Р
Е Ш Е Н И Е
№ …./……..01.2021г.,
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар М. Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1481 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове от М.И.Т., с адрес: гр.
Варна, чрез адв. Я.,***" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“Джеймс Баучер" № 87, с правно основание чл.432 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение
в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпените болки, страдания и психически стрес в резултат на гореописаното
ПТП, настъпило на 10.04.2019г.;
както и сумата от 2 624.33 лева, представляващи понесени имуществени вреди за
такси за болничен престой и изследвания, закупуване на предписани медикаменти и
медицински изделия, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главниците, считано от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 10.04.2019 г., в гр. Варна, при движение по
локален път до магазин Кауфланд, кръстовището с бул. „Х. Смирненски",
водачът.на МПС „***", per. № ***, С.М.И., при маневра ляв завой, е блъснал
пресичащата на сигнализирана пешеходна пътека пешеходка М.И.Т., която получила
травматични увреждания, изразяващи се в множествени счупвания на подбедрицата и
множество ожулвания, представляващи средна телесна повреда и множество леки
телесни повреди. За произшествието бил съставен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие с пострадали лица № 639 от 10.04.2019 г./рег. №
819р-8181/11.04.2019 г./
Пострадалата била откарана в
Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна - Варна" и приета за лечение в
клиника по ортопедия и травматология, като след извършване на необходимите
прегледи и изследвания била поставена диагноза: множествени счупвания на
подбедрицата, закрито в ляво и множество охлузвания. При приемането си в болницата
М.Т. е изпитвала силни болки. На 12.04.2019г. била извършена операция в
отделението по ортопедия и травматология на „Майчин дом - Варна" ЕООД,
изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация - тибия и
фибула в счупения крак. Във връзка с операцията ищцата закупила медицинско
изделие на стойност 1 450 лева, което е видно от фактура № ********** от
17.04.2019г. Изписана била от лечебното заведение на 17.04.2019 г. Сочи се в
молбата, че вследствие на получените увреждания М.Т. била със силни и
непрестанни болки, след инцидента непрекъснато била на легло, не можела да се
придвижва, като нощем не можела да спи от болки, не можела да променя позицията
си на сън, налагало се да приема медикаменти. Реално не била в състояние да се
обслужва сама вследствие на получените травматични увреждания, поради което
съпругът и внучката й поели изцяло грижите за нея. Поради невъзможността да се
придвижва, вследствие на ограничените и болезнени движения, се налагало да използва
за същия период проходилка, за всяко свое движение и действие имала нужда от
помощта на близките си., тъй като било невъзможно сама да се обслужва в
ежедневните си нужди. През този период ищцата търпяла и неудобството от
обстоятелството, че не може да се обслужва сама, включително относно
физиологичните си нужди, което се отразявало негативно на психиката на
пострадалата. Безсънието, от което страдала след процесното пътнотранспортно
произшествие допълнително влошило състоянието й. Освен постоянните болки в
травмираните области изпитвала постоянна замаяност, отпадналост и уморяемост.
Към настоящия момент пострадалата
продължавала да изпитва болки, като се придвижвала с бастун. Движенията й били
ограничени и болезнени, особено при действия като сядане, лягане и изправяне.
Раздвижването било изключително болезнено след принудителния период на
обездвижване. Това я карало да се чувства непълноценна и я дистанцирало от
близките й хора и приятели.
Вследствие на преживяната
катастрофа, М.Т. получила не само сериозни физически увреждания, болки и
страдания, но и сериозни психически промени и посттравматичен стрес, изразяващи
се в повтарящо се преживяване на катастрофата чрез постоянни натрапчиви мисли,
образи и сънища, свързани с катастрофата, страх да се придвижва сама, поради
напомняне за преживения ужас, страх от осъзнатата преходност на живота и
реалната невъзможност да контролира събитията, които се случват, повлияват и
променят из основи живота й.
Във връзка с
лечението си пострадалата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в такси
за болничен престой и изследвания, закупуване на предписани медикаменти и
медицински изделия, претендираме за обезщетение в размер на 2 624.33 лева.
Сочи се в исковата молба, че автомобилът, с който е причинено произшествието „***",
per. № *** е застрахован по риска "Гражданска отговорност", валидна
от 30.01.2019г. до 29.01.2020г. в Застрахователно дружество „Бул Инс" АД с
полица № 02/119000382637.
С
допълнителната искова молба се оспорва направените в отговора възражения за
липса на деликт, на причинно-следствена връзка, за съпричиняване, както и
възраженията срещу размера на претенцията за неимуществени вреди.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове по допустимост, основание и размер.
