.“ ЕООД, преди фактурите
за процесния период – а именно фактура № **********/07.07.2015 г., №
**********/03.08.2015 г., № *********/29.10.2015 г. ДЗЗД е ползвало пълен данъчен
кредит по тези фактури и те са осчетоводени в счетоводството на „Б. Е.“ ДЗЗД през
съответните месеци, в които са декларирани. По тези фактури е постъпило плащане по
банковата сметка на „А. С. О. П. Щ.“ ЕООД на 17.11.2015 г. в размер на 24 600 лева, с
което задълженията са изцяло погасени. Фактури, издавани преди процесния период от
„А. С. О. П. Щ.“ ЕООД, не са осчетоводявани в счетоводствата на някой от
съдружниците в ДЗЗД. Процесните фактури, а именно фактура № ********** от
26.11.2015 г., № ********** от 04.01.2016 г., № ********** от 01.02.2016 г., №
********** от 08.03.2016 г. са отразени в дневниците за покупки на „Б. Е.“ ДЗЗД, като
дружеството е ползвало по тях право на пълен данъчен кредит, съответно тези фактури
са осчетоводени в счетоводството на „Б. Е.“ ДЗЗД. Тъй като са осчетоводени в
счетоводство на ДЗЗД, те не са осчетоводявани в счетоводствата на някое от
търговските дружества участници в него. Задължението по процесните фактури е в
размер на 19 680 лева, а обезщетението за забава, начислено за периода от 08.03.2016 г.
до 14.05.2016 г. е в размер на 372,12 лева.
В съдебно заседание, проведено на 04.09.2017 г., е направено от ищеца
доказателствено искане по реда на чл. 176 ГПК за задължаване на представителя на
един от ответниците и трето лице помагач В. Г. Т. да даде обяснения на формулирани
5
въпроси – 1. Упълномощен ли е бил да сключи от името на ДЗЗД „Б. Е.“ договор за
охрана с „А. С. О. П. Щ.“ ЕООД от 01.06.2015 г. и анекса към него?; 2. Упълномощен
ли е бил да заплаща извършените услуги в полза на ДЗЗД „Б. Е.“?; 3. Има ли
неизплатени суми по процесния договор за охрана? С определение, постановено по
реда на чл. 140 ГПК на 09.02.2024 г., искането е уважено, като до приключване на
съдебното дирене В. Г. Т. не се е явил да даде отговор на формулираните въпроси,
поради което съдът има основание да приложи последиците по чл. 176, ал. 3 ГПК, за
които лицето е предупредено - да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване
на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина,
или е дала уклончиви или неясни отговори.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е бил в облигационно отношение с ответниците
по силата на сключен с тях, в качеството им на участници в ДЗЗД, договор с
твърдяното съдържание, по който ищецът е престирал надлежно, както и че работата е
била приета от възложителя без възражения, включително с конклудентни действия. В
тежест на ищеца е да установи и наличието на основание за солидарна отговорност на
ответниците. В тежест на ответниците, при установяване на горните предпоставки, е
да докажат плащане на задълженията, както и възраженията, че договорът не ги
обвързва като сключен без представителна власт, включително като са се
протИ.поставили веднага след узнаването.
Договорът за дружество по чл. 357 ЗЗД е форма на обединение на две или
повече лица за постигане на стопанска цел с общи усилия и общи средства.
Съществени елементи на договора за дружество са общата стопанска цел, общата
дейност и намерението за сдружаване.
В случая, всички партньори в обединението са търговски дружества, поради
което същото представлява консорциум, ето защо за него са приложими правилата за
консорциума, установени в Търговския закон. По силата на чл. 257 и 258 ТЗ
консорциумът е договорно обединяване на търговци за осъществяване на определена
дейност и за него се прилагат съответно правилата за гражданското дружество или за
дружеството, във формата на което е организиран консорциумът.
