№ 1134
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично при закрити врати
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20231100900457 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „ДЗБ.“ ООД твърди, че не е в състояние да изпълни свои
изискуеми публични задължение към държавата, свързани с упражняване на
търговската му дейност, както и има други задължения, като сочи, че
затрудненията му били трайни, а имуществото – недостатъчно и е
преустановил плащанията на 25.01.2018 г. Моли съда да открие спрямо него
производство по несъстоятелност на основание настъпила
неплатежеспособност.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/
последният обявен годишен финансова отчет на дружество „ДЗБ.“ ООД е
този за 2020 г. като липсват предоставени счетоводни данни за периода след
това, включително и междинен финансов отчет за 2023 г., като за 2021 г .е
подадена декларация за липса на извършване на търговска дейност.
Според заключението по счетоводни данни към 31.12.2020 г. са налице
непогасени изискуеми задължения на молителя общо в размер на 152 000,00
лв., от които дългосрочни 11 000,00 лева; краткосрочни задължения общо в
размер на 141 000 лева, от които към доставчици 63 000,00 лева, към
осигурителни предприятия – 21 000,00 лева и 57 000,00 лева – данъчни
задължения.
Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1,
1
т. 1 и т. 2 ТЗ, които са изискуеми и към настоящия момент няма данни да
са погасени.
Следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен ли е
молителят.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение от посочения в закона вид, като това състояние не е
временно (арг. чл. 631 ТЗ) и именно то е в причинна връзка с неизпълнението.
Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на
влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по
изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за
неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени
доказателства и от заключението на приетата СИЕ. Установява се, че
дружеството към 31.12.2020 г. притежава дълготрайни материални активи на
стойност 1 000,00 лева, не притежава движими вещи и МПС и не разполага с
краткосрочни вземания. Според заключението по представената оборотна
ведомост към 31.03.2023 г. са налице парични средства в каса не са налице, а
по банкова сметка е осчетоводена наличност в размер на 66,41 лева, която
според справката от „Първа инвестиционна банка“АД е в размер на 6,41 лева.
Според заключението последният отчетен приход от дейност на дружеството
е към 31.12.2019 г. в размер на 59 000,00 лева, като през 2020 г. дружеството
не е упражнявало дейност.
Според заключението коефициентът за обща ликвидност за
изследвания период, за който е налице счетоводна документация, е следния:
към 31.12.2017 г. – 3,2222; към 31.12.2018 г. – 0,9017; към 31.12.2019 г. –
1,1189; към 31.12.2020 г. – 0,9291. Коефициентът на дружеството за обща
ликвидност към края на 2020 г. е под референтната стойност, като към тази
дата и наличните краткотрайни активи на фирмата не са били достатъчни да
покрият текущите му задължения.
Според заключението коефициентът за финансова автономност на
дружеството за 2018, 2019 г. и 2020 е под референтите стойности.
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до
какъвто извод е стигнало и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и
критерият за трайност на състоянието – молителят не осъществява търговска
дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да
възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание на съда да
заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а
необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие
производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
2
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1
ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че към
31.12.2020 г. молителят е имал непогасени задължения както към държавата и
към частноправни субекти, че през тази година то не е реализирало приходи и
е преустановило търговската си дейност. Не се установява датата, на която е
станало изискуемо първото непогасено задължение, нито на последното
плащане. Ето защо съдът счита, че началната дата на неплатежоспособността
следва да бъде свързана с обобщаването на финансовото състояние в края на
2020 г.
Наличието на евентуални частични погашения не е основание за
определяне на по-късна дата на неплатежоспособността, тъй като по аргумент
от разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ неплатежоспособността може да
настъпи и при извършени погасявания на отделни вземания или на вземания
към отделни кредитори.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството
„налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните
парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото
възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното
съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно
да бъде сформирано.
В настоящия случай длъжникът не разполага с достатъчно налични
парични средства за покриване разноските в производството по
несъстоятелност, което се установява от справката за открити банкови
сметки. Ето защо съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения
за изпълнението им срок не е внесена необходимата сума за покриване на
началните разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на
чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ДЗБ.“ ООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „ДЗБ.“
ООД, ЕИК *******.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор
върху имуществото на „ДЗБ.“ ООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
3
„ДЗБ.“ ООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „ДЗБ.“ ООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 457/2023 г. по описа на СГС, ТО, 26
състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено
и ще се постанови заличаване на длъжника, както и че на основание чл. 632,
ал.1, изр. последно ТЗ спиране на делото на това основание се допуска само
веднъж, освен в случаите на чл. 735, ал.2 ТЗ.
УКАЗВА на длъжника „ДЗБ.“ ООД, ЕИК ******* в едномесечен срок
от вписване на решението да изпълни задълженията си по чл. 632, ал.6 ТЗ,
както и в едногодишен срок от вписване на решението да представи по делото
доказателства за изпълнение на тези задължения, както и удостоверение за
предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал.10 КСО.
ОСЪЖДА „ДЗБ.“ ООД, ЕИК ******* да заплати по сметка на съда
сумата от 250 лв. държавна такса и сумата в размер на 800,00 лева – депозит
за вещо лице, които суми на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъдат
събрани от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4