Твърди недопустимост на предявените претенции поради липса на идентичност със
заявените пред застрахователя по реда на чл.498, ал.1 от КЗ. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО на водача на л.а. „***", per. № ***. Възразява да е причинен деликт от
застрахованото лице, оспорва се твърдяния в ИМ механизъм на ПТП, оспорва се и
наличието на причинно-следствена връзка, релевира се и възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата. Оспорва се верността на представения
като доказателство констативен протокол за ПТП. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди по размер, като твърди, че е прекомерно завишена.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено
следното от фактическа страна:
Прието
е за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване наличието на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" за л. а. „***",
per. № ***.
Като доказателство по
делото е приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица №639/11.04.2019г.,
покана от М.Т. ***“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение и съответен
отговор от 25.07.2019г.
Приети са по делото
заверени преписи от епикриза на М.Т., издадена от МБАЛ Света Анна – Варна АД,
Клиника по ортопедия и травматология на 11.04.2019г., както и от епикриза,
издадена от МБАЛ „Майчин дом – Варна“ ЕООД, Отделение ортопедия и травматология,
фишове и искания за изследвания, епикриза
от МПЛР – Филиал Варна към МИ на МВР, Отделение по физикална и рехабилитационна медицина от 13.06.2019г., експертно решение от
17.03.2011г. Представени
са също фактури и фискални бонове, издадени през периода от 10.04.2019г. до 23.05.2019г.,
за закупуване на лекарства и медицински изделия.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-психологична
експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП М.Т. продължава да
изпитва натрапливи спомени и емоции от инцидента. Към настоящия момент е с
Разстройство в адаптацията – Генерализирана тревожност – Ф41.1, което е
психично разстройство, непредставляващо психоза, но създаващо дискомфорт в
ежедневието й. Това психично разстройство може без медикаментозно лечение да
отзвучи при добра психологична терапия. До момента пострадалата не е провела
специфично лечение и психологична терапия. Разстройство в адаптацията има
възможност за хронифициране и задълбочаване на симптоматиката.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвено въз основа на медицинската документация, материалите по
делото и преглед на ищцата, се установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила
счупване на проксималния край на лява подбедрица в горна трета, обусловило
трайно затрудняване движенията на левия крак за повече от 5-6 месеца. Според вещото лице болките и страданията
непосредствено след травмата са много силни, намаляват значително след
обездвижването с гипсовата имобилизация в спешното отделение. Операцията се
извършва под анестезия, с следоперативния период се обезболява. По време на
рехабилитацията болките отново се засилват и се налага да се обезболява. В
резултат на счупването се губи опорната функция на левия долен крайник и може
да се придвижва само с помощно средство до добро костно срастване, което
настъпва около 5-6 месец. Това води до лишения и дискомфорт поради
невъзможността за свободно придвижване. В спешното отделение е поставена
гипсова имобилизация на левия долен крайник от ингвинална гънка до пръстите на
стъпалото, на 12.04.2019г. е оперирана – счупената голямопищялна кост е
съединена с метал. След операцията левия долен крайник е имобилизиран с ортеза,
правени с превръзки през ден, конците са свалени на 12 ден, от 06.06.2019г. до
13.06.2019г. е провеждала рехабилитация, лечението е завършило с костно
срастване. Вещото лице е установило, че ищцата понастоящем може да се обслужва
и придвижва самостоятелно, счупването ангажира ставната повърхност на колянната
става, пълно възстановяване не е възможно. Такава травма засилва съществуващите
артрозни промени, поради което е възможно периодично ограничаване на движенията
и болки при натоварване и промяна на времето. Според вещото лице приложените
към делото финансови документи без 1 и 4 касов бон на стр.18 са във връзка с
получените телесни увреждания.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-автотехническа
експертиза, изготвено въз основа на свидетелските показания на С.И. и М.Т., се
установява, че ПТП е настъпило вследствие на това, че водачът на процесния
автомобил е предприел маневра ляв завой на зелен сигнал на светофарната уредба
и е отнел предимството на пресичащата по пешеходната пътека на зелен светофар
за пешеходците.
По искане на ищцовата страна са разпитани свидетелите Аделина Махер И.
/внучка на ищцата/ и Александър Марио Д. /във фактическо съжителство със св.