Процесното обединение е организирано във формата на гражданско дружество
по ЗЗД. Последното е неперсонифициран субект по гражданския закон. Дружеството
по ЗЗД няма статут на юридическо лице и отношенията между съдружниците се
уреждат от нормите на чл. 357 и сл. ЗЗД, като съдружниците запазват своята
юридическа самостоятелност. Поради това, че учреденото по ЗЗД гражданско
дружество не е персонифициран правен субект, то не може да бъде носител на права и
задължения, вкл. да бъде страна по договор. Ето защо, дори и договорът да е сключен
с дружеството, с оглед неговата същност следва да се счита, че е сключен с отделните
съдружници.
На следващо място управлението на гражданското дружество се извършва по
реда на чл. 360 ЗЗД. По отношение на тази форма на сдружаване законодателят не е
предвидил общо събрание като колективен орган на управление, така както е при
формата на управление за търговските дружества. Съгласно чл. 360, ал. 1 и 2 ЗЗД
решенията относно работите на дружеството се вземат със съгласието на всички
съдружници, освен ако дружественият договор предвижда това да стане с мнозинство
на гласовете. Всеки съдружник има право на един глас. По отношение на
представителството диспозитивното правило в закона предвижда, ако не е уговорено
друго, всеки съдружник да има право да управлява. Но в този случай всеки от
6
останалите съдружници може да се протИ.постави на действието на съдружника,
преди то да бъде извършено. По разногласието решава мнозинството от съдружниците.
Съобразно посочената разпоредба действие спрямо ДЗЗД има единствено
взетото при съблюдаване на чл. 360 ЗЗД решение - със съгласието на всички
съдружници, независимо от формата, дали решението е прието в резултат на
проведено събрание или е дадено неприсъствено, в писмен вид.
В случая в споразумението за учредяване на дружеството в съответствие с
правилото на чл. 360, ал. 1 ЗЗД е предвидено сключване на договори с трети лица да
става след предварително писмено съгласие на всички участници, както и е
предвидено отклонение от диспозитивното правило на чл. 360, ал. 2 ЗЗД относно
представителството на дружеството пред трети лица. По отношение на договорите,
сключвани с трети лица изрично в чл. 5, т. 4 от Споразумението е предвидено всички
договори с търговски и други партньори, които се сключват от името на обединението,
да се подписват заедно от упълномощения представител В. Т. – управител на „В.“
ООД, и Д. Г. П. – управител на „Е.-М.“ ЕООД. Съответно същите управляват и
представляват Обединението само заедно пред трети лица и във всички
правоотношения.
Видно от приложения по делото договор между ДЗЗД „Б. Е.“ и „А. С. О. П.
Щ.“ ЕДДО, същият е подписан от името на обединението, като възложител, само от В.
Т.. Доколкото не са спазени правилата относно представителство, разписани в
споразумението за създаване на обединението, то сключването на процесния договор с
ищеца представлява действие без представителна власт спрямо останалите партньори
в обединението. Ето защо основателно е твърдението на ответниците „Г.“ ООД, „Г.“
АД и „Е. М и М“ ООД, че сделката представлява такава сключена от лице без
представителна власт.
При действията без представителна власт на общо основание са приложими
правилата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а така и на чл. 301 ТЗ, доколкото ответниците са
търговски дружества. В съответствие с чл. 42 ЗЗД, когато изрично пълномощно
липсва, правните действия, извършени от управителя на гражданско дружество,
обвързват мнимо представляваните съдружници само при последвало от тяхна страна
изрично потвърждаване. Потвърждаването може да бъде извършено във формата, в
която се извършва упълномощаването. В хипотезата на чл. 301 ТЗ потвърждаване е
налице, когато липсва оспорване непосредствено след узнаването. Потвърждаването
на договора означава, че мнимо представляваният се отказва от възможността да се
позове (включително и пред съда) на недействителността, която е установена
единствено в негов интерес. ПротИ.поставянето на търговеца, но само ако е направено
веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на
недействителността. В този смисъл т.2 от ТР № 5/2014 от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014
г. на ОСГТ на ВКС.
В случая, на първо място, видно от обратна разписка за получаване на покана,
на 19.02.2016 г. от името на ДЗЗД „Б. Е.“ С. Й. е получила извънсъдебното изявление
на ищеца, с което обективира искането си да му бъдат изплатени задълженията по
процесните фактури.
