№ 318
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Деница Ц. Стойнова
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
и прокурора С. К. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600388 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) Л. Д. А. се явява лично и с адв. П. Б.,
упълномощен от по-рано на ДП.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият А.: Да се гледа делото днес.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Б.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава. Имам искане да приемете една вносна бележка, която е за това, че
е платена глобата му по предишното осъждане, тъй като на първа
инстанция беше повдигнат този въпрос и дали реално е реабилитиран. Взех
документа от родителите му и ви го представям. Считам, че е относимо
това доказателство и моля да бъде прието, след което да дадете ход по
1
същество.
Обвиняемият А.: Не възразявам този състав да гледа делото за
мярката ми за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.
Да се приеме вносната бележка и да се даде ход на съдебните прения.
Съдът счита, че представеният писмен документ е относим към
предмета на делото. Същият следва да бъде прочетен и приет, след което да
се даде ход на съдебните прения, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Прочита и приема представената вносна бележка 49369/15.03.2018 г.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Б.: Депозирал съм пред Вас частна жалба, с която на основание
чл. 64, ал. 6 от НПК обжалвам протоколно определение на Пловдивски
окръжен съд, с което е взета най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“ на подзащитния ми А.. Считаме, че една по-лека
мярка за неотклонение би изпълнила целите, визирани в чл. 57 от НПК.
Аргументите ми са следните.
Знаем много добре, че за да се вземе най-тежката мярка за
неотклонение следва да са налице определени предпоставки. Наистина
подзащитният ми е привлечен като обвиняем за извършване на умишлено
престъпление, може да се направи може би изискуемото от законодателя в
НПК обосновано предположение. Знаем обаче, че трябва да е налице поне
една от другите две кумулативно предвидени предпоставки, а именно да
извърши престъпление или да се укрие. Считам в случая, че никоя от двете
предпоставки не съществува. Аргументите ми са следните.
Наистина подзащитният ми е привлечен като обвиняем и може
донякъде да се направи обосновано предположение. То може да се направи
само и на база на това, че е съдействал на полицейските служители, сам ги
е завел да покаже къде се намира наркотичното вещество и затова
обвинението е за такова количество. Няма къде да се укрие. Живее с
родителите си и има постоянен адрес. Касае се лице на млада възраст и
считам, че ако наистина е сгрешил, следва да му се даде втори шанс. Няма
2
опасност и да извърши престъпление. Наистина е осъждан, но към момента
той е реабилитиран и не би следвало това да се отчита като опасност от
укриване или извършване на престъпление. Считам, че мярка за
неотклонение „гаранция“ или „домашен арест“ биха изпълнили целите,
които законодателят е заложил в чл. 57 от НПК. Защо считам така? - дори и
да се приеме, че по някакъв начин може да извърши престъпление, ако е с
домашен арест това няма как да стане. Ще си стои на адреса, има си
процедура, при която се постоянно се проверява дали живее там и т.н., има
нови процедури за слагане на гривна от пробационната служба и т.н.
Считам аз, че и една „парична гаранция“ би изпълнила целите. Той ще се
прибере при родителите си, които ще се грижат за него. Затова и моля да
вземете една по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража
Последното, което искам да отбележа е следното. Ако забележите в
кориците на ДП, ще видите, че не само е съдействал, а и почти всички
процесуално следствени действия са извършени. Разпитани са всички
свидетели на място, вкл. полицейските служители, назначена е експертиза,
за да се установи колко е активното вещество в марихуаната и в крайна
сметка вървеше производството като бързо, но колегата П. го преобразува
оня ден. Делото реално е изработено и по никакъв начин няма как
подзащитният ми ако е навън да повлияе за разкриване на обективната
истина. В този смисъл моля да отмените определението на окръжния съд и
уважите жалбата.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият Л. Д. А.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми
и го поддържам. Много съжалявам и моля да промените мярката ми в по-
лека.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че жалбата е неоснователна и моля като
такава да я оставите без уважение. Считам, че правилно и законосъобразно
ПОС е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НПК за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо А..
Обоснованото предположение е налице и то на практика не се отрича
и от защитата. Престъплението, за което е привлечен като обвиняем
предвижда наказание „лишаване от свобода“, а освен това е тежко
3
умишлено съгласно чл. 93, т. 7 от НК.
Основният спор със защитата е дали е налице третата предпоставка и
по-специално опасност да извърши престъпление. Считам, че е правилен
изводът на окръжния съд, че е налице законовата предпоставка.