Аделина/, от чиито показания, кредитирани от съда изцяло като непротиворечиви и
основани на непосредствени впечатления, се установява, че живее заедно с баба
си в едно жилище. След произшествието св. получила телефонно обаждане от баба
си и отишла в Спешно отделение, където видяла баба си на легло, със силни
болки. Наложило се преместване в „Майчин дом“ поради невъзможност да се
сформира екип за операция в Окръжна болница, след операцията дълго време била
на легло, около 40 дни била неподвижна, след което започнала да се придвижва с
проходилка. През цялото време имала нужда от постоянни грижи, които полагала внучката
й, поради диабета раните заздравявали трудно, всяка седмица двамата свидетели я
водели за смяна на превръзките. Възстановителният период бил продължителен,
което повлияло зле на психичното й състояние, изгубила мотивация, след 4-5
месеца започнали да я подканват да излиза навън, била придобила страх от
ходенето навън, от колите, започнала да ходи на работа от началото на
м.септември за около час-два. От показанията се установява, че въпреки мнението
на лекарите, че е постигнат максимума с фрактурата, понастоящем ищцата куца,
изпитва постоянни болки, не може да свива крака си в коляното, не може да го
повдига сама, както и да сяда нормално. Станала също по-неспокойна,
по-уплашена, кръвната й захар рязко се покачила, при движение навън била
непрекъснато напрегната, изплашена, стараела се да върви до стени, да не
пресича оживени улици и да има придружител.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Ищецът
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица
за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за
застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице,
което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал.
1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера
на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” към процесната дата със собственика на л. а. „***", per. № ***. не се
оспорва от ответното дружество. През
процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по
застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото
на пострадалия да предяви прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
За ангажиране
отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди,
чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
При липса на влязлото в
сила решение по чл. 78а НК в настоящия случай, поради прекратяване на
производството на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, на установяване пред
гражданския съд подлежи факта на неговото извършване, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Факта на настъпване на
процесното пътно-транспортно произшествие се установява посредством приетите
като доказателства и неоспорени от страните в процеса официални удостоверителни
документи, съставени в хода на досъдебното производство – констативен протокол
за ПТП с пострадали лица и постановление за прекратяване на наказателното
производство. Воденото срещу С.И. наказателно производство е прекратено при
условията на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради настъпилата в хода на
производството смърт на дееца.
С оглед изясняване
механизма на настъпване на ПТП, по делото е изслушано и заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема като дадено обективно,
компетентно и безпристрастно и кредитира в цялост. Съобразно заключението на
вещото лице ПТП е настъпило вследствие на това, че водачът на
процесния автомобил е предприел маневра ляв завой на зелен сигнал на
светофарната уредба и е отнел предимството на пресичащата по пешеходната пътека
на зелен светофар за пешеходците.
Установява се и наличието
на пряка причинно-следствена връзка между поведението на този водач и
настъпването на произшествието, което е източник на вредите. Ако водачът на
лекия автомобил бе спрял, за да осигури полагащото се предимство на пресичащата
на пешеходна пътека пешеходка, процесното ПТП не би настъпило.
При установяване факта на
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, която
съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага, на доказване подлежат
причинените имуществени и неимуществени вреди и техния размер.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило
увреждания, представляващи средна телесна повреда, които са описани в
представената по делото медицинска документация и съответно са установени от
заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза. За обезщетяване на вреди от тези увреждания е отправена претенция
към застрахователното дружество и са заплатени сумите 2624,33 лв. обезщетение
за имуществени вреди и 40000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Фактът на настъпила фрактура на лява подбедрица,
както и причинно-следствената връзка с процесното ПТП, се установява от
приложените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по СМЕ. Установява
се от заключението, както и от свидетелските показания, продължителността на
възстановителния период, преживените болки и страдания, постоянната
необходимост от чужда помощ и състоянието на ищцата понастоящем, след
приключване на възстановителния период.
От заключението на вещото лице по назначената и
приета по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява и наличието на психично разстройство, непредставляващо психоза, но създаващо дискомфорт в
ежедневието й, което би могло да хронифицира без подходяща терапия.
С оглед на
изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникване на
отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което били причинени увреждания на ищцата, при лечението и
възстановяването на които преживяла болки и страдания през продължителен период
от време. Извършването на разходите се установява
от представените фактури и фискални бонове. Връзката на направените разходи с лечението
на конкретните увреждания, се установява от заключението на вещото лице по СМЕ.
Според вещото лице не се установява за какво са издадени касови бонове №1 и №4
на л.18, но видно от посочените в тях артикули – проходилка и ортопедични
стоки, е налице връзка с получената фрактура на лява подбедрица.
Въз основа на
изложеното съдът счита, че предявеният иск за обезщетяване на направените
разходи е доказан по основание за всички разходи, свързани с лечението на
фрактурата и възстановителния период. По размер имуществените вреди се
установяват от представените писмени доказателства, неоспорени от ответната
страна, представляващи фактури, талони и фискални бонове, за закупуване на
медицински изделия и ортопедични стоки. Предявеният иск за заплащане на имуществени
вреди следва да бъде уважен за претендираната сума 2624,33 лв.