Впоследствие, в случая по делото се установи, че не само фактури, издавани
във връзка с процесния договор от ищцовото дружество, касаещи период преди
процесния, са осчетоводени в счетоводството на ДЗЗД „Б. Е.“, при това задълженията
по тях са заплатени от ДЗЗД, но и осчетоводени са тези, задълженията по които се
претендират в настоящото производство. Осчетоводяването на фактурите има
значение на първо място на потвърждаване както на облигационното отношение, така
и на изпълнението. Фактът на отразяване на фактурата, съдържаща
7
индивидуализиращите облигационното правоотношение елементи в счетоводството на
дружеството, включването й в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен
кредит по нея, представляват недвусмислено признание на задължението и доказват
неговото съществуване. Установяването на осчетоводяване на фактурите по делото
недвусмислено сочи наличието на приемане на работата и обоснована задължението за
плащане на цената по договора за охрана. Респективно осчетоводяването и плащането,
отразени в счетоводството на ДЗЗД, имат действие спрямо участниците в него.
Отделно от изложеното, две от дружествата ответници, а именно „С. В.“ ООД
и „Е.-М.“ ЕООД, не са подали отговор на исковата молба. Последното бездействие
също има значение на липса на протИ.поставяне веднага след узнаването. Ето защо по
отношение на тези две дружества несъмнено следва да се приеме, че сключеният
договор поражда действие спрямо тях и ги обвързва. Независимо от горното обаче,
предвид изложените вече съображения, следва да се приеме, че както договорът за
охрана, така и анексът за продължаване на действието му, са потвърдени и обвързват
всички участници в дружеството.
Следващият спорен от правна страна въпрос касае наличието на основание за
ангажиране на солидарната отговорност на съдружниците. Същото в случая се
установява на първо място от съдържанието на конкретните договорености между
партньорите в обединението, обективирани в споразумението за учредяването му, и
по-конкретно чл. 11, съгласно който партньорите носят солидарно юридическа
отговорност при изпълнение на задълженията, посочени в настоящия договор, както и
в договора за изпълнение на дейностите, предмет на обществената поръчка, сключен с
възложителя. Въз основа на тази изрична клауза, за неоснователно съдът намира
възражението, че солидарната отговорност касае само договора, предмет на
обществената поръчка, във връзка с която дейност участниците са обединили усилията
си. Договорът за създаване на обединението в чл. 5, т. 4 изрично назовава и
действията, за които В. Г. Т. е упълномощен и задължен да получава и изпраща
кореспонденция, да води преговори, в това число да сключва договори от името на
обединението, както и да извършва всички правни и фактически действия, свързани с
участието в процедурата за възлагане и изпълнение на обществената поръчка,
посочена в чл. 1, ал. 1, т. 1 от настоящото споразумение. Изрично позоваване има и
относно сключване на всички договори с търговски и други партньори, които се
сключват от името на обединението, какъвто представлява и процесният такъв.
На следващо място, в случая формата на обединение на стопанската дейност е
посредством явен консорциум, отличаващ се с това, че съществуването на
обединението е манифестирано във външните отношения и така всеки от
съдружниците се задължава пряко към третите лица – дружеството е регистрирано в
регистър БУЛСТАТ, постигната е уговорка между участниците за сключване на
договори от негово име. В тези случаи солидарната отговорност е не само обичайна
практика, но и следва от правилото на чл. 304 ТЗ, приложимо предвид търговското
качество на всеки от участниците, съгласно което лицата, които при сключване на
търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от
сделката не следва друго. Нито в процесния договор за охрана, нито в този за
създаване на гражданското дружество съществува уговорка, изключваща солидарната
отговорност. Напротив, в споразумението за създаване на обединение, както бе
посочено, се съдържа правило, уреждащо солидарната отговорност. При това следва
да се отчита, че доколкото съдружниците в гражданското дружество преследват обща
цел, те са по-тясно свързани от общия случай на множество длъжници,
консорциалните партньори създават и легитимно очакване у кредиторите си, че ще
отговарят за действията на останалите, което също обосновава солидарната
отговорност за консорциалния дълг.