Независимо, че е налице реабилитация по предходните осъждания,
константна е практиката на ВКС, че предишните осъждания, по които е
настъпила реабилитация трябва да се имат предвид като лоши
характеристични данни. Не без значение е факта, че той е осъждан за
престъпление от същия вид – държане на наркотични вещества без
надлежно разрешение. Но не това е основният аргумент, въз основа на
който ПОС е направил извод, че е налице опасност обвиняемият да
извърши престъпление. Установено е по делото, че в един продължителен
период от време той е разпространявал наркотични вещества и голяма част
от неговата деятелност е извършена близко до училище. Само въз основа на
това може да се направи един единствен извод, че при различна мярка от
задържане под стража опасността от извършване на престъпление, и то от
същия вид, не е хипотетична, а реална такава. Изцяло споделям
аргументите на окръжния съд, че по-лека по вид мярка за неотклонение се
взема като има изключения от рода на тежко здравословно състояние,
обременено семейно положение и т.н., каквито по настоящето дело не са
налице. Считам, че целите на мерките за неотклонение биха се постигнали
само и единствено чрез вземана на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ и затова моля да потвърдите определението на Пловдивския
окръжен съд като правилно, обосновано и законосъобразно.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият Л. Д. А.: Моля за по-лека мярка – „домашен арест“ или
„гаранция“.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, настоящият съдебен състав намира
определението на Пловдивския окръжен съд за правилно и
законосъобразно и поради това счита, че следва да бъде потвърдено.
На този, начален етап на наказателното производство, са налице
всички законови предпоставки обвиняемият да бъде задържан под стража.
Не се спори по делото, че обвиняемият А. е обвинен в извършване на
престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода“ и то в един
сериозен размер. Очевидно не е спорно и наличието на обосновано
4
предположение за авторството на инкриминираното деяние, тъй като
доводи и съображения в тази насока не се навеждат днес. Окръжният съд,
изпълнявайки стриктно законовите изисквания, е посочил коректно, пълно
и точно доказателствените източници, от които обоснованото
предположение се извлича. Съображенията му се споделят изцяло и е
безпредметно да се преповтарят.
Спорният въпрос е налице ли са опасностите от укриване и/или
извършване на престъпление в случай, че по-лека мярка за неотклонение се
вземе спрямо обвиняемия. Нито прокуратурата, нито окръжният съд са
счели, че опасност от укриване има и това е резонно и правилно, предвид
данните за постоянен адрес, на който А. пребивава заедно с родителите си,
трайната му обвързаност с територията на страната и оказаното от него
първоначално съдействие за разкриване на престъплението. Не така стои
въпросът обаче с опасността от извършване на престъпление. Обичайно
тази опасност се извлича от обремененото съдебно минало на обвиняемото
лице, каквото в случай не е налице, предвид настъпилата реабилитация по
предходните осъждания на А.. Известна е обаче трайната практика на съда
в гр. Страсбург, която и националните съдилища прилагат и според нея при
първоначално вземане на мярка за неотклонение високата обществена
опасност на инкриминираното деяние, конкретиката на механизма и
начина на извършване на престъплението, е законосъобразна предпоставка
да се приеме, че същите се отразяват и на обществената опасност на
личността на обвиняемия. В този аспект позоваването от окръжния съд на
свидетелките показания, според които обв. А. се занимава с
инкриминираната деятелност в един продължителен период от време и то в
близост до училище и подрастващи, лесно податливи на неправомерно
въздействие, наред с данните за липсата на трайна трудова заетост, а оттам
– и на източници на легални доходи, мотивира извод за реална опасност от
извършване на идентично с инкриминираното престъпление в случай, че не
се ограничи свободното предвижване на А.. Освен, че предложената от
защитата МНО “ Домашен арест“ се прилага единствено по хуманни
съображения – заболяване на обвиняемият или негови близки, семейни
причини, налагащи, изтърпяването на мярката за процесуална принуда в
домашни условия и други подобни, каквито по делото не са налични, тази
мярка не може и да ограничи в нужната степен възможността обвиняемият
да се снабди и да разпространява наркотични вещества и от дома си, тъй
като достъпът до жилището му на външни лица не е ограничен. По –
съществено е обаче, че нито предложеният от защитата „ Домашен арест“,
нито по – леките мерки, предвидени в закона - „Подписка“ и „Парична
гаранция“, каквато впрочем очевидно обвиняемият не може да заплати
поради липса на доходи, могат да постигнат целите по чл.57 от НПК.
Като е стигнал до същите изводи, окръжният съд е постановил
правилно и законосъобразно определение, което следва да се потвърди и
поради това Пловдивският апелативен съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1174 от 23.09.2022 г.,
постановено по ЧНД № 1712/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с
което е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” на Л. Д. А. –
обвиняем по ДП № 432/2022 г. по описа на VІ РУ на ОД на МВР – П..
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:22 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6