РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Бургас, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Димитър П. Стоянов
Галя В. Белева
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100501354 по описа за 2021 година
Производството пред Бургаския окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във
връзка с чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 12909/29.07.2021г., подадена от Т. А. С. против
решение № 701 от 15.07.2021г. по гр.д.№ 3979/2021г. по описа на РС- Бургас, с което
спрямо К. Ч. Ч. от *** ЕГН:********** от ***, са наложени мерки за защита срещу
осъществено на 1.06.2021г. около 15.30ч. по отношение на нея домашно насилие от Т. А. С.
ЕГН:**********, от ***, както следва: извършителят е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на К.Ч. и му е наложена глоба в размер на
200 лв.
Въззивникът е оспорил решението изцяло, като твърди, че е недопустимо,
респективно- неправилно и необосновано, постановено при неправилен анализ на
доказателствата. Не било безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че бил осъществен акт на домашно насилие на 3.06.2021г. в гр.Бургас.
Сочи, че отношенията между страните са влошени след раздялата им в края на 2020г.
Причина за това било, че въззиваемата използвала раздялата им, за да ограничава контактите
на въззивника с пълнолетната им дъщеря, която била с умствена изостаналост. Последната
имала множество здравословни проблеми и не можела да излиза сама от дома си и да се
среща с баща си. Твърди, че за 25 години съвместно съжителство въззиваемата не се била
1
оплаквала от осъществено спрямо нея физическо, психическо или друг вид насилие, нито
била подала сигнали до компетентните органи. Шест месеца след раздялата им, когато
въззивникът отишъл до дома й, за да занесе дрехи на детето им, срещнал пред блока новия
партньор на въззиваемата, с когото провели нормален разговор, при който въззивникът
обяснил причините за посещението си. Конфликтът бил предизвикан умишлено от
въззиваемата, която проявила вербална агресия спрямо въззивника.
Сочи, че е представил пред районния съд справка от мобилния оператор за
проведените от въззивника разговори от началото на годината във връзка с опровергаване
твърденията на молителката, че той „непрекъснато я следи, обижда и заплашва по
телефона“, докато той не знаел телефонния й номер и между двамата не бил проведен нито
един разговор по телефона. Съдът обаче не коментирал този факт, макар че въззиваемата
представила единствено декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН и никакви други доказателства.
Намира, че неправилно районният съд е оценил настоящият конфликт между страните по
делото като домашно насилие, като е приел, че същият е с висок интензитет.
Иска атакуваното решение да бъде отменено, а молбата за защита на въззиваемата да
се остави без уважение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от
К. Ч. Ч.. Въззиваемата сочи, че решението на съда е правилно и моли да бъде потвърдено.
Оспорва твърденията в жалбата, че по време на съжителството им въззивникът не бил
осъществявал психически и физически тормоз върху нея и дъщеря им. Сочи, че години
наред е търпяла обидите и ругатните му, а дъщеря им била обиждана и удряна от него.
Няколко пъти се наложило да се изнасят от дома му, за което съдействали неговите съседи.
Въззиваемата счита, че възползвайки се от наивността и проблемното здраве на дъщеря им,
която била с лека форма на умствена изостаналост, въззивникът се информирал за нейната
майка. Заявява, че е подала жалби до полицията за това, че въззивникът ги притеснява, като
заявява и че има свидетел на процесния случай, който при необходимост ще даде показания.
В съдебното заседание, проведено във въззивната инстанция, въззивникът поддържа
жалбата, моли да се приеме като доказателство разпечатката за проведени от него телефонни
разговори.
Въззиваемата поддържа отговора. Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел.
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу, подлежащ на
обжалване съдебен акт, от страна, която има правен интерес да обжалва решението на БРС.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд
намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Районен съд- Бургас е бил сезиран с молба от К. Ч. Ч. за защита срещу осъществено
спрямо нея домашно насилие от ответника Т. А. С., с когото съжителствала на семейни
начала до началото на 2021г.
2
Конкретните обстоятелства са подробно изложени в молбата за защита. Твърди се, че
от съжителството си страните имат навършило пълнолетие дете- Г.. След раздялата им
молителката и дъщерята на страните напуснала жилището на ответника и се установила на
квартира, заедно с дъщерята на страните. От момента на раздялата им ответникът
непрекъснато я следял, обиждал я и я заплашвал по телефона. За да спре да й звъни се
наложило тя да смени телефонния си номер, а така също да блокира неговия. На
28.05.2021г. около 12.30ч. ответникът срещнал дъщеря им на главната улица и й наговорих
куп обиди за майка й- че е много провокативно облечена, че е долна курва и че е мръсна
проститутка. След като се прибрала, Г. разказала всичко на майка си. На 1.06.2021г. в
15.30ч. приятелят на молителката я чакал пред дома й. Когато тя слязла долу видяла, че до
него с колата си е спрял ответникът. В момента, в който ответникът я видял да слиза и върви
към тях, започнал да й вика, като бил много агресивен: „Циганко мръсна, взимай си багажа.
Донесъл съм ти дрехите“, след което изхвърлил един огромен чувал със стари детски дрехи
и играчки на дъщеря им. Тя го помолила да спре да звъни на приятелите й и да отправя
обиди към нея чрез тях. Тогава той й извикал „Внимавай, защото ще ти разбия зъбите“. След
това тя и приятелят й тръгнали, понеже ответникът бил неконтролируем.
Заявява, че се страхува от ответника, който е агресивен към нея. Твърди, че живее в
страх за живота си и здравето си и не иска Т. да я приближава, да й звъни и да я преследва.
Поискано е налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.5 ЗЗДН (задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на извършителя да
приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалата при условия и срок, определени от съда; задължаване на извършителя да
посещава специализирана програма за извършители на насилие в Центъра за превенция на
насилието и престъпността в гр. Бургас).
Приложена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, възпроизвеждаща съдържанието на
молбата за защита. Пред въззивната инстанция са ангажирани гласни доказателства и е
изискана прокурорска преписка, която не е представена.
Ответникът- сега въззивник, чрез процесуалният си представител адв. Николова е
оспорил фактическите твърдения за осъществено домашно насилие спрямо молителката на
посочената дата, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Сочи, че ответникът е имал повод да бъде близо до блока, не е доближавал жилището на
молителката. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
Районният съд е приел, че молбата за защита е основателна, като е зачел
доказателствената стойност на декларацията по чл.9 от ЗЗДН предвид липсата на други
доказателства, които да опровергават нейното съдържание и по-конкретно показанията на
св.П.. Посочил е, че не всеки конфликт между лицата, попадащи в кръга на чл.3 от ЗЗДН,
представлява домашно насилие, а показател за такова- физическо или психическо, бил
неговият интензитет. Съдът е посочил също така, че отправянето на обиди и/или нецензурни
квалификации, като резултат от влошени взаимоотношения между страните не е достатъчно,
за да се квалифицира като домашно насилие, а било необходимо вероятност, според
конкретиката на случая, вербалното нападение, било незабавно или в бъдеще, да премине
3
във физическо или емоционално насилие. Но е приел, че отправената закана за телесната
неприкосновеност на молителката, която с оглед нейните и на извършителя пол и
физически възможности, е възможно да бъде осъществена, следва да се квалифицира като
домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН и подлежи на предвидената в същия закон
санкция.
Изхождайки от отношенията между страните, разделното им местоживеене,
социалният им статус, акта на домашно насилие и неговия интензитет, възрастта и пола на
страните, общото им дете и здравословното му състояние, съдът е наложил мярка за защита
на пострадалата, а именно тази по чл.5, ал.1, т.1, като му е наложил и глоба в размер на 200
лв.
Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционният съд е анализирал правилно
доказателствената стойност на събраните по делото доказателства- декларация на
пострадалата по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, както и обстоятелството, че същата не е опровергана
посредством показанията на св.П., предвид липсата на конкретика в тях, тъй като свидетелят
е посочил единствено причината ответникът да бъде пред дома на молителката на
посочената дата- да върне дрехи на дъщеря им, но този свидетел няма впечатления за
случилото се между тях, освен, че на 1.06.2021г. ответникът се срещнал с молителката и
приятелят й. Ето защо фактическата обстановка по делото е изяснена правилно.
Пред въззивната инстанция е разпитан свидетелят И. Д. К., който макар и да отрича
това, според твърденията на молителката е нейният настоящ приятел /в тази насока са и
показанията на св.П./. Показанията на св.К. следва да се кредитират, макар и ценени на
основание чл.172 ГПК предвид възможната му заинтересованост от изхода на делото,
понеже свидетелят е пряк очевидец на случилото се между страните. От тях се изяснява, че
срещата между страните се осъществила пред блока на молителката, където свидетелят я
изчаквал в автомобила си, когато към него се приближил ответникът. Ответникът започнал
да му задава въпроси дали знае за етническия произход на бащата на К., както и за това дали
му е известно, че са живели заедно 25 години, като при излизането на К. започнал да вади
един чувал дрехи от своя автомобил. В чувала имало детски дрехи, детски плюшени
играчки и дрехи на К.. Тогава К. го попитала защо ги е донесъл, въпреки че тя да му е казала
да ги изхвърли, при което ответникът започнал да казва и на нея, че баща й е циганин, както
и че в Чехия баща й бил в пандиза. Свидетелят, който познавал молителката от 35 години не
му повярвал. Тогава страните започнали да се карат. Ответникът казал на К. „Внимавай, че
ще ти счупя зъбите“. Свидетелят опитал да успокои страните, взел чувала, събрал
пръснатите дрехи и ги сложил в своята кола, като К. се качила при него в автомобила и
потеглили. Оставили дрехите в пункт за дрехи.
Показанията на свидетеля потвърждават посоченото от молителката в декларацията
по чл.9, ал.3 ЗЗДН, че при срещата им пред дома на молителката между страните възникнал
конфликт, както и че ответникът отправил закана за телесната й неприкосновеност.
Представената от ответника разпечатка за телефонните му разговори не опровергава
твърденията на молителката, че след раздялата им е звънял по телефона и я е безпокоял, тъй
като ответникът не е установил кой е телефонния номер на молителката, а и самата
4
молителка не конкретизира кога е сменила телефонния си номер, поради което съдът не е в
състояние да прецени с кои телефонни номера е осъществил разговори ответника за
процесния период. По същата причина- липса на данни дали твърденията се отнасят до
релевантния период /един месец преди завеждането на делото- аргумент от чл.10, ал.1 ЗЗДН/
съдът не кредитира твърденията на молителката, че ответникът непрекъснато безпокои нея
и нейни близки по телефона.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Ето защо, с оглед събраните по делото доказателства въззивният съд приема за
установено, че на 1.06.2021г. ответникът е осъществил акт на домашно /психическо/
насилие спрямо молителката, като е отправил заплаха за здравето и телесната й
неприкосновеност.
По повод оплакванията в жалбата следва да се посочи следното:
В Закона за защита срещу домашното насилие са предвидени доказателствените
средства, с които страните разполагат за установяване на твърденията си. В производството
по издаване на заповед за защита на общо основание са допустими доказателствените
средства по ГПК. Чл.13, ал.2 ЗЗДН предвижда, че протоколите, докладите и други актове,
издадени от дирекциите „Социално подпомагане”, от лекари, както и от психолози,
консултирали пострадалото лице, могат да бъдат доказателствени средства в това
производство. Съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава
заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3. От изложеното
е видно, че декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се ползва със специфична доказателствена
стойност, за разлика от останалите частни свидетелстващи документи, които имат само
формалната доказателствена сила, следваща от разпоредбата на чл.180 ГПК, според която
подобен документ установява единствено авторството на волеизявлението. От нормата на
чл.13, ал.3 ЗЗДН може да се направи извод, че декларацията на пострадалото лице
удостоверява, че фактите и обстоятелствата са се осъществили така, както са изложени в
нея. При оспорване на истинността на фактите в тази декларация доказателствената тежест е
за лицето, което я оспорва (за разлика от хипотезата на чл.193, ал.3, изр.2 ГПК). Видно от
редакцията на чл.13, ал.3 ГПК, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН няма по-голяма
доказателствена тежест при конкуренция с останалите доказателства. При наличието на
други доказателства, които я опровергават, декларацията няма задължителна за съда
материална доказателствена сила. Декларацията не се ползва с материална доказателствена
сила в тези части, които съдържат предположения за действия или събития, оценки за други
лица или изводи, до които е стигнал пострадалия. За пълнота на изложението е нужно да се
посочи, че изявленията на ответната страна по молбата за защита (в писмения отговор или в
съдебно заседание по реда на чл.176 ГПК) не се ползват с доказателствената сила, която е
придадена на декларацията на пострадалото лице по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
5
В конкретният казус в декларацията си по чл.9, ал.3 ЗЗДН въззиваемата е
възпроизвела дословно съдържанието на молбата за защита, като изложеното от нея се
потвърждава и от показанията на св.Кръстев. За опровергаването на правно- релевантните
факти, изложени в декларацията /че е отправил заплаха към молителката/ ответникът не е
ангажирал доказателства, макар да носи доказателствената тежест за това.
При тези данни неоснователно е оплакването в жалбата, че въззивникът не е
осъществил твърдяното от въззиваемата физическо насилие.
Наложената от районният съд мярка за защита „въздържане от извършване на
домашно насилие“ е най- леката и отговаря на интензитета на процесния акт на насилие,
поради което и съобразявайки липсата на жалба от страна на молителката, въззивният съд
намира, че следва да я потвърди.
Тъй като фактическите и правни изводи на двете инстанции по спора за осъществено
домашно насилие от въззивника спрямо въззиваемата съвпадат изцяло, решението на
районния съд следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на жалбата и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН на
въззивника следва да се възложат разноските за въззивното производство- заплащането на
държавна такса в размер на 12,50 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 701 от 15.07.2021г., постановено по гр.д.№3979 по
описа за 2021г. на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА Т. А. СТ. с ЕГН:********** от *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 12,50
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6