8
Въз основа на изложените съображения, съдът приема за доказано по делото
както, че процесният договор за охрана и анексът към него обвързват всички
ответници, така и че по отношение на дълга последните носят солидарна отговорност.
Ето защо предявеният иск за главница следва да бъде уважен в претендирания пълен
размер, като последният се установява от изслушаната и приета съдебно-счетоводна
експертиза.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидна клауза за неустойка за съответния вид неизпълнение, както и
размера на същата. В тежест на ответниците е да докажат точно изпълнение,
респективно да докажат възраженията си, че договорът е непротИ.поставим срещу тях.
Съгласно чл. 6.1 от процесния договор за охрана при забава в плащането на
дължим месечен абонамент, възложителят дължи неустойка в размер на законната
лихва върху неизплатената сума, определена за периода, за който е реализирана
забава. Срокът за плащане на месечните задължение е определен в чл. 2.2 от договора,
съгласно който от 1 до 5 число на месеца изпълнителят издава и изпраща на
възложителя данъчна фактура за дължимата сума за предходния месец, а възложителят
заплаща на изпълнителя цената до 30-то число на месеца, следващ отработения месец,
при условие, че е получил данъчна фактура от изпълнителя.
Получаване на процесните фактури от възложителя в случая следва да се
приеме за несъмнено установено, предвид осчетоводяване на същите в счетоводството
на ДЗЗД. Предвид периода, за който са начислени процесните задължения, съдът
намира за установено, че забава е налице от 01.04.2016 г. На база на заключението на
вещото лице, в което е установен размерът на неустойката за периода от 08.03.2016 г.
до 14.05.2016 г. като възлизащ на 372,12 лева, и по реда на чл. 162 ГПК, съдът намира,
че за периода от 01.04.2016 г. до 13.05.2016 г. същият е в размер на 235,31 лева. До
този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата в повече следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид уважаване на иска за главница, то се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие и обратните искове следва да бъдат разгледани по
същество.
По обратните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД
в тежест на ищците „Г.“ АД и „Г.“ АД е да докажат, че са претърпели вреди вследствие
на неизпълнение на задължения по договора, както и размера на тези вреди.
В случая, сключването на договора само от В. Г., който е само едно от лицата,
за които в споразумението е предвидено да представляват дружеството при сделки с
трети лица, представлява неизпълнение от негова страна по споразумението за
създаване на обединение. Липсва и съгласие на всички съдружници за сключване на
договора, а на по-силно основание – и за анекса за продължаване на действието му,
при което се надхвърля и договореният бюджет за общи разходи за охрана.
На следващо място, в случая вредите и конкретният им размер следват пряко
от уважаване на исковете срещу ответниците и ищци по обратните искове, предвид
извода, че договорът за охрана и анексът към него обвързват всички участници в
дружеството по ЗЗД и последните носят солидарна отговорност. Ето защо обратните
искове следва да бъдат уважени в пълните им заявени размери предвид
диспозитивното начало, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на всеки от тях до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, съразмерно на
уважената част от исковете, и ответниците, които са претендирали и доказали
9
извършването на такива, съразмерно на отхвърлената част от исковете, както и ищците
по обратните искове – за претендираните и доказани разноски.
С оглед изхода на спора, предвид доказаните разноски, описани подробно в
представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
в общ размер от 6740,68 лева, включваща както разноските по настоящото дело, така и
при първото му разглеждане (по гр. д. № 26083/2016 г. по описа на СРС, 59 съсътав),
включително по в.гр.д. № 13898/2021 г. Сумата за разноски се дължи от ответниците
при условията на разделност при равни квоти. По отношение на претендираното
адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно възражението по чл. 78, ал.
5 ГПК за прекомерност на същото предвид положените процесуални усилия,
продължителността на процеса и фактическата и правна сложност на спора.
С оглед отхвърлената част от исковете и предвид направените искания за
присъждане на разноски и доказателства за извършването им на ответниците „Г.“
ООД, ЕИК *********, „Г.“ АД, ЕИК ********* и „Е. М и М“ ООД, ЕИК *********
следва да бъдат присъдени съответно разноски в размер на 3,40 лв. на първите двама,
и 16,63 лева на третия.