При определяне
размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да
обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание
чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и
след това. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че наложилата
се оперативна интервенция е причинила силни болки, страдания и дискомфорт на
пострадалата, която около 40 дни е била изцяло на легло и после се е
придвижвала с проходилка, като през целия период е била зависима от помощта на
близките си. От заключението на вещото лице се установява, че и понастоящем
пострадалата не може да натоварва крайника пълноценно, не е възможно пълно
възстановяване, травмата засилва съществуващите артрозни промени, поради което
е възможно периодично ограничаване на движенията и болки при натоварване и
смяна на времето. От събраните свидетелски показания се установяват свързаните
с увреждането и операцията болки и страдания, както и негативните изживявания
вследствие на постоянната необходимост от помощта на близките си през
продължителен период от време, наложителната промяна към ограничаване на
ежедневната активност и професионалните дейности, които е извършвала до
момента.
Съдът, като
отчете вида и характера на настъпилото влошаване на здравословното състояние на
ищцата и наложилата се оперативна интервенция, довели до болки и страдания през
относително продължителен период от време, негативната промяна в начина й на
живот, социалната й и професионална реализация, намира, че предявеният от М.Т. иск
е основателен за сумата от 30 000 лв., които съдът приема за справедливи с
оглед обезщетяване на причинените неимуществени вреди от ищеца от претърпени
болки и страдания, както и настъпили негативни психични промени. Въз основа на изложеното съдът намира,
че определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на
потребностите на пострадалото лице от обезщетяване.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1
от ГПК възражение от ответника за съпричиняване от страна на пострадалата, с
което е допринесла за настъпване на ПТП, без уточнение в какви действия се
изразява. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия
или бездействия на пострадалия. Съобразно последователно формираната практика
на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, приносът на пострадалия следва да бъде не само
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да
бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела.
В случая от заключението на вещото
лице се установява по безспорен начин, че същата е пресичала на пешеходна пътека, където е и
настъпило ПТП. Липсват данни относно скоростта й на пресичане и дали внезапно е
навлязла на пътното платно. Независимо
от това, приложение в случая намира специалното правило на чл. 119, ал.
5 ЗДП, според което съпричиняването е изключено, когато пострадалият
пешеходец се е намирал на обозначена пътна маркировка "пешеходна
пътека", без значение начина на навлизане на пътеката и скоростта на
движение, при условие, че водачът е извършил нарушение на ЗДвП. В случая
осъществените нарушения на ЗДвП са установени от влязлата в сила присъда като
елемент от фактическия състав на деянието.
С оглед на изложеното, съдът счита възражението за
съпричиняване за неоснователно.
С оглед на това и предвид уважаването
на главния иск, следва да бъде уважено и искането за заплащане на законната
лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован
водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се
покрива от застрахователят на основание функционалната отговорност. С разпоредбата
на чл. 493, ал.1, т.5 и чл. 494, т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в
сила от 01.01.2016г./, приложим спрямо настоящото застрахователно
правоотношение, е ограничена функционалната отговорност на застрахователя за
дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди до лихви за забава на застрахования, считано
от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3
от КЗ). В случая ищцата е уведомила застрахователя за събитието,
настъпило на 10.04.2019г със заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, изпратено на застрахователя на 02.07.2019г., в което е описано
застрахователното събитие. С оглед на постановения отказ с писмо от
25.07.2019г. претенцията за законна лихва следва да бъде уважена от посочената
в исковата молба дата – 31.07.2019г.
Предвид изхода
от спора разноски се дължат в полза на ищеца в размер на 2500 лв. заплатено
адв. възнаграждение съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и писмени
доказателства. Възражението за прекомерност на адв. хонорар е неоснователно с
оглед сходството на претендирания размер с минималните размери съгласно чл.7 от
Наредба №1/2004г., както и предвид осъществените в хода на производството
многобройни процесуални действия.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което
следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на съда
разноски, се събират от ответната страна по аргумент от чл.78, ал.6 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството
държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на общо 1305 лева,
както и авансирания от съда депозит за експертизите в размер на 800 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Джеймс Баучер" № 87, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, обезщетение в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпените болки, страдания и психически стрес в резултат на получените
увреждания при ПТП, настъпило на 10.04.2019г. в гр.Варна, причинено от водача
на л.а.“***“ рег .№В5061РА С.И., ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска до предявения размер от 40 000 лв., на основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Джеймс Баучер" № 87, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна сумата от 2 624.33 лева, представляващи имуществени вреди за такси за
болничен престой и изследвания, закупуване на предписани медикаменти и
медицински изделия, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главниците, считано от 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата на основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул.“Джеймс Баучер" № 87, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна сумата 2500
лв. разноски по делото за адв.
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул.“Джеймс Баучер" № 87 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимите за
производството държавни такси в общ размер 1305
лева върху уважените искове за неимуществени и имуществени вреди и 800 лева, представляващи авансирани
от бюджета на съда депозити за изготвяне на експертизи, на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: