№ 19421
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110122779 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ АД, ЕИК ....,
представляван от Изпълнителния д.ор против К. Д. К., ЕГН **********, гр.
С... чрез адв. К. с искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество
желае да бъде постановено решение за суми в полза на ищеца спрямо
ответника с качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в
гр.С.., магазин №15, както следва: обща сума от 33,54лв., от които 18,78 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.01.2021г. до м.04.2023г., 8,96 лв. - законна лихва за забава от
03.03.2021г. до 12.02.2024г., както и 4,35 лв.- представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.07.2021г. до м.10.2022г, и
1,45 лв. - законна лихва за забава за периода от 31.08.2021г. до 12.02.2024г.,
ведно със законната лихва от 19.02.2024г. датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 19.02.2024г. до
окончателното изплащане на сумите.
Излага се, че между ответника и ищеца не е подписан договор за
продажба на топлинна енергия за исковия имот и въпреки отправената покана
за сключване на такъв топлоенергия е ползвана, но не е платена и ответният
търговец се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството. Сочи се, че
1
съгласно § 33а. от ДР на ЗЕ с последна редакция ДВ„ бр. 54 от 17.07.2012 г.
„Небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, и
в това им качество следва да бъдат осъдени да заплатят исковите стойности.
Сочи се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Д.“ ООД, което дружество е конституирано като
трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1
ГПК.
Моли се да бъде постановено решение за установяване а сумите в полза
на ищеца като се ангажират доказателства и се претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил такъв, с който исковете се оспорват
само по основание, не и по размера им. Оспорва се качеството на ответника
като собственик (вещен ползвател) на исковия имот, както и се оспорват
представените доказателства по делото и не се ангажират нови.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните намира за установено следното:
Страните спорят само досежно качеството на ответника на носител на
вещни права върху исковия имот.
От два броя нотариален акт с № 136/ с рег. № 14080, дело с № 965/
2002г. и втори такъв с № 113, том V, рег. № 13439, дело с № 965 от 2001г. се
установява, че К. К. е бил признат за носител на ПС спрямо недвижим имот –
магазин 15 с площ от 34.59 кв.м., находящ се в С.., първа част в партерния
етаж на ЖСК Ренесанс.
От Договор от 04.07.2017г., сключен между Д. ЕООД и ищеца, както и
такъв от 16.08.2002г., сключен между ЕС на сграда в ж.к.М... – исковата сграда
в ж.с.к Ренесанс – виж л. 61 от делото, се установява, че за сградата, в която се
намира исковия имот е с избрано дружество за топлинното счетоводство на
топлоенергия в сградата.
Страните нямат спор, че имот с инсталация с № ********** за исковия
2
период е бил без договор за доставка на ТЕ, а това се установява и от писмо от
ищеца до К. – л. 34 от делото, за сключване на договор с топлофикационното
дружество и за плащане на начислените до този момент сметки за
консумирана ТЕ.
Няма спор по извършената доставка на ТЕ, нейното количество и
стойност.
При тези факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение – какъвто е конкретния
случай, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия, а според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Общите условия, купувач
може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, който извършва стопанска дейност и използва
топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо
водоснабдяване. От своя страна в параграф 1, т. ЗЗа от ЗЕ, в сила от 17.07.2012
г. сочи, че небитов клиент е този, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя, по аргумент от чл. 149, ал. 1, т.
3 от ЗЕ. По делото не се спори, че такъв писмен договор не е сключен между
страните, като предявената искова претенция е на основание настъпило
неоснователно обогатяване в полза на ответника.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва следните
елементи – обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и това
разместване на благата да е настъпило без основание. Обогатяването може да
е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В
случая липсата на сключен договор за продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди, обуславя липса на основание за получаването на топлинна
енергия по за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана и не е
3
осигуряван достъп за нейното отчитане. Като не е заплатил нейната стойност
ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи. Няма спор, че през
целия процесен период сградата е с непрекъснато топлоподаване.
На основание чл.139 от Закона за енергетиката разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение като начинът за извършване на дяловото разпределение
е регламентиран в ЗЕ /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите/.
Според чл.145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти въз основа на прогнозни месечни стойности
и изравнителни сметки – чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ. Установи се, че ответникът е
потребител на топлоенергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, през исковия период, като
собственик на имота, за който е доставяна топлоенергия, чиято стойност
досежно размера се доказа по делото.
Исковете са доказани и основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди
с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на
ответника следва да се възложат разноските по исковото и заповедното
производства така, както са сторени или 150 лева като разноски и по двете
дела като сбор от д.такса по гр.дело с № 9828/ 2024г в размер на 25 лева и по
гр.дело с № 22779/2024г. в размер на 25 лева, и по 50 лева за възнаграждение
на юрисконсулт по двете дела.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
чл. 59 от ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на „Т.., ЕИК: ...,
4
представлявано от изпълнителен д.ор, със седалище и адрес на управление:
гр.С., че К. Д. К., ЕГН **********, гр. С... чрез адв. К. дължи на „Т...” ЕАД
сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 33,54лв., от които
18,78 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.01.2021г. до м.04.2023г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр.С.., магазин № 15, 8,96 лв. - законна лихва за забава от
03.03.2021г. до 12.02.2024г., както и 4,35 лв.- представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.07.2021г. до м.10.2022г, и
1,45 лв. - законна лихва за забава за периода от 31.08.2021г. до 12.02.2024г.,
ведно със законната лихва от 19.02.2024г. датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумите, които суми са предмет на издадена заповед по чл.410 от
ГПК с № 7355/ 07.03.2024г. по ч.гр.дело № 9828 /2024 г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА К. Д. К., ЕГН **********, гр. С... чрез адв. К. да заплати на
„Т.., ЕИК: ..., представлявано от изпълнителния д.ор, със седалище и адрес на
управление: гр.С. на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 150 лева –
съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 22779/2024г. и по ч.гр.дело № 9828/
2024г. по описа на СРС.
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Д.“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5