О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №371
гр.Пловдив, .02.2019г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІ –ми граждански състав,
в закрито заседание на 15.02.2019г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
като
изслуша докладваното от съдията Стeфка Михова
в.ч.гр.дело №309/2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.
2 от ГПК във вр. с чл. 407, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.С.М. , ЕГН: **********,***, срещу
разпореждане от 11.12.2018г. , постановено от ПРС по ч.гр.д.№15706/2018г. за
издаване на изпълнителен лист за разноските в
полза на заявителя „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК: *********. Жалбоподателят твърди,
че разпореждането е незаконосъобразно,тъй като издадената заповед за
изпълнение не е влязла в сила с оглед
подаденото от длъжника в срока по чл.414 от ГПК възражение.Сочи,че с
извършеното в полза на търговското дружество
парично плащане на
15.10.2018г. не е погасил задължението
по процесната заповед за изпълнение. При липсата на посочените предпоставки
счита разпореждането на заповедния съд за неправилно и
настоява за неговата отмяна от въззивния съд.
В законния срок от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, е постъпил
отговор на частната жалба,в който взема становище за нейната неоснователност.Поддържа
се,че паричното задължение по издадената заповед за изпълнение е било погасено
от длъжника след подаване на възражението в съда, поради което са били налице
предпоставките за издаване на изпълнителен лист в полза на кредитора досежно
сторените в заповедното производство разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените
доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в
срок от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради
следното:
Въз основа на подадено заявление от „ВиК“ЕООД, на 05.10.2018г.
е издадена от ПРС по ч.гр.д.№15706/2018г.
заповед №8694 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено на длъжника М.С.М. , ЕГН: **********, да заплати на заявителя
сумата от 739,12 лв.-главница , представляваща неплатена
сума за предоставени ВиК услуги за
консумирана питейна и отведена канална
вода за периода 08.06.2018г. до 11.09.2018г., за обект на потребление находящ се в град ******, ул.“*****“№ **,ап.***, с
абонатен №**********, сумата от 1,31 лева, представляващо обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 31.08.2017г. до 31.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.10.2018г. до
окончателното плащане, както и сумата от общо 75 лева-разноски по делото.
Постъпило е възражение от длъжника в срока по чл.414,ал.2 от ГПК, с което
заповедта се оспорва. На заявителя е указано, че в едномесечен срок следва да
предяви иск за установяване на вземането. Съобщението с горното указание е връчено
на „ВиК“ЕООД на 23.11.2018г. В срока по чл.415 ал.1 ГПК, на 27.11.2016г.,
последният е депозирал молба, в която
заявява, че след подаване на заявлението длъжникът е заплатил претендираните от
дружеството вземания. Поради това и се моли да бъде издаден изпълнителен лист
само за присъдените със заповедта разноски.Към молбата кредиторът е
представил справка за извършено плащане от длъжника на 15.10.2018г. на паричното задължени по издадената заповед
за изпълнение включващо главница и обезщетение за забава.
С атакуваното
разпореждане заповедния съд е уважил молбата и е постановил в полза на
заявителя да бъде издаден изпълнителен лист относно присъдените със заповедта
разноски.
Така обжалваното разпореждане е правилно.
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ОСГТК по т.д.
№4/13г. по описа на ВКС изрично сочи в т.10в, че ако кредиторът е получил
изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в
периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника,
интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази
хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта
за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от
длъжника плащане, като искането следва да бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай, кредиторът е подал молба за
издаване на изпълнителен лист за разноските в заповедното производство, като е представил доказателства за извършено плащане
на задължението след подаване на заявлението в съда. Не се установява
твърдението за наличие на друго задължение
на длъжника спрямо дружеството, поради което съдът приема,че с извършеното на
15.10.2018г. плащане длъжникът е погасил именно процесното задължение по така
издадената на 05.10.2018г. заповед за изпълнение. След като кредиторът е получил
изпълнение на вземането, интересът от предявяване на иск за съществуване на
вземането е отпаднал, а в негова полза следва да бъде издаден изпълнителен лист
за направените в заповедното производство разноски, които длъжникът не е
погасил .
Следователно обжалваното разпореждане на
първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя за
направените в заповедното производство разноски е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 11.12.2018 г., постановено по
ч.гр.дело № 15706/2018 г. по описа на РС-Пловдив, ХХ гр.състав, за издаване на изпълнителен лист в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК:
********* срещу М.С.М. , ЕГН: **********, за присъдените със Заповед №8694/05.10.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
разноски в общ размер на сумата от 75 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.