С оглед уважаване на обратните искове, ответникът по тях следва да бъде
осъден да заплати на всеки от ищците по обратните искове заплатената държавна такса
в размер на 80,17 лева и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК – общо по 180,17 лева разноски по всеки от обратните искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С. В.“ ООД, ЕИК *********, „Е. М и М“ ООД, ЕИК *********,
„Г.“ ООД, ЕИК *********, „Г.“ АД, ЕИК ********* и „Е.-М.“ ЕООД, ЕИК *********
да заплатят при условията на солидарна отговорност на „А. С. О. П. Щ.“ ЕООД,
ЕИК ********* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от
19 680 лв., представляваща сбор от дължими месечни възнаграждения по договор от
01.06.2015 г. за извършване на денонощна охрана на сградите, съоръженията,
механизацията, движимото и недвижимото имущество на обект „Изграждане на
Регионална система за управление на отпадъците /РУСО/ за Регион Борово /****, обл.
****/, работно проектиране и изграждане на довеждащата инфраструктура до
площадката, изграждане на РСУО за регион Борово /****, обл. ****/ и доставка на
мобилно експлоатационна оборудване за РСУ“, за които били издадени фактури №
********** от 26.11.2015 г., № ********** от 04.01.2016 г., № ********** от
01.02.2016 г., № ********** от 08.03.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
13.05.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 235,31 лева,
представляваща неустойка за забава по чл. 6.1 от договора за периода от 01.04.2016 г.
до 13.05.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 235,31 лева до
пълния предявен размер от 361,52 лв., и за периода от 08.03.2016 г. до 31.03.2016 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Г. Т., ЕГН ********** да заплати на „Г.“ АД, ЕИК ********* по
предявения обратен иск в правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД
сумата от 2004,15 лв., предявен като частичен иск от иск за сумата от 20 041,52 лв.
/възлизаща на 10 % от цената на главните искове/, представляваща вреда от сключване
на договора с ищеца без представителна власт в нарушение на уговореното в
Споразумение от 12.03.2013 г. за учредяване на обединение като неперсонифицирано
дружество по ЗЗД с наименование „Б. Е.“, ведно със законната лихва, считано от
10
датата на предявяване на иска – 24.10.2016 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. Г. Т., ЕГН ********** да заплати на „Г.“ ООД, ЕИК *********
по предявения обратен иск в правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД
сумата от 2004,15 лв., предявен като частичен иск от иск за сумата от 20 041,52 лв.
/възлизаща на 10 % от цената на главните искове/, представляваща вреда от сключване
на договора с ищеца без представителна власт в нарушение на уговореното в
Споразумение от 12.03.2013 г. за учредяване на обединение като неперсонифицирано
дружество по ЗЗД с наименование „Б. Е.“, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 16.09.2016 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „С. В.“ ООД, ЕИК *********, „Е. М и М“ ООД, ЕИК *********,
„Г.“ ООД, ЕИК *********, „Г.“ АД, ЕИК ********* и „Е.-М.“ ЕООД, ЕИК *********
да заплатят при условията на разделна отговорност (при равни квоти) на „А. С. О. П.
Щ.“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6740,68 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „А. С. О. П. Щ.“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3
ГПК да заплати на „Г.“ ООД, ЕИК ********* сумата от 3,40 лв., представляваща
разноски за производството.
ОСЪЖДА „А. С. О. П. Щ.“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3
ГПК да заплати на „Г.“ АД, ЕИК ********* сумата от 3,40 лв., представляваща
разноски за производството.
ОСЪЖДА „А. С. О. П. Щ.“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3
ГПК да заплати на Е. М и М“ ООД, ЕИК ********* сумата от 16,63 лв.,
представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА В. Г. Т., ЕГН ********** да заплати на „Г.“ АД, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 180,17 лева, представляваща разноски по
обратния иск.
ОСЪЖДА В. Г. Т., ЕГН ********** да заплати на „Г.“ ООД, ЕИК *********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 180,17 лева, представляваща разноски по
обратния иск.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11