Определение по дело №742/2020 на Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

     №

гр.Русе, 05.01.2021 г.

         Административен съд-Русе, I-ви състав, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                 СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 742 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.135, ал.5 от АПК.

С определение № 260912/29.10.2020 г., постановено по гр.д. № 3183 по описа за 2020 г. на Районен съд – Русе, производството по посоченото дело е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Административен съд – Русе.

За да прекрати производството пред себе си и да изпрати делото на Административен съд – Русе, съставът на Районен съд – Русе е приел, че договорите за предоставяне на финансова подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове са административни (§ 1, т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ), поради което и правоотношенията по сключването, изпълнението, финансовия контрол, прекратяването и последиците от прекратяването им са административни, а не гражданскоправни. Посочил е, че съгласно  § 7 от ЗИДАПК (ДВ бр. 74/20.09.2016 г.) и § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, образуваните до 23.09.2016 г. производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на УО се довършват пред гражданския съд. Обосновал се е с нормата на § 149, ал.4 от ПЗР на ЗИДАПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), според която съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища. Районният съд приел, че щом делото е образувано след 01.01.2019 г., то към него не са приложими нито една от двете норми за заварените производства, поради което делото следва да се разгледа от административния съд. 

Изложените съображения не могат да бъдат споделени.

Касае се до договор, изменян с последващи анекси, сключен на 24.03.2013 г. между ищеца И.Д.И. *** и ответника ДФ „Земеделие“, по силата на който на първия (земеделски производител) е отпусната държавна помощ по схема за държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, изцяло финансирана от държавния бюджет на Република България, а не безвъзмездна финансова помощ със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), както неправилно е приел районният съд.

Щом държавната помощ по посочената схема не попада в обхвата на програмите, финансирани от ЕСИФ съгласно чл.3, ал.2 вр.чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ, то към възникналите спорове по сключения между страните договор не намира приложение и посочения закон - ЗУСЕСИФ, респ. § 10, ал. 3 от ПЗР на същия, на която разпоредба се е позовал районният съд (в този смисъл изрично определение № 421 от 4.08.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1446/2017 г., I т. о., ТК).

Следователно, щом в случая се касае до договор за отпускане на държавна помощ, а не до предоставена безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ, поради което ЗУСЕСИФ не намира приложение, то родовата подсъдност на спора пред административните съдилища не може да бъде обоснована и с разпоредбата на § 149, ал.4 от ЗИДАПК (обн., ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.). Както беше посочено, същата предвижда, че съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършват по реда на ГПК пред гражданските съдилища. В случая се касае до договор, сключен на 24.03.2013 г., т.е. както преди влизане в сила на ЗИДАПК на 01.01.2019 г., но дори и преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ (обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.).   

На следващо място съдът намира, че нормата на чл.19а от АПК и уредбата на административния договор, въведен по-рано с приемането на ЗУСЕСИФ за целите на този закон (§ 1, т.1 от ДР на същия), са материалноправни и нямат придадено обратно действие, поради което уреждат възникнали правоотношения занапред. С влизането в сила на ЗУСЕСИФ не се променя видът на сключените до влизането му в сила договори за безвъзмездна финансова помощ (вж. определение № 304 от 2.07.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 935/2018 г., I т. о., ТК и др.). Те не се „превръщат“ автоматично в административни такива, т.е. не им се придава с обратна сила това качество, макар и формално да отговарят на условията на по-късно въведените легални дефиниции на това понятие. Аргумент в подкрепа на това разбиране са и последователните редакции на текста на чл.12, ал.7 от ЗПЗП, който едва в редакцията към ДВ, бр. 2 от 2018 г. предвижда, че отношенията между фонда и лицата, получатели на кредити, субсидии и гаранции, се уреждат освен чрез договори, но и чрез административни договори по ЗУСЕСИФ, като в сега действащата редакция са регламентирани единствено административните договори, но не и други видове договори. 

По изложените съображения следва да се приеме, че ако към момента на сключване на договора в позитивното ни право не е уреден институтът на административния договор, както е и в случая, то споровете във връзка с изпълнението на сключения договор, дори и той да притежава характеристиките на административен такъв, следва да се разглеждат по общия исков ред от гражданските съдилища. 

Спорът за компетентността на граждански или административен съд да разреши конкретно дело е спор за родова подсъдност, a не за подведомственост (така Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС), а за родовата подсъдност на спора, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, съдът е длъжен да следи служебно. 

По изложените съображения производството по делото следва да бъде прекратено като бъде повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Русе и Районен съд – Русе, а делото бъде изпратено на ВАС за внасяне в състав по чл.135, ал.4 от АПК. 

Така мотивиран и на основание чл.135, ал.5 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОВДИГА спор за родова подсъдност между Административен съд - Русе и Районен съд - Русе.

ИЗПРАЩА делото на Върховен административен съд за внасяне в състав по чл.135, ал.4 от АПК за определяне подсъдността на предявените от И.Д.И., с ЕГН **********, срещу Държавен фонд „Земеделие“ искове.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 742/2020 г. по описа на Административен съд – Русе.

Определението не подлежи на обжалване.

    СЪДИЯ: